понеделник, януари 29, 2007

Джони и бомбата

Aвтор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 2006

Една от добрите книги на Пратчет - в 180 страници събира накуп пътуването във времето, породените от това парадокси и разбира се - много хумор.
От друга страна - не успях да намеря сериозен "втори пласт", на който съм свикнал в историите от Света на Диска Има това-онова за черните в Англия, задявка със скиновете и здрав майтап с Макдоналдс, но не ми е достатъчно. Май книгата е "ранен Пратчет".

четвъртък, януари 25, 2007

Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието

Aвтор: Чарлз Ингрид
Издател: Бард
Година: 2006


Тук са включени вторите 3 романа за Пясъчните войни: "Поздравът на чуждоземеца", "Да отвърнеш на огъня" и "Предизвикателството прието". Така и не разбрах, защо някой си е дал труда да ги преведе и издаде на български. Историята е разтеглена, нелогична, предвидима, а края - не просто нагласен - направо закърпен с бели конци. На тропоска.
Тайнственият манипулатор се оказва поредния зъл гений, който иска да завладее трона на импреатора, императора е много лош и подъл, ама не колкото баш лошия, та накрая е зачислен към добрите. Драките се оказват самопреебани (общо взето - в буквалния смисъл), а с новите Лоши батковци някак си нашите се разбраха. В трите романа действието е хаотично, ограничено като фабула и крайно нелогично. При положение, че се е напънал да пише за сблъсък между империи от галактически мащаб, автора е свел действието общо взето до ниво махленско сбиване - около фонтана, на площада, зад пощата, в градинката (долу-горе на толкова панети се развива някакво действие в романите, самите планети са толкова зле замислени и описани, че като нищо някое второкласно холивудско студио може да спретне една нискобюджетна продукция по тия книги).
Интересното е, че не ме издразниха толкова, колкото първия том. Явно пак съм в помиярско настроение, може би трябва да се захвана с натрупаната българска фантастика.

четвъртък, януари 18, 2007

Ускорение

Автор: Робърт Уилсън
Издател: Бард
Година: 2006

Много хубава книга - автора развива чудесна si fi история, без да превръща науката в магия тип "черна кутия", но и без да задълбава в тежък научен речник (както Грег Беър или Грегъри Бенфорд). Най-близкото, за което се сещам са книгите на Ким Стенли Робинсън за Марс и късните книги на Артър Кларк. Идеята никак не е лоша - в една нощ звездите изчезват, а Земята се оказва изолирана от Вселената от "странна мембрана", служеща като стазисен мехур. Отвън летят милиони години, а от вътре някои умни хора успяват да измислят как да се възползват от това - тераформират Марс и го заселват, при това само за няколко "земни" години. Марсианското човечество се развива хиляди "нормални" години, за да попадне в собствена стаза, но преди това успява да изпрати на Земята човек, носещ информация и идея - да се изпратят в космоса самовъзпроизвеждащи се машини, които да изследват галактиката и да връщат информация към "изходната точка". Накрая идва и развръзката: космоса не е пуст - заселен е от мрежа самовъзпроизвеждащи се машини, които са създавани от множество различни раси в огромен период от време, а в последстие е еволюирала и на свой ред е започнала да се грижи за цивилизациите - когато изчисли, че дадена планетна цивилизация е достигнала върхът на своето развитие и предстои упадък, я вкарва в стазисен мехур и в продължение на милиарди "обективни" години подготвя други планети, които да поемат съответната раса и да и дадат шанс за още развитие. Хареса ми и описаната "врата" - вертикален пръстен в морето, през който се преминава в друг свят, в който има друг пръстен, водещ към още един свят (неизбежно се сетих за Реката, течаща през всички обитаеми планети в Хиперион, както и за Амбър, разбира се - всички морета в Сенките бяха свързани с морето на Амбър).
Това, което ме притеснява, е поредния американски автор, който вижда близкото бъдеще като комбинация от локални конфликти в бедните страни и полицейски държави в богатите.
Харесах няколко цитата в книгата: дефиницията на живота като автокаталитична система с обратна връзка" и цинично-откровенното "Лафовете за общи решешения и дипломация са като думичките "обичам те" - улесняват чукането."

сряда, януари 10, 2007

Стоманени сънища

Автор: Глен Кук
Издател: Лира Принт
Година: 2006

Тази книга е 2-рата Книга на Юга (Летопис на Господарката) и 6-тата от Хрониките на Черния отряд. Малко съм позабравил конкретната обстановка, в която се развиваше действието, но Глен Кук успява ненатрапчиво да припомни всички по-важни събития и герои в първите 50 страници (дори и само това го отличава от тълпата фентъзи автори, при които или има 100 странично опреснително въведение, или 200 странична азбучно подредена справка отдзад, или пък разчитат, че читателя е отворил поредния том веднага след довършването на предния и е още "топъл").
Много го бива Кук само с по 1-2 изречения да щрихова някоя минала история и после да остави раздразнения интерес на читателя да си самосъстави по-епична история и от Колелото на Времето (например в първата книга на Юга мимоходом се споменава за древната война между луд бог на страданието и три града, които се пожертвали за унищожаването му; тук се маркира история за свещения меч на Господарката).
Все повече се наточвам за следващата книга и оформящият се нов и по-жесток сблъсък между близначките Сенджак (а какви ли са били другите им 2 сестри?). Като се добави към обещанието на Господарката за жестока разплата с Удушвачите, Сенчестите, Кина и който още и падне на мушката, следващия том се очертава да е меко казано кръвопролитен.
И като се замисля, че Кук е успял да побере толково много история в по-малко от 300 страници, почвам да се чудя защо Гринпийс не обяви награда за главите на Джордан, Гудкайнд, Едингс, Фийст и още дявол знае колко опостушители на целулоза.

петък, януари 05, 2007

Страта

Автор: Тери Пратчет
Издател: Прозорец
Година: 1999

Тази книга е от ранните на Пратчет, в нея той тепърва се пробва да прави пародии на сериозни произведения (в случая - "Пръстенов свят" на Лари Нивън). От моя днешна гледна точка - книгата не е достатъчно "пратчетовска" (абе по-скоро е слаба), но въпреки това си има своите проблясъци - особено харесах мисълта, че поради уеднаквяването на човечеството ескимосите ще се научат на счетоводство, но германцитя няма да се научат да ловят китове с копия и накрая всички ще могат да натискат копчета, но никой няма да може да се гмурка за перли.