Екзекуторът

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2010

Отново прекалено брилянтния детектив&психолог Робърт Хънтър е в преследване на свръхинтелигентен и много смахнат сериен убиец в Лос Анджелис. Този се е специализирал в убиването на жертвите си чрез пресъздаване на най-големите им страхове. Само че разследването показва, че преди 25 години жертвите са живеели наблизо една до друга и поне някои от тях са се познавали. И кълбото започва да се размотава.
По неизвестни за мен причини Картър беше вкарал излишна линия с избягало от къщи момиче с есктрасензорни дарби. Историята си беше добре и без нея, но пък може би щя се появи в някой друг роман със свръхестествен уклон. От друга страна, Картър май не от типа на Дийн Кунц или Стивън Кинг.

Ех, магесническа му работа

Автор: Калоян Захариев
Издател: Човешката библиотека
Година: 2014

След ужасно смешния "За мишките и змейовете" ми се искаше да прочета още нещо от Калоян Захариев. Благодарение на Калин и неговия екип се сдобих с е-изданието на настоящата книга.
Какво да кажа - наистина, от българските автори, които съм чел, Захариев е най-близо до Пратчет. Всъщност многото заемки сочат, че това си е търсен ефект Личното ми мнение е, че прекаляването с прилагателни и словесни карамболи (редактор не  е мръсна дума, дори и за най-добрите) и очакваните неочаквани развития го поставят доста по-близо до Робърт Ранкин. което не ми попречи да се посмея доста докато четях.
Историята е за Долната земя, където магията е ежедневия, а боговете са реални. Много сполучливо Захариев е отказал да дава названия и е развил действието в Царството (подозрително напомнящо за Татковината ни), което граничи със Съседното царство (с едри груби мъжаги), но е далече от Другото царство (където пък бичат евтини стоки-менте). Лазар(ус) е провинциален некромант и си изкарва честно хляба, създавайки стоки в услуга на местния бизнес: зомбита за тренировка на пожарната, съживен расов коч за чорбаджията и т.н. До него стои верния слуга Григор, нает чрез временно чрез Бюрото по труда, който взима задълженията си повече от сериозно и е еднакво добър в лъскането на теракот и пребиването на изплъзнали се демони. Пияни като първокурсници на 08.12, тандемът намира много сладко бебе. С мъртва вещица до него. И екип професионални убийци с мокра поръчка. А това е само началото на една безспирна бъркотия, в която богове, убийци, жреци и некроманти се гонят и трепят с бесен ентусиазъм и променлива успеваемост.
Като цяло - доста добро, много смешно, но му трябва редакция.
Определено ще следя за книги на автора.

Харесах:
-.... А окъсаните дрехи?
-Дрескод, господарю. Иначе как хората ще разберат, че сте зъл магьосник, който иска да завладее света и пороби човечеството?
***
Слугата на злия магьосник трябва да бъде наказван строго и несправедливо, иначе как ще му е верен до смърт?
***
Крокодилът, обитаващ ровът, се намираше в дълбока депресия, върху която някой по-кадърен психиатър би могъл да напише монография.
***
Не един или двама монаси-воини бяха напуснали манастирите, за да се превърнат в кротки земеделци или търговци, потресени от жестокостите, на които е способен един средностатистически третокурсник по некромантия, обърнал две чаши водка.
***
крачеше с онзи устрем, който имат само влаковите композиции, натоварени с ядрени отпадъци

В чужд гроб

Автор: Иън Ранкин
Издател: Книгопис
Година: 2013

Приятно криминале. Пак се убеждавам, че Великобритания си е особена порода страна - нищо там не е като при другите.
Главният герой е пенсионираният полицейски инспектор Ребус. Чудещ се какво да прави с остатъка от живота си, той работи в отдел за разследване на неразкрити престъпления, заедно с още 2-ма пенсионери и сержант-кариерист. Един малко случаен разговор с майката на изчезнало момиче дава началото на разследване на няколко случая на безследно изчезнали млади жени и момичета в северна Шотландия. Една странна подробност - MMS със снимка на безлюдно място е последната следа от жертвите и точно този "подпис" успява да накара полицията да вземе насериозно иначе косвените доказателства. Последната жертва е свързана с влиятелен бандит от Единбург, който пък иска отмъщение.
Криминалната интрига е доста добра. Ребус обикаляше като куче по следите, докато те не го отведоха пред убиеца. Е, малко в американски стил се намеси и ударна бригада бандити, за да придаде необходимия натиск над убиеца, но пък Ранкин беше построил непробиваема исторя, в която всички знаят, но няма доказателства.
Бих пробвал и някоя друга книга на автора.

Харесах:
неговите усмивки съдържаха повече заплаха от свъсените лица на другите

Старият Марс

Автор: Сборник
Издател: Сиела
Година: 2015

Хубавото на сборниците, е че включват най-различни автори и може да се открие някой нов. Лошото на сборниците е, че включват различни автори, част от които не бих чел.
Този конкретно е посветен на фантастиката от преди да се приеме информацията от сондите на НАСА, когато за поколения автори и фенове Марс е място на приключения и екзотика.

