сряда, юни 22, 2011

Академик невиждан

Автор: Тери Пратчет

Организиранитя футбол стигна до Анкх-Морпорк. Под патронажа на магьосниците от Университета, под манипулациите на Патриция, под вбесения поглед на Сам Ваймс и на фона на местен вариант на Ромео и Жулиета.
Пратчет продължава да говори по своя си начин - забавно и на много нива. Говори на обичайните си теми - правото на личностно достойнство, правото на личен избор, правото на обществото да бъде закриляно от собствената си глупост.
Тандемът Муструм Ридкъли - Пондър Стибънс получи поредното си предизвикателствно: вместо да спасява света, да организира футболен отбор. По новите правила на играта - кото дори не са тествани на полето. Резултатът е потресаващ - Ринсуинд в ролята на скоростно крило, Библиотекаря като вратар, новопоявили се персонажи на неочаквани позиции. Противникът - сборната формация от лумпени Анкх-Морпорк Юнайтед дава всичко от себе си и си получава заслуженото. Дори нямам намерение да проверявам от кой тим е Пратчет, ясно е от кой не е. :-)
Все по-озадачен съм за първообраза на Юбервалд. В началото бях убеден, че са Балканите - древно място с множество мръсни тайни под килима и камари скелети в гардеробите. От друга страна - заигравките с немския сочат друга посока. Сега се споменава мимоходом за Мрачната империя на Злото - подметнатите описания едновременно биха могли да се отнасят и за Третия райх, и за болшевишкия СССР. Във всеки случай - безкрайно интересно място, където философия и наука са преплетени с насилие и тирания от стария модел, а расите са повече от бълхите по Гаспод.
Хавлок Ветинари е все по-интересен - колкото повече страници заема, толкова повече прилича на истински човек. Тук дори успя да се напие или поне така изглеждаше. Любопитно - дали някога е имало или ще има личност, използваща абсолютната си власт за да подтикне поданиците си към по-добър живот, место да ги завлачи към светлото бъдеще под строй и дулата на конвоя, с повечко кръв за намаляване на триенето.
Някак почти незабелязано в Света на Диска се промъкна и света на модата, супермоделите и лайфсталните парцали за отрудени домакини с розови романи под леглото. И тук е казано каквото има да се каже, а да го разбира който може.
Преводът на де Цървул отново е на висота, особено като се има предвид, че е става дума за доброволен и  безвъзмезден труд. На "Вузев" изданието проссто ще го прибавя към предните на рафта, когато излезе - с обичайния напоследък темп ще е най-рано през 2012. Лошото е, че май само "Шапка небе" ми остава в резерва. Още по-лошото е, че Пратчет си отива по един И по друг начин. :-(

Харесах:
Би умряла, ако някой разбереше, или по-вероятно този някой би умрял, ако тя разбереше, че е разбрал.
***
Добре известен факт е, че във всяка една оргнизация ако искаш нещо да се свърши, трябва да го възложиш на някой и без това много зает.
***
Удивително е, помисли си той, как хората са склонни да спорят срещу цифри без по-добро основание от "трябва да има някаква грешка".
***
на наковалнята нама много файда от деликатността
***
Покани го незабавно след обичайното протакане.
***
той се спря не на цялата истина, а по-скоро на нищо друго освен истината, което премахваше нуждата от честност
***
Хората, които не знаеха дълги думи, бяха склонни да стават подозрителни спрямо хора, които ги знаят.
***
Разумността е просто по-излъскан вариант на тъпотата. По-добре опитайте с интелект.
***
Кариерите бяха за хора, които не можеха да се задържат на една работа.
***
не нормални сметки, а от онези заврънкулестите, гъчканите с букви
***
пиянството носи равенство на човечеството
***
"Некромантите го правят цяла нощ."
***
демокрация на разсъдливи и добронамерени, но не особено умни хора, чието образование никога не е включвало нито една книга, но за сметка на това е включвало множество други хора
***
Той позволи на хората да правят каквото си искат, при условие, че правят каквото той иска.
***
Думата "мир" обикновено се определя като период на почивка и превъоръжаване преди следващата война.
***
Много съм привързан към пръстите си и предпочитам те да си останат все така привързани към мен.

четвъртък, юни 16, 2011

Сфинксът

Автор: Т. С. Лърнър
Издател: Софтпрес
Година: 2011

Първата книга, препоръчана ми от Риков, която не ми хареса особено - абе направо си беше отегчителна на моменти.
Поредния трилър с мистични нюанси, насоченост - древния Египет и магията на последният му "чист" фараон. Омотана история, започнала в навечерието на Втората световна, когато група европейци, живеещи в Александрия се опитали да въродят древните магически ритуали, за да добият мощ и да променят посоката на развитие на света. Частично успели, а по-късно се разделили и вниманието им било съсредоточено в опит за издирването на магически артефакт, изчезнал по времето на Клеопатра. Ключът се оказва един британски геофизик с необичайна дарба към подземните изкопаеми, работещ в петролната индустрия. Манипулиран от различни хора и фракции, преследван от убийци той се щура из Египет от 1977-ма в опит да оцелее и разбере какво става. Развръзката беше клиширана до безумие - древна гробница край оазис, род пазители, които 2500 години продължават да служат на своя фараон, свистящи куршуми, намеси свише, само Индиана Джоун липсваше (или пък оня лигльо от поредицата "Мумията").
Честно казано, би могло да се получи история подобна на "Песента на Кали" на Дан Симънс, но липсваше плашещото усещане за сливане на реалността с кошмара до неотличимост кое какво е. И разбира се - твърде многото страници лишени от съдържание, обичайния недостатък на съвременните автори на популярни романи.

Харесах:
Човек постепенно се научава да живее сам, шумът на собствената му кръв изпълва главата му и в един момент осъзнава, че е оглушал за останалите хора около него.
***
колкото по-беден си, толкова по-склонен си да се отдадеш на религията
***
с цялата арогантност на младока, постигнал нещо в живота и твърдо убеден, че Природата е на страната на трудолюбивите, вярвах, че ще живеем вечно
***
Вярвам във всичко, освен в планинските тролове и джуджета. Но сега, като си помисля, всъщност съм виждал тролове и джуджета, само че не вярвам в тях.
***
Една от положителните страни на това да се  изправиш пред смъртта е, че започваш да осъзнаваш колко кратък е животът. Нямам време за любезности и заобикалки. На прага на смъртта съм и затова трябва да говоря директно.
***
винаги съм цянл оцеляването повече от мъченичеството

сряда, юни 08, 2011

Книгата на имената

Автор: Джил Грегъри & Карен Тинтори
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Взех от разпродажбата на щанда на ИнфоДАР този трилър заради смътната надежда де е някакъв по-кратък и по-лек вариант на идеята от Книгата на всички часове на Хал Дънкан.
За съжаление беше поредната клиширана история (за разнообразие - базирана по смешен начин на фрагменти от Тората и Кабала), в която старинна секта иска да унищожи света (в случая - избивайки 36-те праведници, чийто живот поддържа съществуването на света), а един избран свише проферсор по политически науки и израелска археоложка с връзки в Мосад ги разпердушинват. Въпреки претенциите на авторите действията на сектата са на ниво провинциална борческа бригада от началото на '90-те, а противниците има са толкова зле, че бият с гол от засада в добавеното време при шанс 1:1 000 000 (тая работа с реморализацията на високопоставени злодей в развръзката е изтъркана от употреба още преди 100 години).
Чете се много бързо, но не си струва загубата на време.

