петък, септември 28, 2012

Статски съветник

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003

За пръв път Ераст Фандорин напуска криминалните разследвания и се впуска в чисто политическа бъркотия. Рзултат: най-добрата книга на Акунин до тук. Изобщо поредицата като цяло запазва възходяща линия, колкото и да е странно.
В разгара на руската зима край Москва е убит висш генерал от жандармерията. Извършител: Бойната група на нихилистите, опитваща се да възроди революционния тероризъм, замрял след разгрома на Народна воля. В преследването са хвърлени всички сили на жандармерията, Тайната полиция, подкрепления от Петербург и чиновника за специални поръчения на генерал-губернатора - самия Ераст Фандорин. И преследването започва, труповете заваляват, интригите се омотават една в друга. В интерес на истината, ключът към загадката е честно подаден и доста преди края беше ясно каква е истинската история, което не прави книгата по-малко добра.
Акунин е позарязал стила на първите книги, но пък е надобрял в сюжетите. За пореден път се набиват тъжните му размишления чрез героите за възможното реформиране на Руската империя, което да предотврати кървавия взрив и касапницата след него. Е, може би в някоя паралелна вселена реформите от началото на XIX век са продължили и в наше време Русия се е превърнала в нормална страна за късмет на целия свят...

Харесах:
Заплашена ли е властта, никого не жали.
***
С вас сме от един дол дренки. Макар и различни на вкус.
***
защо мислите, младежо, че държавата - това е справедливост
***
Никакво възпитание не може да прекърши вродената склонност.
***
сред тичщите спри, сред викащите млъкни
***
Вечното злощастие на Русия. Тук всичко е сбъркано. В защита на доброто са тъпаците и мерзавците, на злото са се посветили мъченици и герои.
***
Който живее добре, няма да отиде на барикадите.

вторник, септември 25, 2012

Единственият оцелял

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2001

Една от книгите, които Кунц е писал между другото, използвайки неупотребените си чернови.
Отново тайнствена корпорация, може би финансирана от военните или от свръхсекретните агенции, се занимава с генно инженерство. Както обикновено - създава свръххора, за да види какво ще излезе. И както винаги най-успешните са пълни противоположности: момче-социопат, което умее да намира хора от разстояние и да манипулира умовете им и се забавлява с убийства, и момиче-пророк от Ерата на Водолея. Има у разни други досадни личности, моткащи се по страниците на романа.
Отдавна се чудя: Кунц наистина ли изпитва сериозно недоверие към правителството на САЩ и свързаните с него частни корпорации (или обратно, не че има значение кой командва тандема), или просто тази линия на писане продава 1/3 от книгите му?

Харесах:
нито една журналистическа медия -  електронна или печатна, не градеше своята репутация, нито получаваше доходи от добрите новини
***
Дори на милиардер-мегаломан му писва да харчи купища пари с широка ръка.
***
Онзи, който знае прекалено много, може да бъде по-опасен от въоръжен човек.
***
Светът се беше обърнал наопаки. Лъжите бяха истини, истината беше лъжа, фактите бяха измислици, невъзможното беше възможно и невинността се обръщаше във вина.
***
Една трагедия може да извади на бял свят най-доброто, но и най-лошото в хората.
***
по-лесно е повярваш в заговор, отколкото да прииемеш истината
***
-Интересува ги само властта. Те не вярват в доброто и злото.
-Доброто и злото са само събития.

четвъртък, септември 20, 2012

Декоратор

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003

Най-мрачната книга за Ераст Фандорин до сега. Липсват позитивните нотки от предните книги, всичко се развива в зимна Москва сред нарастваща камара изкормени трупове.
Джек Изкормвача не е изчезнал в Лондон, просто се е прибрал в родната Москва, а там на никого не му пука особено за изкормени проститутки и просякини. Освен на височайшото началство, изплашено от скандал при посещение на императора в града. И на Ераст Фандорин с малкия си сплотен екип.
Загадката е на ниво, а Акунин майсторски подхвърля фалшиви следи, като същевременно предоставя почти цялата информация на читателя. Само мелодраматичната развръзка малко ме подразни - твърде изсмукано от пръстите, но може би Акунин заплита нишка към нова история.

Харесах:
Ако добре си подбрал хората, после можеш да си клатиш краката, нещата сами вървят.

