понеделник, февруари 26, 2018

Ритматистът

Автор: Брандъд Сандерсън
Издател: Артлйан Студиос
Година: 2012

Четеше ми се нещо леко и добре написано, а книгите на Сандърсън по правило покриват и двете изисквания. Не останах разочарован.
В един алернативен свят Европа е била пометена от азиатската империя ДжоСеун, Египет е могъщ технологичен център, а САЩ са конфедерация от 50 острова. Двигателите с вътрешно горене и електричеството не съществуват в познатия ни вид, но пък има сложна и работеща технология, основана на пружинното задвижване. И съществува ритматиката - магическа дисциплина, караща рисунки с тебешир да се движат и да изпълняват задачи. Включително да нападат хора и при подходящ настройка - да убиват. Съществуват няколко колежа, в които се подготвят ритматисти за военна служба в Небраск - остров, на който съществуват Забравените (неясни, мо могъщи и враждебни създания) и диви тебеширчета убиват хора. Войници и ритматисти поддържат кръгов отбранителен периметър, за да не позволят на дивите тебеширчета да прлъзнат по другите острови и отново да изтребват хора, както в недалечното минало.
В един от колежите живее момче с направо гениални способности в ритматиката, но без да е избран за ритматист при посвещението в Монархиеската църква. Като син на покойния майстор на тебешир на колежа и една от чистачките, той се обучава наравно с учениците от заможните фамилии от околните острови. дори и без дарбата на ритматист той умее да осмисля тактиките на отбраната и нападението с тебеширчета, но никой не му обръща внимание.
Докато започват изчезванията на ученици-ритматисти, нападани от незнаен могъщ ритматист. Разследването е поверено на опозорен, но талантлив професор по ритматика и неговите помощници - проваляща се в учението се ритматистка и момчето без дарба.
Останала част е скучно-предвидима, както повечето неща на Сандърсън. Противникът е разкрит, до някъде победен, планът му - забавен, но не и провален напълно. Втората част не е издадена и подозирам, че скоро няма и да се появи на български.
Сандърсън е великолепен в измислянето на стройни магисеки системи, пасващи на сетинга на измислени светове, но е посредствен в измислянето и разказването на истории в тези светове.

Харесах:
Ако не се упражняваш да учиш неща, които не ти харесват, ще имаш големи трудности в живота.

вторник, февруари 20, 2018

Роуз Мадър

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1997

Книгата е излишно обемиста. Като история е нещо средно между "Тъмната половина" и "Долорес Клейборн".
След 14 години домашно насилие един ден покорната полицейска съпруга Роуз излиза от къщи и заминава за Средния Запад. С помощта на група за подкрепа на жени-жертви, тя започва живота си от начало и постепенно започва да се възстановява психически, физически, емоционално.
При полицейският инспектор и зарязан съпруг Норман на пръв поглед нещата също вървят нагоре - под негово ръководство сериозна наркогрупа е разбита и няколко едри играчи потеглят към затвора. Лейтенантския пост е гарантиран и бъдещето изглежда отлично. Всъщност прикритата му психопатия, освобождавана чрез насилието над Роуз, взима връх в него и той потегля на лов.
Всичко до тук е реалистичен до болка сюжет, разиграващ се непрекъснато по целия свят. Само че при сай Кинг реализма не е много на почит. Роуз намира случайно новата голяма любов в живота си в една заложна къща, а на излизане от нея намира картина, която я притегля неудържимо. На пръв поглед - банален сюжет на неособено талантлив художник, изобразяващ застанала на хълм жена с гръб към зрителя и далечен храм със сбъркана перспектива. Само че жената много прилича на Роуз, а в картината с течение на времето се появяват нови и нови детайли. До момента, в който картината се превръща в порта към друг свят, където другата Роуз чака своя момент да се намеси и да даде възмездие за страданието.
Кинг е един от малкото автори, които не се свенят да разгледат псохотравмите в миналото, като причина за насилствени прояви в бъдещето, но без да изпадат в лигави опрощения. Гадости се случват, но всеки е персонално отговорен за собствените си действия и не може да се оправдава със собственото си минало жертва.

Харесах:
кошмарните сънища съвсем не са толкова неприятни, колкото кошмарните събуждания

неделя, февруари 04, 2018

Цикъл на върколака

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2000

Кратка повест или по-скоро сюжет за комикс на ужасите.
Поредното забутано градче в Мейн има проблеми. Всеки месец на пълнолуние върколак взима жертва. Единственият опълчил се оцелял е момче в инвалидна количка, чийто разказ не взимат на сериозно. Така че с помощта на вуйчо си то само се захваща да ликвидира върколака.