Автор:
Бърнард Корнуел
Издател:
Сиела
Година:
2015
Сякаш отново чета "Сказание за Артур".
В Британия се води нескончаема война. Саксонците са под непрестанния натиск на датчаните, предвождани от братята Лотброксон. Нашествениците са по-добре организирани и много по-решителни. Едно след друго падат кралствата и само Уесекс остава да се държи, макар и атакуван по суша и море от датчаните, и подложен на набези от старият противник - келтите от Уелс и Корнуол.
Историята отново се разказва от гледната точка на момче, отгледано от противника. Утред е син на влиятелен благородник, загинал при Йорк. Пленен от датчаните, той е осиновен в семейството на Рагнар Безстрашния и получава обучението на войн, докато чичо му заграбва семейните владения. Момчето израства в силен и способен младеж и се сражава за датчаните в първата им кампания срещу Уесекс. Вътрешна вражда сред датчаните унищожава приемното семейство и Утред избягва на юг, при крал Алфред и доскорошните противници. Книгата завършва с битката, в която датчаните са отблъснати от Уесекс загива и последния от братята Лотброксон. За Утред остава кръвна вражда с ърл от датчаните, сметка за уреждане с чичо си и служба на умен и безкомпромисен крал.
Ужасно харесвам реалистичния стилна Корнуел. Веднага започвам следващата.
Харесах:
Обучавай убийците си от малки, преди да са развили съвест.
***
Всеки се нуждае от упование в своя бог и той явно се опитваше да оъкрие дали всички тези години не се е молил в грешния храм.
***
армиите са скъпи за поддръжка, а и имат свойството, веднъж събрани, постоянно да боледуват
понеделник, август 10, 2015
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар