неделя, декември 31, 2006

Кодът на вечността

Автор: Оуън Колфър
Издател: Прозорец
Година: 2006

Много приятна история, извикаваща в мен асоциации с "Чип и Дейл и Спасителния отряд". Детска, непретенциозна, но забавна. Всъщност, някои автори на "сериозни" трилъри могат да се изядат от мъка, докато четат интригата и техническата част.

събота, декември 30, 2006

Сянка в дъжда

Автор: Денис Лихейн
Издател: ЕРА
Година: 2003

Много приятен криминален роман. В класическия стил - частно ченге с разбит личен живот и непреклонен характер, непрокопсано приятелче (Буба Роговски е един от най-готините екземпляри в графа "изрод, ама от наш'те"), голямата лубофф, дето идва и си отива, и съвсем прилична интрига, разбира се. Само епилога беше малко неубедителен, ама какво да се прави. Чарът на романа е в умерено циничния речник: Могат да ми говорят колкото си искат за опасността от глобалното затопляне, но ако това ме освобождава от задължението да рина сняг пред входа - нямам нищо против.

вторник, декември 26, 2006

Лондонски мостове

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2006

Този път Патерсън извади Алекс Крос от обичайната му среда - разследвания на серийни убийци и го пусна в центъра на още един клиширан сценарий - международен тероризъм с любезното съдействие на Ал Кайда и руската мафия. Старият протвник на Крос - руския бандит Вълка вдига мерника на Лондон, Париж, Франкфурт, Тел Авив, Вашингтон и Ню Йорк, като добавка е "вербувал" за изпълнение на част от операцията друг стар противник на Крос - Невестулката (бивш британски военен, шпионин и дипломат, настоящ сериен убиец). Цел - освобождаване на няколко десетки политически затворници (или военнопленници - в зависимост от гледната точка) и 2 милиарда $ откуп. Следва обичайната за жанра гонка на два континента с участието на дузина разузнавания. В действието за пръв път в прочетените от мен книги Патерсън прибягва до любимия подход на доста по-слаби автори: случайните срещи, завършващи с победа на "добрия". Освен това прекали с неуловимостта и хитростта на Вълка - превърна го в някакъв нов Фантомас, а плановете му - неразгадаеми и недосегаеми мистерии, въпреки че са комплицирани, включват участието и взаимодействието на много хора на много места (т.е. риска нещо да се издъни се повишава в пъти). Мотивацията на Вълка също беше малко неубедителна - парите от откупа са твърде малко за Кръстника на руската мафия, а отмъщението - странно насочено (Вълка е от Русия, за смъртта на семейството му се намеква че също е дошла оттам, а разплата е със Запада). Интересното е, че в духа на "войната с тероризма" по време на разпитите на заподозрени от съвместните екипи на ЦРУ и ФБР традиционните граждански права и адвокати са заменени от "серум на истината" комбиниран с умерено физическо насилие и постоянен психически тормоз. Има и епизод в базата Гуантанамо - май Патерсън се е разделил с илюзиите за американските свободи, но не оставя впечатлението, че съжалява за тях.
Като цяло - още една добра книга, но Патерсън за пръв път ме поразочарова.

неделя, декември 24, 2006

Големият лош вълк

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2005

Патерсън продължава много да ме впечатлява с романи на изтъркани вече теми. Този път става дума за руската мафия в САЩ. Във фабулата има нещо, което страхотно ми напомни за един роман на братя Вайнер, чието заглавие съм забравил (разследване на руски Кръстник, сцени от негова гледна точка, като накрая престъпника се оказва не този, който си мислиш). Последната глава пък беше като от руски гангстерски филм - нападение над конвой с гранатомети и картечници.
Историята приключи, но не завърши - пак предстои втори рунд, а Мислителя все още се появава като действащо лице дори и от строго охранявания федерален затвор. Ако избяга вече съвсем ще е клише.

петък, декември 22, 2006

Четири слепи мишки

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2005

Патерсън е успял да направи отлична история дори и от изтърканата тема разплата за зверства във Виетнам. Детектив Алекс Крос продължава да ми харесва и продължава да се държи като нормален човек - изпитва колебания в лични си живот, допуска грешки при разследванията, пати си от лошите, но пък не се предава.
Малко не ми хареса срещата с Мислителя в строго охранявания затвор - все пак д-р Лектър е от друга книга. Имаше и малко понагласена история с откриване на необходимата информация от войната във виетнамското посолство. Образът на ФБР в романите за сега е доста странен - гъчкани са от първокласна техника, там работят много добри специалисти, имат иформация за всички и всичко, а същевременно при собствените си разследвания почти не ползват въпросните информация, специалисти и техника. От друга страна - д-р Крос постъпи на работа там, така че сега ще се появи и поглед отвътре.

сряда, декември 20, 2006

Теменужките са сини

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2004

Разкошна съвременна вампирска история - "Подземен свят" само може да си мчетае за толкова въздействаща фабула. Много стегнат разказ, без да е претупан - в 315 страници се развива едно разследване и се завършва историята за сблъсъка с Мислителя. Може би все пак Мислителя беше по-страховит противник в "Розите са червени". Обаче пък историята с вампирския култ/субкултура в САЩ, в която дори не става съвсем сигурно дами все пак има вампири, или членовете са само шайка откачалки с обща мания, е повече от добре замислена и разказана. Много ми хареса ателието за израаботка ан вампирси зъби, а сцената с вапирския купон в Ню Орлиънс също я биваше. Патерсън май е почитател на Ан Райс и нейните "Вампирски хроники", но за разлика от нея го бива да разказва истории с действие извън душите на героите.
Джеймс Патерсън определено ми влезе в категорията любими, даже малко съжалявам, че ми остават само още 3 книги с главен герой Алекс Крос (за сега ще се въздържа да захвана другите книги на автора, притеснявам се да не си разваля отличното впечатление).

