четвъртък, юни 25, 2009

Първородните

Автор: Артър Кларк & Стивън Бакстър
Издател: Бард
Година: 2008

Старата школа в действие - тежък стил, слаби образи, тромаво повествование и много наука (адски е забавно как се опитват да останат в рамките на разбираемото за "масовия читател", а същевременно ги тегли към публиката с поне един докторат по физика).
Струва си четенето най-малкото, защото очаквам част от описаните технологии да са в употреда преди 2050-та година. Особено космическите елеватори.
Отново се появяват типичните за късните произведения на Артър Кларк социо-политически прогнози, но са на много по-ниско ниво от "10-та по Рихтер", "Светлината на бъдния ден" и "Спусъкът".
Логиката в действията на Първородните доста куца според мен.
Пише, че е последната книга, но историята определено не завършва. Може би някой ден Бакстър отново ще се върне към нея.

Харесах:
Аномална геометрия, построена върху друго уравнение за пи.
***
Неизбран водач, син на водач. Мирише ми на династия.
***
имате повече мнения, отколкото сте

понеделник, юни 22, 2009

Първият милион

Автор: Георги Величков
Издател: Аргус
Година: 2006

Малко случайно и напълно безвъзмездно се сдобих с тази книга. "Шамар да е - аванта да бъде" доста точно описва как се чувствам.
Сборник с къси криминални разкази, които биха могли да са чувствително по-добри, стига автора не се напъваше толкова отчаяно да вкарва някакъв псевдо-жаргон за лошите (бандити и ченгета) и свръхархаичен български за добрите (бедни филолози, изкушавани от Тъмната страна).
Харесах "Старци за справедливост" (само дето илюстрацията издава развръзката и с това убива "неочаквания край") и "Първият милион" (историята с имитацията на отвличане не е новаторска, но пък беше разказана с достатъчно хумор). "Разумни компромиси" ми напомни за криминалетата на Андрея Илиев, но само бегло се доближава до тях. За сметка на това повестта "Уважаеми господа съдии" е адски зле - единственото разумно обяснениени за присъствието и в сборника е, че запълва 20% от 160-те му страници.

Харесах:
Човешкият живот има цена само докато си жив.
***
на пикник до тоалетната
***
Трогателно себеотрицание овладя госпожа Любенова да не изфучи злобно.
***
хайдутлукът също е занаят, пипе трябва и за него

вторник, юни 16, 2009

Време на огън и мрак

Автор: Кевин Дж. Андерсън
Издател: Бард
Година:

След 4 книги размотаване и увъртане в един том Андерсън форсира рязко действието - "форсира рязко" като за досегашните лакърдии.
Венталите и верданите се върнаха с гръм и трясък, хидрогите бяха смазани, кликиските роботи - наритани, хората съвсем се омотаха в собствените си противостояния, а илдирийците почти заприличаха на истински същества вместо бутафорен реквизит. Уви, човека има план за изпълняване и в края забърка нова история между илдирийците и фероуите, отделно организира завръщане на кликисите по старите им планети, заети днес от хората. Нито едно протъркано клише не е спестено, патетиката ескалира, лубофта разцъфва, а на фона на това за пореден път се пласира приказката за "добрия крал", който собственоръчно ще спаси народа си (ако ще и за галактически мащаб да става дума).
Така че Сагата продължава с пълна сила към окончатения happy end. Има-няма 2 тома и къде 1000 страници до там. Рискът от диабет си е за сметка на читателя.

Харесах:
Някои са заблудени фанатици, придържат се към неправилни идеи и вярвания. Други са егоистични и жадни за власт. А някои са просто глупави.
***
Истински войник, а не някое чучело с пагони или още по-лошо, политик.
***
Точното записване на събитията е толкова важно, колкото и самите събития. Общество, което не помни, не си заслужава да бъде запомнено.
***
-Хм, хем романтичен, хем практичен. Я ми напомни защо изобщо се разведохме?
-Защото по него време не се понасяхме.
***
Никога не съм мислил, че успехът ще е също толкова разочароващ като провала.
***
Когато хората започнат да купуват напълно безполезни вещи, значи икономиката се развива.
***
Надеждата е важна част от войнишкия живот, но прагматизмът е по-важен.
***
Монументално клане!

