Последната битка

Автор: Клайв С. Луис
Издател: Труд
Година: 2005

Накратко: най-добрата книга за Нарния, макар че не е много детска. Чудесно описание как една страна се срива, когато съществуването й се обезсмисли и се превърне просто в навик на обитателите й. Описанието на манипулациите на дърта стара маймуна и задграничните й съюзници просто сринаха Нарния, в която дори и Говорещите животни бяха забравили какво означава да си свободен и да си гражданин, а лозунгът "Джуджетата са си за джуджетата!" и последвалите действия на малките копеленца болезнено ми напомниха за нашата скъпа Татковина.
Може би не чак толкова изненадващо, Нарния се оказа съсед на Нангияла.

Харесах:
...да помните, че всички светове имат край и че благородната смърт е съкровище, което никой не е прекалено беден, за да си купи.
***
И да не мога да спра да цивря, няма да си намокря тетивата!
***
Прекара всичките си училищни години в желание да достигне сегашната си възраст и ще пропилее целия си останал си живот в опити да остане на тази възраст. Идеята й е да се втурне с всички сили към най-празноглавите години в човешкия живот, а после да се закотви в тях колкото може по-дълго.
***
Избрали са хитростта, вместо вярата. Затворът им съществува единствено в съзнанието и те сами се заключват вътре. Толкова ги е страх да не бъдат измамени, че не могат да бъдат извадени.

Сребърният стол

Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1998

Честно казано - книгата е лишена от какъвто и да е смисъл. Или ако има такъв, аз съм го пропуснал.

Харесах:
Дори и в нашия свят само най-глупавите деца изглеждат най-малки, както и най-глупавите възрастни - големи.
***
След това приятелите на директорката разбраха, че тя не е подходяща за тази длъжност. Повишиха я в училищен инспектор, за да контролира работата на другите директори. А когато откриха, че и за това не я бива особено, я в караха в Парламента, където преживя дълго и щастливо до края на дните си. (Годината е 1958, страната - Англия.)

Плаването на "Разсъмване"

Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1998

В света на Нарния е настъпила епохата ан Великите географски открития. Малолетен крал и екипажа му се размотават по разни странни места в компанията на деца от нашия свят. Всичко свършва добре, защото няма как иначе да свърши.
Допадна ми сблъсъка с тъмата в която се сбъдват сънищата - не мечтите, а сънищата. Не е лошо да се запомни, че има разлика между двете.

Харесах:
-...Нима нямате представа от прогрес, от развитие?
- Виждал съм и двете в яйцето - каза Каспиан. - В Нарния го наричаме вмирисване.

Принц Каспиан

Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1997

Добре де, книгите настина са детински и наивни, но са приятни за четене.
Обаче има един добър размисъл какво ще стане, ако хората започват да озверяват и как ще можеш да различиш веровете от човецитв. Много добър въпрос, ще ми се да му намеря отговора.

Брий и неговото момче

Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1997

Приятна детска книга, стегнат ясен разказ - трябва да се дава като задължително четиво в курсовете за начинаещи фентъзи автори.

Лъвът, вещицата и дрешникът

Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1997

Приятна и семпла детска книга. Всичко е ясно и просто - добрите са Добри, лошите са Лоши, а водата е мокра.
Има някакво разминаване - в първата книга се описва създаването на Нарния от нищото, сега се оказва, че лъва Аслан е син на Презморския император и въпросния император също има магическа власт в Нарния.

Харесах:
срещнете ли същество, което ще стане човек, а сега не е, или трябва да е човек, а не е, отваряйте си очите и се оглеждайте за брадвичката си.

Племенникът на магьосника

Автор: К. С. Луис
Издател: Аполо прес
Година: 1997

С доста години закъснение се захващам да наваскам с тази поредица. Поне първата книга е доста семпло написана, но е съвсем достъпна за деца на 10-на години. Историята всъщност е като пролог и обхваща откриването на пътешествията в други светове, създаванесто на Нарния, попадането на Джейдис в там и изработването на дрешника от вълшебно дърво.
Интересен беше отговорът на момчето Дигъри на предложението за безсмъртие - искам да изживея полагащия ми се живот и после да отида в Рая. Явно живота през 50-те години на ХХ-ти век в Англия е бил доста по-ясен и прост, отколкото съм подозирал.