вторник, декември 19, 2006

Розите са червени

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2004

Определено харесвам Патерсън. Отдавна не ми се беше случвало с такъв ентусиазам да "изгълтам" 2 книги подред.
Допада ми, че главния герой, детектив Алекс Крос е обикновен човек, любящ и загрижен самотен баща, допуска грешки и пропуска понякга очевидни данни. В тази книга се сблъска не точно със сериен убиец - Мислителя си е направо от ранга на майор Хауърд де Вор, само че поне за сега май му липсват амбиции да разтърсва света. Интригата е на ниво, динамика има, а обема е скромен - какво още мога да искам?
Единственото, което не харесах в книгата е последното изречение - Патерсън ненужно разкри самоличността на Мислителя, все пак предстои още един рунд в сблъсъка между двамата. Утре/днес го започвам.
А, да: Патерсън прибягва към един често срещан похват - използва един и същ образ повече от веднъж, като само му попроменя дизайна (русата детективка, убита в "Танца на Невестулката" и чернокосата агентка на ФБР, убита в тази книга всъщност са си едно и също лице, подобно е положението с екс-годеницата Кристин и докторката-жертва от "Целуни момичетата").

понеделник, декември 18, 2006

Танцът на Невестулката

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2002

Харесах много "Целуни момичетата" на Патерсън, а понежие миналата седмица съвпаднаха Панаира на книгата и едно от настроенията ми за четене на трилъри се сдобих с още 6 книги на автора. Тази беше първата хронологично.

Приятен трилър с интелигентно замислена интрига и никакви свръхсъвпадения, намеси на Бог, седмо чувство на героя в развръзката. Единственото, което ме озадачава е допускането, че в британското разузнаване не се провеждат редовни психотестове на персонала, особено на работещите под дипломатическо прикритие зад граница (Невестулката е прозвище, дадено от разследващите полицаи на сериен убиец, който се оказва агент от MI-6 с дипломатичски статут във вашингтонското посолство, имащ тежко психическо заболяване). Приятно разнообразие в сюжетните схеми беше използването на 3 20-стенни зара за ролеви игри, които убиеца използваше за да взима решения по време на набезите си в града, а от това следваше и липсата на повтарящ се модел в убийствата (което допълнително затруднява разследването на полицията).
Съгласно Кодекса злодея все пак успя да се измъкне на косъм, а според прочетените анотации след няколко книги отново ще се срещне с детектив Алекс Крос.

понеделник, декември 11, 2006

Пустош

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2004

Интересна книга, особено последните 100-150 страници, но и в нея основната история почти не се придвижва напред. Май и Стивън Кинг се е заразил от писателската "болест" на '90-те - разтеглено повествование и история, която дори и Автора не е наясно как ще продължи. Повторното изтегляне на още един участник (Джейк) и то пак от Ню Йорк беше досадно повторение с историята от предния том. Градът с дегенерирали избиващи се обитатели и забравена наука се е превърнал в клише за приключенските романи още преди Втората световна (дори и Конан има такова приключение), макар че пък Кинг не е разказал историята на рухването на местната цивилизация след като "светът се е променил". Доста "трески за дялане" срещнах, но пък е увлекателна - Стивън Кинг е велик разказвач, така че просто трябва да продължа със следващата.

петък, декември 08, 2006

Ашкелон

Автор: Робърт Лъдлъм
Издател: Прозорец
Година: 1998

Оригиналното заглавие е "Скорпионите", предното и следващото издание на български са с това име.
Слабичък роман на Лъдлъм - интригата е плоска, героите са неубедителни, действието - нелогично, техниката - смешна, а Президента&Демокрацията - отново спасени на косъм.
Лошо впечатление ми направи изкуствения патос на книгата - палестинските бойци завършваха всяка комуникация по обществените телефони с идиотския призив "Ашкелон завинаги!" (мечта за всеки декодиращ алгоритъм), а главната терористка през 3 страници изцепваше собственото си верую - "Muerte a toda autoridad!". Адски досадно, замислих се по едно време да не би Лъдлъм да използва подхода на Александър Дюма за повишаване на обема/хонорара (става дума за заплащането на ред при Дюма, заради което създал един безкрайно лаконичен герой в "Тримата мускетари" - Гримо, слугата на Атос, който рядко изрича повече от една дума в реплика). Другото, което ме подразни, е че Лъдлъм пак измъдри една толкова печена палестинска организация, че нея дори Мосад, ЦРУ, МИ-6 и Дьозием бюро не могат да я прихванат, а като капак "разкри" поредната всесилна мрежа от корумпирани личности в американските висши ешалони, обединени в тайнствена група с неизвестно управление и злонамерена същност.
Май Лъдлъм както и Шекли я е карал на принципа - трябват ли пари, пласира книга, а когато има вдъхновение - пише нещо качествено.

четвъртък, ноември 30, 2006

Трите карти

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1998

Във втората книга от поредицата действието е доста повече от историята. От друга страна картите бяха изиграни и сега явно най-после ще се започне каквото има да се почва.

понеделник, ноември 27, 2006

Стрелецът

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1998

Най-накрая започнах прословутата фентъзи поредица "Тъмната кула", за която много познати търдят, че е от най- добрите фентъзи поредици и със сигурност най-доброто на Стивън Кинг (един все още любим автор, въпреки че му бях върл почитател в тинейджърските си години, а после охладнях или просто се преситих).
"Стрелецът" всъщност не би трябвало да е самостоятелен роман - това си е пролог към нещо, което тепърва ще се разказва.
Странната мрачна (а и солипсистка) атмосфера ми напомня много за "Вселелените на Правдивия" на Сомптоу, а образът на Роланд Стрелеца - на Вечния победител от поредиците на Майкъл Муркок (самотния непобедим войн, който крачи през световете, епохите и телата на враговете към заветната цел отвъд хоризонта).
Единственото, което ми остава сега е да започна втората книга.

