Знойни хоризонти

Антология
Издател: Аргус
Година: 2006

Много е досадно да се чете един сборник, в който 3-5 добри разказа са разхвърляни сред 10-12 посредствени или направо слаби "творби".

• Кирил Добрев & Валентин Иванов, "Денят, в който вярата се завърна": харесах този разказ още в авторския им сборник, приемам, че като победител в конкурса трябва да е включен, само се чудя колко от другите им вече издадени разкази ще отидат за повторно запълване на страници в следващите антологии на АРГУС
• Емилиян Малезанов, "Качествена изработка": пак памфлет на злободневна тема с леко фантастичен уклон
• Красимира Стоева, "Отвъд портата": не разбрах кое е новото или поне интересното в този разказ, дори е скучен за четене
• Любомир П. Николов "Спасителят на спомени": приятен разказ, макар че е далеч от добрите неща на автора
• Емануел Икономов, "Ламица": вече споменах, че имам отрицателно мнение за обществено-политическите памфлети, позамаскирани като фантастични разкази
• Анна Иванова, "В клетката на сляпа вяра": доста приличен криминален разказ
• Елисавета Танева, "Легенда за Кор": би могло да мине за фенфикшън към поредицата за Роботите на Азимов, ама един такъв, наивно-предвидимо-любителски
• Иван Д. Атанасов, "Метрото": откровен хорър, промъкнал се в предимно sf-сборник, не много блестящ, но пък поне не е разтеглен и отегчителен (има още малко хляб във вуду-графитите накрая, можеше да се почопли в тази насока)
• Иван Гълъбов, "Най-богатият": пак злободневен политически фейлетон, а няма дори и фантастична трошичка (ей така, заради принципа на сборника)
• Николай Теллалов, "Истината за златната ябълка": най-добрия разказ в сборника, дори тематично и фактологически е "свързан" с поредицата, започнала с "Да пробудиш драконче" (страшно ми харесаха хибридните имена на тримата братя: Първослав, Средомир и Любосвет)
  
• Христо Карастоянов, "Deja vu": разказ, тъп почти колкото романа "Сивите" на Уитли Стрийбър (освен ако трябва да е майтап примерно с "Досиетата Х")
• Петър Денчев, "Последният влак за Сантяго": не го разбрах този разказ - нито като фантастика, нито като романтика, дори не разбрах какво се предполага, че се случва
• Андрея Илиев, "Аджин": другият страхотен разказ в сборника, типичната за автора смес от уличен екшън и предания, много харесах началото-края: "Когато нещо има да става, то става. И целият свят да се наговори да го спре, и дяволът да го благославя, и Господ да го кълне - събитията следват своята незнайна и неразбираема логика."
• Сим Николов, "Старинният часовник": ако се преработи още 20 пъти, може и да позаприлича леко на "Игра на живот" на Кен Гримуд, но за сега е слабо, с куп смехотворни моменти - сяда главния герой в интернет кафе на забутано градче, пробива защитите на няколко банки и задига няколко милиона, пак в същото кафене незнайно геймърче подбрано чрез случаен избор хаква базата данни на полицията и т.н.
  
• Валентин Иванов, "Уволнение": войнишките спомени от N-ското поделение ги разбрах, с класификациите на степените на човешкото немислене съм съгласен, фантастиката е нейде по ръбчето, засенчена от булдозерите, изтриващи омразната казарма от лицето на земята
• Александър Карапанчев, "Драконите идват": мдаа, едни такива юношески мечти за признание от кумирите...
• Кирил Иларионов, "Надлъгване": излъган може да е само читател, очакващ нещо различно от много слаб политически фейлетон
• Христо Пощаков, "Допълнение към ефекта на пеперудата": скучно, плоско, зле написано