вторник, февруари 27, 2007

Знойни хоризонти

Антология
Издател: Аргус
Година: 2006

Много е досадно да се чете един сборник, в който 3-5 добри разказа са разхвърляни сред 10-12 посредствени или направо слаби "творби".
  • Кирил Добрев & Валентин Иванов, "Денят, в който вярата се завърна": харесах този разказ още в авторския им сборник, приемам, че като победител в конкурса трябва да е включен, само се чудя колко от другите им вече издадени разкази ще отидат за повторно запълване на страници в следващите антологии на АРГУС
  • Емилиян Малезанов, "Качествена изработка": пак памфлет на злободневна тема с леко фантастичен уклон
  • Красимира Стоева, "Отвъд портата": не разбрах кое е новото или поне интересното в този разказ, дори е скучен за четене
  • Любомир П. Николов "Спасителят на спомени": приятен разказ, макар че е далеч от добрите неща на автора
  • Емануел Икономов, "Ламица": вече споменах, че имам отрицателно мнение за обществено-политическите памфлети, позамаскирани като фантастични разкази
  • Анна Иванова, "В клетката на сляпа вяра": доста приличен криминален разказ
  • Елисавета Танева, "Легенда за Кор": би могло да мине за фенфикшън към поредицата за Роботите на Азимов, ама един такъв, наивно-предвидимо-любителски
  • Иван Д. Атанасов, "Метрото": откровен хорър, промъкнал се в предимно sf-сборник, не много блестящ, но пък поне не е разтеглен и отегчителен (има още малко хляб във вуду-графитите накрая, можеше да се почопли в тази насока)
  • Иван Гълъбов, "Най-богатият": пак злободневен политически фейлетон, а няма дори и фантастична трошичка (ей така, заради принципа на сборника)
  • Николай Теллалов, "Истината за златната ябълка": най-добрия разказ в сборника, дори тематично и фактологически е "свързан" с поредицата, започнала с "Да пробудиш драконче" (страшно ми харесаха хибридните имена на тримата братя: Първослав, Средомир и Любосвет)
  • Христо Карастоянов, "Deja vu": разказ, тъп почти колкото романа "Сивите" на Уитли Стрийбър (освен ако трябва да е майтап примерно с "Досиетата Х")
  • Петър Денчев, "Последният влак за Сантяго": не го разбрах този разказ - нито като фантастика, нито като романтика, дори не разбрах какво се предполага, че се случва
  • Андрея Илиев, "Аджин": другият страхотен разказ в сборника, типичната за автора смес от уличен екшън и предания, много харесах началото-края: "Когато нещо има да става, то става. И целият свят да се наговори да го спре, и дяволът да го благославя, и Господ да го кълне - събитията следват своята незнайна и неразбираема логика."
  • Сим Николов, "Старинният часовник": ако се преработи още 20 пъти, може и да позаприлича леко на "Игра на живот" на Кен Гримуд, но за сега е слабо, с куп смехотворни моменти - сяда главния герой в интернет кафе на забутано градче, пробива защитите на няколко банки и задига няколко милиона, пак в същото кафене незнайно геймърче подбрано чрез случаен избор хаква базата данни на полицията и т.н.
  • Валентин Иванов, "Уволнение": войнишките спомени от N-ското поделение ги разбрах, с класификациите на степените на човешкото немислене съм съгласен, фантастиката е нейде по ръбчето, засенчена от булдозерите, изтриващи омразната казарма от лицето на земята
  • Александър Карапанчев, "Драконите идват": мдаа, едни такива юношески мечти за признание от кумирите...
  • Кирил Иларионов, "Надлъгване": излъган може да е само читател, очакващ нещо различно от много слаб политически фейлетон
  • Христо Пощаков, "Допълнение към ефекта на пеперудата": скучно, плоско, зле написано

понеделник, февруари 12, 2007

Последният еднорог

Автор: Питър С. Бийгъл
Издател: Буквите
Година: 2006

Определно не четох тази книга в подходящото време (уморен и разсеян съм). Книгата със сигурност не е детска, макар че основата е от детските приказки. Бийгъл е писал на няколко нива, но оставя в мен впечатлението, че е прекалил със задълбаването в езикови етюди. Все пак книгата си е хубава, макар и много меланхолична (повече и от "Тамзин").

Харесах:
Виж колко се е занемарила, а ние дори не сме женени!
***
Развалих годежа си с принцесата, за която щях да се женя - и ако това не ти се струва геройство, значи не познаваш майка й.

неделя, февруари 04, 2007

Джони и умрелите

Aвтор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 2005

Кратък и привидно кротък Пратчет. Поне така изглежда де. В 150 страници този път Пратчет е успял да засегне: живота след смъртта; удовлетвореността от свършеното през живота; промените във възгледите на поколенията; познанията за миналото и още по-важно - за настоящото; размитите мултинещоси корпорации и слугуването на общинските и обществените иснтитуции; бетонните гета в края на града и обитателите им; за пореден път - какво значи да си обитател и какво значи да си гражданин. Всичко това - кротко, нентрапчиво, веселяшко - т.е. по пратчетовски, разбира се. Много ми допадна Вси светии - с подмятанията за призрак-гей (на Джони му отпуснаха за маскарада розов чаршаф с бродирани цветенца), задявката на Бигмак - "Можеш ли да се носиш във въздуха и да си въртиш задника?", самият Бигмак като побеснял призрак-скинар.
Замислих се, че Пратчет е успял да улови момента, когато един град се превръща в безлично и анонимно обиталище на хора - когато вече не знаеш къде са погребани предните поколения (а всъщност не нзаеш и нищо за тях), когато малките магазини, киносалони и работилници изчезнат, заместени от хиперсупермолмаркетцентровете (съвсем същите, като като тези на 80 километра от там, в съседната държава или отвъд някой/койдае океан), когато в центъра заизникват билдинги, в които много хора се занимават с неясно какво, а успоредно с това в покрайните се появяват огромни бетонни жилища, чиито обитатели предимно нямат с какво да се занимават, когато общинските власти спират да се интересуват от жителите на общината и пренасочват интереса си към "инвеститорите". Вероятно това е нормалния ход на развитие на всеки град, но въпреки това е тъжно.

Харесах:
-Е, ти трябва да поназнайваш нещичко за вуду - обърна се Бигмак към Йонеса.
-Що? - учуди се Йонеса.
-Щото ти нали си от Западна Индия?
-Ти за друидите знаеш ли нещо?
-Тцъ
-Е, ами кво тогава ме питаш.

***

Хари Худини - може би най-известният ескейпист на света
***
Намираха се някъде сред високите плата ан Азия, там където някога камилски кервани пренасяли копринат през 8 000 километра път, а сега разни откачалки с пушки се стреляха помежу си в различните имена на Бога.
***
-Не бе - пак се включи Джони. - Картите таро са европейски окултизъм. Вуду е африкански
-Я не ставай тъп, американски е! - сряза го Клатето
-Не, не, американският окултизъм е това, дето Елвис Пресли не бил умрял и такива работи.