петък, ноември 24, 2006

Украшението със седем звезди

Автор: Брам Стоукър
Издател: Делакорт
Година: 2005


Взех си книгата от уважение към авторите, създатели на клишета. Не съжалявам много, макар че Стоукър не ми допада особено - прекалено ми е "викториански" (не че се колебае да тласне героите си към убийство, само отделя няколко страници с безкрайни монолози защо е нужно да се направи).
Тази книга е история на няколко виториански джентълмени, които се опитват да изпълнят мечтата-предсказание на древна египетска царица-магьосница. Има няколко много забавни размишления относно откритията на водещите "съвременни" учени - Кюри, Бекерел, Маркони и т.н., и паралели с предполагаемата древноегипетска наука, включително прогнози как скоро астрологията ще се нареди до астрономията. Има и други готини размисли като за онова време: "Счетохме, че един женски ум може да преживее шок, когато става дума за неща от явно мистериозен характер." "Жената си остава жена, даже и да е била мъртва пет хиляди години!"
Като цяло - нищо интересно, освен двата варианта на финала: 1) оригиналния - пълен погром за дръзналите да се будалкат с боговете и Силата; 2) Hapy end - всичко се оправя благополучно (според бележките под линия този е по-късен, явно и тогава издателите и читателите са предпочитали лошите случки да имат добър край).

неделя, ноември 19, 2006

Завръщането на Императора

Автор: Алън Кол & Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2006

Стен 6 - приятна, предвидима и непретенциозна книга. Малко бой, малко морално израстване на Стен и малко предизвестено завръщане на Вечния император. Най-забавното бяха ръкопашните избори, дирижирани от Рашид - нещо подобно на "Бай Ганьо прави избори", само че с добавки като за съвременно технологично общество.

сряда, ноември 15, 2006

Сумрачен патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Лукяненко. Това е единственото, което мога да кажа. След всяка поредна история за Дозорите смятах, че вече имам представа за какво става дума, а още в следващата част осъзнавам, че дори и идея си нямам. Какво е Сумракът или по-точно къде е Сумракът? Май ще трябва да изчакам "Последен патрул", ако и там има готов отговор, но май по-скоро ще има само нови въпроси.
Антон Городецки най-после започва да ми харесва като герой. Странно, но започва и да ми на помня на един познат с ник Тихон. Не че в едното или другото има нещо лошо, разбира се.
От забележката под линия за романа "Ликът на черната Палмира" на Владимир Василиев (съавтор на "Дневен патрул" и автор на "Космически рицар") оставам с впечатлението, че май идеята за Различните ще се превърне в нова Разширена вселена. Ако нивото и на останалите е като на Лукяненко, мога само да приветствам горещо такова развитие на явно популярната серия на Сергей Лукяненко.

петък, ноември 03, 2006

Пътешественикът във времето и неговата жена

Автор: Одри Нифнегър
Издател: Бард
Година: 2006

Тази книга не е включена в раздела за фантастика на БАРД и честно казано, мога да едновременно да оспоря и подкрепя това решение.

От резюмето очаквах да е нещо подобно на "Игра на живот" на Кен Гримуд, но книгата е различна като усещане, като внушение. При Гримуд героя има възможност да преживява живота си в различни варианти в опит да го изживее както би искал, тук живота на героя е строго детерминиран и той дори не се опитва да го промени - напротив, внимателно направлява събитията така, че да се случи това, което се е случило. Може би всичко идва от авторите или героите им - този на Гримуд не е доволен от живота си и търси друга възможност, а при Нифнегър героят/героите са доволни (или примирени?) от живота си и не биха го пропуснали/променили.
Най-близката история до описаната в книгата, за която мога да се сетя е тази на Федман Касад и Монита от "Хиперион" на Дан Симънс, но са включени и елементи от тайм-фантастиката (ама че тъп термин, но покрай Трилър1 ми се наби в главата), може би "Отново и отново" на Клифърд Саймък е почти толкова близка като идея.
Накратко: Когато се срещат за първи път, Хенри е на 28 и за пръв път в живота си вижда Клер, а Клер е на 20 и познава Хенри от 6 годишна. Хенри е ХИЧ (хроно изместен човек) - пътува произволно напред и назад във времето, но само до тук историята прилича на типична фантастика. Хенри не спасява Света, не помага на човечеството - живее труден живот и се опитва да оцелее в него.
Останалото е историята на двама души, които са облагодетелствани от съдбата да могат да се срещат в различни моменти от живота си, като същевременно го изживятват заедно. Звучи странно, но пък определено си има и предимства - под 30-те си години Хенри е див пънкар с проблеми със себе си, алкохола, наркотиците и жените, а Клер е момиче, излизащо от добре защитения пашкул на живота в богато провинциално семейство. Историята между двамата надали би потръгнала, ако Клер не беше се срещала и не бе влюбена в един Хенри в интервала между 35 и 45 години. Хенри пък има възможността да преживява травмиращите моменти в живота си отново и отново, докато успее да ги превъзмогне.
Книгата е изпълнена с, ъъ, усещане за обич, за топлина, но без драматични сцени и гръмки думи.
Определено ми иска по-често да попадам на подобни книги.

сряда, ноември 01, 2006

Железният изгрев

Автор: Чарлз Строс
Издател: Бард
Година: 2006

Книгата е до някъде продължение на "Сингуларно небе" - света и главните герои са същите, но предизвикателствата са нови.
Взривена е звезда и е унищожена планетата Москва - скучен и незабележим максвят (много харесах термина). Сдържащия субсветлинен флот бомбардировачи излита съгласно заповедите, за да удари по последната фиксирана от командването мишена - планетата Нови Дрезден, която е единствения що-годе сериозен кандидат за титлата Враг. Атаката може да бъде спряна само от едновременна заповед на няколко посланника на Москва със съответните кодове за достъп, само че някой ги избива последователно. Така в играта отново вллиза Рейчъл Мансур от Черната канцелария на ООН и нейния съпруг - агент на Есхатона. Накрая се разбира, че в дъното са Усъвършенстваните - шайка от нацистко-религиозен тип, която има за цел да подчини цялото разпръснато човечество и да го впрегне в създаването на нов Бог, а Есхатона се счита за основен враг. След разследване, преследване, предателство и екшън една от групите на Усъвършенстваните е спреяна, но в края на книгата изплува факта, че те вече инфилтрират с агенти не само съседите си, а и Земята.
Само мога да се надявам, че иначе интересно описания свят няма да стане просто декор на една многотомна гонка между "наште" и нацистите.

Нощният влак за Ригел

Автор: Тимъти Зан
Издател: Бард
Година: 2006

Една от малкото приятни книги на Зан, макар че действието на моменти е наивно до глупост.
Бивш агент от земно разузнаване е нает от Паяците, стопанисващи квадрелсовата железница - транспортната система, свързваща различни цивилизации в галактиката. Следва действие тип "Убийство в Ориент експрес", малко разследване ала Джеймс Бонд, малко смешен екшън и се стига до разковничето: разумно същество със структура като на кораловите колонии заразява мислещи същества, поема контрола над тях и цивилизациите им и така изгражда собствена галактическа империя. После лошите са разпердушинени, създанието - предполагаемо унищожено. Разбира се, това създание не е зловещ мутант, а биооръжие, създадено от древна империалистка раса, унищожена при бунт на покорените цивилизации, а паяците са също изкуствено създадена раса за техническа поддръжка, която се е саомосъзнала и сега се опитва да не позволи нова империя да сложи ръка над свободните цивилизации в галактиката.
Все пак трябва да си призная, че книгата се чете лесно, а Зан не е прекалил с нелогичните идеи.

Сивите

Автор: Уитли Стрийбър
Издател: Бард
Година: 2006

Ехх, най-накрая Някой да ми обясни съвременния свят! Планетата ни е пред поредния цикъл на измиране и човешката раса е начело в списъка. Към нас се движи Кошера - мигрираща към Земята древна раса от създания със свързани разуми, добре познати ни като зелените човечета, само че всъщност са сиви. Те могат да спасят човечеството, обаче се нуждаят от нашите чувства - расата е толкова стара и толкова се е самоусъвършенствала, че е загубила своите чувства, така че вече няма за какво толкова да живее. Срещу тях се противопоставя група влиятелни мъже от военните, разузнаването, бизнеса и държавната администрация, които искат да си останем вълкони, пардон, самостоятелни. За целта от 50 години строят убежища, в които част от човечеството да преживее катаклизмите и после отново да си върне планетата и свободата, изучават технологиите на Сивите и разработват наши еквиваленти, като за целта използват "черния бюджет" на САЩ който е равен само на около 50% от БВП (ехаа!).
Чрез манипулиране от страна на Сивите най-накрая се е пръкнал Месията - момченце, което може пълоценно да общува с тях. Естествено, другите (да се чете ЛОШИТЕ) се опитват да го елиминират тихомълком. Все пак добрите общо взето побеждават в края, обаче Оби Уан Лангфорд губи ръката си, а Дарт Чарлз успя да измъкне тежко ранения Дарт Майк, очаквам реванша им в следващия том. Ако нещо ви изглежда познато - споделете, че да не се съмнявам дали само аз имам чувството, че съм я гледал тая книга.

Лошо място

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1995

Жалко, че не ми е попаднала преди 10 години.
Семейство, в което всички са от една майка, която е и бащата, а тя самата е плод на кръвосмешение, се оказва надарено или наказано с телесни увреждания, екстрасензорни дарби и психически отклонения.
Двама детективи са наети от странен клиент да разберат... какво се случва с него - той не помни нищо за себе си, а се буди на непознати места, без да има спомени как е попаднал и носи странни предмети - изкуствено създадено ракообразно, купчина черни диаманти, сак с пари. Оказва се черната овца на семейството - избягал от дома и преследван от брат си, той се телепортира насам-натам, като при всяко телепортиране губи част от съзнанието си и в момента е на ръба на личностен разпад. Брат му пък е вманиачен садист и убиец, който също владее телепортирането. Останалото е преследване, убийства и щастлив развръзка накрая - т.е. двойката детективи оцеляват.

Вратата към декември

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1998

Майка на изчезнало момиченце се запознава с детектив на местопрестъпление, където бившият й съпруг и почти сигурен похитиел на детето е брутално убит. Детето е намерено, но убийствата продължават. Постепенно картината се изяснява - баща и още един гениален учен са използвали детето в многогодишен експеримент, целящ да освободи силите на човекия дух чрез систематично потискане на усещанията от тялото . Постигнали са успех - момиченцето развива телекинетична сила, но я използва за да се разправи със всички участници в тези експерименти. След приключването на възмездието приклюва и романа. Като цяло - нищо особено, но поне не е от дразнещия тип романи на съспенса/хоръра.

Да убиеш Слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите

Автор: Чарлз Ингрид
Издател: Бард
Година: 2006

Тук са включени първите 3 романа за Пясъчните войни: "Да убиеш Слънцето", "Блус за Лазертаун" и "Небесният списък на жертвите". Би могло да е екшън-история за капсулни бойци - войници, снабдени с тежко бронирани и тежковъоръжени скафандри, превръщащи ги в автономни бойни машини, по подобие на описаното в "Звездните рейнджъри" на Робърт Хайнлайн. За съжаление - историята е само посредствен екшън с опит за коспирация.
Историята: насекомоподбната раса драки атакува човешкия Доминион, като превзетите планети се, ъъ, дракоформират и стават негодни за хората. Във военните действия е хвърлен отряда на Рицарите - елитни бойци с атвономни скафандри и въоръжение. Те търпят поражение след поражение, накрая са приклещенина планета на една подличка извънземна раса и започват да се случват странни неща - в един момент бойците загиват, а от скафандрите се пръкват безумни гущери-берсерки, които сея смърт сред драките. При изтеглянето на последните оцелелли бойци настъпва хаос и главния герой губи съзнание. Свестява се много години по-късно, акто се разбира, че транспортния му кораб е бил унищожен (официално - от драките), частта му е изтребена (освен него и малцина дезертьори), войаната е приключила, но е вредно за здравето да си призаеш, че си бил доминински Рицар. Героя се оттегля на един нов свят, но този свят е инищожен от човешки кораби (подозренията, че е заради него всъщност са безпочвени, на планетата е имало скрито дракско гнездо), а героя се оттървава по чудо. Той става наемник, тръгва да търси информация и разплата. Във втория роман вече е член на новосформираните рицари и е изпратен под прикритие на миньорски свят, от който няма връщане. Там се натъква на останки на същество подобно на берсеркерите, а яростния опит на драките да затрият цялата колония го навежда на мисълта, че те може би не просто напад Доминиона, а отчаяно бягат от някой друг. В третия роман новосформираните Рицари са пратени на планета като мироопазваща сила, но скоро са забъркани в конфликт с местните, а после и с драките. Накрая побеждават и часто от тях оцеляват, но Доминиона отново е във война с драките. Трябва да се отбележи, че през цялото време тайнствен мъж дирижира събитията зад кулисите, манипулира Доминиона и знае какво всъщност са берсеркерите, които се появяват от телата на рицарите, обаче въпросният човек си има собствени планове и е отговорен за избиването на Рицарите в предната война.
Трите романа са слаби и неубедителни, акто добавка - клиширани до безобразие.

Берю-Берю

Автор: Сан Антонио
Издател: Колибри
Година: 2000

По принцип харесвам Сан Антонио, но в тази книга свовесните каламбури преминават в словесна диария, а действието - преврат в черна Африка с тайни агенти, наемници и редовната компания ченгета и роднини, дори не е и ососбено забавно.
Честно казано, разочарован съм.

Детектив в Зоната на здрача

Автор: Андрея Илиев
Издател: Антос
Година: 2006

Длъжен съм да си призная - фен съм на автора, а Ник Шишманов ми е любимия български частен детектив.
В тази книга са включени 5 разказа за частния детектив Ник Шишманов - бивша барета, настоящ любител на жени и уиски. Историите са смесица от български фолклор, американски черен роман и много ирония.
"Самодивата" - този разказ е от любимите ми български къси произведения. Четох го за първи път през 1993-та в сборника "Гробищен танц" и след това съм го препрочитал доста пъти - а при мен това е рядкост.
"Торбалан" - този разказ много ми напоня за филмите "Пророчеството" с Кристофър Уокън.
"Полтъргайстът" - най-веселият разказ, макар и може би най-слабият.
"Детектив в Зоната на здрача" - тук вече играта загрубява, освен българския фолклор се намесват алтернативната фантастика и пътуването във времето.
"Краят на историята" - е, наистина е като за последен случай на Ник Шишманов.

Документът R

Автор: Ървинг Уолъс
Издател: Атика
Година: 1991

Купих си книгата по сантиментални причини - това май че е първата книга на издателство Атика и със сигурност първата тяхна, която съм чел (преди 15 години).
Действително книгата не е нещо потресаващо - в САЩ ще има промяна на Коституцията, която обаче може да се използва от една непочтена администрация за потискане на свободата (кхъм, автора е подранил доста, това стана чак през 2001 - 25 години след публикуването на книгата). Естествено, оказва се, че зли членове на държавната администрация не само очакват възможност, а са се организирали, за да предизвикат събития, които да има дадат възможност да използват въпросната Поправка. Поводът не е изненада за редовен читател/зрител на американски конспиративни трилъри - Президента трябва да бъде убит. Разбира се, заговорът се натъква на доблестен прокурор, лошите са победени в собствената им игра и американската свобода отново е спасена. До следващия път.

понеделник, октомври 30, 2006

Легенди за войната на Разлома

Издател: Бард
Година: 2006

Томчето се състои от 3 романа, чието действие се развива в света Мидкемия, като Реймънд Фийст е съавтор с други известни имена.

"Доблестен враг", Реймънд Фийст и Уилям Форсчън

Романът хронологично е от времето, описано в трилогията "Сага за Войната на Разлома", но подобно на разказа "Дърварчето" е в страни от основната сюжетна линия, като дава друга гледна точка на събитията, освен тази на главните герои. За незапознатите - през разлом между световете нахлуват войски от Империята Цурануани на света Келеуан в западните земи на Островното кралство в света Мидкемия с цел да завладяване.
Описва се история, в която рейд на диверсионната част Мародерите на капитан Денис Хартрафт в тила на цуранските войски завършва с тежко сражение и много загуби, а укреплението, в което трябва да се оттеглят се оказва унищожено от противника. Само че цуранските войски също за изтребени, което води до извода, че се е намесло Тъмното братство - доминиран от моредел (тъмните, "лошите" елфи) съюз, който е враждебен на всички извън Братството. По време на изтеглянето (по-скоро - бягството) от засадата бойците на Кралството се срещат с цуранска част под комадването на силов командир Асаяга. Въпросният командир е предвиден да стане жертва на сложните политически интриги сред цураните, обаче новата ситуация подлага на риск оцеляването на бойците му. Оттук нататък следва предвидимото развитие на сюжета - враждуващите хора се обединяват крайно неохотно срещу общия враг, изтласкани и изолирани далеч от своите в поредната скрита от света колония започват да се уважават едни други, избухва лубоф с местните убавици, опукват лошите, разчистват стари сметки и накрая вместо да се изпотрепят според първоначалния план се разделят като баджанаци. В Епилога историята става съвсем вредна за диабетици.

"Убийство в Ламът", Реймънд Фийст и Джоел Розенберг

Този роман също се развива по време на "Сага за войната на Разлома". В една от зимните паузи в графство Ламът, херцогство Ябон се провежда сбор на местните барони и техните бойни части, докато графът и останалите висши благородници и офицери са на щабно заседание при херцога на Ябон. Тъй като активни бойни действия с цураните не се водят, между благородниците избуяват стари вражди, примесени с текущи амбиции (младия граф ще наследи херцога, а тъй като още няма деца някой ще получи овакантената графска титла). Приклещени от зимата в един град войниците на съперничещите барони започват да пренасят враждата на господарите си в кръчмарски сбивания и е само въпрос на време да започан убийства и истински сражения по улиците, които малобройната градска стража и малкото останали войници на графа не биха могли да спрат.
Главните действащи лица са трима наемници, които графа и най-вече неговият Началник на мечовете и временен заместник използват като независима сила и потенциална жертва на ситуацията. Основното действие кръжи около политическите интриги и амбиции, а не както се очаква от заглавието около убийство. Всъщност убийство наистина има но в последната 1/4 на книгата, а разгадаването му е според каноните на класическите криминални загадки - т.е. предвидимо, тъй като авторите почтненно предоставят на читателя всички налични улики.
Книгата е лека за четене, но за разлика от предната почти не носи нова информация за Мидкемия.

"Джими Ръчицата", Реймънд Фийст и Стив Стърлинг

Този роман е за Джими Ръчицата, един от основните герои в книгите след "Войната на Разлома" и във "Войната на студенокръвните". Тук се разказва част от историята му след като се появява като епизодичен герой в "Чиракът на магьосника".
Приятен фентъзи роман - има си хлапашко безразсъдство, няколко любовни истории, некромантия, безскрупулни наемници и храбри селянчета.
Накратко: след бягството на принц Арута и принцеса Анита, подпомогнато от Шегаджиите (организираната престъпност в Крондор) управителя на града предприема репресивни мерки, като се очертава да обеси няколко десетки арестувани проституки, просяци и дребни крадци. Джими Ръчицата успява да измъкне всички, но е действал без разрешението на Праведника (местния бос), така че е със смъртна присида за неподчинението и неофициално предложение за временно изгнание заради успеха. В дълоката провинция се забъркв от добро сърце в нова каша - местния барон е пооткачил преди 17 години, когато жена му умира по време на раждане и с помощта на маг я поддържа в състояние на стаза. Магът пък е от доста неприятен модел и въпросното състояние се поддържа с цената на живота на деца. Следва очакваното - изнамира се сина на барона, който всъщност не е негов син, намесва се ловец на вещери от храма на Лимс-Крагма (богинята на смъртта) и в края на действието Джими и Доброто тържествуват.
Романът е най-добрият в книгата, макар че не блести с особени достойнства.

За сборника като цяло - приятно четиво за харесващите фентъзи и особено за почитателите на Мидкемия и Фийст.

събота, октомври 28, 2006

Чудовищна команда

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2006

Отдавна не бях чел Пратчет, а по необясними за мен причини тази книга я отлагах с месеци, въпреки че преди няколко години във форум Фантастика на dir.bg Хелън (Елена Паскалева - преводач на "Шовинист" и "Посестрими в занаята") се беше изказала много ласкаво за тази книга. С основание, както се оказа.
Фабулата в началото е проста - подобно на "Петия слон" нейде из Света на Диска се води локална война, която обаче накърнява икономическите интереси на Анкх-Морпорк и Патрицият е изпратил своя Херцог да оправи нещата. Само че когато става дума за лорд Хавлок Ветинари и командир Самюъл Ваймс нещата никога не са прости.
След това идва същността - едно момиче се преоблича като момче и се записва в армията с надеждата да намери леко слабоумния си брат в бъркотията и да го измъкне. А в случая не става дума за обикновена бъркотия - страната им е воювала толкова дълго с всичките си съседи поред, че на всичките им е писнало и с помощта на анкх-морпоркската дипломация е образуван съюз от държави, сериозно превъзхождащ Борогравия, за добавка на пейзажа - войните са обезкървили страната, земеделието е трагично, зимата иде, а с нея и гладът, управлението на страна е в неясно чии ръце от десетилтия, местния Бог е откачен, армията е претърпяла вече едно сериозно поражение и е дала много пленени и убити, останалата част е в обкръжение, резерви няма, няма и от къде да се вземат. Рехавият наборен отряд, в който се включва героинята се оказва последната войскова група, която може да окаже някаква подкрепа на своите. Самата група пък се оказва сбирщина от необучени и зле снаражени девойчета, набутали се в армията по различни причини - търсене на зачезнал баща на предстоящо дете, бягство от изправителен дом, опит за себедоказване и местната Жана д'Арк. За късмет - старшият на групата е легендарен сержант, всяващ респект и от двете страни на фронта. Следва бурно действие, бой без правила, гавра с класически военно-приключенски сюжети, Ваймс в ролята на, ъъ, май че дипломат, и всичко това завършва с пратчетовска еманципация на Борогравия.
Хубава книга, макар че не е от ранга на "Малки богове" и "Интересни времена".
Впечатли ме, че Пратчет е предал почти дословно моето чувство към Родината - това е една малка, бедна, зле стопанисвана страна, обаче е МОЯТА страна.

Ведри хоризонти

Антология
Издател: Аргус
Година: 2006

В тази антология са включени 15 български разказа. Личната ми оценка е мъка, много МЪКА.

