Ускорение

Автор: Робърт Уилсън
Издател: Бард
Година: 2006

Много хубава книга - автора развива чудесна si fi история, без да превръща науката в магия тип "черна кутия", но и без да задълбава в тежък научен речник (както Грег Беър или Грегъри Бенфорд). Най-близкото, за което се сещам са книгите на Ким Стенли Робинсън за Марс и късните книги на Артър Кларк. Идеята никак не е лоша - в една нощ звездите изчезват, а Земята се оказва изолирана от Вселената от "странна мембрана", служеща като стазисен мехур. Отвън летят милиони години, а от вътре някои умни хора успяват да измислят как да се възползват от това - тераформират Марс и го заселват, при това само за няколко "земни" години. Марсианското човечество се развива хиляди "нормални" години, за да попадне в собствена стаза, но преди това успява да изпрати на Земята човек, носещ информация и идея - да се изпратят в космоса самовъзпроизвеждащи се машини, които да изследват галактиката и да връщат информация към "изходната точка". Накрая идва и развръзката: космоса не е пуст - заселен е от мрежа самовъзпроизвеждащи се машини, които са създавани от множество различни раси в огромен период от време, а в последстие е еволюирала и на свой ред е започнала да се грижи за цивилизациите - когато изчисли, че дадена планетна цивилизация е достигнала върхът на своето развитие и предстои упадък, я вкарва в стазисен мехур и в продължение на милиарди "обективни" години подготвя други планети, които да поемат съответната раса и да и дадат шанс за още развитие. Хареса ми и описаната "врата" - вертикален пръстен в морето, през който се преминава в друг свят, в който има друг пръстен, водещ към още един свят (неизбежно се сетих за Реката, течаща през всички обитаеми планети в Хиперион, както и за Амбър, разбира се - всички морета в Сенките бяха свързани с морето на Амбър).
Това, което ме притеснява, е поредния американски автор, който вижда близкото бъдеще като комбинация от локални конфликти в бедните страни и полицейски държави в богатите.
Харесах няколко цитата в книгата: дефиницията на живота като автокаталитична система с обратна връзка" и цинично-откровенното "Лафовете за общи решешения и дипломация са като думичките "обичам те" - улесняват чукането."