неделя, август 30, 2015

Стъклените книги на крадците на сънища

Автор: Гордън Далкуист
Издател: Бард
Година: 2012

Твърде много думи. Твърде много преследвания и лутания. Твърде много късмет.
Стиймпънкът не е толкова осезаем, както в "Доктор Стъклен", но идеята е близка. В неназована империя вероятно в края на XIX-ти век се разгръща заговор. В основата е алхимично-езотерическо откритие, позволяващо чрез наука и странна синя смола да се проникне в съзнанието на човек. Най-често се използва процес на прочистване - обекта бива лишен от любов и състрадание, но пък получава изостряне на логиката и вярност към господарите си. В други варианти служи за изтегляне на спомени и запечатването им в стъклени плаки от синята смола. Всеки може да ги "прочете" - т.е. да види и усети всичко, което е видял, извършил и усетил отдалият спомена. Само че е опасно - възможно е "читателя" да бъде засмукан и да не се завърне никога повече. Заговорът се контролира от малък кръг хора, недоверчиви и коварни и точно в това е неговата слабост. Срещу тях се изправя група от 3 косвени жертви на заговора, тръгнали по следите му. Сляп късмет на всяка крачка им позволява да се справят със заговорниците напук на всяка логика.
Ако Дж.Р.Р. Мартин преработи историята ще се получи нещо впечатляващо.

Харесах:
-Така става на война... Когато си избрал да се биеш, си избрал да умреш.
***
усети как естественото удоволствие от насилието разцъфтява в ярост
***
Не беше толкова красива, колкото неустоима.
***
Единствената му надежда бе те да не са отявлени злодеи, а просто некадърници.
***
Никога не залагам нищо, на което държа, но ще залагам жестоко и до безкрайност всичко, на което не държа.
***
Приличахте на самата смърт, ще ме прощавате. А сега изглеждате просто адски зле.
***
беше виждал туберколозни, които бълваха живота си на кървави парцали
***
Глупаво беше оръжието да му вдъхва увереност - човек или има кураж, или  не, всеки може да носи оръжие.

сряда, август 19, 2015

Метро 2034

Автор: Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2010

"Метро 2033"  беше интересна постапокалиптична история, съчетаваща и темата за "първия контакт". Тази книга е в същия свят, но е пуцалка.
Метрото пак е в опасност - една от станциите е поразена от острозаразна болест с летален  изход. Въпрос на време е епидемията да плъзне към съседните станции, а после да помете и цялата мрежа с оцелелите остатъци от московчани. Хънтър от Ордена и неговите 2 спътника бродят в тунелите, търсейки помощ - за унищожение или спасение на хората според личните разбирания на отделните участници.
Доста семпла история, но сетинга на света е все така впечатляващ.

Харесах:
Когато се молиш за чудо, трябва да си готов да повярваш във него. Защото ще го пропуснеш.
***
Старецът хвърли пробен камък в дълбините на склерозата си и се заслуша.
***
няма честни чиновници и колкото по-суров е режимът, толкова по-малка е сумата 
***
докато тренираха тези хора на навици на тялото, потискаха навиците на душата
***
В този свят без бъдеще останаха малцина, интересуващи се от история.
***
Има хора, които никога не са виждали отражението си и затова цял живот се вземат за някой друг.

понеделник, август 17, 2015

Необикновена зараза

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Бард
Година: 2000

Поредната история за д-р Кей Скарпета. Сериен  убиец реже хора и изхвърля труповете им , започвайки в Ирландия и продължаващ е САЩ. Но поредния труп се различава  от предходните по почерка на престъпника.Освен това жертвата е била болна от нещо, поразително напомнящо за вече унищожената едра шарка. Убиецът наистина е друг, но е не по-малко откачен и разбира от вируси. И иска да си бъбри с Кей Скарпета в Интернет, докато умират хора, а службите са в паника от опасността от епидемия. Както винаги, когато много хора дълбаят се постига и пробив, който води ФБР право в дома на убиеца. Където вече ги чака Кей Скарпета.

Харесах:
...обичаше да стига до прибързани заключения и да ги изказва с убедеността на човек, който не знае достатъчно, за да съзнава, че вероятно греши. Това отчасти се дължеше на факта, че искаше да постига резултати, без да работи.

неделя, август 16, 2015

Стръв

Автор: Хосе Карлос Сомоса
Издател: Колибри
Година: 2012

Бене Гесерит, Шекспир и нещо от "Мизъри".
Сомоса е продължил идеите си от "Клара и сянката" в нещо средно между трилър и психостудия.
Недалечното бъдеще, Мадрид след взрив на атомна бомба, убила и наранила десетки хиляди хора. Вместо обичайната визия за отговор чрез неототалитарна власт и масирана полицейщина, Сомоса изгражда свят, в който са създадени специални и нелегални полицейски сили с агенти-примамки. Базата е пробив във психологията, дефинирал по-малко от 60 основни човешки типа ("филии"), които се подчиняват безусловно на визуални стимули ("маски") до ниво на пълна загуба на собствена воля и разум. Агентите са подбирани със собствени психо-травми и са брутално обучавани да бъдат актьори и драматурзи на собствени етюди, чрез които примамват и прекършват най-различни изроди.
Историята е на Диана Бланко - една от най-добрите испански агентки, попаднала във въртележка на разследване на двама неуловими серийни убийци с начин на действие и опитваща се да предпази по-малката си сестра, която иска да дебютира като агент-примамка. А зад кулисите набира сила още една кървава история, базирана на стария проблем кой да пази от пазачите и как да се определят собствените граници от определящите граници.
Романът е най-бруталния от досега четеното от Сомоса, а единствения му проблем е все така ужасно тежкия език на разказване.

Харесах:
Ако от погледите им струеше вода, щях да съм мокра цялата.
***

Хубаво е, че поне не се преструваш. Което означава, че се преструваш успешно.
***
Когато ти мамиш, а аз вярвам, какво значение има истината?
***
Мизерията е главната психопатия на тоя свят и най-жестоката.
***
Тишината, която излизаше от устата ѝ, бе оглушителна.

сряда, август 12, 2015

Бледият конник

Автор: Бърнард Корнуел
Издател: Сиела
Година: 2015

Животът на Утред продължава да тече като част от войната между датчаните и саксонците в Уесекс. Крал Алфред го жени за местна благородничка, затънала в безумни дългове. За една година командва новия флот от едва 12 бойни кораба, пазеюи западното крайбрежие от викингски набези.  Точно когато всичко изглежда почти наред започва ново нашествие на датчаните, което сварва саксонците неподготвени. Разгромът е пълен, а крал Алфред се скрива с шепа войници и духовници в нпроходимите блата. Оттук започва и обрата - цяла зима се подготвя отчаяняа контраофанзива на фона на бягството на ърлове и танове във Франкия или съюзяването им с датчаните. Всичко трябва да се реши в една битка - загубата е край на Уесекс и саксонските кралства, победата е просто поредния важен сблъсък.

Харесах:
Войската трябва да се храни и гладът може да я погуби много по-бързо, отколкото вражеските остриета.
***
някои хора хващат религията като болест 
***
Зарови някъде злато и ще измътиш дракон.

понеделник, август 10, 2015

Последното кралство

Автор: Бърнард Корнуел
Издател: Сиела
Година: 2015

Сякаш отново чета "Сказание  за Артур".
В Британия се води нескончаема война. Саксонците са под непрестанния натиск на датчаните, предвождани от братята Лотброксон. Нашествениците са по-добре организирани и много по-решителни. Едно след друго падат кралствата и само Уесекс остава да се държи, макар и атакуван по суша и море от датчаните, и подложен на набези от старият противник - келтите от Уелс и Корнуол.
Историята отново се разказва от гледната точка на момче, отгледано от противника. Утред е син на влиятелен благородник, загинал при Йорк. Пленен от датчаните, той е осиновен в семейството на Рагнар Безстрашния и получава обучението на войн, докато чичо му заграбва семейните владения. Момчето израства в силен и способен младеж и се сражава за датчаните в първата им кампания срещу Уесекс. Вътрешна вражда сред датчаните унищожава приемното семейство и Утред избягва на юг, при крал Алфред и доскорошните противници. Книгата завършва с битката, в която датчаните са отблъснати от Уесекс загива и последния от братята Лотброксон. За Утред остава кръвна вражда с ърл от датчаните, сметка за уреждане с чичо си и служба на умен и безкомпромисен крал.
Ужасно харесвам реалистичния стилна Корнуел. Веднага започвам следващата.

Харесах:
Обучавай убийците си от малки, преди да са развили съвест.
***
Всеки  се нуждае от упование в своя бог и той явно се опитваше да оъкрие дали всички тези години не се е молил в грешния храм.
***
армиите са скъпи за поддръжка, а и имат свойството, веднъж събрани, постоянно да боледуват

неделя, август 09, 2015

Кръвна връзка

Автор: Ф. Пол Уилсън
Издател: Калпазанов
Година: 2011

Продължавам да съм изумен. Издателство "Калпазанов" са издали книга за Майстор Джак и аз пак съм я пропуснал. Странното е, но нямат  собствен сайт, а профилът им във Facebook  е всичко друго, но не и полезен.
Майстор Джак поема разследване на връзката на 18-годишно момиче и двойно по-възрастен мъж по молба на майката. Още в началото намира трупа на предния детектив. Следата води към институт за психичноболни престъпници, където неназована, но могъща агенция извършва проучване на дДНК (част от ДНК, която сякаш  е останка от друг човешки вид, погълнат от нашия вид), подбор на опитни екземпляри с подходящ профил и експеримент с контролирането на гнева им.  Откопана история е смущаваща - преди около 40 години един странен мъж е създал 2 момчета и момиче от различни жени в различни градове и е оставил План: едно от момчетата  да направи дъщеря на непознаващата го сестра, а другият да направи дете на нейната дъщеря. Цел: създаване на дете с максимално чиста дДНК, което да бъде Ключ за завръщането на Другите. Всичко е изпълнено и намесата на Майстор Джак е твърде късна, за да предотврати зачеването на детето и попадането на майката в ръцете на Расалом (чудовището от "Пазителя на меча"). Самият Джак се оказа носител на много висока концентрация на дДНК, което поражда куп нови въпроси за следващите книги.
Уилсън е вкарал себе си като епизодичен герой - слабо известен автор с име-анаграма на името Уилсън, публикуващ евтини фантастични книжлета и сънуващ живота на Майстор Джак. Е, можеше да се включи директно, както направи сай Кинг в "Тъмната кула".
Историята е интересна, но Уилсън се увлича в твърде много в незначителни пасажи, които пълнят обема без да носят някакъв принос към сюжета.
Тази книга е  №11 от поредицата за Майстор Джак. Някъде в 8-те, които не съм чел са се появили извънземни, рецедив от историята с с ракшасите от "Проклятието" и поредицата се е обединила с историята за Расалом и Глекен от "Пазителя на меча". Нямам идея защо не са издавани последователно (или поне аз не мога да намеря друг книги на "Калпазанов" или Рива от серията).
 
Харесах:
Ние всички се раждаме лоши - просто някои са по-лоши от останалите.
***
Добрите стари проповедници на Създателя саботират знанието винаги, когато надигне грозната си глава.

вторник, август 04, 2015

Геном

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2015

Лукяненко от добрия вид. Интересен,  изненадващ, тъжен и човечен.
Подобно на "Линията на бляновете" и тук човечеството е изградило звездна Империя, контактува с други раси и се развива бурно. Основата са спецовете - генетично модифицирани хора, тясно специализирани в определена професия и беззаветно предани на човешката раса.
Пилот-спец получава капитански пост на круизна яхта и  задача да събере екипаж за неясна  задача. Екипажът е почти само от спецове със своите особености  и тайни, а целта е разходка на 2 извънземни. И тук се  започва сложното: член на екипажа е бивша военна от Абанос - крайна ксенофобска планета, изолирана заради подготвян ксеноцид в галактиката. Още при първия скок през хиперпространствен тунел за малко се разминават с изтласкване в космоса на друга извънземна раса, намираща се в постоянна война с пасажерите. Следва убийство на едната особа, а към световете на хората тръгват бойните кораби на нейната раса. На сцената излиза не кой да е, а следователя-спец Шерлок Холмс - 44-ти клонинг на изключително способен детектив. Развръзката беше по-близо до начина на действие на Еркюл Поаро, но пък беше зрелищна.
Сега ми остава да чакам излизането на предходната  и  следващата книга от поредицата.  И дано в тях послеслова на Васил Велчев да не е най-отпред.

Харесах:
Когато нито един чиновник не нарушава правилата, не им пука за крайния резултат.
*** 
В  какво се състои разликата между властта и тиранията?
***
И управляват винаги онзи, които мълчат. През целия си живот мълчат и стоят в сянка.

събота, август 01, 2015

Мистър Мерцедес

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2014

През цялото време четях с твърдата увереност, че вместо роман Кинг съм попаднал на преработка на "Черна неделя" на Томас Харис. А пък в края, когато между другото имаше препратка към "Кутия с форма на сърце"  на Джо Хил, подозренията ми придобиха по-ясна форма. В послеслова сай Кинг изказва благодарности на сина си, че е разрешил някои проблеми в книгата. Дали просто не я е написал цялата?

Бил Ходжис е типичното пенсионирано ченге. След 40 години служба и статута на най-добрия детектив в града, след развод и отчуждаване с дъщеря си, сега той е запуснат дебелак, киснещ пред телевизора и обмислящ самоубийство. Докато един ден получава послание от  "Мистър Мерцедес" - масов убиец, прегазил тълпа безработни и измъкнал се, оставайки неразкрит от разследващите полицаи. Откачалникът неприкрито се опитва да въвлече депресирания пенсионер в чат, като очевидната цел е да го докара наистина до самоубийство. Тласъкът е достатъчен на Ходжис да се стегне и да започне разследване, което изненадващо бързо започва да дава резултати. Сдобивайки се 2-ма помощници (чернокож тинейджър и психически увредена жена на средна възраст), Ходжис успява само за няколко дни да проследи студени следи, които е пренебрегнал като разследващ полицай и да стигне до самоличността на Мистър Мерцедес. Проблемът е, че откаченякът е отишъл с бомба от пластичен експлозив и лагерни сачми в концертна зала, претъпкана от малолетни фенки на поредната бой-еднодневка-група. Докато Ходжис се наслаждава на инфаркт, помощниците успяват да се докопат до убиеца и почти буквално да му  отнесат главата от бой. В епилога се намеква, че може би не всичко е приключило на този етап.
За първи път чета трилър от Стивън Кинг. При това построен по строг шаблон от жанра, с предвидим съспенс и ясно предсказуема развръзка. Какво е станало на Краля на ужаса?!

Харесах:
Животът е панаирджийско стрелбище с тъпи награди.
***
Да резнеш кожата на света и да оставиш белег. В крайна сметка историята е плът, набраздена от белези.