сряда, юни 30, 2010

Поглед в бъдещето

Автор: Робърт Сойер
Издател: Весела Люцканова
Година: 2010

Много харесах книгата. Отлична комбинация от физика, криминална интрига, футуризъм и житейска проза.
Основната интрига е базирана върху експеримент с Големмия адронен колайдер в ЦЕРН, дал неочакван страничен ефект - запраща съзнанията на хората 21 години напред в бъдещето за по-малко от 2 минути. Оттам натък се започва - физични хипотези и експерименти, лични драми и лавина от последствия. Сойер е твърд привърженик на свободната воля и недетерминираото развитие, макар че и за това си има солидно обясненние в книгата.
Направи впечатление, че през 1999 Сойер си е представял книжарниците 10 години напред в бъдещето като места, в които 50% от площа е за наличности от бестселъри, а в другата половина има по 1 бройка от книга - за проба, а ако клиента си я поръча, отива да изпие кафе докато му я разпечатат и подвържат. Звучи хубаво, но в наше време по-скоро електронните четци ще изместят печатните и аудио книги.
Много добра книга ще се пробвам и със сериала по нея.

Харесах:
Значи казвате, че време-пространството е като група филмови кадри, наредени един върху друг и "сега" е светещия в момента кадър?
***
-...какъв е смисълът  на случващото се, ако всичко вече е предопределено?
-Какъв е смисълът да четеш роман, чийто край вече е написан?
***
Господи, чувствам се пренебрегнат. Сякаш всички други на Земята са видели кораб на извънземните, докато аз съм бил в тоалетната.

понеделник, юни 28, 2010

Генезис

Автор: Бърнард Бекет
Издател: Сиела
Година: 2009

Анотацията беше интригуваща и при появилата се възможност се сдобих с книгата. Чете се много бързо - 130 страници пряка реч.
Само че не е роман, а пиеса. Може би - радиопиеса, не разбирам достатъчно за да определя.
Принципно би трябвало да е фантастичен роман с пост-постапокалиптично действие. Всъщност е доста комплицирано есе на тема разум, съзнание, идея, его. Малко трудно смилаемо е и за съжаление - не открих нищо ново, или пък новото ми е убягнало.

Харесах:
въображенитео е незаконна рожба на времето и невежеството
***
Неподготвени да отдадат злощастията на случайността, неспособни да приемат незначителността си на фона на една по-мащабна структура, хоратат започват да търсят чудовища сред себеподобните. Медиите насаждат страх и мнителност.
***
Единственото свързващо звено между отделните личности са идеите.
***
Жизнеспособността е критерий репродуктивно благополучие.

петък, юни 25, 2010

Криожега

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2010

Малкият маниак ми е липсвал. Установих го още на 2-рата страница, докато Майлс Воркосиган се луташе в тунелите, изпаднал в халюцинации от алергична реакция към упойка. Повечето време покрай четенето ми изплуваха спомени от предните книги - май ще трябва за пореден път да надникна в "Игрите на Вор" и "Огледален танц".
Самата книга не е нещо особено - като за приключение на Майлс. Само го отвлякоха неуспешно, подкупите дори не ги броя в сметката. Откакто Бюджолд го задоми и направи имперски ревизор, шеметните приключения и безумните щурмове изчезнаха, заменени от сложни итриги и многослойни капани. Липсва ми Нейсмит, ако искам увъртени юридически казуси ще чета пак Гришъм.
Забелязва се, как интернет се е просмукал в съзнанието на всички - в първите книги за Майлс имаше доста абстрактни инфомрежи, а тук 1/3 от разследването мина в мрежата - ровене в сайтове, бюлетини и архиви. Моите уважения към мадам Бюджолд, за нея това явно не са думички от новините.
Най-силното беше събрано в края на книгата, в 5-те стодумки. И разбира се: "Граф Воркосиган, сър?"

Харесах:
нещастници, на които никой разумен човек не би поверил нащо по-сложно от съдомиялна, но които бяха твърдо убедени, че някой друг е виновен за всичко
***
правото на глас не ти дава непременно и правото на избор
***
Малките подаръци са, за да продадеш някому нещо. Големите подаръци са, за да скриеш нещо.
***
В началото всички бяхме уплашени до сърт, накрая бяхме отегчени до смърт.
***
Интригуваща липса, което не бива да се бърка с липса на интрига.
***
Елфска принцеса, попаднала  на лоша компания и кофти дрога.

вторник, юни 22, 2010

Чочвекът плюс

Автор: Фредерик Пол
Издател: Квазар
Година: 2001

Фредерик Пол никога не ми е бил любимец, въпреки че е голямо име сред авторите на фантастика.
Тази книга е писана през 1976 и честно казано е почти наивна, когато става дума за компютърните мрежи и потенциалния машинен интелект. Опита да се опише свят с изчерпващи се запаси от храна и енергия и наближаваща ядреан войа може би са били в духа на времето, но не са дори близо до днешното положение. Фабулата беше скучна и суха (аз с това го помя автора), а най-интересното бяха последните 3 изречения. Все пак недостатъчо интересни, за да захапя веднага "Марс плюс".

Харесах:
Дали живият организъм  непременно трябва трябваше да да е нещо, което разтваря хранителните вещества в биологична среда на основата на водата, участва в окислително-редукционния цикъл на превръщане на енергията, възпроизвежда се и по този начин се издига над околната среда?

четвъртък, юни 17, 2010

Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Автор: Дъглас Адамс
Издател: Дамян Яков
Година: 1997

Явно Дъглас Адамс се е събудил една сутрин с идеята да нахвърля нещичко на тема скандинавски богове и хадвокатски трикове. В речултат се е появила тази книга. Не че е лоша, просто от Адамс винаги очаквам МНОГО.
Можеше да е забавно, но каламбурите бяха вече изтъркани, а развръзката - претупана и банална. Не съжалявам че съм я чел, но няма да се притеснявам когато я забравя.

Харесах:
Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.
***
трябва да отдели онези вицове, които притежават истинска психологическа стойност от онези, които просто насърчават злоупотребата с наркотици
***
за миг окото му заприлича на аерозолен флакон, втренчен многозначително в оса
***
Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.

четвъртък, юни 10, 2010

Дърк Джентли Холистична детективска агенция

Автор:  Дъглас Адамс
Издател:  Дамян Яков
Година:  1996

Напоследък се улавям, че помня много малко от книгите на Дъглас Адамс. А тази явно не съм я чел, въпреки подозренията които хранех.
Излишно е да казвам, че в тази книга нищо не каквото се очаква и не протича по начин, поне наподобяващ нормалния. Разбира се в това  е силата на автора.
Историята е семпла - вплита нещичко от ранните години на софтуерната индустрия, пътуване във времето, извънземни, призраци и нещо като пародия на частния детектив от хамериканските криминалета.
Книгата е повече от приятна, но не съм впечатлен особено. Или съм изморен, или просто остарял.

Харесах:
Учителят обикновено научава повече от ученика.
***
Аз съм бившата му секретарка и имам намерението да се задържа на това си положение.
***
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.
***
онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че колкото и зле да изглежда положението, няма абсолютно никаква причина да не продължи да се влошава
***
Знаете ли, ужасно много неща съм видял. Повечето съм ги забравил, слава Богу.
***
основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил

сряда, юни 02, 2010

Вавилон 17

Автор:  Самюъл Дилейни
Издател:  Камея
Година:  1996

Дилейни ми е сложен - интересен автор, но пишещ прекалено отнесено като за мен. И този му роман + разказа след него са от този тип.

"Вавилон 17" е писан преди 45 години - интересно беше да се види как си е представял тогава бъдещето един автор-фантаст и как си го представят съвременните. Перфокартите и споменаването на фортран будеха в мен усмивки, но като цяло скицираната система на бъдещ свят бива, може би основно защото е само скицирана. Отново темата е вечната война, макар че фокусът бе отместен към невро-лингвистичното програмиране (явно по това време тази идея не е била нарична така). Фабулата и действието са доста семпли, но пък напоследък преоткривам достойнството на стегнато разказаната история.
Разказът "Времето е една спирала от полускъпоценни камъни" не го разбрах - според смътните ми спомени има връзка със "Свръхнова", но самото криминално-футуристично повествование не ме впечатли особено, а развръзката съвсем не я разбрах. Може отново става дума за пустотата, когато сбъднеш мечтите си и не ти остане нищо за след това.

Харесах:
Научи ме да разграничавам това, което искам да кажа, от онова, което искам само да се подразбера, и кога е уместно да правя едното или другото.
***
Ако имате на разположение правилните думи, това ще ви спести време и ще направите нещата по-лесни.
***
За миг видях лицето и под воала. Веждите и бяха черни, а в очите имаше лед.