  1. Иван Гълъбов, "Преводачите": Кратък и безсадържателен, изпълнен с любимата ми вяра в по-нисшето ниво на човешката раса спрямо останалите в Космоса.
  2. Христо Карастоянов, "Грешката": Някаква комбинация от "събитията" в село Ключ от '80-те на миналия век (селски тарикат забърка мистификация с посещения на извънземни, а тогавашната перестроечна журналистика го превърна в знаменитост) и "Тунел под света" на Фредерик Пол.
  3. Емануел Икономов, "Интерфейсът": за разлика под повечето разкази на автора, този поне е читаво написан. А идеята е потресаващо новаторска, разбира се - в Мрежата се предлага кибердрога чрез съответен хардуер. Само дето братя Стругацки бяха написали "Хищните вещи на века" доста по-рано.
  4. Пламен Митрев, "Хазарт": на фона на другите - не много лош разказ, в който пак се води война, която всъщност е компютърна игра мажду разумни Играчи от различни раси и кой знае защо напомня за СтарКрафт, "Играчът на играчите" на Йейн Бенкс и "Галактически хазартни войни" на Уилям Форсчън.
  5. Георги Малинов, "Лаборатория №8": поредният изтъркан до блясък сюжет - група учени претърпява инцидент, който ги изолира в лабораторията им, те се решават да пробват експерименталната апаратура там, а останалото е виртуална реалност и реална сантименталност. Честно казано, от този автор винаги очаквам повече, защото е доказал, че МОЖЕ да пише.
  6. Кирил Добрев и Валентин Иванов, "В търсене на камъка": Оставен сам този разказ губи от забавните си качества, добре, че го четох първо в "Професия Юнак" заедно с останалите за Приказничеството.
  7. Боян Калинов, "Последният хакер": Този разказ го четох доста отдавна - не е потресаващ, но пък е приятно написан и до развръзката е логично построен. Авторът има свой си стил, който си личи във всичките му произведения.
  8. Александър Карапанчев, "Терца спатии": В този и още някои от разказите си автора оставя впечатление за новородено кутре, махащо с опашка за да го почешат зад ушите. А ако това е фантастичен разказ, аз имам нужда от сериозно преосмисляне на беглите си познания по литература.
  9. Адриан Лазаровски, "Езерото": Човекът определено си пада по убийства с брадви и това си е. Това, което не може да му се отрече е великолепният стил на писане и целият куп препратки към книги, филми и музика, които доизграждат усещането от историята.
  10. Кирил Иларионов, "Виртуалчност": Имам усещането, че този разказ или фейлетон май би трябвало да смешен, забаве, саркастичен или нещо такова. Уви, само тъповат е.
  11. Веселин Маринов, "Едип пилотът": Опит за комбинация на историята на Едип с времеви парадокс, за съжаление - не много добър.
  12. Емилиян Малезанов, "Кибере": Пак един такъв интерфейсен киберкостюм за гмуркане в Дълбината, където и яденето, пиенето и чукането са 6-звездни, срещу заплащане разбира се. Следва потресавщата изненада - Клиента е подъл хакер, за малко заблудил системата на търгашите с кибер-удоволствия, само дето е много тъп и не успява да се възползва от пробива. Както се казва - от престъпленията няма полза. Ура за моралната поука!
  13. Мирослав Пенков, "Триста милиона барела": След цял авторски сборник, "повлиян" от Стивън Кинг сега явно е дошъл реда за четене на "1984" на Оруел и "Омон Ра" на Пелевин. Фантастиката пак ми се изплъзна.
  14. Невена Паскалева, "Пътуване във времето": обичам, не, направо обожавам назидателните лекции под формата на необременяващи разкази, особено с тематика "Аз не харесвам този свят, той не ме обича, следователно Краят на човечеството е близо, защото сме гадна раса."
  15. Христо Пощаков, "Апаратът на реалностите": отново "новаторска" преработка на идеята за преместване в различни вселени с преповтарящо се действие и герои. Най-голямото му достойнство е, че това са последните 10 страници от сборника.

петък, октомври 27, 2006

Обсебването на Елейзабел Крей

Автор: Крис Удинг
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006


Една много приятна, макар и напълно непртенциозна книга.
На мен по някои детайли напомня на "Нищо никъде никой" на Нийл Геймън, както и на Лъвкрафт (като усещане).
Действието се развива в алтернативен Лондон, в който след аналога на Първата световна война са се появили свръхестeствени злонамерени същества (малко тип Зоната от "Пикник край пътя" на братя Стругацки или Погибелта на Джордан).
Може би най-сериозното достойнство на книгата е завършеността. За разлика от почти всеки свестен роман напоследък автора не си оставя широко отворени порти или недосвързани нишки, а приключва историята по логически приемлив начин. Сравнително малкият обем също е положително качество в тези времена на евтини РС-та и лесно достъпни текстообработващи програми.

неделя, октомври 22, 2006

Бебето на Розмари. Синът на Розмари

Автор: Айра Левин
Издател: Труд
Година: 2001
(Длъжен съм да призная - имам самостоятелно издание на "Бебето на Розмари", но за удобство поне за сега ще говоря за двете книги накуп.)

Двата романа са с много години разлика, като за втория имам усещането, че е писан само заради парите от сигурния пласмент на иначе слабата продукция. Левин забърква история от сатанизъм, мрачни библейски пророчества за идването на Антихриста и модерна психария, която до края държи в едно усещане - е ли е историята обективна истина, или просто героинята е изпаднала в жестока параноя, допълнена с шизофрения. Отговорът според мен е персонален за всеки от пожелалите да прочетат (и нека не забравят финалното появяване на Ал Пачино в "Адвокат на дявола").

Момчетата от Бразилия

Автор: Айра Левин
Издател: Рпортер
Година: 1993

Една история, в която Хитлер е клониран неколкократно физически, а организация от някогашните му подчинени се опитват да възстановят живота му, с надеждата някой от клонингите да стане Преродения Фюрер (да ме прощавате за закачката, не мога да се въздържа). Склонен да пропусна екшъна между нацистите-ветерани, младите еврейски отмъстители и моралния победител - евреин-концлагерист, за да си призная, че тази книга ме тласна за първи път към умуването дали физическото клониране може да се използва и за личностно копиране? Методът с гола на Бене Тлейлакс в Дюн винаги ми е бил твърде фантастичен и до някъде метафизичен, описания от Левин тип манипулация на околната среда с цел оформяне на човек по вече съществувал образец ми изглеждаше плашещо възможен и потенциално успешен (далеч съм от идеята, че крайния продукт на нацистите щеше да е намръщен дребосък с мустаци и перчем, но един клонинг на легендарна личност като Хитлер, особено надарен с неговата харизма ще предизвика Германия и Европа жесток трус, равностоен поне на падането нс Стената).
Филмът не го биваше много, макар че беше доста точен.

