неделя, декември 13, 2015

Ускорение

Автор: ДийнКунц
Издател: Колибри
Година: 2011

Романът е малко по-добър от "Добрият", но също е далеч от силните произведения на Кунц.
Убиец-маниак започва "игра" с барман от долината Напа в Калифорния. Играта е на живот и смърт- буквално. На всеки "рунд" пада жертва. Само че убиецът е твърде близо, за да остане скрит през цялото време. А ловът понякога е двустранна игра.

Харесах:
Границата между умората на саможивия и страха на отшелника е много тясна. А още по-тясна е тази между отшелника и озлобения мизантроп.  
***
Хроничният пубертет беше жалка гледка, но не беше  престъпление.
***
...духовете не обитават къщи. Те обитават нас...

петък, декември 11, 2015

Петата погибел

Автор: Пол Хофман
Издател: Бард
Година: 2012

Обещаващата, макар и недодялана история от първата  книга бе сериозно оплескана в този  том.
Томас Кейл се върна под опеката на Лорд-боеца, само за се сблъска с преклонението му. И  пътьом  да се докаже като Божия  гняв на бойното поле, решавайки една безнадеждна кампания в степите и разгромявайки текущия вариант на  спартанците на Източния фронт. Фанатиците се сдобиха с нов папа,  Кейл - с военен отряд, а историята запецна в някаква нескопосана смес от предопределения, интрижки, любов и  омраза  на  дребно.
Все пак ще  прочета  и последната,  любопитно ми е  Хофман дали е приготвил  някакво обяснение за използваните имена  на реални градове и народи в неговия свят без връзка с реалните местоположения.

Харесах:
истината е, че много неща се отклоняват от факта почти веднага, след като са се случили 
***
Сърцето човешко е дребно, но желае големи неща. Само по себе си не би стигнало за вечеря на куче, но и целият свят не може да го засити.
***
макар да вярваха в какви ли не фантастични идеи, не притежаваха почти никакво въображение
***
Ти имаш въпроси. Но аз нямам отговори.
***
истината зависи от това къде започваш историята

неделя, декември 06, 2015

Лявата ръка на Бога

Автор: Пол Хофман
Издател: Бард
Година: 2010

Андрю Уигин израства в Тевтонския орден и май че е Хари Потър.
Първата книга е повече историческа, отколкото фентъзи. Съдържа голяма част от сетинга на "Далечно царство" и "Божиите монархии", но магия няма за сега. Светът е доста подобен на нашия, включително има директни споменавания на норвежците, циганите и евреите. Авторът си е поиграл  да включи освен битката при Креси и препратка към Втората световна - кланетата на сърби от хърватските  усташи чрез "сърбосек" (доста напомни за Вещера).
Историята започва стандартно - религиозна фракция отглежда деца за войници в непревземаема твърдина. Децата са малтретирани и подложени на промиване на мозъка,  за да бъде създадена армия,  която да реши проточилата се 200 години  религиозна война на изток. Сред тях има  един, обучаван лично от Лорд-боеца в течение на 10 години. Приятелството е забранено и  се наказва,  но все пак Избрания си има 2-ма приятели, готови да се забъркат в авантюра. На 14 Томас Кейл убива един от наставниците, за да спаси момиче (което изобщо не трябва  да е обителта) и  всички бягат на запад. Попадат в империята на Матераците (въпреки името  става дума за рицарска аристокрация), нещо като  предренесансова Италия. Приети доста добре по стечение на обстоятелствата, Кейл се забъркват в серия конфликти с аристокрацията. И точно, когато очаквах да бъде новия Спартак/Ивайло/СтепанРазин, започна военна кампания  на фанатиците. Планът за действие е изготвен от  Кейл и пак той изготвя контра план, който трябва да унищожи атакуващата армия. Вместо това лошия късмет и клапавото ръководство доведоха французите Матераците до унищожителен разгром и пълна капитулация. Кейл се завърна  обратно в седалището на фанатиците, а противно на здравия разум (и съвсем по Кодекса) приятелите му  тръгнаха след него и пазачите  му.
Очаквам  втория том де се съсредоточи на Източния фронт.

Харесах:
Винаги обмисляй внимателно, преди да сториш добро някому.
*** 
Колцина от нас се нуждаят от голямо бедствие, за да изпаднат в нервна криза? Загубен ключ, стъпване върху остър камък, спречкване по незначителен въпрос - това е достатъчно, за да хвърли в ярост дори разумен човек, стига да е в подходящо настроение.
***
Това са фактите. Не всички факти, разбира се, и някое допълнително разкритие може да ни ги представи в съвсем нова светлина. Но дотогава догадките си остават само догадки.

събота, декември 05, 2015

Жената в черно

Автор: Кери Уилкинсън
Издател: Ера
Година: 2014

Приятно, макар и безлично криминале.
Загърната в черен плащ фигура с женски обувки оставя насред Манчестър отрязана мъжка ръка. После друга. И трета. И още. Въпреки многото камери за наблюдение полицията няма следи към извършителя. Между част от жертвите има слаба връзка от ученическите години, но някои не се вписват и в нея. Убиецът е твърде целеустремен и организиран, за да бъде психопат на свободен лов. Все пак упоритата детективка, водеща случая успява да хване следа и да стигне до мотива, а с малко късметлийско прозрение и до извършителя. Уилкинсън не е устоял на изкушението да поднесе развръзка в стил "на косъм", но  книгата не печели от това.

четвъртък, ноември 26, 2015

Добрият

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2010

Кунц не се е отказал съвсем от старите си конспиративни идеи за "правителство в сянка", дърпащо конците на всички в САЩ. Все пак тонът е много по-кротък от писаното преди 11.09.2001г.
Убиец без спомени за миналото си има задача да изнасили и убие писателка. Срещата с възложителят е в забутан бар, но става грешка. Вместо с убиецът посредникът говори с един строител. На свой ред строителят изчаква убиецът и се опитва да го разубеди, че задачата отпада. След това отива при писателката, за да я предупреди и разкара от домът ѝ. И преследването започва. Убиецът разполага с поддръжка на високо ниво в службите за сигурност, достъп до данни от GPS, триангулация на GSM, денонощен екип за снабдяване и "почистване". Преследваните обаче се измъкват непрекъснато - зидарят има неочаквани способности и готови на всичко приятели. След финалната схватка "чистачите" предлагат примирие - зидарят е военен герой, награден с Почетния медал на конгреса и продължаваща конфронтация би привлякла внимание. Това е и грешката им, информация и снимки отиват чрез неофициална среща директно в ръцете на Президента. Демокрацията отново е спасена на косъм и т.н.
Имам чувството, че Кунц е извадил малко чернови на стари книги и е сглобил историята за няма и седмица. Не е съвсем  зле, но може повече.

Харесах:
Трябва да има за кого да работиш, освен този, който ти плаща.
***
Общества, които знаеха твърде малко от историята или бяха запълнили мозъците си с пропагандни лозунги, вместо да опознаят сложността и дивата красота на миналото, бяха застрашени от внезапен упадък.
***
Животът е суров, Мери, ивсе пак много хора го предпочитат пред смъртта.
***
Някои хора твърдят, че днешната младеж е необразована и мързелива, но неин представител се беше постарал да оправи репутацията на поколението си, посвещавайки много време и усилия да издълбае с длето в бетонната маса за пикник мръсна дума без никаква правописна грешка.  
***
От колко време насам новините не вещаят нищо друго, освен гибел? Мислите ли, че това е случайно? Електропроводите причинявали рак. Ама разбира се, че не причиняват. Каквото и да сложиш в уста, щяло да те убие, да не говорим за пестицидите, торовете. А продължителността на живота се увеличава и здравето на хората се подобрява с всяко десетилетие. Страхът е като чук. Когато успееш да набиеш на хората в главите, че съществованието им виси на много изтънял косъм, можеш да ги закараш, където трябва.

неделя, ноември 22, 2015

Кървавата шапчица

Автор: Анджела Картър
Издател: Сиела
Година: 2015

Сборничето купих импулсивно, без да очаквам нищо по-различно от поредните попреработени приказки. Останах безкрайно изненадан от съдържанието.
"Синята брада" като сериен убиец-фетишист в история със силен мазохистичен нюанс; два различни" варианта на "Красавицата и Звяра" (Единият псевдовикторианско гъбаркане с Дисни); "Котаракът в чизми" като глава от "Декамерон"; два различни варианта на "Червената шапчица"; "Спящата красавица" като потомка на Дракула и т.н. Историите са стегнати, елегантни и лаконично сплитат магия, некрофилия, любов, канибализъм и ликантропия в истории, които са като за сборник на Геймън.
Всичко това само в 156 страници. Впечатлен съм. Ще пробвам и друга нейна книга.

Харесах:
човек, който поддържа добър вид в спалнята си, никога няма да те изложи извън нея
***
Някои очи могат да те изядат.
***
може би има неща, които дори да са верни, не бива да вярваме в тях
***
Тази липса на въображение придава героизма на героя.

сряда, ноември 18, 2015

Седмата жертва

Автор: Алън Джейкъбсън
Издател: Бард
Година: 2010

Като цяло - приятно написан трилър.
Сборна група на полицията и ФБР издирва сериен убиец, заработил си прозвището "Мъртви очи". Профайлърът Карън Вейл е принудена да съчетава разследването с тежък развод и ексалиращ конфликт с бившия съпруг. В един момент ситуацията започва да излиза от контрол - тя е подследствена за домашно насилие, синът ѝ е в кома след съмнителен инцидент в дома на бившия, отстранена е от работа, а се превръща в център на разследването със съмнение дали не е самия убиец. Това беше добрата част на историята. После всичко влезе в клишето: всеотдайно влюбен по-млад колега, случайни разкрития от драматичен характер, хепиенд на косъм.
Не знам защо много автори се чувстват длъжни да превърнат един обещаващ трилър поне частично в блудкава любовна история. Предполагам вдига тиража, или така се надяват.

Харесах:
той я искаше мъртва повече, отколкото тя искаше да живее

сряда, ноември 11, 2015

Ръкописът на Шопен

Автор: Джефри Дивър & ко
Издател: Бард
Година: 2010

Интересен опит, в който Дивър и куп други автори на трилъри създават обща творба, в която всеки пише  по една глава. Като цяло - интересно е, всеки автор си има своя стил и начин на разказване, а Дивър е успял да оформи интересна история с куп обрати. Лошото е,  че е пренебрегната предварителната подготовка (относно събитията около отделянето на Косово страшно бяха омешали сърбите и албанците), а историята стои някак нееднородна.
Шпиони, терористи, наемници, ченгета и музиканти са разбъркани в история,в която жестокост прикрива лудост,  която маскира алчност. Бивш ас от армейското разузнаване на американската армия се е пенсионирал и е събрал екип, с който издирва военнопрестъпници и ги изправя пред Международния трибунал в Хага. Когато линията между правораздаване и отмъщение е премината,той разпуска групата си и се отдава на голямата си страст - класическата музика. Повикан като експерт в Полша да установи автентичността на неизвестен до сега ръкопис на Шопен, той попада в история с убийство. Следата води през укрити от нацистите в Западните Балкани произведения на изкуството, разработки на отровни газове в концлагерите, през убийци от АОК, неуловим наемник с прякор Фауст, мащабен атентат в САЩ към множество вложени една в друга измами. Все пак главният герой на новозапочваща поредица трябва да оцелее, така че се оказва по-умени по-коварен от противниците си.

Харесах:
Какъв е смисълът да имаш пари, ако не можеш да ги споделиш с другите?

неделя, ноември 08, 2015

Хайде всички да убием Констанс

Автор: Рей Бредбъри
Издател: Сиела
Година: 2013

Забравил съм "Смъртта е занимание самотно", а втората от серията не съм я чел, ако изобщо е издавана. Историята по стил и организирано безумие ми напомни за единствената ми среща с Буковски.
Писател и сценарист през '60-те е посетен от изпаднала в паника неудържима кинозвезда с 40 години кариера зад гърба си. На другия ден изчезва и повлича автора в едно безумно преследване през града и куп истории от зората на киното. В преследването се включват детектив, слепец и режисьор, за да стане съвсем смахнато. Накрая тайната е разбулена, загадката е решена и историята свършва без да приключи.
Предполагам, че всичко това е алегория с вечното тичане след големи роли и напъни да си "вечно млад"в Холивуд.

Харесах:
Единственото, което се движеше на десет километра околовръст, беше Смъртта. И някой, който бягаше бързо пред нея.
***
добрият чичко Сталин бе изтривал старите си другарчета с оловна гумичка
***
Версията ти е бездарна, но за филм става.

събота, ноември 07, 2015

На живот и смърт

Автор: Майкъл Роуботъм
Издател: Софтпрес
Година: 2015

Имах чувството, че чета преработка на "Икуплението Шоушенк" от Харлан Коубън. Кофти превода в стила на ранните '90 също допринесе за това.
Ден преди да бъде осовбоден след излежаване на 10 годишна присъда, затворник избягва от строгоохраняван федерален затвор. Това повлича преследване от страна на полицията, ФБР и влиятелни политици с нечисти намерения. Чрез ретроспекции се разкрива миналото - много умен и много свестен младеж с много лош късмет в живота си, кулминацията на който е попадането в неподхходящ момент на неподходящо място. По-точно насред обир на бронирана кола със $7 000 000 долара в стари немаркирани банкноти. Оцелял въпреки куршум в главата и възстановил се въпреки шансовете за това, той е неудобен свидетел за корумпирани хора в шерифството, ФБР и щатската прокуратура. Принуден е да е поеме вината, а в затвора оцелява въпреки всички опити да бъде ликвидиран.
Бягството е плод на отчаян план с никакъв шанс за успех. Обаче късмета се обръща в лицето на дребна агентка на ФБР с амбиция и ум, която успява да се ориентира сред лъжите и труповете.

Харесах:
Да мразиш е като да пиеш отрова и да чакаш друг да умре.
***
Едно събитие или погрешно решение може да промени всичко.
***
любовта е инцидент, който не можеш да избегнеш
***
През повечето време сме жертви на обсоятелствата и затворници на съдбата.
***
щатът Тексас екзекутира хора, само ако са осъдени на смърт, а не ако са в мозъчна смърт, защото това би означавало да изтребят повечето политици
**
-Накъде върви светът, щом човек не може да намери един достатъчно кадърен убиец в затвора?
-Кадърните не се оставят да ги заловят.

сряда, ноември 04, 2015

Дервишката къща

Автор: Иън Макдонад
Издател: Алтера
Година: 2015

Седмица в Истанбул през 2027-ма. Турция е член на ЕС, нанотехнологиите са реалност, микророботите са детски играчки, а в града се сблъскват най-различни хора, мирогледи, начини на живот, религии, етноси. Същевременно носи голяма част от идеите на Нийл Стивънсън, само че вместо киберпространството тук на фокус са нанотехнологии и природния газ като водещ енергоизточник.
Героите са свързани чрез старо дервишко теке, превърнато в поредната жилищна  сграда с магазин на партера, забутана на малък площад в стар квартал. Всеки един живее своя живот в своя свят, със своите надежди, страхове, спомени и мечти. А група терористи с нанотехнологично биооръжие искат да нанесат удар по Източна Европа.
Книгата е интересна, макар и доста обемиста. Публикувана е през 2010-та, преди Арабската пролет, преди войната в Близкия изток и Магреба, преди шистовите технологии да обезценят природния газ, преди Ердоган от консервативен лидер да се разкрие като поредния авторитарен мечтател с визия насочена в миналото. Само 5 години след написването си книгата е вече неактуална като предвиждане, но пък е един приятен поглед към алтернативно бъдеще, което няма да се случи.

Харесах:
Сложно поведение,  произтичащо от прости процеси.
***
Светът е прост, но никога не е подреден.
***
Човекът на думите и човекът на числата виждат по различен начин една и съща бяла стая.
***
Легендите трябва да си останат легенди, иначе се превръщат в история, докато естественият ход на нещата е обратен, от историята към легендата.
***
Идеалната информация е слух, идеалният слух е информация.
***
Никога няма да настъпи край на насилието, докато съществуват млади самци.

петък, октомври 23, 2015

Пентаграма

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2011

Лятна жега в Осло. Повечето хора са се изнесли в отпуска, включително и полицаите. Идеално време за сериен убиец. На всеки 5 дни някой убива жертва на 5-тия етаж в 5 часа, а метопрестъпленията са разположени в почти идеален пентаграм спрямо центъра на града. В помеждутък между запоите и депресията от сринатите отношения с приятелката си Хари Хуле успява да хване връзката и ловът започва - полицията знае къде ще е следващата атака и дори научава самоличността на убиеца. Или така си мисли. За Хари всичко е твърде подредено, твърде последователно, твърде логично, за да е истинско. И отново е прав.
Втората нишка беше финалния сблъсък между Хари и колегата му Том Валер-Принца. Изправен пред уволнение от полицията, бягащ от правосъдието заедно с арестуван убиец и преследван от група корумпирани ченгета, Хари устройва брилянтен капан на противника.
До сега поредицата е възходяща, надявам се да продължи така.

Харесах:
водата, малодушието и похотта винаги се устремяват към най-ниското
***
-Убеден ли си, че казваш истината, Хари?
-Убеден ли си, че искаш да знаеш?
***
За епизодичния алкохолик съществуването се състои от запои и интервалите между тях.
***
За жалост живеем в страна, в момента толкова богата, че политиците се бият кой да се прояви като по-великодушен. Станали сме толкова меки и любезни, че вече никой няма смелост да поеме отговорност за неприятните неща.
***
Хората са свикнали повече с лъжата, отколкото с истината.

неделя, октомври 18, 2015

Под прикритие

Автор: Харлан Коубън
Издател: Атика
Година: 1999

Една  от първите книги в поредицата за Майкъл Болитар - спортен агент с талант за привличане на неприятности.
Изненадващо за всички, Болитар е привлечен в професионален отбор от НБА на 32 години, след като е бил принуден да се откаже на 20 заради тежка контузия в коляното. Би било истинска приказка, но всъщност това е прикритието му. Трябва да открие едната суперзвезда на отбора - стар съперник от студентските години, женен за бившето му гадже. И Болитар се оказва забъркан в история с комарджийски дълг към опасен мафиот, изнудване, радикална група терористи, тежък развод и убийство. И собствените си разбити мечти за добавка.
В краят на историята нищо не е очакваното, а Болитар разбира нещо за собственото си минало, така че може най-накрая да го погребе и да продължи напред.

Харесах:
В света не съществува по-черна дупка от празния поглед на бюрократ.

петък, октомври 16, 2015

Погрешен удар

Автор: Харлан Коубън
Издател: Атика
Година: 1999

Майрън Болитар е нает да се занимава с млада басткболистка, ключовата звезда на прохождаща женска баскетболна лига, еквивалент на НБА. При това дъщеря на ментор от младостта му на изгряваща баскетболна звезда. Много бързо Болитар и екипът му са в беда - мафията организира конкурентна лига  и иска звездата в нея, баща ѝ е убит, а тя е главен заподозрян след опит да бъде накисната, пък и един кандидат-губернатор от всесилно семейство се оказва твърде близко до семейната ѝ история. Сякаш всичко се върти около история отпреди 20 години и изчезването на майката 9 месеца по-късно.
Хубавото на Коубън е в развръзките - никога не е каквото очакваш

Харесах:
Границата между неотстъпчив и глупав не е много ясно очертана... Опитай да останеш от правилната ѝ страна.
***
Страхуваш се от възможна опасност... Когато трябва да се страхуваш от сигурната.

сряда, октомври 14, 2015

Песента на ханджията

Автор: Питър С. Бийгъл
Издател: Човешката библиотека
Година: 2014

Бийгъл има страхотен талант да създава усещане за  свят чрез малко герои и още по-малко места, на които се развива действието. Проблемът е, че използва твърде много думи и историята се разтяга.
Отново става дума за магия и магьосници - обикновени, могъщи и уязвими. Една удавена годеница е вдигната от реката и потегля нанякъде, а един безутешен годеник тръгва след нея. Някогашни питомци на магьосник гсе събират, за да го намерят и спасят от неизвестно каква беда, но носят и собствените си проблеми. В един хан съдържателя отглежда момче, което не знае произхода и името си. Един лисугер може да приема човешка форма и обича да забърква бели. Всички заедно заформят странна история на приятелство, измяна, любов, измяна, взаимопомощ и бягство.
Любопитно ми е дали Калин ще се заема и със следващата в поредицата.

Харесах:
Ако можеше да се прави злато от дим, би се получило нещо като цвета на тези очи.
***
в компанията на тези двете една лисица може само да си гризе лапите и да се моли да не бъде покварена от кукавството им
***
никога не сме можели да си позволим ужас, не повече от някои видове смелост
***
това  е мъчното, когато разчиташ на трикове - не действат безотказно, дори най-добрите
***
Бях на шестнайсет и по  онова време по-лесно бих се изправил пред дребни кикотещи се убийци, отколкото пред смущението.
***
има един особен вид интелигентна глупост
***
Съжалявам, че те измамих. Беше твърде добър, за да те победя честно.
***
бърбори безкрай, когато не искаш да чуеш и думичка още, онемява като риба, когато наистина има значение

петък, октомври 09, 2015

Ловецът

Автор: Крис Картър

Късичка история за първият случай на Хънтър като детектив в отдел "Обири и убийства". Вероятно е писанa някоя сутрин за поредния сборник с разкази за герои от поредици.
В първият си ден като детектив Хънтър е изпратен да документира самоубиството на жена с биполярно разстройство. На пръв поглед всичко е ясно - вратата е била заключена с веригата отвътре. Сцената обаче е твърде подредена - кръвта е текла само надолу по пода, липват пръски наоколо, които се получават ако движиш във въздуха ръка с разрязани вени, докато режеш и другата си ръка. по клепачите на жената има следи от кръвоизлив при задушаване. След картако спречкване с отегчените униформени и нервирания капитан, Хънтър вика криминалистите, които потвърждават съмненията му. Парчетата от пъзела са наредени и остава само да се арестува убиеца. Извинения, овации, уважение и т.н.

събота, октомври 03, 2015

Легион

Автор: Уилям Питър Блати
Издател: Компас
Година: 1999

Книгата е и продължение на "Екзориста", и съвсем отделна история.
Извършва се поредица убийства, носещи характерния "почерк" на серийния убиец Близнаци. Проблемът е, че Близнаци е убит преди 12 години от полицията. Възрастен полицейски инпектор-евреин е центърът на историята. По-голямата част от книгата е размисли около теориите на Тейар дьо Шарден, опитващи се да обединят науката и религията. Убиец в класическия смиссъл няма - съзнанието на Близнаци се прехвърля в телата на хора с умствени поражения в клиника като демон в очакване на постигането на покой. През цялото време имах усещане, че не е много сигурно каква част от действието е делюзия на главния герой.
Книгата е странна както и "Екзорсиста", не е точно трилър, не е точно хорър, не е и чисто религиозно-философско произведение.

Харесах:
 Не всички луди наоколо са пациенти.
***
Рибите не се чувстват мокри във водата.
***
Искаш ли да чуеш една хубава дефиниция на ревността? Това е чувството, което изпитваш, когато някой, когото мразиш абсолютно, си прекарва чудесно без теб. 

понеделник, септември 28, 2015

Не казвай на никого

Автор: Харлан Коубън
Издател: Бард
Година: 2001

Поредната много добра книга на Коубън.
Преди 8 години лекар е загубил жена си и за малко да загуби живота си от ръцете на сериен убиец. Или поне така смята той и полицията. Докато един ден получава странен мейл, показващ жена му жива на улицата. А това привлича вниманието на екип убийци, работещи за всемогъщ милиардер. Наскоро намерени трупове близо до някогашното местопрестъпление пък възбужда отново интереса на ФБР съм старата история. И гонката по улиците започва. Както е обичайно за автора, накрая на историята никой не е точно невинен.
Забелязвам шаблон във фабулата на Коубън. Героят много често е най-обикновен човек, но по правило има помощник/поддържник със специални умения в областта на укриването, преследването и насилието, и винаги е склонен да се метне в кашата pro bono.

