Роуз Мадър

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1997

Книгата е излишно обемиста. Като история е нещо средно между "Тъмната половина" и "Долорес Клейборн".
След 14 години домашно насилие един ден покорната полицейска съпруга Роуз излиза от къщи и заминава за Средния Запад. С помощта на група за подкрепа на жени-жертви, тя започва живота си от начало и постепенно започва да се възстановява психически, физически, емоционално.
При полицейският инспектор и зарязан съпруг Норман на пръв поглед нещата също вървят нагоре - под негово ръководство сериозна наркогрупа е разбита и няколко едри играчи потеглят към затвора. Лейтенантския пост е гарантиран и бъдещето изглежда отлично. Всъщност прикритата му психопатия, освобождавана чрез насилието над Роуз, взима връх в него и той потегля на лов.
Всичко до тук е реалистичен до болка сюжет, разиграващ се непрекъснато по целия свят. Само че при сай Кинг реализма не е много на почит. Роуз намира случайно новата голяма любов в живота си в една заложна къща, а на излизане от нея намира картина, която я притегля неудържимо. На пръв поглед - банален сюжет на неособено талантлив художник, изобразяващ застанала на хълм жена с гръб към зрителя и далечен храм със сбъркана перспектива. Само че жената много прилича на Роуз, а в картината с течение на времето се появяват нови и нови детайли. До момента, в който картината се превръща в порта към друг свят, където другата Роуз чака своя момент да се намеси и да даде възмездие за страданието.
Кинг е един от малкото автори, които не се свенят да разгледат псохотравмите в миналото, като причина за насилствени прояви в бъдещето, но без да изпадат в лигави опрощения. Гадости се случват, но всеки е персонално отговорен за собствените си действия и не може да се оправдава със собственото си минало жертва.

Харесах:
кошмарните сънища съвсем не са толкова неприятни, колкото кошмарните събуждания