Сърцето ти принадлежи на мен

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2009

Още една безлична книга на Кунц. В 2/3 не се случва нищо, историята е сбутана в останалите 100 страници.
Интернет предприемач се наслаждажа на живота - в средата на 30-те е милиардер, има всичко, остава му само да навие една красива жена да се омъжи за него. Докати един ден се оказва, че сърцето му е повредено и му остава около година. Следват параноя, разследване на възможно отравяне, видения, смяна на лекуващите лекари без предупреждение...
Няколко години по-късно вече е свикнал с трансплантираното му сърце. Не е свикнал с разпадналия се живот. Любимата жена се е отдръпнала надалече, радостта от живота липсва, а неизвестна му жена го тероризира. Ключът е в трансплантацията, извършена в китайска клиника. Донорът е била затворничка от сектата Фалун гонг, транжирана за резерни части на партийни величия и свръхбогати клиенти. Близначката ѝ е агент на безименна китайска служба, дезертирала в името на отмъщението. Което всъщност няма да промени нищо за никого.
В епилога има среща за представяне на преродения герой - общ работник в църковно сиропиталище за деца с увреждания. Беден, честен и щастлив. А някогашната му любов отпътува към залеза в класически черно-бял ракурс.

Харесах:
Светът е пълен със зло и това е факт. Съобразяването на поведението ни с това обстоятелство ни прави реалисти, а не параноици.

Шадоу стрийт 777

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2014

Още една много слаба книга на Дийн Кунц. Пак предъвкване на стари теми без никакво желание.
Старо имение е превърнато в жилищна кооперация, населена с най-различни заможни хора. Проблемът е, че веднъж на 38 години в сградата се случва нещо зловещо - загива или изчезват безследно обитаели. Сега е поредния момент за трагедия. До тук беше добрата част. После всички обитатели (някои се появиха на полето направо след средата на романа) се озоваха в не чак толкова далечната 2049та, където ги нападнаха създания тип Пришълец под контрола на нанороботи. един от обитателите е поредния гениален учен с добри намерения, които ще доведат ада на Земята. Само че здравите сили в лицето на бивш морски пехотинец му теглиха куршума овреме. Хип-хип-айденемашенужда.
Считам "Лицето на страха" за една от най-добрите кратки книги на Кунц, но тази дори не я приближава. Героите бяха по-плоски от тапетите, действието - по-тъпо и от епизд на Стар трек. Дори и превода е кофти.

Харесах:
когато вероятността прерастнеше във възможност

Непознати пътища

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2004

Кунц го бива да разказва и поизтъркани истории, стига да не се отплесне в излишно многословие.
Сюжетът е много познат: пропадащ пияница се завръща през 1995 в родния градец за погребението на баща си, от когото се е отчуждил още преди 20 години. И получава шанс да се завръща в ноща на 1975, за да промени собствената си съдба. Разбира се с цената страдание, саможертва и с Божията помощ в сблъсък със Злото сред горяща църква на изоставен град.

Градът

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2017

Една от отнесените книги на Кунц.
Персонификация на Градът си комуникира с малко момче - гениален пианист. Помага му в трудни моменти и го насочва по дирите на група радикални идиоти, играещи си на градска партизанска война.
Би могла да е доста по-интересна, но има залитане в посока тийн-романите на Кинг от типа на "То".

Харесах:
Покрай мрачното останалото изсветлява.

Полунощ

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1995

Това май е най-тъпата книга на Кунц, която съм чел.
В малко калифорниско градче смахнат собственик на мощна компютърна компания провежда следващия етап на еволюцията. Чрез компютърни импланти хората са освободени от всички емоции без страха, телата им се самоусъвършенстват, но започват и да се видоизменят по неочаквани начини. Агент на ФБР и няколко непроменени местни жители се опитват да оцелеят и да вдигнат тревога.
Предполагам Кунц е имал спешна нужда от пари, за да скалъпи това произведение.