Харесах:
Ако бързо елиминираш проблемите, проливаш по-малко  кръв.
***
Хората често отбелязваха, че светът е ужасен. Нямаха си и представа колко са прави. 
***
Заместник областният прокурор Ланс Файн влетя в заседателната зала на Кримстийн като умиращ за сън пор на амфетамини.

петък, септември 25, 2015

Крадци на лица

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Бард
Година:  1999

Както повелява традицията в жанра, д-р Кей Скарпета си има дългосрочен сблъсък с психопат. По-точно психопатка, бивш специалист към ФБР, бивша любовница на племенницата ѝ и настоящ пациент на клиника за душевноболни престъпници, където от 5 години очаква оценка дали е нормална и може да бъде съдена за престъпленията си.
С помощта на друг сериен убиец, изнамерен чрез контакт по Интернет, откачалката се измъква и задейства план за дискредитиране на Скарпета и следствието. Като пътьом участва в няколко убийства и палежа и устройва капан на бившия профайлър от ФБР и настояща половинка на Скарпета.
Фабулата е понасилена, а финалната гонка с хеликоптери и престрелка над океана беше съвсем в разрез с иначе правдиво предаваната история на Скарпета. По традиция злодейката би трябвало да се окаже жива и здрава за следващия рунд.
Преводът беше много лош.

Харесах:
понасям само толкова, колкото мога
***
в много отношения е също така неизгодно да си гениален, колкото и да си бавноразвиващ се

сряда, септември 16, 2015

Сенките на Ла Рошел

Автор: Таня Кинкел
Издател: Литера Прима
Година: 2005

И без  послеслова можех да позная, че вдъхновител е Дюма. Историята Е след "Тримата мускетари" и  преди "Двадесет години по-късно", а аз почти през цялото време очаквах на следващата страница да се мерне един мургав лейтенант от ротата на дьо Тревил.
Класически конструирана историко-приключенско-любовно-философска история, засягаща последните месеци на живота на кардинал Ришельо с обзорна неговата дейност по обединяването на Франция, утвърждаването на абсолютизма и прекършването на испанската хегемония в западна Европа. Допълнено с  ретроспекции към младостта му и ключови моменти от политическата му кариера. Другата главна история е на племенницата му Мари,  представена като решителна,  интелигентна, образована жена, живееща в неподходящо за нея време. Като добавка беше последния заговор на последния фаворит на Луи  XIII и изсмукана историйка за отмъщението на оцелял в обсадения Ла Рошел хугенот и незконен син на Ришельо.

понеделник, септември 07, 2015

Джек от Сенките. У дома чака Палача

Автор: Роджър Зелазни
Издател: Камея
Година:1996

Видях, че Бард ще преиздадат "Джек от Сенките" и това ме стимулира да си опресня историята. Бързо препрочетох и отново я харесах.
"Джек от Сенките"е Коруин преди сянката Земя и амнезията. Арогантен, егоцентричен, самоуверен, отмъстителен, безмилостен и безскрупулен и все пак интересен и грабващ образ. Просто още един себичен копелдак в свят на себични копелета. Планета, спряла своето въртене, в тъмната половина властва магията, а в светлата се развива науката. Джек е крадец и Сила в света на Тъмата, но е заловен и екзекутиран, което отприщва мащабно отмъщение след съживяването му. Арогантността му превръща труимфа от покоряването на Тъмния свят в катастрофа, която ще унищожи поне тази половина на планетата. Само Джек е достатъчно самоуверен, за да предприеме невъзможното - пътуване в центъра на света, за да разруши Машината и отново да завърти света с всички последици. Моргенстерн полетя, но дали успя да долети навреме?
"У дома чака Палача" е доста в стила на Азимов. Някогашен експеримент със самоубочаваща се памет в почти неразрушим робот е приключил със странното изчезване на робота след необичайно поведение. Години по-късно той се е завърнал и един след друг насилствена смърт сполетява 3 от 4-те му някогашни оператори/учители/ментори/родители.  Един несъществуващ официално специалист е нает да спре терминатора. Само че няма чудовище, само различни хора и техните грешки.

Харесах:
Има ли значение за една старица в какво е вярвала някаква наивна девойка?
***
Постепенно ще прекърша самоувереността му, като скъсам връзката ѝ с гордостта, от която израства.
***
Когато настъпи онова, което си предсказал, питащият вече не е същият, какъвто е бил когато е задал своя въпрос. Невъзможно е да накараш някой човек да разбере промените, които му предстои да изживее и затова предсказанието е истински валидно само за неговия бъдещ вариант. 
***
Имаш това влечение към миналото — или антипатия към настоящето. Не съм сигурен кое точно. 

сряда, септември 02, 2015

Земна светлина

Автор: Артър Кларк
Издател: Камея
Година: 1998

От днешна гледна точка книгата има само едно достойнство - поглед над очакванията за бъдещето преди 60 години.
Скучновата история, описваща Слънчевата система през XXII век. Земята, вече независимите колонии на Марс, Сатурн и Венера и търканията между тях. Търговско-политическите спорове вървят към междупланетна война и съсредоточието на конфликта е Луната. Там действа секретна мина за тежки метали, охранявана от още по-секретна крепост с авангардно въоръжение. Флота на външните планети от 3 (три) кораба я атакува, за да бъде постигнато безсмислено реми. Всичко това се разказва от гледна точка на счетоводител-контраразузнавач, изпратен в близката обсерватория и няколко астрономи.
Склонен съм да приема историята като трупане на опит в развиването на идеи, проявен в следващите книги на Кларк.

Харесах:
Имаше едно от онези стъписващо грозни лица, които незнайно защо веднага вдъхват доверие.
***
Може да се каже, че звездите са като хората. Добре възпитаните не привличат вниманието.
***
В затворената общност мълвата съперничеше по скорост със светлината.
***
тук се срещаха науката и изкуството, за да гонят заедно съвършенството

неделя, август 30, 2015

Стъклените книги на крадците на сънища

Автор: Гордън Далкуист
Издател: Бард
Година: 2012

Твърде много думи. Твърде много преследвания и лутания. Твърде много късмет.
Стиймпънкът не е толкова осезаем, както в "Доктор Стъклен", но идеята е близка. В неназована империя вероятно в края на XIX-ти век се разгръща заговор. В основата е алхимично-езотерическо откритие, позволяващо чрез наука и странна синя смола да се проникне в съзнанието на човек. Най-често се използва процес на прочистване - обекта бива лишен от любов и състрадание, но пък получава изостряне на логиката и вярност към господарите си. В други варианти служи за изтегляне на спомени и запечатването им в стъклени плаки от синята смола. Всеки може да ги "прочете" - т.е. да види и усети всичко, което е видял, извършил и усетил отдалият спомена. Само че е опасно - възможно е "читателя" да бъде засмукан и да не се завърне никога повече. Заговорът се контролира от малък кръг хора, недоверчиви и коварни и точно в това е неговата слабост. Срещу тях се изправя група от 3 косвени жертви на заговора, тръгнали по следите му. Сляп късмет на всяка крачка им позволява да се справят със заговорниците напук на всяка логика.
Ако Дж.Р.Р. Мартин преработи историята ще се получи нещо впечатляващо.

Харесах:
-Така става на война... Когато си избрал да се биеш, си избрал да умреш.
***
усети как естественото удоволствие от насилието разцъфтява в ярост
***
Не беше толкова красива, колкото неустоима.
***
Единствената му надежда бе те да не са отявлени злодеи, а просто некадърници.
***
Никога не залагам нищо, на което държа, но ще залагам жестоко и до безкрайност всичко, на което не държа.
***
Приличахте на самата смърт, ще ме прощавате. А сега изглеждате просто адски зле.
***
беше виждал туберколозни, които бълваха живота си на кървави парцали
***
Глупаво беше оръжието да му вдъхва увереност - човек или има кураж, или  не, всеки може да носи оръжие.

сряда, август 19, 2015

Метро 2034

Автор: Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2010

"Метро 2033"  беше интересна постапокалиптична история, съчетаваща и темата за "първия контакт". Тази книга е в същия свят, но е пуцалка.
Метрото пак е в опасност - една от станциите е поразена от острозаразна болест с летален  изход. Въпрос на време е епидемията да плъзне към съседните станции, а после да помете и цялата мрежа с оцелелите остатъци от московчани. Хънтър от Ордена и неговите 2 спътника бродят в тунелите, търсейки помощ - за унищожение или спасение на хората според личните разбирания на отделните участници.
Доста семпла история, но сетинга на света е все така впечатляващ.

Харесах:
Когато се молиш за чудо, трябва да си готов да повярваш във него. Защото ще го пропуснеш.
***
Старецът хвърли пробен камък в дълбините на склерозата си и се заслуша.
***
няма честни чиновници и колкото по-суров е режимът, толкова по-малка е сумата 
***
докато тренираха тези хора на навици на тялото, потискаха навиците на душата
***
В този свят без бъдеще останаха малцина, интересуващи се от история.
***
Има хора, които никога не са виждали отражението си и затова цял живот се вземат за някой друг.

понеделник, август 17, 2015

Необикновена зараза

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Бард
Година: 2000

Поредната история за д-р Кей Скарпета. Сериен  убиец реже хора и изхвърля труповете им , започвайки в Ирландия и продължаващ е САЩ. Но поредния труп се различава  от предходните по почерка на престъпника.Освен това жертвата е била болна от нещо, поразително напомнящо за вече унищожената едра шарка. Убиецът наистина е друг, но е не по-малко откачен и разбира от вируси. И иска да си бъбри с Кей Скарпета в Интернет, докато умират хора, а службите са в паника от опасността от епидемия. Както винаги, когато много хора дълбаят се постига и пробив, който води ФБР право в дома на убиеца. Където вече ги чака Кей Скарпета.

Харесах:
...обичаше да стига до прибързани заключения и да ги изказва с убедеността на човек, който не знае достатъчно, за да съзнава, че вероятно греши. Това отчасти се дължеше на факта, че искаше да постига резултати, без да работи.

неделя, август 16, 2015

Стръв

Автор: Хосе Карлос Сомоса
Издател: Колибри
Година: 2012

Бене Гесерит, Шекспир и нещо от "Мизъри".
Сомоса е продължил идеите си от "Клара и сянката" в нещо средно между трилър и психостудия.
Недалечното бъдеще, Мадрид след взрив на атомна бомба, убила и наранила десетки хиляди хора. Вместо обичайната визия за отговор чрез неототалитарна власт и масирана полицейщина, Сомоса изгражда свят, в който са създадени специални и нелегални полицейски сили с агенти-примамки. Базата е пробив във психологията, дефинирал по-малко от 60 основни човешки типа ("филии"), които се подчиняват безусловно на визуални стимули ("маски") до ниво на пълна загуба на собствена воля и разум. Агентите са подбирани със собствени психо-травми и са брутално обучавани да бъдат актьори и драматурзи на собствени етюди, чрез които примамват и прекършват най-различни изроди.
Историята е на Диана Бланко - една от най-добрите испански агентки, попаднала във въртележка на разследване на двама неуловими серийни убийци с начин на действие и опитваща се да предпази по-малката си сестра, която иска да дебютира като агент-примамка. А зад кулисите набира сила още една кървава история, базирана на стария проблем кой да пази от пазачите и как да се определят собствените граници от определящите граници.
Романът е най-бруталния от досега четеното от Сомоса, а единствения му проблем е все така ужасно тежкия език на разказване.

Харесах:
Ако от погледите им струеше вода, щях да съм мокра цялата.
***

Хубаво е, че поне не се преструваш. Което означава, че се преструваш успешно.
***
Когато ти мамиш, а аз вярвам, какво значение има истината?
***
Мизерията е главната психопатия на тоя свят и най-жестоката.
***
Тишината, която излизаше от устата ѝ, бе оглушителна.

сряда, август 12, 2015

Бледият конник

Автор: Бърнард Корнуел
Издател: Сиела
Година: 2015

Животът на Утред продължава да тече като част от войната между датчаните и саксонците в Уесекс. Крал Алфред го жени за местна благородничка, затънала в безумни дългове. За една година командва новия флот от едва 12 бойни кораба, пазеюи западното крайбрежие от викингски набези.  Точно когато всичко изглежда почти наред започва ново нашествие на датчаните, което сварва саксонците неподготвени. Разгромът е пълен, а крал Алфред се скрива с шепа войници и духовници в нпроходимите блата. Оттук започва и обрата - цяла зима се подготвя отчаяняа контраофанзива на фона на бягството на ърлове и танове във Франкия или съюзяването им с датчаните. Всичко трябва да се реши в една битка - загубата е край на Уесекс и саксонските кралства, победата е просто поредния важен сблъсък.

Харесах:
Войската трябва да се храни и гладът може да я погуби много по-бързо, отколкото вражеските остриета.
***
някои хора хващат религията като болест 
***
Зарови някъде злато и ще измътиш дракон.

понеделник, август 10, 2015

Последното кралство

Автор: Бърнард Корнуел
Издател: Сиела
Година: 2015

Сякаш отново чета "Сказание  за Артур".
В Британия се води нескончаема война. Саксонците са под непрестанния натиск на датчаните, предвождани от братята Лотброксон. Нашествениците са по-добре организирани и много по-решителни. Едно след друго падат кралствата и само Уесекс остава да се държи, макар и атакуван по суша и море от датчаните, и подложен на набези от старият противник - келтите от Уелс и Корнуол.
Историята отново се разказва от гледната точка на момче, отгледано от противника. Утред е син на влиятелен благородник, загинал при Йорк. Пленен от датчаните, той е осиновен в семейството на Рагнар Безстрашния и получава обучението на войн, докато чичо му заграбва семейните владения. Момчето израства в силен и способен младеж и се сражава за датчаните в първата им кампания срещу Уесекс. Вътрешна вражда сред датчаните унищожава приемното семейство и Утред избягва на юг, при крал Алфред и доскорошните противници. Книгата завършва с битката, в която датчаните са отблъснати от Уесекс загива и последния от братята Лотброксон. За Утред остава кръвна вражда с ърл от датчаните, сметка за уреждане с чичо си и служба на умен и безкомпромисен крал.
Ужасно харесвам реалистичния стилна Корнуел. Веднага започвам следващата.

Харесах:
Обучавай убийците си от малки, преди да са развили съвест.
***
Всеки  се нуждае от упование в своя бог и той явно се опитваше да оъкрие дали всички тези години не се е молил в грешния храм.
***
армиите са скъпи за поддръжка, а и имат свойството, веднъж събрани, постоянно да боледуват

неделя, август 09, 2015

Кръвна връзка

Автор: Ф. Пол Уилсън
Издател: Калпазанов
Година: 2011

Продължавам да съм изумен. Издателство "Калпазанов" са издали книга за Майстор Джак и аз пак съм я пропуснал. Странното е, но нямат  собствен сайт, а профилът им във Facebook  е всичко друго, но не и полезен.
Майстор Джак поема разследване на връзката на 18-годишно момиче и двойно по-възрастен мъж по молба на майката. Още в началото намира трупа на предния детектив. Следата води към институт за психичноболни престъпници, където неназована, но могъща агенция извършва проучване на дДНК (част от ДНК, която сякаш  е останка от друг човешки вид, погълнат от нашия вид), подбор на опитни екземпляри с подходящ профил и експеримент с контролирането на гнева им.  Откопана история е смущаваща - преди около 40 години един странен мъж е създал 2 момчета и момиче от различни жени в различни градове и е оставил План: едно от момчетата  да направи дъщеря на непознаващата го сестра, а другият да направи дете на нейната дъщеря. Цел: създаване на дете с максимално чиста дДНК, което да бъде Ключ за завръщането на Другите. Всичко е изпълнено и намесата на Майстор Джак е твърде късна, за да предотврати зачеването на детето и попадането на майката в ръцете на Расалом (чудовището от "Пазителя на меча"). Самият Джак се оказа носител на много висока концентрация на дДНК, което поражда куп нови въпроси за следващите книги.
Уилсън е вкарал себе си като епизодичен герой - слабо известен автор с име-анаграма на името Уилсън, публикуващ евтини фантастични книжлета и сънуващ живота на Майстор Джак. Е, можеше да се включи директно, както направи сай Кинг в "Тъмната кула".
Историята е интересна, но Уилсън се увлича в твърде много в незначителни пасажи, които пълнят обема без да носят някакъв принос към сюжета.
Тази книга е  №11 от поредицата за Майстор Джак. Някъде в 8-те, които не съм чел са се появили извънземни, рецедив от историята с с ракшасите от "Проклятието" и поредицата се е обединила с историята за Расалом и Глекен от "Пазителя на меча". Нямам идея защо не са издавани последователно (или поне аз не мога да намеря друг книги на "Калпазанов" или Рива от серията).
 
Харесах:
Ние всички се раждаме лоши - просто някои са по-лоши от останалите.
***
Добрите стари проповедници на Създателя саботират знанието винаги, когато надигне грозната си глава.

вторник, август 04, 2015

Геном

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2015

Лукяненко от добрия вид. Интересен,  изненадващ, тъжен и човечен.
Подобно на "Линията на бляновете" и тук човечеството е изградило звездна Империя, контактува с други раси и се развива бурно. Основата са спецовете - генетично модифицирани хора, тясно специализирани в определена професия и беззаветно предани на човешката раса.
Пилот-спец получава капитански пост на круизна яхта и  задача да събере екипаж за неясна  задача. Екипажът е почти само от спецове със своите особености  и тайни, а целта е разходка на 2 извънземни. И тук се  започва сложното: член на екипажа е бивша военна от Абанос - крайна ксенофобска планета, изолирана заради подготвян ксеноцид в галактиката. Още при първия скок през хиперпространствен тунел за малко се разминават с изтласкване в космоса на друга извънземна раса, намираща се в постоянна война с пасажерите. Следва убийство на едната особа, а към световете на хората тръгват бойните кораби на нейната раса. На сцената излиза не кой да е, а следователя-спец Шерлок Холмс - 44-ти клонинг на изключително способен детектив. Развръзката беше по-близо до начина на действие на Еркюл Поаро, но пък беше зрелищна.
Сега ми остава да чакам излизането на предходната  и  следващата книга от поредицата.  И дано в тях послеслова на Васил Велчев да не е най-отпред.

Харесах:
Когато нито един чиновник не нарушава правилата, не им пука за крайния резултат.
*** 
В  какво се състои разликата между властта и тиранията?
***
И управляват винаги онзи, които мълчат. През целия си живот мълчат и стоят в сянка.

събота, август 01, 2015

Мистър Мерцедес

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2014

През цялото време четях с твърдата увереност, че вместо роман Кинг съм попаднал на преработка на "Черна неделя" на Томас Харис. А пък в края, когато между другото имаше препратка към "Кутия с форма на сърце"  на Джо Хил, подозренията ми придобиха по-ясна форма. В послеслова сай Кинг изказва благодарности на сина си, че е разрешил някои проблеми в книгата. Дали просто не я е написал цялата?

Бил Ходжис е типичното пенсионирано ченге. След 40 години служба и статута на най-добрия детектив в града, след развод и отчуждаване с дъщеря си, сега той е запуснат дебелак, киснещ пред телевизора и обмислящ самоубийство. Докато един ден получава послание от  "Мистър Мерцедес" - масов убиец, прегазил тълпа безработни и измъкнал се, оставайки неразкрит от разследващите полицаи. Откачалникът неприкрито се опитва да въвлече депресирания пенсионер в чат, като очевидната цел е да го докара наистина до самоубийство. Тласъкът е достатъчен на Ходжис да се стегне и да започне разследване, което изненадващо бързо започва да дава резултати. Сдобивайки се 2-ма помощници (чернокож тинейджър и психически увредена жена на средна възраст), Ходжис успява само за няколко дни да проследи студени следи, които е пренебрегнал като разследващ полицай и да стигне до самоличността на Мистър Мерцедес. Проблемът е, че откаченякът е отишъл с бомба от пластичен експлозив и лагерни сачми в концертна зала, претъпкана от малолетни фенки на поредната бой-еднодневка-група. Докато Ходжис се наслаждава на инфаркт, помощниците успяват да се докопат до убиеца и почти буквално да му  отнесат главата от бой. В епилога се намеква, че може би не всичко е приключило на този етап.
За първи път чета трилър от Стивън Кинг. При това построен по строг шаблон от жанра, с предвидим съспенс и ясно предсказуема развръзка. Какво е станало на Краля на ужаса?!

Харесах:
Животът е панаирджийско стрелбище с тъпи награди.
***
Да резнеш кожата на света и да оставиш белег. В крайна сметка историята е плът, набраздена от белези.

вторник, юли 28, 2015

Първите петнайсет живота на Хари Август

Автор: Клер Норт
Издател: Сиела
Година: 2015

Клер Норт блестящо е развила потенциала на история за прераждащ се човек, помнещ предходните си животи. Неща, които Кен Гримуд само закача в "Игра на живот" тук са описани като стройната система на клуба "Кронос" - общество от прераждащи се, които взаимно си подпомагат младостта (най-вече финансово), и които общуват чрез предаване на съобщения с предходните и последващите поколения. Техните прераждания са винаги на една и съща  дата и едно и също място, но живота им протича най-различно, съобразно текущия интерес. Идеята е колкото проста, толкова и главозамайваща. Хареса ми наименованието уробороси.
Единственото просто правило е ненамесата в хода на историята. Вече е било правено по време на 30-годишната война и резултата е бил ядрена война през ХХ-ти век. Виновникът е бил установен, информацията предадена назад по веригата на преражданията и след като е бил изтезаван от съвременниците си, е бил изличен от историята (майка му е убита преди да го роди).
Живота на Хари Август е от 1919 до '90-те на ХХ век или началото на ХХI. Веднъж на смъртното си легло получава съобщение чрез малко момиченце: светът свършва и става все по-бързо. Разследването води до неговата епоха и уроборос, останал извън клуба "Кронос", с който е бил близък през по-ранен живот. Въпросният единак тласва рязко технологичното развитие на човечеството, в опит да се постигне технологичен пробив в рамките на неговия живот, и евентуално да се разгадае Вселената. Оттам се започва сложна игра на сътрудничество и саботаж, шпионаж и приятелство, продължаваща векове и прераждания..

Харесах:
открих плитко поточе, копнеещо да се превърне в река
***
Изглежда най-доброто, което някога сме умеели да правим с времето, е да го прахосаме.
***
Армиите обикновено се възползват от науката по-бързо от цивилните граждани, ако не за друго, то поне заради това,  че имат по-неотложни нужди.
***
Вече знам, че нещо е умряло в душата ми, макар че не мога да си спомня кога точно е станало.

неделя, юли 26, 2015

Внимание, психоспусък!

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2015

Сборниците на Геймън си струват четенето, особено ако съдържат изцяло неиздавани истории
В този има всичко - кратки  разкази на ужасите, среща между Снежанка и  Спящата красавица, нова история за Шадоу от "Американски богове", доктор Кой и дори история за Шерлок Холмс.
Много ми допадна цикъла къси разкази "Календар от приказки".
По  нещо  този сборник ми напомни за ранните сборници с разкази на Стивън Кинг - къси, оригинални, непредвидими.

Харесах:
дъждът се стича по лицето ти като чужди сълзи 
***
Хората се състоят от мечти, недодяланост и глупост.

сряда, юли 22, 2015

"Милостта на Калр"

Автор: Ан Леки
Издател: Бард
Година: 2015

Книгата май все пак не е по-лоша от предходната, но някак очаквах повече в нея. Повече действие, повече развитие.
Леки предложи още от същото - нов свят във вселената на Радчаи, нови културни, социални и икономически сблъсъци. Но почти нищо от схватката между враждуващите части на тираната Анаандер Минаай.
Става за четене, но без да предлага изненадата от предната книга.

Харесах:
....ти си идеалистка и много млада. Предполагам за това не си даваш сметка колко им е лесно на хората да живеят в самозаблуда.

понеделник, юли 20, 2015

Некрономикон

Автор: Х.Ф. Лъвкрафт
Издател: enthusiast
Година: 2012

Нямаше как след "Кралят в жълто" да не посегна веднага към Лъвкрафт. Добър избор се оказа, въпреки че вече съм чел повечето неща поне по веднъж.
  • "Нещото на прага" - къс разказ за вещер, открил път към безсмъртието чрез овладяването  на чужди тела
  • "Показанията на Рандолф Картър" - двама приятели се впускат в изледване на скрито стълбище насред нищото, за да срещнат кофти край
  • "Плъхове в стените" - един от любимите ми разкази за американски богаташ, търсещ истинската история на предците си в зловещ замък с още по-зловещо подземие
  • "Зовът на Ктхулу" - някъде сред морето скритият Р'лийех се е появил за малко и май самият Ктхулу е потърсил път към света, а секта от дегенерати заличава следите от събитието
  • "Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - Лъвкрафт има свой прочит на историята за Фрнкещайн, още по-зловещ като развитие и финал
  • "Шепнещият в тъмнината" - историята за контакта с чужда цивилизация през погледа на Лъвкрафт, а именно сравнително мирно съвместно съществуване с техните мини, стига да не проявяваш любопитство и да не разгласяваш откритията си
  • "Възкресителят" - отново вещер търси път обратно 150 години след смъртта си от ръцете  наразгневена тълпа, и използва  свой далечен потомък с талант и слаб характер. Интересен момент: на латински името Къруин бе изписано Corvinus, точно както фамилията на първите вампир и върколак в поредицата Underworld.  Слочаеност? Не мисла!1!

вторник, юли 14, 2015

Кралят в жълто

Автор: Робърт У. Чеймбърз
Издател: DejaBook
Година: 2014

Книгата я взех заради неумортия ентусиазъм на Христо Блажев. Разбира се, препратката към първи сезон на True Detectivе също даде своя принос.
Сборникът се състои от разкази, писани в края на XIX век.  Едната част са мрачни, пропити с делириум и препратки към книгата "Кралят в жълто", творба гениална и прокълната да побърква читателите си. Особено добър е "Реставраторът на репутации" - по същество фантастино-прогностичен опис на една възможна Америка, който в наше време биха го квалифицирали най-малкото като политнекоректен, или директно расистки, ксенофобски и антисемитски. Останалата част са разкази за американски студенти-художници в Париж около и по време на Френско-Пруската война. Особено ми допадна "Улица недостъпна" заради описанието на разходката на безпаметно пиян младеж нощем в града. Спомени и тяхната липса...

Харесах:
Защо определени акорди ме карат да мисля за златисти и кафяви есенни листа? 

четвъртък, юли 09, 2015

Злокобен остров

Автор: Денис Лихейн
Издател: intense
Година: 2009

Много добра и много зловеща книга. Лихейн е ужасно добър автор, който трябва да се чете на малки порции.
Двама шерифи от военната полици на САЩ през '50-те отиват на остров край Нова Англия, за разследват изчезването на пациентка от разположената там психиатрична болница за опасни престъпници. Нищо на мястото не е наред, никой не се държи естествено, 67-мия пациент липсва. А точно за да го убие е дошъл главният герой, заради съсипаният си живот и смъртта на любимата му съпруга. Може би правителството на САЩ завоалирано провежда забранени психо експерименти, в търсене на съвършените машини за убиване? Параноя или реалност, лъжа или истина?
Дори и "Ангелско сърце" не можа да ме подготви за развръзката.

Харесах:
-...сега навлизаме в истинската ужасна красота на напълно оформената параноидна структура на шизофреника. Господа, ако вярвате, че сте единствените пазители на истината, тогава значи всички останали лъжат. А ако всички останали лъжат...
-Тогава всяка истина, която изрекат..., трябва да е лъжа.
***
Не можеш да пречупиш едно цяло общество, което не иска чуе какво имаш да кажеш.

понеделник, юни 29, 2015

Ключът към полунощ

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2015

Изключително слаба книга на Кунц, а е обозначена като преработено издание.
Частен детектив отива на почивка в Япония и среща красива певица в нощен клуб. Той я е срещал - всъщност е разследвал  нейното изчезване преди 12 години, нает от бащата- сенатор и успял бизнесмен.
Тя  е красива, талантлива и съдържателка на преуспяващ нощен клуб в Киото. Кръгъл сирак с повтарящи  се нощни кошмари и повтарящи се провали във връзките. Миналото ѝ е схематично, а проверката бързо го определя като фалшиво.
Хипнотичен сеанс намества парчетата - някой е заличил предишната ѝ личност  и я е подменил с фалшива. Следата води към Лондон.
В това време бащата и група неясни, но могъщи личности подготвят удобна за тях препратка, която да отведе новосформираната  двойка в Сен Мориц, Швейцария.
Там следва развръзката и разяснението - стара операция на КГБ от Студената война подменя 12 американски военнопленника от Виетнамската война с обучени агенти, включително и бащата-сенатор. Инфилтрирани в САЩ, те започват бизнес и се издигат в обществото. Проблемът е,  че половината са минали от другата страна и вече хич не искат победа на пролетарската революция. ЦРУ  ги е използвало десетилетия да пробутват фалшива информация на СССР и  чрез тях е  ускорило рухването му. След разпада му продължават да захранват новите властници в Кремъл с манипулирана информация, но имат голям проблем.  Сенаторът е твърде вероятния нов президент на САЩ. Това ще провали  цялата двойна игра и ще пререже удобен канал за манипулиране на Кремъл. Дошло е време за чистка, двойните агенти са подготвили сцената, а детектива е получил обработка, позволяваща му да изиграе ролята на чистач.
Като  цяло -  има хляб,но за Лъдлъм или Форсайт, Кунц е силен в друг раздел.

Харесах:
Независимо от културата, обществото и  расата им, мъжете са еднакво способни да бъдат  големи глупаци.
***
При него манипулирането е някаква разновидност на онанизма.
***
втвърдилото се небе сякаш не можеше да е приютило в себе си друго,  освен  злонамерени богове

четвъртък, юни 25, 2015

Дракони в Порутения замък

Автор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 2015

Сборниче с няколко много стари разказа, малко рисунки и надута цена от 15 лева.
Пратчет е писал тези разкази много отдавна, а ценното е просто да се види откъде са тръгнали идеите му за Номите или Светът на диска.

четвъртък, юни 18, 2015

Немезида

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 201

Втората среща с Хари Хуле ми допадна повече. Криминалните загадки са две, макар че още на около 2/3 от романа е маркирано решението на убийството при банковия обир.
По-интересната част беше запознанството с норвежкия "професор Мориарти" - циганина Раскол.  Струва ми се, че той отново ще се явява и в следващите книги.
Другата нишка в поредицата е  продължаващото разследване на убийството на Елен, предишната партньорка на Хуле. Инспектор  Том Валер - Принца вече е в полезрението и развръзката предстои вероятно в следващия том.
Стилът на Несбьо е много приятен и ненатрапчив, а внимателното дистанциране от клишетата в полицейския роман с допълнителен плюс.

Харесах:
не съзнава ограничения си капацитет, което един ден неизбежно щеше да го издигне в йерархията
***
Не винаги победителят във войната е онзи, който е спечелил битката.
***
дали да накажат човек, който не е съобразил, че един идиот се държи като идиот

неделя, юни 14, 2015

Последните войводи

Автор: Андрея Илиев
Издател: Сиела
Година: 2015

Първата документална книга на Андрея Илиев, която се наканих да прочета. Струваше си.
Темата са 2 от разбойническите чети и техните войводи в България през 20-те години на XX-ти век: Митю Ганев в Хасковско и Курдоолу в Провадийско. Те са си типични бандити, плячкосващи частни лица и държавни органи. Интересната част беше заиграването и на двамата с нелегалната БКП.
Андрея не е спестил нищо, свързано с България от този период - общественото разделение от '23-та, корупцията и шуробаджанащината в местната власт, партизанщината в обществените иституции. На този фон са показани и миналите в нелегалност комунисти:  нищонеправещите платени дрОгаре, доларите от Коминтерна за "въоръжена борба и революционно движение", контрбандираното съветско оръжие през Черно море, строгите "ревизори" от Москва. Особено забавно е сравняването на показанията пред съда по време на събитията и мемоарите след 09.IX.44г. Кокошкарските кражби стават експоприация, нелепи приказки са агитация, изтезанията на цивилни и безпричнинните убийства са класова борба. Хубаво е, че легендите на комунистите от времето на "народната власт" се съпоставят с истината. По-добре е да знаеш грозна истина, вместо да вярваш в красива лъжа.

понеделник, юни 08, 2015

Отвъд стената на съня

Автор: Х. Ф Лъвкрафт
Издател: Ибис
Година: 2015

Шапка свалям на Адриян Лазаровски за огромния мерак да издаде на български всичко на Лъвкрафт. Макар и доста старомоден като стил, той е класик в ужасите, а неговите теми и до ден днешен вдъхновяват писатели и сценаристи. Освен това неприкритият расизъм, антропоморфизъм и ксенофобия в неговите произведения са почти приятен контраст на политкоректния език и чувствително-сладникавите вампири от YA-кича.
Сборникът съдържа:

  • "Отвъд стената на съня" - съновидения, телепатия и технологичен достъп до чуждо съзнание
  • "Къщата" - чудовище сее смърт от гроба на убит върколак
  • "Котките на Ултар" - в древни времена котките получават своята мъст
  • "В стените на Ерикс" - земна колонизация на Венера, тайнствени кристали, неразгадаеми туземци и алчност, тласкаща към ксеноцид
  • "Обреченият Сарнат" - в несъществуващото минало, един град е изтребил съседен, населен с не-хора и 1000 години след това продължава да обругава паметта им, но мъст винаги има
  • "Артър Джърмин" - съвсем в духа на Тарзан, едно странно уродливо семейство поколения наред ровичка в Конго, в търсене на легендарен град, за да намери непоносима истина
  • "Гравюрата" - самотен пътник спира в порутена къща в забутана провинция, за да се срещне със собственика
  • "Звярът от пещерата" - неудачна спелеогическа екскурзия вади наяве страх, но оправдан
  • "Улицата" - най-ксенофобския разказ, проследяващ една улица от времето на първите колонисти, до епохата на страха от революция и анархия след Първата световна
  • "В криптата" - мързелът и гадорията винаги се наказват, дори и от оня свят
  • "Той" - индианска магия, безсмъртие и вечно проклятие
  • "Съновидения във вещерския дом" - единствената избягала вещица от Салем е намерила нов подслон, продължавайки да се е ужас в името на Злото, нпомня на "Бебето на Розмари"
  • "Неназовимото" - писателска дискусия провокира бегъл контакт с обекта на спора
  • "Краят на човечеството" - Земята наближава слънцето, климата се изменя и недостатъчно адаптиращото се човечество измира без никаква свръхестествена намеса
  • "Дебнещият страх" - в забутаните планини на щата Ню Йорк дегенерацията е отворила нов хоризонт за еволюцията
  • "Кошмарът в Дънуич" - в затънтена ферма са се родили близнаци, но бащата не е от нашия свят, а децата си го искат тук


сряда, юни 03, 2015

Кутия за птици

Автор: Джош Малерман
Издател: ДежаБук
Година: 2015

Доста добра постапокалиптична история. На моменти ми напомняше за "Денят на трифидите" на Уиндъм, но тук действието е съсредоточено в една къща и е от гледната точка на един участник.
В един момент хората започват да откачат, да убиват безразборно околните и да се самоубиват. Причината е  нещо, което виждат преди да превъртят. Оцелелите се затварят в затъмнени къщи и излизат само с плътни превръзки пред очите си. Светът ни се разпада като къщичка от карти. Историята е разказана от гледната точка на млада жена, забременяла точно преди да рухне всичко, която се включва в малка група хора, загубили всичко и всички подобно на нея самата. В деня на раждането групата е унищожена от свой член. Така тя се оказва  с две деца в ръце и само с телефонни разговори с някой, който е оцелял недалеч от нея. 4 години по-късно тя и децата поемат на сляп 30 километров поход по реката в търсене на оцеляване.
Книгата е доста добра, но щастливия край малко не си пасва с общия тон.

Харесах:
Пазиш живота им за живот, който не си струва да се живее.

неделя, май 31, 2015

Смрък

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2015

Малко книги ми остават от Света на Диска.
Командир Ваймс отива в отпуска извън Анкх-Морпорк. В провинциалното имение на жена си, сред пасторален пейзаж и простодушни хорица. Би трябвало да пукне от скука, когато не е покрай малкия Сам. Само че тази ваканция май е плод на разговор между лейди Сибил и лорд Ветинари и старият копой бързо захапва привидно кроткия пейзаж. Опита да бъде натопен за убийство ускорява процеса. След търчане, бой, буря в реката, преследване в морето и откровено самоуправство една привидно незабележима операция е прекратена. Контрабанда на тютюн, прикриваща контрабанда на тролска дрога, поробване на разумни същества, убийства - всичко това накуп приключва под бесния щурм на Ваймс и ордата му нови и стари ченгета от всевъзможни раси.
Според мен Уиликинс и Дръмнот заслужават да бъдат главни герои в някоя история.
А Ноби Нобс го намери любовта...

Харесах:
Той си е извоювал малка победа. А човек, който може да си извоюва малка победа, е напълно способен да извоюва големи.
*** 
Познавам аз мерзавец, когато го зърна. Имам си огледало.
***
човек е жив, дорде се учи
***
толкова се вживявате в това кое е законно и незаконно, че изобщо не обръщате внимание дали е редно или нередно
***
Има тънка разлика между това да криеш реакцията си и да си личи, че криеш реакцията си.
***
Законът е създаден да служи на хората, а не да се заобикаля.

неделя, май 24, 2015

Доктор Стъклен

Автор: Томас Бренън
Издател: 2014
Година: Артлайн Студиос

Алтернативноисторически стиймпънк. При това приятно написан.
В свят с електричество и атомна технология в края на XIX-век, но без двигатели вътрешно горене, Британската империя се подготвя за откриването на Свода, най-голямото инженерно творение в човешката история - мост от Ливърпул до Ню Йорк. Местен полицейски инспектор, ветеран от многогодишната война с бурите в  Южна Африка, започва разследване на убийство. Веднага след това единствения очевидец също е убит. А после насилието започва да ескалира, следата води към делваджиите - банди, овладяли технология за прихващане на душата на умиращ и затварянето ѝ в съд. Клиентите на престъпниците са богати и влиятелни хора, които получават достъп до спомени и усещания от затворените души. Сред няколкото действащи банди се откроява доктор Стъклен, от когото се боят всички. Действията му демонстрират, че репутацията не е преувеличена. Тайните служби на Короната също са наоколо, защото лично кралица Виктория ще открие Свода. Постепенно всички нишки се събират и инспектора е изправен пред гаден избор: да спаси затворената душа на покойната си жена, или да се намеси. Както винаги, в душата на Героя дългът е по-силен от егоизма и саботажът е спрян преди да разруши Свода.
Атрлайн са направили страхотна корица. Ако бяха се постарали да изчистят правописните грешки и нелепите преводи на технически термини, за сметка на дебелата хартия, книгата определено щеше да е по-впечатляваща.

Харесах:
Насилието често е първо във списъка със средства за постигане на дадена цел, но рядко е правилното решение.
***
Мъже с твърде много свободно време, твърде много пари и твърде малко самоконтрол.

четвъртък, май 21, 2015

Смъртта на светлината

Автор: Дж.  Р.Р.Мартин
Издател: Бард
Година: 2015

Тъпо, но най-интересното в книгата е азбучния указател накрая, разясняващ имена,термини и  събития  от конкретната вселена на Мартин (напомня на "Господарите" на Резник).
Една странна мигрираща планета преживява период на затопляне до степен, че става годна за обитаване от хора. 14 планети наоколо я тераформират и изгражда показни градове в своеобразен Фестивал (основно се самоубеждават, чеса се  надигнали от разрухата, последвала рухването наземната  Федерална империя). След края на Фестивала почти всички са  напуснали отново замръзващия свят.  Сред останалите се разиграва нещо средно между шекспирова драма и скандинавска сага. Мартин се е  постарал  да предаде конфликт, в който се смесват любов, дълг и чест, пречупени през няколко различни ценностни системи.
Малко скучна и доста меланхолична история, подходяща за някоя късна есен.

Харесах:
речта  му беше оживена и грубовата - мяташе обиди, както  шмиргел мята искри
***
Полуистината е най-голямата лъжа,нали?
***
Изглежда толкова погрешен избор, че всъщност е правилен.

неделя, май 17, 2015

Липсваш ми

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2015

В книгата не ми харесаха само лошия превод и калпавото форматиране.
Коубън има страхотен стил - историята и тук започва неусетно, със съвсем банално действие. Загрижена приятелка регистрира нюйоркска полицайка в сайт за запознанства. Там тя попада на някогашния си годеник, който има друго име и не я помни. После се появява хакер с едипов комплекс. И в следващия момент Коубън описва великолепна схема за лов на отчаяно самотни заможни хора чрез Интернет. Само че нe за банална измама с малка сума, а безмилостна организация за отвличане, ограбване и  убийство на жертвите. Паралелно тече и втора история - разследване на убийството на бащата на полицайката, извършено преди 18 години. Както и в други романи на Коубън двете линии се преплитат и създават измамна картина почти до края. Слабият момент е, че главният герой отново има близък приятел с куп връзки, умения, реурси и огромно желание да ги използва.
Много ми хареса инициативата на Коубън да кръщава второстепенни  герои на имената на дарители на избрани от него каузи.

Харесах:
Смятали се за преживяна болка,която не помните?
***
Вярно е, че любовта заслепява, но  не толкова, колкото желанието  някой да те обича.

вторник, май 12, 2015

Сбогом, Агата Кристи

Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Година: 2012

Андрея Илиев не се е поколебал да събере в една история събитията около атентата в църквата "Св. Крал" (отричаното и до днес одобрение на Георги Димитров и недоказаното знание на цар Борис III) с изчезването на Агата Кристи за 11 дни през 1926.
Интригата е семпла, но безпощадна (типично за автора): функционер на БКП изнудва едновременно Георги Димитров с писмо, съдържащо одобрението му на атентата и цар Борис III със запис на разговор в двореца, на който го предупреждават да не отива в църквата. Резидентурата на ОГПУ в Лондон е на крак, идва и голяма клечка от Москва за контрол на операцията. От България е изпратен вербуван специално за задачата запасен офицер-фронтовак, осигурено е съдействието на най-добрия убиец на ВМРО (Белоземски, а?). Между другото някой в нашето разузнаване е подшушнал нещо на германците итехен екип също се опитва да се включи в движение. Едновременно в категория "пътници" се озовават съветския резидент и българския агент: голямата клечка от Москва иска да засили позициите си, "разобличавайки" некадърността и корупцията в Лондонската резидентура; функционерът на БКП е бил войник под командването на офицера и е дезертирал, а сега го забърква в история, информацията за която няма да му позволи да остане жив дори и да изпълни задачата си.  Успоредно с това една жена английската провинция изживява криза от разпада на брака си. Пътищата на всички се пресичат в една нощ и от там започва преследване и дебнене, за да се стигне до малко неочаквана развръзка.

петък, май 08, 2015

Златният град

Автор: Джон Туелв Хокс
Издател: Бард
Година: 2009

Слаб край на не лошо замислена история.
Странникът Korigan и новоизпечените арлекини удържаха победа на Братсвото благодарение на един Стивън Хокинг компютърен гений в количка и внезапно пробудената съвест на шефа на сигурността на врагът.
Много подробното описание на Новия ред с контрол и привидна свобода, подплатени с приемлив стандарт на живот, беше противопоставено на мъгляво описание на Свободата като природна даденост от най-висш порядък.
Идеята за Големия брат не е нова и става все по-реална, но тази поредица книги дори не се приближава до "Малкия брат" на Кори Доктороу.

Харесах:
Бог вече не говори пряко с мъже и жени. Ние говорим на себе си и се молим на ехото.

вторник, май 05, 2015

Тъмната река

Автор: Джон Туелв Хокс
Издател: Бард
Година: 2008

Втората книга сериозно отстъпва на първата като действие и развитие.
Намери се и последния оцелял арлекин, а той пък пазеше последния известен странник - бащата Кориган. По-големият му син се издигна до надзорния съвет на Табулата и взе участие в елиминирането на досегашния шеф. По-малкият започна да проповядва съпротива срещу системата сред ъндърграунда в Лондон. Неговата арлекин най-сетне му пусна, а после подобно на Евредика се заби в един от паралелните светове, за да го измъкне, засядайки на свой ред. Пътьом пак удариха поредния строгосекретен и добре охраняван център на Табулата и пак прецакаха част от плановете на лошите.
Добрите идеи на първата книга се изпаряват доста бързо, за сметка на клишета в жанра. Все пак ще видя как ще се развие и последната книга.

Харесах:
"Принц Вилхелм Орански" беше товарен кораб, собственост на китайски инвеститори, които живееха в Канада, пращаха децата си в британски училища и държаха парите си в Швейцария.
***
Свободата се стопява по хиляди малки начини и на никой не му пука.
***
всяка частица смърт и злонамереност се събираха върху върха на острието

четвъртък, април 30, 2015

Странникът

Автор: Джон Туелв Хокс
Издател: Бард
Година: 2007

Май това е най-добрия конспиративно-параноичен трилър, който съм чел последните 10 години. За съжаление авторът се е поддал на серия клишета - материалистите-прагматици са тоталитарно настроени социопати, потомствените воини (арлекините) се разхождат навсякъде с напъхан в тубус меч на рамо, странниците между световете почти винаги са добронамерени пророци.
Сетинг: съществуват 6 свята, между които отделни личности (Странниците) могат да прехвърлят своята Светлина (душа/съзнание/същност), нашият е четвъртия. С натрупаното познание странниците създават нови религиозни течения и/или социални движения. Непрекъснатото разтърсване на обществените строеве поражда ответна реакция - създаването на Табулата/Братството, организация на хората, притежаващи властта в обществата, чиято цел е физическото изтребление на странниците. Във всяко общество странниците са закриляни от потомствени войни (примерно тамплиерите), обединяването на които  води до създаването на мрежата на арлекините - бойци, действащи нелегално и неподчиняващи се на никакви правила, извън императива за опазване на странниците.
В днешно време: странниците изглеждат изтребени, от арлекините са оцелели само няколко. Братството е инфилтрирало правителствата и разполага с неизчерпаеми ресурси за наблюдение чрез Интернет, финансовите данни, наблюдателните камери и т.н. Поредна негова мишена са двама братя, синове на изчезнал/унищожен странник. Млада жена се примирява с наследството си на арлекин и тръгва да ги издирва в САЩ. Закъснява - Братсвото вербува по-големия за своя грандиозен експеримент: включването на странник към квантов компютър, използван за комуникация с по-напреднала раса от друг свят.
Следва очакваното - бой, преследване, уязвими токи на непревземаеми крепости съгласно Кодекса и задължителното дълбоко привличане между странника и арлекина.
Приятно написана книга, ще пробвам и следващата.

Харесах:
Докато свещениците продължават да се молят, а философите - да спекулират, невролозите са хората най-близо до отговора на фундаментални въпроси на човечеството.
***
Историята е куклен театър за детски умове.

вторник, април 28, 2015

Господари на нощта

Автор: Харлан Коубън
Издател: Бард
Година: 2002

Чудесен трилър на Коубън.
Един все още млад мъж броди из нощните улици на Ню Йорк, опитвайки се да помага на бездомни деца. Всъщност помага и на себе си - преди 11 години е загубил голямата си любов, а за убийството ѝ е обвинен собствения му брат. Разчиствайки вещите на майка си след погребението ѝ попада на скорошна снимка на беглеца. Историята отново изплува, въвличайки жената, която обича сега, най-добрия му приятел, сестрата на покойната му любов, високопоставен агент на ФБР, могъщ бандитски бос и един маниакален убиец. Никой не е точно това, което се очаква и истината не е такава, каквато се очаква. Действието е с добро темпо, интригата е много добра (обаче подхвърлените жокери ме наведоха на решението на една от загадките). Единственото в повече беше йогата-екснацист с необятни контакти във всички групи на обществото/
Авторът определено си заслужава,  чакам е-изданието на новата му книга.

събота, април 25, 2015

Антология "Галактики"

Автор: Сборкик
Издател: Колибри
Година: 2015

Антология с победители от конкурса за фантастичне и фентъзи разказ. Явно конкурсът е доста неизвестен, или журито има странен вкус.
  • "История с некроманти, слуги и злодеи", Калоян Захариев - некроманта Лазар и верния слуга Григор си заработват насъщния, разчиствайки демонско нашествие в следствие на малоумно бърникане на забранено място, забавно както винаги
  • "Съгласно 13-ти раздел на банановата инструкция", Ивана Вълкович и Самуил Лянов - поредния хумористичен разказ, обясняващ приказките като последствие от посещение на космически кораб сред неразвита цивилизация
  • "Е-убийства", Георги Малинов - семпла история, човъркаща леко проблемите с присъствие на андроиди сред хора и свързаните с това юридически проблеми при престъпления със сгрешена идентификация
  • "От едно кълбо прежда", Христина Панджеридис - полуприказна, полупсихиатрична история за момиченце с увреждане и собствен свят
  • "Разказ за некроманти, слуги и демони и други неща" - некроманта Лазар и слугата Григор са тръгнали на почивка сред измеренията, но се загубват и имат среща с Гандалф и балрога на моста в Мория, но за съжаление разказа е слаб
  • "5% веселост", Константин Николов - слаб разказ за "гореща линия" в далечното бъдеще
  • "Октан", Гален Иванов -поредния бунтар в поредния постапокалиптичен свят, изграден след войната с мислещите машини
  • "Вграждане", Хриситина Панджеридис - всъщност нелош разказ за магия и психоразстройство след развод
  • "Те са", Адриана Пенчева - използване на пленени екземпляри от летяща раса за източник на захранване в електроцентрала, но кофти разказана
  • "Търговецът на сънища", Стоян Цветанов - халюциногенно-депресивен разказ, в койтпо поредния Фауст продава парче от душата си
  • "Бягай, Лора", Димана Сотирова - почти удачно прехвърляне на стари далекоизточни приказки в набързо скициран бъдещ свят

Харесах:
разбиращ трагикомичната ирония на собственото си абсурдно и безполезно съществуване
***
...да сключим сделка, в която аз ще спечеля повече от теб, а ти ще си мислиш , че си взел повече от мен. и двамата ще сгрешим в преценките си...

петък, април 24, 2015

Проклетата кауза

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1997


Патологът Кей Скарпета замества колега по време на отпуската му. Налага се да поеме случай с удавен журналист край док с бракувани военни кораби и подводници. Военен следовател и местен детектив се опитват да я разкарат и да поемат сами следствието, но не са попаднали на правилен адресат. При аутопсията се натъква на миризма на цианид, изследванията потвърждават. Разследването се премества към поредната религиозно-военизирана групировка с щедро финансиране от неясен източник. Освен полицията се включва и ФБР, но обичайната за САЩ тромава процедура от преди 11.09.2001 поставя всички в патова ситуация: фанатиците превземат местна ядрена централа, взимат заложници и започват ускорена процедура по превръщане на урановото гориво в плутоний, който трябва да замине с бракувана (но не и негодна) подводница към Северна Африка. Разбира се, добрите печелят малко преди да започне касапницата.
Слабичка книга на Патриша Корнуел. Все пак ми прави добро впечатление, че д-р Скарпета е развита като реална личност и с напредването на годините все повече заприличва на кисела лелка в личния си живот.

Харесах:
Имаш вкус на течен огън с малко канела.

неделя, април 19, 2015

Убийството на художника

Автор: Луиз Пени
Издател: СофтПрес
Година: 2015

Ласкавата анотация на Шанара ме накара да очаквам нещо различно и интересно. За мое съжаление книгата е мудна, не много интересна и зарината в безсмислени разговори и досадно многословие.
В забутано квебекско селце, не много далече от Монреал е намерен труп на възрастна жителка. Изпратен е екип от отдел "Убийства" начело с инспектор Гамаш, който да разследва случая. Наистина се оказва убийство, заподозрените са неколцина, доказателствата са оскъдни. Ключът е в една картина, нарисувана в примитивистичен стил, но трябва да се разбере какво на нея не е правилно.
Общо взето все едно отново четях роман за Мегре, само че позитивистки настроен, любезен и дружелюбен като ирландски сетер.
Може би бих пробвал и друга книга на автора, но може и да прескоча/

Харесах:
повечето хора са лудо влюбени в проблемите си

петък, април 10, 2015

Тя отказва да умре

Автор: Саймък Кърник
Издател: СофтПрес
Година: 2014

Много добър трилър.
Всичко започва с поредното нападение на сериен убиец над семейна двойка в дома им. Само че вместо съпругата, жертва е любовницата. Самата съпруга се завръща неочаквано, но вместо да спипа мъжа си в изневяра, трябва да бяга от ножа на убиеца. Оцеляла, но стресирана, тя заминава в Шотландия, където е под надзора на местната полиция, докато в Лондон се стеснява кръга над серийния убиец. Една сутрин по време на разходка полицай и още няколко въоръжени мъже неуспешно се опитват да я отвлекат и с това започва истинската история. Преследване в горите, "добър самарянин" с 14 години в армията и склонност към собствено правосъдие, 70-на годишни местни изроди, добермани, измъквания на косъм и трупове. Много трупове, натръшквани без скрупули и умуване. А полицаят от "Без пощада" упорито наваксва с разследването, за да се включи на скорост в ендшпила на историята.


Харесах:
Щом продължаваш да се биеш, значи не си победен.

сряда, април 08, 2015

Скулптора

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2012

Добър трилър на Картър. Успял е да понамали дразнещата гениалност на своя детектив и да го представи малко по-реален.
В Лос Анджелис вилнее уникален убиец, комбиниращ едновременно прецизна подготовка и хладнокръвна жестокост. Подписът му е скулптура, изработена от части от жертвите. При това осветени под правилния ъгъл скулптурите показват картини от сянка. Детективите Робърт Хънтър и Карлос Гарсия започват разследване под натиска на полицията, прокуратурата и медиите. Улики няма. Привидно нищо не свързва жертвите. Свидетели липсват. Мотивите са неизвестни, но очевидно става дума за персонализирано отмъщение, а не за случайна жестокост. С помощта на следовател от прокуратурата и показанията на съвестна бивша проститутка историята потръгва, макар и с първоначално грешно направление, добавило още 3 трупа в статистиката.

Харесах:
за да заобиколиш закона, трябва да го познаваш

неделя, април 05, 2015

Без пощада

Автор: Саймън Кърник
Издател: Бард
Година: 2008

Много добро английско криминале.
Историята се разказва паралелно от гледните точки на полицай от английския отдел за борба с организиеаната престъпност, и от тази на хобит средностатистически продавач на софтуер. И двамата са въвлечени в брутално разчистване на улики от няколко безмилостни убийци, водени от наемник-садист. Интригата е добре засукана, действието е добро, никой не пощаден и дори щастливия край е условен.
Ще послушам препоръките на г-н Риков и Шанара, и ще е се сдобия и с другата книга на Кърник.

 Харесах:
като всеки уважавеащ себе си мъж не позволявах нараненото ми его да опропасти възможността за секс

сряда, април 01, 2015

Жега

Автор: Ричард Касъл
Издател: ProBook
Година: 2012

Сериалът "Касъл" е приятен и го гледам от години заради добрия баланс от комедия и криминална загадка. Не можах да издържа на изкушението да прочета книга, написана от фиктивен телевизионен писател, описващ собствената си връзка с детективка от нюйоркската полиция.
Останах разочарован - романът беше като отхвърлен сценарий за серия.
Ники Хийт ръководи екип в отдел убийства и има прикрепен допълнителен член - самовлюбен журналист, по когото си пада. По време на адска лятна жега се налага да разследват смъртта на стротелен магнат. Човекът е бил разорен, но с огромно его и куп скъпи прищевки. Появява се още един труп, Ники Хийт е нападната в собствения си дом от руски бандит, после има още един труп. Пътьом вият сирени, разбиват се врати, арестуват се престъпници и се прави страстен секс - всичко това под порой от тъпи шеги.

Харесах:
В стаята за разпит стоеше това, което остава, когато станеш много, много добър в това да оцеляваш след много лоши неща.
***
Ще ми се да мисля, че науката не е въпрос на правота, а на изчерпателност.

понеделник, март 30, 2015

Екзекуторът

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2010

Отново прекалено брилянтния детектив&психолог Робърт Хънтър е в преследване на свръхинтелигентен и много смахнат сериен убиец в Лос Анджелис. Този се е специализирал в убиването на жертвите си чрез пресъздаване на най-големите им страхове. Само че разследването показва, че преди 25 години жертвите са живеели наблизо една до друга и поне някои от тях са се познавали. И кълбото започва да се размотава.
По неизвестни за мен причини Картър беше вкарал излишна линия с избягало от къщи момиче с есктрасензорни дарби. Историята си беше добре и без нея, но пък може би щя се появи в някой друг роман със свръхестествен уклон. От друга страна, Картър май не от типа на Дийн Кунц или Стивън Кинг.

четвъртък, март 26, 2015

Ех, магесническа му работа

Автор: Калоян Захариев
Издател: Човешката библиотека
Година: 2014

След ужасно смешния "За мишките и змейовете" ми се искаше да прочета още нещо от Калоян Захариев. Благодарение на Калин и неговия екип се сдобих с е-изданието на настоящата книга.
Какво да кажа - наистина, от българските автори, които съм чел, Захариев е най-близо до Пратчет. Всъщност многото заемки сочат, че това си е търсен ефект Личното ми мнение е, че прекаляването с прилагателни и словесни карамболи (редактор не  е мръсна дума, дори и за най-добрите) и очакваните неочаквани развития го поставят доста по-близо до Робърт Ранкин. което не ми попречи да се посмея доста докато четях.
Историята е за Долната земя, където магията е ежедневия, а боговете са реални. Много сполучливо Захариев е отказал да дава названия и е развил действието в Царството (подозрително напомнящо за Татковината ни), което граничи със Съседното царство (с едри груби мъжаги), но е далече от Другото царство (където пък бичат евтини стоки-менте). Лазар(ус) е провинциален некромант и си изкарва честно хляба, създавайки стоки в услуга на местния бизнес: зомбита за тренировка на пожарната, съживен расов коч за чорбаджията и т.н. До него стои верния слуга Григор, нает чрез временно чрез Бюрото по труда, който взима задълженията си повече от сериозно и е еднакво добър в лъскането на теракот и пребиването на изплъзнали се демони. Пияни като първокурсници на 08.12, тандемът намира много сладко бебе. С мъртва вещица до него. И екип професионални убийци с мокра поръчка. А това е само началото на една безспирна бъркотия, в която богове, убийци, жреци и некроманти се гонят и трепят с бесен ентусиазъм и променлива успеваемост.
Като цяло - доста добро, много смешно, но му трябва редакция.
Определено ще следя за книги на автора.

Харесах:
-.... А окъсаните дрехи?
-Дрескод, господарю. Иначе как хората ще разберат, че сте зъл магьосник, който иска да завладее света и пороби човечеството?
***
Слугата на злия магьосник трябва да бъде наказван строго и несправедливо, иначе как ще му е верен до смърт?
***
Крокодилът, обитаващ ровът, се намираше в дълбока депресия, върху която някой по-кадърен психиатър би могъл да напише монография.
***
Не един или двама монаси-воини бяха напуснали манастирите, за да се превърнат в кротки земеделци или търговци, потресени от жестокостите, на които е способен един средностатистически третокурсник по некромантия, обърнал две чаши водка.
***
крачеше с онзи устрем, който имат само влаковите композиции, натоварени с ядрени отпадъци

неделя, март 22, 2015

В чужд гроб

Автор: Иън Ранкин
Издател: Книгопис
Година: 2013

Приятно криминале. Пак се убеждавам, че Великобритания си е особена порода страна - нищо там не е като при другите.
Главният герой е пенсионираният полицейски инспектор Ребус. Чудещ се какво да прави с остатъка от живота си, той работи в отдел за разследване на неразкрити престъпления, заедно с още 2-ма пенсионери и сержант-кариерист. Един малко случаен разговор с майката на изчезнало момиче дава началото на разследване на няколко случая на безследно изчезнали млади жени и момичета в северна Шотландия. Една странна подробност - MMS със снимка на безлюдно място е последната следа от жертвите и точно този "подпис" успява да накара полицията да вземе насериозно иначе косвените доказателства. Последната жертва е свързана с влиятелен бандит от Единбург, който пък иска отмъщение.
Криминалната интрига е доста добра. Ребус обикаляше като куче по следите, докато те не го отведоха пред убиеца. Е, малко в американски стил се намеси и ударна бригада бандити, за да придаде необходимия натиск над убиеца, но пък Ранкин беше построил непробиваема исторя, в която всички знаят, но няма доказателства.
Бих пробвал и някоя друга книга на автора.

Харесах:
неговите усмивки съдържаха повече заплаха от свъсените лица на другите

четвъртък, март 19, 2015

Старият Марс

Автор: Сборник
Издател: Сиела
Година: 2015

Хубавото на сборниците, е че включват най-различни автори и може да се открие някой нов. Лошото на сборниците е, че включват различни автори, част от които не бих чел.
Този конкретно е посветен на фантастиката от преди да се приеме информацията от сондите на НАСА, когато за поколения автори и фенове Марс е място на приключения и екзотика.
  • "Марсиянска кръв", Алън М. Стийл - доста слаб разказ и много лош избор за първи в сборника
  • "Грозното патенце", Матю Хюз - някакъв нюейдж антииндустриално-антикомерсиален бъркоч
  • "Корабокрушението на "Марсианско приключение", Дейвид Д. Ливайн -  доста прилично издържан алтернативен свят, в който капитан Кид отива на Марс с балон
  • "Мечове в Зар-ту-кан", С.М.Стърлинг - наистина в духа на старите марсиански приключение, с доста интересен свят, забавен език, само отгласа от Студената война не беше много в съзвучие със съвременността (или пък изпреварва събитията). Бих пробвал нещо на автора, това беше най-доброто в сборника.
  • "Находище", Мери Розенблум - слаба история за призраци
  • "В гробницата на марсианските крале", Майк Резник - още нещо в духа на старите истории с мечове и магия на Марс
  • "Извън Скарлайт",  Лиз Уилямс - чудесно напаснати свят и история, определено бих пробвал и друго произведение
  • "Свитъците от дънотото на Мъртво море", Хауърд Уолдорп - пак слаба история с призраци
  • "Мъжът, лишен от чест", Джеймс С.А. Кори - история, сякаш изпаднала от слаб юношески роман преди Втората световна
  • "Записано върху пясък", Мелинда М. Снодграс - битова драпа, единственото достойнство е сетинга на света
  • "Изгубеният канал", Майкъл Муркок - старият майстор е създал посредствена история, но пък демонстрира, че е в час със съвременните технологични фантазии
  • "Слънчевият камък", Филис Айзенстайн - отново слаба история с призраци
  • "Приключението на Кинг", Джо Р. Лансдейл - някой е изтупал праха на старите мелодраматични арктически приключение, само дето махнал кучетата от впряга и е вкарал извънземно чудовище на мястото на бялата мечка
  • "Мореплавател", Крис Робъртсън - противно-сладникавата история за землянина от земята на смелите и свободните, превръщащ се в Спартак на Марс
  • "Ария за Царицата на нощта", Иън Макдоналд - алтернативна история, включваща война на световете и опера, но някак си претупана

Харесах:
Загубили сте желание за самосъхранение, но не ви достига кураж за конвенционално самоубийство? Обмислете в такъв случай перспективата за пристрастяване към токмар, възможно най-приятната от субективна гледна точка форма на личностен разпад за индивиди с вашия психологически недостатък! Безплатни пробни дози!
***
нечаканата услуга никога не е лошо дело
***
Индустриалната екология създава своя собствена логика.

вторник, март 10, 2015

Когато кучетата плачат

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент прес
Година: 2014

Последната книга за семейство Улф.
Разказвачът, Камерън Улф, най-накрая намери момиче, което да го обича. Това беше окончателната крачка към съзряването и прехода от най-малкия син-неудачник в личност.
Трилогията за Камерън Улф за мен е близо до "Гняв" на Стивън Кинг, но без ескалиращата  лудост на Краля.

Харесах:
И тръгна по улицата, сякаш наистина вървеше през душата си, красива, твърда и смела.

неделя, март 08, 2015

Посланическото градче

Автор: Чайна Миевил
Издател: Enthusiast
Година: 2015

Миевил продължава да ми изумява с идеите си и реализацията им. Този път се е захванал с почти sifi-тема: съвместния живот на хора с напълно чужда раса на планета, коренно различна от Земята. Расата на ариеките използва Език - общуване, в което смисълът на изреченото всъщност се предава чрез сложна емпатия, а не чрез звук/цвят/мирис или каквото и да е разбираемо за хората осезание. От поколения се отглеждат Посланици - двойки клонирани хора, изкуствено уеднаквявани напълно, които успяват да общуват на Езика. Всичко е добре, докато колониалната метрополия Бремен решава да извърши преврат и да поеме по-здраво контрола над Посланическото градче, по възможност преди Посланиците да се опитат да обявят независимост. Резултатът е непредвидим - рухване на цивилизацията на ариеките, безмилостна война и изграждане на на нещо ново от оцелелите.
Другата интересна идея беше имерът  еквивалента на хиперпространството, през който могат да пътуват кораби и чрез който е осъществена човешката диаспора. Имерът е нещо като не-пространство, в което има опасни създания, както и поставени от непозната раса "фарове" за опасни зони. Заедно с тера живеят и екзоти от други раси, всяка със своята особеност, а кой знае още какво може да се намери при излизането от имера в непознати зони.
Изобщо и този свят на Миевил изобилства от материал за още куп истории. Както е обичайно за него, те няма да бъдат разказани.

П.П.
Много харесах терминът "тюрингуер" относно автономните машини.

Харесах:
Когато едно общество умира, трябва да има герои, чиято съпротива е неизменна.
***
Слуховете и тайните се борят помежду си, слуховете побеждават, от тях се отлюспват нови тайни, с които новите слухове се борят, и така нататък.

четвъртък, февруари 19, 2015

Хищникът

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1996

Корнуел е решила да свали героинята си от пиедестала почти на нивото на обикновените хора. Кей Скарпета започва да се огъва от напрежението на продължаващото преследване от страна на брилянтен сериен убиец, започва да изпада в паника, да се нервира и дори 3 дни да носи един и същ костюм :-)
Е, противникът ѝ също деградира под влияние на наркотиците, което го прави още по-откачено изобретателен. Сюжетът беше интересен, героите по-симпатични. Всъщност започвам истински да харесвам старото опако ченге Марино. Тоя чешит е толкова показно расист, хомофоб и сексист, че чак подозирам че не е поне едно от 3-те.
Приятно е, че героите вече не приличат на пластмасови кукли, а и всичко вече не се решава само от проницателността на Скарпета.

Харесах:
веднага, щом можеш, никога не е достатъчно скоро

понеделник, февруари 16, 2015

Ферма за трупове

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1996

В предният роман Кей Скарпета и редовните и помощници от полицията в Ричмънд и ФБР се сблъскаха с маниак, който им се изплъзна. След не много време има нова жертва, а почеркът е познат. Явно е дошло времето за мач-реванш.
И да, и не. Убиецът наистина е близо и за втори път Скарпета се зовава очи в очи с него. Само че той търси информация от строго секретната база данни на ФБР. Пробивът във нея е преписан на млада стажантка, която обаче е племенницата на Скарпета. А самата докторка е затънала в едно разследване на "черна вдовица" сред планините, което нищо не върви според очакваното.
Или Корнуел е станала по-добра от първите книги, или аз съм свикнал с поредицата. Любопитен съм как ще протече сблъсъка между брилянтния социопат и упоритата патоложка. Залагам на жертва от редиците на ФБР преди развръзката.

Харесах:
ако задаваш много въпроси, ще ти се наложи да живееш с отговорите

събота, февруари 14, 2015

Преобърнатият свят

Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август
Година: 2011

Прийст е добър разказвач. Подобно на "Престиж", тук също човек го човърка усещането, че нещо дребно и важно се приплъзва в периферията на разказаното.
Светът е град, движещ се безспирно напред по релси. Градът има неизчерпаем ядрен реактор, но е дървен, а охраната разполага само с арбалети. Произвежда синтетична храна и изкуствени торове, но ги пренася с коне. Светът е ограничен и колкото повече се отдалечава жител на града, толкова по-странен става той. Животът е една постоянна гонка с проблемите и става все по-трудно да им се избяга.
Книгата е писана през '70 те години на ХХ-ти век, когато изчерпването на изкопаемите горива е било кошмарът на цивилизацията, който е сякаш се е приближавал все по-бързо. 40 години по-късно е приятно да се установи, че това не се е случило.

вторник, февруари 10, 2015

Да се биеш с Рубен Улф

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент прес
Година: 2014

Втората част има повече прилика с "Аз съм пратеникът".
Семейство Улф е още по-закъсало от досега. След трудова злополука бащата водопроводчик остава без работа. Гордостта на родителите не позволява да взимат повече пари от двете им пораснали и работещи деца, освен минимална сума за храна. Впечатляваща беше съпротивата на цялото семейство срещу възможността бащата да се обърне към държавата и да мине на помощи и да загуби достойнството си.
В тази ситуация двамата малки Улф - Рубен и разказвачът Камерън, се хващат със собствен източник на доходи. Нелегални боксови мачове. Парите са мизерни, но Рубен има злоба и талант, а Камерън - неизчерпаем кураж.
По-добра повест от предната. Австралийците май наистина са интересни и различни.

понеделник, февруари 09, 2015

Под напрежение

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2012

С тази книга имах един проблем - това е десетия роман за Майрън Болитар. Как съм изпуснал всички други?!
Базираната в Ню Йорк агенция на Майрън Болитар представлява звезди от спорта и шоубизнеса. Не точно мениджъри или агенти, не точно момчета за всичко, отчасти телохранители и донякъде счетоводители, Майрън и екипът му се стараят да решават всички проблеми на клиентите си. Нов договор, наркотична детоксикация, издирване на съпрузи - каквото се налага. Екипът си го бива - две щури бивши кечистки и  един потомствен богаташ и безумно опасен боец. Забъркани в текущата каша те се впускат в разследване, което ескалира до директен сблъсък с най-опасния останал гангстер от старата школа в Ню Йорк. Моите уважения към автора, беше успял да вложи загадки, насилие, ретроспекции и чисто човешки емоции само в 300 страници.
Определено вече съм сериозен фен на Коубън.

Харесах:
-Най-великото качество на интернет е, че дава всекиму глас. А най-лошото на интернет е, че дава всекиму глас.
-Могъщата крепост на страхливците и анонимните.
***
и една нота не може да изпее като човек, ама има усмивка, дето от трийсе крачки откопчава сутиен