вторник, септември 18, 2012

Водата спи

Автор: Глен Кук
Издател: Лира принт
Година: 2012

Една от най-добрите книги в поредицата, след първата трилогия. Може би защото в нея се даваха повече отговори, отколкото се задаваха нови загадки. Дори и разказът от гледна точка на пореден нов летописец не успя да ме подразни този път.
Най-после се разбра какво е бил Черния отряд, когато е дошъл в този свят от Катовар, разбра се и каква е равнината на блестящите камъни, дори беше обяснено коя е Кина.
Сега остава да дочакам последната книга, в която всеки да си получи развръзката. Обаче Гоблин и Едноокия ще ми липсват, както Капитана, Лейтенанта и Брестака от първите книги на Север.
Определено Глен Кук е ставал все по-добър със всяка следваща книга.

Харесах:
Те бяха малки хора на големи длъжности.
***
Като повечето подлеци, той беше порочен само през по-голямата част от времето и основно за дреболии.
***
Тя беше едновременно стеснителна девица и флиртаджийка, сякаш моминското ѝ сърце внезапно е разбито. Бог очевидно оформяше мъжете така, че да налапват този тип примамка деветдесет и девет пъти от десет.
***
Не можеш да мислиш за всичко.
Но трябва да опиташ.
***
животното човек обича да си оформя предубеждения и да се придържа към тях, оставайки техен непоколебим пазител пред лицето на всякакъв разум и противоречия
***
умееше и на кипнала вода да придаде вкус, от който да ти се догади
***
Онова минало не оцеляваше никъде другаде, освен в ума ми. Което беше единственото място, откъдето исках то да изчезне.
***
Това не завърши по начина, по който се надявах, а само както очаквах.
***
Хората с много роби не се плашат от големи проекти.
***
Миналото винаги е по-добро, когато настоящето се състои от кисела мъка.
***
Истинските вярващи ще убиват и разрушават, за да защитават заблудите си.

вторник, септември 11, 2012

МеждуСвят

Автор: Нийл Геймън; Майкъл Рийвс
Издател: Pro book
Година: 2012

Много лека и приятна за четене книга!
Едно обикновено момче в забутан американски град се оказва Бродещ сред различните версии на световете. За по интересно - практически единствения Бродещ. Ако не се броят безбройното количество други негови версии сред безбройните светове. А в двата края на Алти-лентата (възможните светове, където Земята и човечеството съществуват) има две крайно противоположни по възгледи и абсолютно еднакви по характер империи, опитващи се да превземат световете - технологичните Бинарни и магическите МАГ. И двете фракции ловуват Бродещи, за да използват техните умения за предвижване сред световете. А по средата е МеждуСвят - база/убежище за Бродещите, откъдето те се намесват, за да поддържат баланса наука/магия и да възпрепятстват Бинарните и МАГ. Естествено - приключенията започват още от първите страници и следват най-добрите традиции: бягство, обучение, провал, изкупление, победа, повишение.
Принципно книгата звучи като приятна детска версия на"вселените на Правдивия" на Сомтоу.
За мен има само един проблем - това не е Геймън, с който аз съм харесвам, оптимистичните лековати историйки не са в неговия стил.

Харесах:
Понякога войната е нужна, за да ни научи да ценим мира и разберем истинската стойност на дипломацията в предотвратяването на война.
***
надеждата не плаща дивиденти
***
Квантовата математика има нужда от гледна точка, иначе не работи.. Само се опитай да запомниш не бъркаш съзнанието с егото. Това са две напълно различни неща - и от тях заменимо е именно егото.
***
със съзнанието си отворих вратата към лудостта и в индийска нишка навлязохме вътре
***
може и да го наричат другояче, но отрядът за разстрел под друго име пак си остава група мъже с насочени към теб пушки