Степфордските съпруги

Автор: Айра Левин
Издател: Унискорп ООД (Роман експрес 11)
Година: 2004

Май това е по-скоро повест, отколкото роман, в която се описва как в едно забутано градче в САЩ съпругите на членовете на Мъжкия клуб в Степфорд се превръщат в домакини-мечта, при това с фигури взети комиксите за възрастни (стройни, с нараснали бюстове и намек за сексуално-отзичиви характери). Как - не става ясно, само се споменава, че въпросните съпрузи са водещи учени в различни сериозни компании в областите биология, химия, микроелектроника, софтуер. Намеците са - подмяна на оригинала с андроид (отречена от заподозрените, но пък без доказателства) или някава форма мозъчен контрол - без подкрепа, но и без опровержение.
Основната изненада в книгата е годината на появяване - 1972.

Сливър

Автор: Айра Левин
Издател: Унискорп ООД (Роман експрес 5)
Година: 2004
Ако правилно си спомням, първото издание на книгата е с друго заглавие - все си мисля, че съм чел книгата преди да излезе филма, но разбира се, напълно е възможно да греша.
Филмът не беше нещо потресаващо, ако не се брои участието на Шарън Стоун в разцвета й.
Историята е сравнително проста: Големия брат ни гледа у дома, само дето героинята всъщност е в дома на Големия брат (той е наемодателя на сградата, който си е монтирал незаконна вътреша система за следене). Като се отметнат класическия криминален елемент с разкриването на убиеца и секс-епизодите (нали споменах, че Шарън Стоун е в рацвета си?), остава едно замисляне, че Големия брат благодарение на техниката вече може и да не е Държавата, а общо взето който си поиска - да ни гледа навсякъде и да се възползва без колебания от добитата информация за нас.
Доста притеснителна идея - при класическия Голям брат (държавната репресивна машина) обикновенния гражданин може да е относително спокоен за себе си - Голмия брат има твърде много поданици, за да се занимава с всеки поименно, така че да му мислят активистите, другите могат да си живеят спокойно; сега нещата са променени драстично, всеки може да се натресе на собствен Голям брат.

Само ти можеш да спасиш света

Автор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 1997

Държа да си призная - тази книга я четох преди 7-8 години от Столичната библиотека, в момента пиша по спомени (а ако/когато я препрочета - ще пиша отново).
Пратчет е писал тази книга през 1992, но май пак е попаднал в целта - пристрастени към компютърни игри тинейджъри (днес това е банално ежедневие, а Матрицата - успешен бизнес). В типичният си стил Тратчет рязко премества гледната точка и в един момент героя/читателя се оказва вътре в играта, комуникира с извънземните, вместо просто да ги растрелва на монитора и както винаги е при него - совите не са това, което са, а финалът е следва логиката на книгата, само дето е неочакван за несвикналия с Пратчет читател.
Сга остава да се сдобия с другите 2 книги с главен герой Джони и ще попълня малкото си останали "дупки" в издаденото творчество на Пратчет.

Заради тръпката

Автор: Дик Франсис
Издател: АТИКА
Година: 2000

Харесвам криминалетата на конно-хазартна тематика, писани от Дик Франсис.
Това специално е на достопочтенна възраст - издадено е през 1965, но въпреки това е приятно написано и ми даде малко неочаквана гледна точка относно конните надбягвания - какво става между тях, как се отглеждат и тренират конете, какви са "триковете" за манипулиране на резултатите. Оказва се, че всичко е подплатено със страшно много черна работа и тежък труд, а може да бъде съсипано буквално за часове. Криминалната интрига и развръзката не блестят с нищо особено, въпреки това книгата е приятна за четене.

Професия Юнак

Автори: Кирил Добрев и Валентин Иванов
Издател: Аргус
Година: 2006

Книгата е сборник от тематично свързаните : "Търси се добър юнак", "Разказвачът на приказки", "Непостижимият аромат на любовта", "Невеликолепната седморка или В търсене на Камъка", "Денят, в който вярата се завърна", "Дакс се завръща или износ на страх", "Хартиени времена", както и самостоятелните "Горската майка" и "За сърцето на Прекрасната дама".
Основната група разкази е за паралелната Приказна земя, в която нещата са различни, но и много еднакви с родната ни реалност. Търсено или не, в произведенията се усеща родство със "Снежанка и седемте самураи" на Том Холт, Света на Диска на Тери Пратчет, "Понеделник започва от събота" и "Приказка за Тройката" на братя Стругацки, на "Пътя на Славата" на Робърт Хайнлайн (а и още доста разкази с подобна насоченост на автори от цял свят). Много харесах Иванушка&печката в ролята на местното такси, змейоветете, избягали в нашата реалност и хванали се на работа като двигатели с вътрешно горене и парни котли, леприкорните в GSM-ите и т.н., но местният хулиган и побойник - Заека с рокерско яке от меча кожа и татуировка на гола лисица на гърдите ми обра точките. Другото забавно нещо бяха шегичките с различни родни "издатели" в "Хартиени времена", макар че "ветеринарната" закачка определено не се радва на одобрението ми.
"Горската майка" е базиран на родния ни фолклор и е лишен от веселието в предните разкази. Малко съжалявам, че не е в сборниците Таласимия, но пък и света не е идеален.
"За сърцето на Прекрасната дама" е най-доброто в целия сборник - sf разказ, съчетаващ по малко недодялана юношеска любов, нелепо откривателство, политика, типичните електорнни соц-недоразумения и малко баналното оправяне на кашата чрез набързо изобретена и конструрана от подръчни материали машина на времето.
Книгата е приятна, забавна и определено си струва времето за прочитане.

Добре дошли!

Идеята на този блог е взаимствана от Палатковия лагер за пингвини на Алвин, а именно: Читателски дневник, в който да описвам личните си впечатления от прочетените книги. Допълнителна екстра е възможността след време да се върна и да сверя спомена с първоначалното впечатление.