понеделник, ноември 05, 2007

Последната битка

Автор: Клайв С. Луис
Издател: Труд
Година: 2005

Накратко: най-добрата книга за Нарния, макар че не е много детска. Чудесно описание как една страна се срива, когато съществуването й се обезсмисли и се превърне просто в навик на обитателите й. Описанието на манипулациите на дърта стара маймуна и задграничните й съюзници просто сринаха Нарния, в която дори и Говорещите животни бяха забравили какво означава да си свободен и да си гражданин, а лозунгът "Джуджетата са си за джуджетата!" и последвалите действия на малките копеленца болезнено ми напомниха за нашата скъпа Татковина.
Може би не чак толкова изненадващо, Нарния се оказа съсед на Нангияла.

Харесах:
...да помните, че всички светове имат край и че благородната смърт е съкровище, което никой не е прекалено беден, за да си купи.
***
И да не мога да спра да цивря, няма да си намокря тетивата!
***
Прекара всичките си училищни години в желание да достигне сегашната си възраст и ще пропилее целия си останал си живот в опити да остане на тази възраст. Идеята й е да се втурне с всички сили към най-празноглавите години в човешкия живот, а после да се закотви в тях колкото може по-дълго.
***
Избрали са хитростта, вместо вярата. Затворът им съществува единствено в съзнанието и те сами се заключват вътре. Толкова ги е страх да не бъдат измамени, че не могат да бъдат извадени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар