четвъртък, септември 22, 2011

P.S. Убийците

Автор: Джеймс Патерсън & Лиза Марклунд
Издател: Алто
Година: 2011

Приятен клиширан трилър. От гледна точка на авторите - развиващ се в екзотичен край на света - Швеция.
Старата история за хора, ценящи Изкуството (каквото и значение да влагат в тази дума) доста повече, отколкото човешкия живот. По тази причина се правят произведения/инсталации/нещоси чрез убиването на млади двойки в различни места на Европа, като аранжировката на труповете пресъздава някое извстно произведение.
Също така старият образ - нюйоркско ченге, баща на една от жертвите, води свое разследване и търчи след убийците на всяко следващо място. Докато в Швеция чрез една журналистка успява "да наруши кръга" и да извади убийците от анонимност.
Нататък всичко беше според очакванията - няколко обрата, малко преследване и финални изстрели.
Чете се много бързо, а единственото кофто е превода на заглавието - какво му е лошото на "Убийците с пощенските картички"?

Харесах:
човек може да стигне къде ли не с достатъчна липса на самокритичност
***
Хитлер - най-неуспелият художник в историята

понеделник, септември 19, 2011

Момчетата на Ананси

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2011

Изненадващо нормална книга, като за Геймън. И адски забавна, не само като за Геймън.
Като контрапункт на "Американски богове" тук боговете са в някакъв много първичен "африкански" стил - отчасти хора, отчасти животни, понякога зли, опнякога тъпи, но като цяло - простички и разбираеми.
В центъра е Ананси и неговите синове - пакостливи, шегаджии, използвачи, но като цяло  незлобливи и забавни. Само дето единият син не знае кой е, другият е безотговорен, а Ананси решава да умре. Чудесно време Тигърът решава да вземе отдавна лелеяното отмъщение и нещата се отплесват в различни посоки и реалности.

Интервюто в края на книгата също е адски готино.

Харесах:
При добре обмислена употреба усмивка като тази може да подпали свещена война.
***
гърбът го болеше по онзи особен начин, който започва в областта на коленете и стига до челото
***
беше адски искрен в убежденията си, а убежденията му до едно бяха неприятни
***
виждаше едно с очите си и нещо друго с ума си, а в пропастта между тези две неща дебнеше лудост
***
хлъзгав като змия в съд за биене на масло
***
Помнеше го, но по онзи начин, по който помним случки от детството си - отчасти истински спомени, отчасти спомен за спомена.
***
подбираше пътя си към него като сянка в слънчев ден
***
Ако от време на време умираш, хората спират да ти обръщат внимание.
***
в книгите на ужасите хората си получават заслуженото, а в комедиите получават онова, от което имат нужда

неделя, септември 11, 2011

Ангелско сърце

Автор: Уилям Хьорстбърг
Издател: Азинус
Година: 1993

Навремето харесах филма зарди мрачната атмосфера и отличната актьорска игра на Мики Рурк (въпреки че изобщо не го харесвам, това си е роля като за него).
Случайно се натъкнах на романа и разбира се го захапах веднага. Чудесна история - класически черен роман, кръстосан с вуду-сатанизъм. Разкошен - самотника частен детектив, загадъчния случай, красивото момиче, появяващо се от никъде, загадката без аналог и трупове, много трупове...
Много добре написан роман и много бързо читаем.


Харесах:
Отвън нощта падаше на парцали.
***
Не ви е трудно да бъдете жесток, но в същото време се можете да приемете истината, че сте особено склонен да причинявате зло на околните.
***
Когато някой влиза направо, това са или ченгетата, или неприятностите. Често и двете.
***
Беше толкова красива, че придаваше блясък дори на протъркания фотьойл от изкуствена кожа.

вторник, септември 06, 2011

Тайната на Сенеф

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2006

Най-динамичната от всички книги за Пендъргаст. Този път липсваше обичайното опипване на престъплението в първата 1/3. Директно се започна (или по-скоро продължи) с гоненицата между Диоген и групата на Алойзиъс.
Този път предимството не беше на страната на Диоген - съществуването му беше разкрито и кръгът започна да се стеснява бързо. Отделно неговата арогантност му изигра лоша шега - съблазни повереницата на Алойзиъс, превърнатата в безсмъртна Констанс Грийн, само че вместо да я тласне към самоубийство, я тласна към безмилостно преследване (така де, много отдавна са го казали за бледнеенето на Ада пред гнева на измамена Жена).
Основният проблем беше да се измъкне Алойзиъс от строго охраняван федерален затвор. Това беше и най-слабата част на романа - цялото действие беше кърпено с бели конци на едра тропоска, в опит да се комбинират хай-тек джунджурии с главознание в една невъзможна за изпълнение бъркотия.
Първата развръзка беше доста добра - авторите си бяха свършили прилично домашното относно комбинацията от ултразвуково излъчване, стробоскопични светлини и подпийнала тълпа от самодоволни големци. Разбира се, агент Пендъргаст се намеси и с една чаша забъркан на място нитроглицерин успя да спре мелето на ниво няколко убити и няколкодесетки ранени, вместо очакваните няколкостотин трупа.
Втората развръзка си беше като извадена от роман на Александър Дюма или Артър конан Дойл - гениалния Диоген бягаше в паника от вбесената Констанс, като всеки следващ сблъсък го водеше все по-близо до смъртта. И очакваното го сполетя, в най-добрите традиции на жанра всичко се реши с класическо боричкане на ръба на вулкана пред очите на отново закъснелия Алойзиъс.
Определено тази ройка книги вдига нивото на поредицата, която като цяло се мотае на доста посредствено равнище, въпреки приятно лекия стил на авторите.

понеделник, септември 05, 2011

Сърцето на Луцифер

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2005

 Сблъсъкът на братята Пендъргаст започна. Диоген поведе сериозно, но в продължението Алойзиъс успя да върне попадение, така че второто полувреме ще е на живот и смърт.
Шегата настрана, романът беше издържан в най-добрия стил на трилърите за гениални социопати. Лошият винаги беше пред добрите, той диктуваше темпото, избираше мишените, времето и начинът на атака. Добрите тичаха като оплезени хрътки след тенекиен заек чак до края, когато им хрумна да нарушат очавканията на противника и на свой ред да внесат изненада в действието.
Като всеки гениален социопат, Диоген 20 години подготвя план за разплата с брат си, който на свой ред е част от друг план (много ми напомни сюжета на "Умирай трудно 3"). Планомерно започна да избива малобройните приятели на брат си, подхвърляйки навсякъде преки и косвени улики, сочещи Алойзиъс за убиец с раздвоение на личността. На свой ред Алойзиъс се опитваше с нелегални действия да засече брат си и да парира действията му - като цяло доста успешно, 3 от 6-те жертви оцеляха. А всъщност се оказа, че доакто полицията гонеше агент Пендъргаст, а той пък търсеше брат си, Диоген спокойно ограби диамантената колекция на Нюйоркския природонаучен музей (аха, пак там, пак познатите лица). С малко изключение - най-ценния камък, огромен червен диамант наречен "Сърцето на Луцифер" се оказа, че е бил дубликат, докато истинския си е седял в силноохраняван трезор. И тук вече започна обрата - агент Пендъргаст открадна камъка и го използва за размяна, по време на която измъкна една от жертвите на брат си и се остави да бъде арестуван от полицията. Привидно - губещ ход, само че неговата версия за събитията изведнъж се сдоби с 3-ма независими свидетели.
Рнанът за върши подобно на "Империята отвръща на удара" - претърпели жесток разгром, в последните страници "добрите" започнаха подготовката за следващия сблъсък.
Нещото, което ме заинтригува е, че тандемът Престън-Чайлд май си създава собствена "реалност", в която се развиват историите им. "Златото на Кивира" (не съм я чел още) е част от нея, а организацията Ефективни инженерни решения на Ели Глин (искам да работя там!) е твърде добро хрумване, за да не се използва и в други трилъри.
Е, иде ред на последната част от сблъсъкът на семейство Пендъргаст.

Харесах:
Човешките същества са отвратително предсказуеми и това е еднакво вярно както за психопатите, така и за възрастните дами.
***
Никой не се възстановява от болестта да бъде роден.
***
глупостта е една от природните стихии