неделя, юни 05, 2011

Птичарят

Автор: Мо Хейдър
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Малко случайно се сдобих с тази книга. От години подминавам романите на Хейдър, защото не харесвам опитите на англичаните да пишат трилъри, подобни на американските.
Не съм бил прав. Романът е хубав - действието засмука вниманието ми, макар че фабулата не беше особено различна от обичайното. Всичко беше в разказът - безкрайно достоверно звучащ, обикновената обстановка и реалистично изглеждащи персонажи.
Фабулата е от стандарните - прехвърлил 30-те детектив със собствени демони и омотан личен живот участва в разследването на няколко убийства и осакатявания на проституки. Всичко се върти в един кварал на Лондон - Гринич и както често става в живота, полицаите почти през цялото време са на 2 въпроса от решението на случая, но просто не знаят кои са въпросите или на кого да ги зададат.
Малко съм в дилема - да се снабдя ли и с другите книги на автора веднага, или да поизчакам, най-малко за да запазя доброто си мение за него.

събота, юни 04, 2011

Нещо приключва, нещо започва

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2011

Силата на Сапковски е в разказите.Стегнати, лаконични, прями до бруталност. Сборникът съдържа произведения, писани по различни поводи в края на 80-те и през '90-те (предговорите също си струват, принципно банални случки в тях са рзказни про начин, превръщайки ги в любопитни и значими събития).
  • "Пътят, от който няма връщане" - хронологично първото произведение в серията за Гералт, най-малко заради запознанството на родителите му; млада магьосница преследва ренегат и намира и изцерява тежко ранен хубавец (май принц под прикритие), с кото разбиват банда разбойници и унищожават създадено с магия чудовище (малко ми напомни вметките за експериментите на безотговорните учени в "Бръмбар в мравуняка" и "Вълните усмиряват вятъра" на Стругацки)
  • "Музиканти" - по своя си начин Сапковски хваща "Бременските музиканти", смесва я с темата за безсмислената жестокост над животните и превръща историята в свръхестествен хорър, случващ се в покрайнините на голям град от края на ХХ-ти век
  • "Тандарадай!" - още една свръхестествена история на ужасите, в която една девойка, някак не на място в наш свят, се сблъсква със Зло в и намира себе си - като че ли се оказа нещо сходно на сукубус
  • "Ямата от бомбата" - алтернативна история за разпад на Полша в "балкански" стил - преоткрили своите литовски, немски или католически корени местни водят смехотворни битки, в които умират хора на поразия
  • "Нещо приключва, нещо започва" - хронологично последното излизало до тук произведение от поредицата за Вещера, в което най-накрая Гералт и Йенефер се женят - разбира се, както всичко в поредицата и сега всичко се случва по не съвсем очаквания начин, за сметка на това пък е адски забавно
  • "Боен прах" - разказ, писан за закачка с феновете, представлява фрагмент от никога не написана спейс-опера за наемници, корпорации, битки, измени и отмъщение (макар и малко ми напомни за поредицата за Такеши Ковач на Ричард Морган)
  • "Златен следобед" - Сапковски е решил да погледне по своя си начин на "Алиса в Страната на чудесата" с главен герой Чешърския котарак
  • "Случаят в Мисчиф Крийк" - разказ на любима за много книги и филми тема: вещици в Новия свят, през XVII-ти век в епохата на въстанието на Понтиак и процеса в Салем, макар че тук вещиците на Сапковски приличаха по-скоро на неговите дриади от Брокилон
Продължавам да съм очарован от разказваческия талант на Сапковски, сега се надявам скоро да се появи ое нещо негово.

Харесах:
малко безумие на върха на огромна планина от безумия
***
Понякога авторът добавя мото към разказа. Мотото трябва да увери читателя, че авторът не само пише, но понякога и чете, и то умните неща, откъдето е почерпил мотото си.
***
няколко пъти ме нарече с много гадни думи, приписвайки ми активен Едипов комплекс и пасивен хомусексуализъм
***
В стресови ситуации няма нищо по-добро от четенето.
***
четири живописни девойки, три от които много приличаха на проститутки, а четвътрата, която не приличаше на проститутка, несъмнено беше такава
***
надеждите се разсеяха бързо, победата се превърна в поражение, а поражението - в клане