неделя, септември 09, 2012

Градът и градът

Автор: Чайна Миевил
Издател: Алтера
Година: 2012

Този път светът на Миевил е почти нормален. Ако не беше толкова шизофреничен, разбира се.
Град-държава, в който е вплетен друг град-държава. Или са се разделили на две преди много време. Или са се слели. Всъщност - никой не помни, а в историята има сляпо петно по темата. Но те са по отделно, макар и накуп. От десетки поколения жителите на двата града са учени от люлката да невиждат другия град и неговите жители и никога, при никакви обстоятелства да не отиват там, освен по нормалния начин за посещение на чужда държава. Нарушението е престъпвение и се преследва с цялата строгост от Агенция Престъпвения (местния еквивалент на Мъжете В Черно). Единствената легална връзка е в центърът на Градът и Градът, някакъв абсурден вариант на чекпойнт Чарли (но без Стената).
В тази обстановка се развива и романът. Ченге от Бешел разследва убийство, което се оказва извършено в Ул Кома. Следите водят към ултра-националисти, уеднаквисти и от двата града, исторически разкопки и градски легенди. Колкото и да е странно, но престъплението е извършено изключително внимателно, за да не се превърне в претъпвение и да доведе до намесата на Агенцията. Изплюва градската легенда за Орсини - скрития град помежду Бешел и Ул Кома, следата е отхвърлена, а някой непрекъснато подава късчета информация, за да води полицаите накъдето желае. А едно самотно ченге се инати и търси истината (честно казано, през цялото време се сещах за "Голото слънце" на Азимов.) За да намери накрая повече отколкото би искал.
Много, много го бива Миевил, надявам се скоро пак да излезе негова книга.

Харесах:
Няма толкова отчаяна теология, че да не съществува наистина.
***
градът беше от онези части на света, в които САЩ не водеха дипломация, а намръщено защитаваха интересите си
***
Усилията им да демонстрират претенциите си върху цялата улица бяха толкова неприкрити, че вместо това можеха направо да я препикаят.

сряда, септември 05, 2012

Нощ на ножове

Автор: Иън К. Есълмонт
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2012

Подобно усещане за завръщане в познат свят съм имал само  в поредицата за Бараяр.
Есълмонт е създал кратка и малка по обем книга в сравнение с Ериксън, но не по-лоша. Всъщност - липсваха безкрайните маршове отнякъде наникъде, както и повтарящите се диалози. Лошото - става дума само за една единствена нощ, изпълнена със събития: възнесението на Келанвед и Танцьора като повелители на Върховен дом Сянка; самоповишението на Въслата от Регент в Императрица; осуетения опит за пробив на затворените в Скръбния дом (Азат) на свобода; отблъснат опит за пробив на север на Ездачите на бурите. Всичко беше свързано с всичко и всеки участваше в повече от едно събитие, както е обичайно за събитията в Малазанска книга на мъртвите. Лошото е, че аз съм позабравил малко взаимовръзките и някои неща ми убягнаха.
Въпреки това - не лош дебют на Есълмонт и обещание за още добри истории от същия свят.
А сега - време за оплакване: Издателството не си е поиграло да осигури редактиране на имената, така че да съвпадат с "придобилите гражданственост" от книгите на Бард. Въпреки щедрите отстояния и едрия шрифт, обема е едва 350 страници, а са отпечатани на дебела хартия и подвързани с твърди корици, за да придава усещането за обем. И накрая - "скромната" цена от 20 лева?!?

Харесах:
Беше осъзнала, че се оплаква на човека, на когото изобщо не му пука.
***
Бяха прахосали първата и най-добра възможност.

понеделник, септември 03, 2012

Камбаните на ада

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2012

Забавна книга, макар и доста под нивото на "Портите". Всъщност - чак до средата книгата беше повече скучна, но тям някъде историята се отприщи.
Всъщност - не е много изненадващо, това си е малко тип "първа производна" на добра история по клиширан модел. Демонът Ба'ал, претърпял разгром в предната книга (явно преди да му излезе късмета в Diablo II) се опитва да вземе реванш на свой терен, отвличайки странното момче с дакела в Ада. Обаче всичко както си му е редно се обърква по всички параграфи и в Ада настъпва пълен ад (знам, слаб каламбур, но не мога да се стърпя).
Основният проблем е, че добрите идеи вече съм ги чел в "Ерик" на Тери Пратчет.


Харесах:
миналото е интересно за посещение място, където не бихте искали да живеете
***
имаше разтревожения вид на някой, който подозира, че му предстои да чуе лоши новини, които са се забавили само защото търсят още лоши новини, които да им правят компания
***
той стоя в тоалетната толкова дълго, че му предложиха да вземе ипотека за нея
***
беше от хората, които могат да задремят, докато вече спят
***
Когато един водач започнеше да признава своите слабости, неговите последователи бяха склонни да си търсят друг водач с по-малко слабости или поне не толкова честен, че да си ги признава.