Непознати

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2000

Много слаба книга на Кунц.
Писана е преди 11.09.2001 и пак експлоатира темата за правителствената конспирация срещу свободата на гражданите и истината за света.
Група хора из САЩ имат проблеми - кошмари, нарастваща обсесия по различни неща и обща мания по Луната. Някои загиват, някои развиват паранормални способности. Общ знаменател - всички са били в мотел насред нищото по едно и също време. А някой им изпраща смущаващи снимки от този престой - те на системи и в безсъзнание. Постепенно всички се събират във въпросния мотел, за да стигнат до отговора - специална част на военните е заличила паметта им с помощта на ЦРУ и ги следи чрез ФБР. Защото в тайна база наблизо е прибрано НЛО, а те са били очевидци на кацането. Проблемът е, че блокировката е несъвършена, а сред конспираторите има несъгласни с операцията по прикриване. И неизбежния параноик с комплекс на мъченик и синдрома на Сикорски.
Все пак добрите печелят в края на събитията и т.н.
Книгата е много под нивото на Кунц и е раздута безумно много за семплото си съдържание.

Зимна луна

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2001

Много слаба книга.
Началото е доста обещаващо - лосанджелиско ченге попада под автоматичния огън на надрусан незначителен филмов режисьор и въпреки раните успява да го убие. Алогично се развихря кампания за конспирация на висшестоящи манипулатори, поръчали екзекуция. Смахнати почитатели започват да тормозят семейството на ченгето. До тук - не лошо.
Обаче в Монтана умира самотен старец и оставя в наследство ранчо и пари. И проблем - там се е довлякло нещо не от нашия свят. Така семейството, бягащо от проблеми, се оказва в центъра на зле написан кошмар. После е ясно - куршуми, пожари, шанс 1:1 000 000.

Харесах:
Тази жена вирееше върху лошите новини и цъфтеше.
***
Светът се управлява от хора, които не уважават никого и нищо, но в същото време те очакват от нас да ги уважаваме, да изпитваме съчувствие към убийците, защото с тях животът се е отнесъл толкова зле.
***
Някога кипящ от енергия плувец в океан от оптимизъм, той се беше превърнал в свито и уплашено създание в блатото на разочарованието.

Единственият оцелял

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2001

Една от книгите, които Кунц е писал между другото, използвайки неупотребените си чернови.
Отново тайнствена корпорация, може би финансирана от военните или от свръхсекретните агенции, се занимава с генно инженерство. Както обикновено - създава свръххора, за да види какво ще излезе. И както винаги най-успешните са пълни противоположности: момче-социопат, което умее да намира хора от разстояние и да манипулира умовете им и се забавлява с убийства, и момиче-пророк от Ерата на Водолея. Има у разни други досадни личности, моткащи се по страниците на романа.
Отдавна се чудя: Кунц наистина ли изпитва сериозно недоверие към правителството на САЩ и свързаните с него частни корпорации (или обратно, не че има значение кой командва тандема), или просто тази линия на писане продава 1/3 от книгите му?

Харесах:
нито една журналистическа медия -  електронна или печатна, не градеше своята репутация, нито получаваше доходи от добрите новини
***
Дори на милиардер-мегаломан му писва да харчи купища пари с широка ръка.
***
Онзи, който знае прекалено много, може да бъде по-опасен от въоръжен човек.
***
Светът се беше обърнал наопаки. Лъжите бяха истини, истината беше лъжа, фактите бяха измислици, невъзможното беше възможно и невинността се обръщаше във вина.
***
Една трагедия може да извади на бял свят най-доброто, но и най-лошото в хората.
***
по-лесно е повярваш в заговор, отколкото да прииемеш истината
***
-Интересува ги само властта. Те не вярват в доброто и злото.
-Доброто и злото са само събития.

Гръмотевичният дом

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1997

Историята започва като класически филм на ужасите: жена се събужда в болница с амнезия след катастрофа. Не помни практически нищо от живота си. Постепенно някакви спомени започват да се завръщат, а най-силно тези, свързани с инцидент в колежа, при клойто гаджето ѝ е пребито до смърт от четирима пияни състуденти. Завръщат се, защото тези четиримата се появяват около нея - 10 години по-млади от колкото трябва, отделно пък поне двама от тях са мъртви от години. И са по-големи гадняри, настроени за нов купон - групово изнасилване придружено с изтезания до смърт. Всичко прилича на халюцинация, само дето има реални синини от срещите с тях, а в стените има не добре замаскирани врати. Опитът за бягство от болницата е неуспешен - на всяка крачка в странното градче в Орегон все същите гадняри я пресрещат, за да я върнат в болницата за насрочения купон. 90% от книгата върви в тази плоскост и неочаквано накрая историята се изметна като в трилър на Лъдлъм - струпаха се накуп КГБ, програми за свръхоръжия, център за американизация на дълбоки "къртици", двойни агенти, нелогична последна схватка на кораба на грузинеца Бородкин - въобще пълна програма като за евтино книжле от епохата на Студената война.

Тази е от безличните книги на Кунц. Няколко поредни такива ме бяха отказали от него преди 15 години.
 
Харесах:
Е, детето ми, не знам до колко сте разумна, но сте голям куражлия, а аз винаги съм уважавала смелостта.
***
Страх ги беше да извършат убийство, а се бояха и да не го извършат.

Тик-так

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1996

 Началото на романа доста ме озадачи - всичко потръгна като евтин филм на ужасите: главния герой Томи Фан тъкмо е стартирал въпреки настояванията на семейството си (бегълци от Виетнам) своята американска мечта - кариера на писател на pulp fiction (напуснал е работата като журналист, купил си е  новичък корвет) и намира пред дома си една кукла с бележка на родния виетнамски (успешно американизирал се вече дори не може да прочете написаното). Единственото ясно е, че има срок, изтичащ на разсъмване. А после куклата оживява и започва да го напада, като самата тя е неуязвима за куршуми, удари или огън, при това става все по-голяма. Героят панически бяга и се натъква на шантава до абсурдност блондинка. В този момент вече нещата започнаха да се превръщат в гротеска - мацката Деливъранс Пейн е луда като мартенски котарак в кофа с валериан или поне така го докарва, само че умее адски много неща (шофира, плава, стреля, рисува), при това е изключителна във всичко. А майка ѝ е още по-шантава. В края на романа вече се разбира, че просто едно заклинание на виетнамска магьосничка (направено от чисто съчувствие към стара приятелка, страдаща по "непрокосания" си син) се е омотало, но наистина на разсъмване ще се приключи. И то вярно се приключи, ама тогава пък блондинката разказа собствената си история като от роман на Уитли Стрийбър и съвсем изби рибата.
Всъщност книгата изглежда като чернова за "Пророчество" - щура, забавна и алогична. Най-готиното бяха диалозите между Томи и Дел - образец за хора от паралелни вселени, попаднали в една кола.
Беше забавна книга, ще се хвана с още нещо старо на Кунц (и без това тая година се издават предимно глупости).

Харесах:
- Понякога ти, изглежда, слушаш, но не чуваш.
- И затова съм си останал нормален.
***
- Толкова прям отговор. Не е в стила ти.
- Аз винаги отговарям прямо. Ти просто не слушаш както трябва.
***
Само лошите хора крадат. Ние не сме лоши, ние сме добрите. Значи, ние не крадем, а само го заемаме за временно ползване.

Пророчество

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2006

Дийн Кунц ме изненада приятно - стилът на тази книга се различава драстично от всичко друго, което съм му чел.
По принцип това е трилър в който опасни маниаци години наред тровят живота на един мъж и семейството му. Обаче всичко е изкривено и предадено през пародийно-гротескна призма и на моменти направо ме втрещяваше като сюжетно развитие.
Умиращ пекар прави на смъртния си одър предсказание за живота на раждащия му се в този момент внук, като посочва 5 дати, на които ще преживее ужасни събития. Веднага след това се почва - заедно с това дете се ражда още едно - на акробатка и клоун. Акробатката умира, а клоуна застрелва лекаря и една акушерка и избягва с детето. Оттам натък всичко безумно се случва общо взето на въпросните дати по много странни начини. Всъщност - става думи за изблици на алогично насилие, но предадени по абсурден начин. На моменти се чудех кой е по-откачения клан - цирковия или на пекарите.
Другата голяма изненада за мен беше пищния език на романа. По спомен Кунц не блести особено с такива умения, така че тук получих другата много приятна изненада.
Май ще пробвам още нещо негово, макар че на всяка харесала ми негова книга имам по две, които считам за загубено време.

Харесах:
Смехът е венчелистчето на цветето на надеждата, а надеждата цъфти на лозата на вярата.
***
Нямам проблеми с ходенето, мога да бягам когато се налага, даже танцувам, макар и да не умея.
***
сбъдната младежка мечта от най-чист вид - да чуеш от красива жена, че имаш опасни очи
***
Изглеждаше като блян, а говореше като кошмар.
***
Не съм страхливец. Просто съм отговорно предпазлив.
***
Едно парти никога не е по-интересно от хората които са на него.
***
Когато балансираш бутилка нитроглицерин върху острието на сабя, никога не усложнявай задачата, като се опитваш да танцуваш степ.
***
Зимната нощ беше вампир с крила от мрак и зъби от студ.
***
Всяка история има по две страни, а някои имат и по десет.