Ведри хоризонти

Антология
Издател: Аргус
Година: 2006

В тази антология са включени 15 български разказа. Личната ми оценка е мъка, много МЪКА.

1. Иван Гълъбов, "Преводачите": Кратък и безсадържателен, изпълнен с любимата ми вяра в по-нисшето ниво на човешката раса спрямо останалите в Космоса.
2. Христо Карастоянов, "Грешката": Някаква комбинация от "събитията" в село Ключ от '80-те на миналия век (селски тарикат забърка мистификация с посещения на извънземни, а тогавашната перестроечна журналистика го превърна в знаменитост) и "Тунел под света" на Фредерик Пол.
3. Емануел Икономов, "Интерфейсът": за разлика под повечето разкази на автора, този поне е читаво написан. А идеята е потресаващо новаторска, разбира се - в Мрежата се предлага кибердрога чрез съответен хардуер. Само дето братя Стругацки бяха написали "Хищните вещи на века" доста по-рано.
4. Пламен Митрев, "Хазарт": на фона на другите - не много лош разказ, в който пак се води война, която всъщност е компютърна игра мажду разумни Играчи от различни раси и кой знае защо напомня за СтарКрафт, "Играчът на играчите" на Йейн Бенкс и "Галактически хазартни войни" на Уилям Форсчън.
5. Георги Малинов, "Лаборатория №8": поредният изтъркан до блясък сюжет - група учени претърпява инцидент, който ги изолира в лабораторията им, те се решават да пробват експерименталната апаратура там, а останалото е виртуална реалност и реална сантименталност. Честно казано, от този автор винаги очаквам повече, защото е доказал, че МОЖЕ да пише.
6. Кирил Добрев и Валентин Иванов, "В търсене на камъка": Оставен сам този разказ губи от забавните си качества, добре, че го четох първо в "Професия Юнак" заедно с останалите за Приказничеството.
7. Боян Калинов, "Последният хакер": Този разказ го четох доста отдавна - не е потресаващ, но пък е приятно написан и до развръзката е логично построен. Авторът има свой си стил, който си личи във всичките му произведения.
8. Александър Карапанчев, "Терца спатии": В този и още някои от разказите си автора оставя впечатление за новородено кутре, махащо с опашка за да го почешат зад ушите. А ако това е фантастичен разказ, аз имам нужда от сериозно преосмисляне на беглите си познания по литература.
   
9. Адриан Лазаровски, "Езерото": Човекът определено си пада по убийства с брадви и това си е. Това, което не може да му се отрече е великолепният стил на писане и целият куп препратки към книги, филми и музика, които доизграждат усещането от историята.
10. Кирил Иларионов, "Виртуалчност": Имам усещането, че този разказ или фейлетон май би трябвало да смешен, забаве, саркастичен или нещо такова. Уви, само тъповат е.
11. Веселин Маринов, "Едип пилотът": Опит за комбинация на историята на Едип с времеви парадокс, за съжаление - не много добър.
12. Емилиян Малезанов, "Кибере": Пак един такъв интерфейсен киберкостюм за гмуркане в Дълбината, където и яденето, пиенето и чукането са 6-звездни, срещу заплащане разбира се. Следва потресавщата изненада - Клиента е подъл хакер, за малко заблудил системата на търгашите с кибер-удоволствия, само дето е много тъп и не успява да се възползва от пробива. Както се казва - от престъпленията няма полза. Ура за моралната поука!
13. Мирослав Пенков, "Триста милиона барела": След цял авторски сборник, "повлиян" от Стивън Кинг сега явно е дошъл реда за четене на "1984" на Оруел и "Омон Ра" на Пелевин. Фантастиката пак ми се изплъзна.
    
14. Невена Паскалева, "Пътуване във времето": обичам, не, направо обожавам назидателните лекции под формата на необременяващи разкази, особено с тематика "Аз не харесвам този свят, той не ме обича, следователно Краят на човечеството е близо, защото сме гадна раса."
15. Христо Пощаков, "Апаратът на реалностите": отново "новаторска" преработка на идеята за преместване в различни вселени с преповтарящо се действие и герои. Най-голямото му достойнство е, че това са последните 10 страници от сборника.