четвъртък, октомври 25, 2007

Звезден прах

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2007

Имах големи очаквания към книгата: първо, автора ми е от любимите; второ - филма с Пишел Пфайфър и Родбърт де Ниро ми хареса много (наруших едно от правилата си - да гледам филм след прочитането на книгата). За моя радост - не останах разочарован (макар че книгата е далеч от Neverwhere), а сценария на филма е много добра преработка на иначе семплото действие в книгата (ролята на де Ниро - ихаааа!; играта на Мишел Пфайфър - ухаа!). Хм, видях Геймън сред сценаристите на новия "Беоулф", като се добави и трейлъра с Анджелина Джоли по оскъдно облекло - да го пускат, там съм!
Историята вероятно е замисляна като приказка за тинейджъри - между нашия свят и съседен свят на магията съществува проход, който се намира в едно английско затънтено селце. На определен период от време от едната и или другата страна на прохода се организира панаир, на който се стичат всевъзможни странни субекти и от двата свята за търговия. По време на един панаир английски момък врътва бърза свалка с хубавица от другия свят, резултата го получава за отглеждане след година. Момчето си е нормално хлапе и когато стига до тинейджърска възраст както си е редно дава невъзможно обещание на местната красавица. В резултат на проявената глупост минава в другия свят, за да търси паднала звезда (тя пък е живо същество в света на магията и парче камък в нашия). Забавното беше, че звездата е свалена от камък, символизиращ властта над могъщо владение с център замък на висок връх, в който властва дълголетен род с малко особена традиция на наследяване - властта се поема от последния оцелял син. Камъка го метна чрез магия 81-вия владетел на Бурелом в пристъп на разочарование от изроденото му поколение - от 7-те му сина все още 3-ма бяха живи, така че който иска властат - да си намери камъка. Родовата традиция също беше интересна - братята се избиват един друг както могат, но ако някой бъде убит от външен противник, отпочват вендета. (Геймън май съвесем съзнателно си е направил шегичка с "Хрониките на Амбър".) Както във всички добри истории, има и още един играч - древна вещица, търсеща падналата звезда, за да изтръгне сърцето й - източник на младост. Оттук нататък историята си е стандартна, младия Тристан първи стига до звездата (младо русо момиче) и почва да я влачи през огромно разстояние към прохода за нашия свят, братята се гонят и трепят докато приближават търсения камък, вещицата устройва колкото може капани с цената на оставащите си сили, случайни личности дообъркват преследването. Накрая всичко е ОК - младежа осъзнава, че не обича истински селската хубавица; звездата се очовечава достатъчно, за да омае похитителя си; вещицата се проваля; братята загиват и не спечелват трона. В хепиенда Тристан намира майка си и се оказва последния наледник на Бурелом, жени се за звездата и всички заживяват щастливи, доколкото могат. Обаче Геймън в негов си стил остави в мен впечатлението, че ставаше дума повече за прогресирал стокхолмски синдром, а не за изпепеляваща любов.
Книгата е приятно написана, подава достатъчно нишки за още истории (примерно тайното братство на Крепостта), същевременно действието завършва и всички сюжетни линии са удовлетворително приключени.

Харесах:
И понежа беше твърде невеж, за да го е страх и твърде млад, за да се впечатлява, Тристан Торн пое отвъд познатите ни земи...
***
Не е трудно да си собственик на нещо. Или на всичко. Трябва само да знаеш, че е твое, след като го пуснеш да си отиде.
***
Много години изминаха, откакто бях достатъчно девствена, че да докосна еднорог и много години изминаха, откакто не съм виждала еднорог по тези места...
***
Зачуди се защо му беше отнело толкова време да разбере колко много я обича и й го каза, а тя го нарече идиот, а той заяви, че това е най-хубавото, което един мъж може да чуе за себе си.
***
Сестрите ми ще бъдат справедливи, но жестоки.

вторник, октомври 23, 2007

Часът преди мрака

Автор: Дъглас Клег
Издател: Прозорец
Година: 2005

Според рекламата - това е автора, детронирал Стивън Кинг. Ако това не е най-слабата му книга - дори не е близо до сай Кинг.
Психо-трилър с приятен стил на повествование и никаква загадка. Извършено е убийство, което е провокирано от забравено старо убийство, а убиецът е ясен за всеки, помнещ Шерлок Холмс и неговия дедуктивен метод: Когато елиминираш невъзможното, това което остава е истината, дори и да изглежда невероятна.Има нещо сбъркано в романа - споменава се, че покойния баща е бил военнопленник на японците през Втората световна война, измъкнал е свои другари с хеликоптер, без да е обучен за пилот и е бил на 58, когато е починал, а само седмици след смъртта му се споменва за разрушаването на Световния търговски център в Ню Йорк на 11.09.2001 като минало събитие. Излиза, че бащата е роден най-рано през 1943, според мен става дума за виетнамската война, но не разбирам кой е оплескал нещата - авторът или преводачът.
Не бих си взел друга книга на Дъглас Клег, а и няма да съжалявам, ако бързо забравя тази.

Харесах:
Вярвам, че Абсолютното зло е с човешко лице.
Абсолютната чистота пък е сестра на Злото.
***
Любовта е затвор и единственото спасение е сам да си отвориш вратата и да побегнеш.

сряда, октомври 10, 2007

Натюрморт с гарвани

Автор: Дъглас Престън, Лий Чайлд
Издател: Коала
Година: 2003

Клиширан трилър - това е най-краткото описание на книгата, за което мога да се сетя. Градче в Канзас, забутано сред царевичните полета, необикновенно убийство, последвано от още няколко също толкова странни, странен аристократичен агент на ФБР, появил се от нейде, самоуверен шериф-селяндур, местно момиче-бунтар, загадка с очевидни решения, незпомнена буря - всичко необходимо за стандартна холивудска история, дори и второто появяване на убиеца след предполагаемото му елиминиране. Като цяло действието тече сравнително сбито (много ми напомняше за Стивън Кинг, "Децата на царевицата"), но все пак може да се поорежат 50 излишни страници. Любопитно - във всички американски книги от сорта откачения убиец е надарен със свръхчовешка сила и бързина, дори когато става за дума за 51 годишен мъж, прекарал целия си живот в пещера (тук пък нещо ми напомняше за "Шепоти" на Дийн Кунц).
Останах с впечатлението, че тази книга е част от поредица, при това - странична спрямо основното действие (май става дума за сблъсък между странния, но свръх ерудиран и способен агент на ФБР и брат му - предполагам социопат и сериен убиец с аналогични способности), като добавка имаше подмятания за стара къща в Ню Йорк, съхраняваща огромна колекция от "чудатости", която още поне век не може да бъде показана на широката публика плюс няколко затворени помещения с тайнствено съдържание.
Може би бих пробвал още някоя книга от поредицата, но не бих платил пълната корична цена за това удоволствие.

Харесах:
Ако искаш да оцелееш в една война, нищо няма да ти помогне толкова, колкото ако си побелял от шубе страхливец.

неделя, октомври 07, 2007

Сребърният стол

Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1998

Честно казано - книгата е лишена от какъвто и да е смисъл. Или ако има такъв, аз съм го пропуснал.

Харесах:
Дори и в нашия свят само най-глупавите деца изглеждат най-малки, както и най-глупавите възрастни - големи.
***
След това приятелите на директорката разбраха, че тя не е подходяща за тази длъжност. Повишиха я в училищен инспектор, за да контролира работата на другите директори. А когато откриха, че и за това не я бива особено, я в караха в Парламента, където преживя дълго и щастливо до края на дните си.
(Годината е 1958, страната - Англия.)