четвъртък, юни 11, 2009

Нечестивци

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2007

Странна ми беше тази книга - едновременно мудна и напрегната, скучна и грабваща, раздута и претупана. Някак си след "Черния ангел" очаквах повече, а това беше стъпка назад към старите истории на Чарли Паркър. Единствено последната среща с Колекционера/Кушиел и подмятанията за действителната самоличност на детектива кореспондираха с подхърления преди намек, че Чарли Паркър е един от падналите ангели и все още изкупва в болка своя бунт срещу Бог.
Разследването на групата педофили, действаща успешно години наред не беше нещо особено като фабула. За сметка на това Конъли става все по-добър в изграждането на угнетяваща атмосфера в книгите си, на моменти много ми напомняше за "Сейлъмс лот" и "То" на Стивън Кинг. Не разбрах защо в резюмето на книгата Франк Мерик е посочен като сериен убиец - той е професионален убиец, при това много добър. Самият Джон Конъли го е създал като някакъв вид "тъмна половина" на Чарли Паркър (зловеща личност, в която би могъл да превърне) - именно и затова му "даде шанс" да умре, спасявайки чрез едно почти случайно убийство развръзката на историята (така де, пак имаше отвъдна намеса). Краят на романа ми беше доста мъгляв - Чарли получава нов шанс за нормален живот със семейството си (като че ли този път най-накрая наистина скъса с призраците на първото си семейство), или окончателно затъва в зоната на здрача (на моменти и "Черният ангел", и "Нечестивци"звучат като мемоари на ветеран, разкавани много по-късно и през призмата на още по-лоши изживявания). Кат че ли и самият автор не е решил все още.
Джон Конъли не за първи път откровенно посочва "дупките" на иначе прехвалената правораздавателна система в САЩ, позволяващи на много отрепки да се измъкнат от наказания. Повече ме изненадаха твърденията, че в голяма част от Мейн около 20% от населението живее в пълна мизерия (дори и от наша гледна точка) - и то преди финансовата криза и последвалият икономически срив. Май американската мечта наистина е мъртва, но пък рекламата все още работи добре.

За добро или зло това е последната книга на Джон Конъли, така че ще имам време до следващата, за да ми поолегнат преценките, в момента май съм достигнал личната си граница между "пристрастен" и "отегчен".

Харесах:
Светът е претоварен с опостушени неща: разбити сърца, нарушени обещания, разсипани хора.
***
човек без име, баща без дете
***
Хайде да говорим сериозно. Законът от истина нужда няма, трябва му само някакво нейно подобие.
***
И тя си тръгна, а аз я оставих да си отиде.
***
Какво е това човешката съвест, освен шум в главата? Реална досада, разсева те, на работата и пречи.
***
Фасада без реално покритие, арогантност върху най-обикновена наглост.

четвъртък, юни 04, 2009

Мрачни времена

Автор: Глен Кук
Издател: Лира Принт
Година: 2009

Имам слабост към мрачните фентъзи истории. Към Глен Кук - много голяма.
Това беше най-обърканата му книга (разказът се води от човек, пропадащ в миналото в произволни моменти от действието), като добавка - разказана от гледната точка на нов Летописец - Мъргън (който до сега се споменаваше епизодично тук-там).
За мое съжаление историята на дръпва много напред, дори не успява да разкаже най-важните за действието събития - измените на Могаба и Кинжала, просто защото Мъргън не е бил там и все още никой не му е разказал какво точно се е случило. Въпреки всичко това книгата е адски интересна, защото дава подробности от modus operandi на Черния отряд - смесицата от параноя, рутина, предвидливост, труд, кураж и наглост, които са го превърнали в кошмар за различни противници през вековете. Като добавка - черен хумор, сбит изказ и цветисти диалози.
Единственото което мога да искам е следващия том. И по-скоро, ако може.

Харесах:
За членовете си Отрядът е семейство. Отрядът е дом. Отрядът е народ от прокуденици, сами срещу цели свят.
***
Като повечето военачалници и той не позволява на реалността да му пречи да прави каквото си поиска.
***
никой от нас нямаше да се измъкне жив от този живот
***
Човешка слабост, стара като света - да се карате, докато до вас къщата ви гори.
***
Тревожни знаци следваха лоши поличби.
***
живее в центъра на торнадо от параноя
***
сериозен като копие в корема
***
Мирисът на кръв те завладява, убива съзнанието ти, умъртвява душата ти и не ти оставя нищо човешко.
***
пусна усмивка, която можеше да разтопи и броня