Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2006
Отдавна не бях чел Пратчет, а по необясними за мен причини тази книга я отлагах с месеци, въпреки че преди няколко години във форум Фантастика на dir.bg Хелън (Елена Паскалева - преводач на "Шовинист" и "Посестрими в занаята") се беше изказала много ласкаво за тази книга. С основание, както се оказа.
Фабулата в началото е проста - подобно на "Петия слон" нейде из Света на Диска се води локална война, която обаче накърнява икономическите интереси на Анкх-Морпорк и Патрицият е изпратил своя Херцог да оправи нещата. Само че когато става дума за лорд Хавлок Ветинари и командир Самюъл Ваймс нещата никога не са прости.
След това идва същността - едно момиче се преоблича като момче и се записва в армията с надеждата да намери леко слабоумния си брат в бъркотията и да го измъкне. А в случая не става дума за обикновена бъркотия - страната им е воювала толкова дълго с всичките си съседи поред, че на всичките им е писнало и с помощта на анкх-морпоркската дипломация е образуван съюз от държави, сериозно превъзхождащ Борогравия, за добавка на пейзажа - войните са обезкървили страната, земеделието е трагично, зимата иде, а с нея и гладът, управлението на страна е в неясно чии ръце от десетилтия, местния Бог е откачен, армията е претърпяла вече едно сериозно поражение и е дала много пленени и убити, останалата част е в обкръжение, резерви няма, няма и от къде да се вземат. Рехавият наборен отряд, в който се включва героинята се оказва последната войскова група, която може да окаже някаква подкрепа на своите. Самата група пък се оказва сбирщина от необучени и зле снаражени девойчета, набутали се в армията по различни причини - търсене на зачезнал баща на предстоящо дете, бягство от изправителен дом, опит за себедоказване и местната Жана д'Арк. За късмет - старшият на групата е легендарен сержант, всяващ респект и от двете страни на фронта. Следва бурно действие, бой без правила, гавра с класически военно-приключенски сюжети, Ваймс в ролята на, ъъ, май че дипломат, и всичко това завършва с пратчетовска еманципация на Борогравия.
Хубава книга, макар че не е от ранга на "Малки богове" и "Интересни времена".
Впечатли ме, че Пратчет е предал почти дословно моето чувство към Родината - това е една малка, бедна, зле стопанисвана страна, обаче е МОЯТА страна.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Добре (прераз)казано. Общо взето и аз останах с добри впечатления от Командата, като изключим преиграването с феминистката страна и патриотизма. (То какво ли остана?;)
ОтговорИзтриванеНе, наистина ми хареса.:)
Конгратс за блога!
Хич не е преиграване. даже е блестяща идеята с феминизирането на цялата армия.
ОтговорИзтриванеВъпрос на вкус - за мен не е блестяща.Феминизмът не е помогнал на жените, на военните структури пък съвсем няма да се отрази положително.
ОтговорИзтриванеДетритъс от Старлайтер се оказа прав - тази книга е шегичка с Уискиджак и Мостоваците от поредицата "Малазанска книга на мъртвите" на Стивън Ериксън. То не че в първата книга от серията - "Лунните градини" нямаше герой, МНОГО приличащ на Сам Ваймс, така че си е съвсем оправдано.