• "Марсиянска кръв", Алън М. Стийл - доста слаб разказ и много лош избор за първи в сборника

• "Грозното патенце", Матю Хюз - някакъв нюейдж антииндустриално-антикомерсиален бъркоч
• "Корабокрушението на "Марсианско приключение", Дейвид Д. Ливайн -  доста прилично издържан алтернативен свят, в който капитан Кид отива на Марс с балон
• "Мечове в Зар-ту-кан", С.М.Стърлинг - наистина в духа на старите марсиански приключение, с доста интересен свят, забавен език, само отгласа от Студената война не беше много в съзвучие със съвременността (или пък изпреварва събитията). Бих пробвал нещо на автора, това беше най-доброто в сборника.
• "Находище", Мери Розенблум - слаба история за призраци
• "В гробницата на марсианските крале", Майк Резник - още нещо в духа на старите истории с мечове и магия на Марс
• "Извън Скарлайт",  Лиз Уилямс - чудесно напаснати свят и история, определено бих пробвал и друго произведение
• "Свитъците от дънотото на Мъртво море", Хауърд Уолдорп - пак слаба история с призраци
• "Мъжът, лишен от чест", Джеймс С.А. Кори - история, сякаш изпаднала от слаб юношески роман преди Втората световна
• "Записано върху пясък", Мелинда М. Снодграс - битова драпа, единственото достойнство е сетинга на света
• "Изгубеният канал", Майкъл Муркок - старият майстор е създал посредствена история, но пък демонстрира, че е в час със съвременните технологични фантазии
• "Слънчевият камък", Филис Айзенстайн - отново слаба история с призраци
• "Приключението на Кинг", Джо Р. Лансдейл - някой е изтупал праха на старите мелодраматични арктически приключение, само дето махнал кучетата от впряга и е вкарал извънземно чудовище на мястото на бялата мечка
• "Мореплавател", Крис Робъртсън - противно-сладникавата история за землянина от земята на смелите и свободните, превръщащ се в Спартак на Марс
• "Ария за Царицата на нощта", Иън Макдоналд - алтернативна история, включваща война на световете и опера, но някак си претупана

Харесах:
Загубили сте желание за самосъхранение, но не ви достига кураж за конвенционално самоубийство? Обмислете в такъв случай перспективата за пристрастяване към токмар, възможно най-приятната от субективна гледна точка форма на личностен разпад за индивиди с вашия психологически недостатък! Безплатни пробни дози!
***
нечаканата услуга никога не е лошо дело
***
Индустриалната екология създава своя собствена логика.

Когато кучетата плачат

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент прес
Година: 2014

Последната книга за семейство Улф.
Разказвачът, Камерън Улф, най-накрая намери момиче, което да го обича. Това беше окончателната крачка към съзряването и прехода от най-малкия син-неудачник в личност.
Трилогията за Камерън Улф за мен е близо до "Гняв" на Стивън Кинг, но без ескалиращата  лудост на Краля.

Харесах:
И тръгна по улицата, сякаш наистина вървеше през душата си, красива, твърда и смела.

Посланическото градче

Автор: Чайна Миевил
Издател: Enthusiast
Година: 2015

Миевил продължава да ми изумява с идеите си и реализацията им. Този път се е захванал с почти sifi-тема: съвместния живот на хора с напълно чужда раса на планета, коренно различна от Земята. Расата на ариеките използва Език - общуване, в което смисълът на изреченото всъщност се предава чрез сложна емпатия, а не чрез звук/цвят/мирис или каквото и да е разбираемо за хората осезание. От поколения се отглеждат Посланици - двойки клонирани хора, изкуствено уеднаквявани напълно, които успяват да общуват на Езика. Всичко е добре, докато колониалната метрополия Бремен решава да извърши преврат и да поеме по-здраво контрола над Посланическото градче, по възможност преди Посланиците да се опитат да обявят независимост. Резултатът е непредвидим - рухване на цивилизацията на ариеките, безмилостна война и изграждане на на нещо ново от оцелелите.
Другата интересна идея беше имерът  еквивалента на хиперпространството, през който могат да пътуват кораби и чрез който е осъществена човешката диаспора. Имерът е нещо като не-пространство, в което има опасни създания, както и поставени от непозната раса "фарове" за опасни зони. Заедно с тера живеят и екзоти от други раси, всяка със своята особеност, а кой знае още какво може да се намери при излизането от имера в непознати зони.
Изобщо и този свят на Миевил изобилства от материал за още куп истории. Както е обичайно за него, те няма да бъдат разказани.

П.П.
Много харесах терминът "тюрингуер" относно автономните машини.

Харесах:
Когато едно общество умира, трябва да има герои, чиято съпротива е неизменна.
***
Слуховете и тайните се борят помежду си, слуховете побеждават, от тях се отлюспват нови тайни, с които новите слухове се борят, и така нататък.