Те се сражаваха за Родината

Автор: Михаил Шолохов
Издател: Х.Г. Данов
Година: 1984

От Шолохов съм чел като ученик сърцераздерателната "Съдбата на човека". Нещо ме прихвана и реших да пробвам и "Те се сражаваха за Родината" покрай изплували спомени за патетичния филм от '70-те. По-добре да не го бях правил.
Книгата е много зле. Героите са като изрязвани от тапет с тъпа ножица. Диалози няма, има само декларции под формата на монологични излияния ивинаги печели "правилната" гледна точка. Бойните сцени са ниво пионерски самодеен театър.
Поне беше кратка. Многотомникът "Тихият Дон" отиде някъде в дъното на листата "друг път".

Харесах:
главното и и при настъплението и при отбраната е яденето, без ядене е спукана работата на всякакъв род войски

Лицето на смъртта

Автор: Коуди Макфейдън
Издател: Сиела
Година: 2018

Според мен - доста по-добра от първата. Доста по-жестока. Доста по-цинична. Доста по-забавна.
Смоуки Барет е на кръстопът - обезобразяването ѝ я прави негодна за публичната длъжност заместник-директор на ФБР, а е била близо. Сега тябва да избира - да остане начело на екипа си ловци на изроди в Лос Анджелис или да замине да преподава в академията на ФБР в Куонтико. Само че не тя има думата. Нов случай изтегля Смоуки насред купища трупове и история, проточваща се чак към края на '70-те години. Отново има гениален план на напълно откачил изрод. Отново ФБР се включва с огромно закъснение и пректичски без време за наваксване. Отново дорбите побеждават в развръзката. Антуражът около Смоуки се сдоби с още едно повредено момиче, но и с нов смъртоносен член извън службите.
Поредицата се очертава доста интересна, надявам се да не я разводнят със сериал.

Харесах:
беше от най-лошия тип добри хора, защото беше неспособна да разпознава злото

Абхоресен

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Последната книга от трилогията за Старото кралство. Скритите самоличности на спътниците на Самет и Лираел излизат наяве, но никак не са иненадващи. Саурон за малко да освободи Моргот Лошите бяха близо до победата, но остана за някой друг път.
Като цяло - Гарт Никс го бива да пише, но тази серия надали е върхът на творчеството му.

Лираел

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Историята за Старото кралство продължава двайсетина години по-късно. Главните герои са принц Самет, син на Абхорсрн Сабриел и крал Тъчстоун и Лираел, странната Дъщеря на Клеър. Противникът е Моргот древния противник на Седемте, създали магическата Харта, ограничила Свободната магия. Могъщ некромант, оцелял от погрома над Керигор първата книга, е организирал сложен план отвъд пределите на Старото кралство. В резултат избухват войни в далечния юг и на север се движат стотици хиляди бежанци, а в граничещия със Старото кралство се сформира добре финансирана националистка организация, посягаща към властта със всички средства. В цялата бъркотия двамата младежи бягат на стъпка пред противника и се опитват да разберат какво става. Отговорите ги изненадват, защото пък им разкриват кои са самите те.
Преди развръзката в последната книга всичко изглежда като картинка от домино, на което е бутната първата плочка.
Прави ми впечтление колко точно е описан механизма на войната в Сирия и вълните бежанци оттам. 20 години преди да се случи. Много добре е описана ролята на бежанците за подклаждане на местен шовинизъм сред добре финансирани местни радикални групировки. Дали и тази книга не е послужила за наръчник, вместо за предупреждение?

Непознати пътища

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2004

Кунц го бива да разказва и поизтъркани истории, стига да не се отплесне в излишно многословие.
Сюжетът е много познат: пропадащ пияница се завръща през 1995 в родния градец за погребението на баща си, от когото се е отчуждил още преди 20 години. И получава шанс да се завръща в ноща на 1975, за да промени собствената си съдба. Разбира се с цената страдание, саможертва и с Божията помощ в сблъсък със Злото сред горяща църква на изоставен град.

Сабриел

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Гарт Никс ми беше направил добро впечатление като автор на разказ, но като романи на български е излизала само поредицата "Трилогия за Старото кралство". Е, каквото има - това четох.
Първата книга започва с обичайния сетинг след Хари Потър - в училище. Последната издънка на рода добри некроманти (?!) Абхорсен е на юг от Стената и учи в почти регулярен девически колеж в местната версия на Пограничните земи. Един ден немъртъв пратеник на баща ѝ донася наследството ѝ - мчгически меч и набор вълшебни звънци. Така започва пътя ѝ обратно в Старото кралство, където магията е всевластна, а Злото се е надигнало в опит да завладее света. Другото е обичайното - незконороден принц (последен потомък на кралете) от 200 години очаква да бъде освободен от заклинание, магически спътник дебне шанс за свобода и разплата, странни съюзници се появяват в решителни моменти.
А, да - и лошите ги отупват в края. На косъм.
Общо взето съвсем приемлива история, но с твърде много клишета. Сетинга на света ми приличаше на някаква смесица от Хари Потър на Роулинг, "Джак от Сенките" на Зелазни с малко епично парче от Джордан.
Поне трилогията е издадена до край, така че ще прочета и другите книги. Все е нещо, докато чакам някое издателство да се накани да завърши поне една от издаваните напоследък поредици.

Окото на Ева

Автор: Карин Фосум
Издател: Емас
Година: 2007

След Ю Несбьо ми се искаше да прочета и друго норвежо криминале. Карин Фосум не е дори близо като класа, но пък ми направи интересно впечатление на някои общи нотки в книгите и на двамата. Живота обикновените хора в Норвегия е представен като доста мизерен поне в очите на авторите и нямам предвид само материалните затруднения на много от персонажите.
Един ден реката през града изхвърля трупа на мъж, намушкан многократно. Неотдавна в домът си е открита задушена проститутка. Полицейският инспектор, разследващ случаите бавно и методично въстановява социалните контакти на жертвите и житейските им пътища в последните им дни. И се натъква на общ контакт - неуспялата художничка Ева. Останалото е ясно - събиране на информация до момента, в който има с какво да притиснеш заподозрения до точката на пречупване.
Книгата малко ми напомни за Жорж Сименон - не е съвсем ясно дали е криминална загадка със социален портрет на обществото или е житие с криминален елемент.