четвъртък, февруари 19, 2015

Хищникът

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1996

Корнуел е решила да свали героинята си от пиедестала почти на нивото на обикновените хора. Кей Скарпета започва да се огъва от напрежението на продължаващото преследване от страна на брилянтен сериен убиец, започва да изпада в паника, да се нервира и дори 3 дни да носи един и същ костюм :-)
Е, противникът ѝ също деградира под влияние на наркотиците, което го прави още по-откачено изобретателен. Сюжетът беше интересен, героите по-симпатични. Всъщност започвам истински да харесвам старото опако ченге Марино. Тоя чешит е толкова показно расист, хомофоб и сексист, че чак подозирам че не е поне едно от 3-те.
Приятно е, че героите вече не приличат на пластмасови кукли, а и всичко вече не се решава само от проницателността на Скарпета.

Харесах:
веднага, щом можеш, никога не е достатъчно скоро

понеделник, февруари 16, 2015

Ферма за трупове

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Атика
Година: 1996

В предният роман Кей Скарпета и редовните и помощници от полицията в Ричмънд и ФБР се сблъскаха с маниак, който им се изплъзна. След не много време има нова жертва, а почеркът е познат. Явно е дошло времето за мач-реванш.
И да, и не. Убиецът наистина е близо и за втори път Скарпета се зовава очи в очи с него. Само че той търси информация от строго секретната база данни на ФБР. Пробивът във нея е преписан на млада стажантка, която обаче е племенницата на Скарпета. А самата докторка е затънала в едно разследване на "черна вдовица" сред планините, което нищо не върви според очакваното.
Или Корнуел е станала по-добра от първите книги, или аз съм свикнал с поредицата. Любопитен съм как ще протече сблъсъка между брилянтния социопат и упоритата патоложка. Залагам на жертва от редиците на ФБР преди развръзката.

Харесах:
ако задаваш много въпроси, ще ти се наложи да живееш с отговорите

събота, февруари 14, 2015

Преобърнатият свят

Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август
Година: 2011

Прийст е добър разказвач. Подобно на "Престиж", тук също човек го човърка усещането, че нещо дребно и важно се приплъзва в периферията на разказаното.
Светът е град, движещ се безспирно напред по релси. Градът има неизчерпаем ядрен реактор, но е дървен, а охраната разполага само с арбалети. Произвежда синтетична храна и изкуствени торове, но ги пренася с коне. Светът е ограничен и колкото повече се отдалечава жител на града, толкова по-странен става той. Животът е една постоянна гонка с проблемите и става все по-трудно да им се избяга.
Книгата е писана през '70 те години на ХХ-ти век, когато изчерпването на изкопаемите горива е било кошмарът на цивилизацията, който е сякаш се е приближавал все по-бързо. 40 години по-късно е приятно да се установи, че това не се е случило.

вторник, февруари 10, 2015

Да се биеш с Рубен Улф

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент прес
Година: 2014

Втората част има повече прилика с "Аз съм пратеникът".
Семейство Улф е още по-закъсало от досега. След трудова злополука бащата водопроводчик остава без работа. Гордостта на родителите не позволява да взимат повече пари от двете им пораснали и работещи деца, освен минимална сума за храна. Впечатляваща беше съпротивата на цялото семейство срещу възможността бащата да се обърне към държавата и да мине на помощи и да загуби достойнството си.
В тази ситуация двамата малки Улф - Рубен и разказвачът Камерън, се хващат със собствен източник на доходи. Нелегални боксови мачове. Парите са мизерни, но Рубен има злоба и талант, а Камерън - неизчерпаем кураж.
По-добра повест от предната. Австралийците май наистина са интересни и различни.

понеделник, февруари 09, 2015

Под напрежение

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2012

С тази книга имах един проблем - това е десетия роман за Майрън Болитар. Как съм изпуснал всички други?!
Базираната в Ню Йорк агенция на Майрън Болитар представлява звезди от спорта и шоубизнеса. Не точно мениджъри или агенти, не точно момчета за всичко, отчасти телохранители и донякъде счетоводители, Майрън и екипът му се стараят да решават всички проблеми на клиентите си. Нов договор, наркотична детоксикация, издирване на съпрузи - каквото се налага. Екипът си го бива - две щури бивши кечистки и  един потомствен богаташ и безумно опасен боец. Забъркани в текущата каша те се впускат в разследване, което ескалира до директен сблъсък с най-опасния останал гангстер от старата школа в Ню Йорк. Моите уважения към автора, беше успял да вложи загадки, насилие, ретроспекции и чисто човешки емоции само в 300 страници.
Определено вече съм сериозен фен на Коубън.

Харесах:
-Най-великото качество на интернет е, че дава всекиму глас. А най-лошото на интернет е, че дава всекиму глас.
-Могъщата крепост на страхливците и анонимните.
***
и една нота не може да изпее като човек, ама има усмивка, дето от трийсе крачки откопчава сутиен

събота, февруари 07, 2015

Аутсайдер

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент прес
Година: 2014

Направо бях изпуснал излизането на трилогията на Зюсак (само да не забравя да почерпя бира на следващия концерт :) .
Подобно на "Аз съм пратеникът" и тук главния герой е от беден квартал в неназован австралийски град. 15 годишен тинейджър, лутащ се заедно с малко по-големия си брат в търсене на порастването. Дребно хулиганство, неосъществени дребни престъпления, отчайващо чувство за самота и незначителност. Всичко това изпъстрено с описанията на сънища, напомнящи за сеансите с Че Гевара в "Generation П".
Издателството се е оляло - повестта е под 150 страници с едър шрифт, големи междуредия и щедри отстъпи. Можеха спокойно да пуснат и 3-те в един том. Уви, алчността е едно от седемте смъртни джуджета, както казваше Алф.

Харесах:
Да постигнеш успех и после да намериш начин пак да се провалиш , си беше деморализиращо отвсякъде.

петък, февруари 06, 2015

Шест години

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2014

Коубън продължава да ме изненадва много приятно. Книгите му са кратки и стегнати, стилът е приятен и лесночетивен, действието е бързо, а загадката е добре заплетена.
Университетски професор е преживял Голямата и Единствена Любов през едно лято, за да види как в края неговото момиче внезапно се омъжва за друг и изтръгва обещание никога повече да не я търси. Шест години по-късно некролога на жениха подтиква професора да започне търсенето ѝ, за да открие, че нея я няма, както го няма и тяхното лято - предполагаемия съпруг има дългогодишен щастлив брак с друга жена; в в църквата няма запис за сватба на този ден; комплекса, в който са се запознали, не съществува; в ресторанта, в който са седели, не ги помнят; в Интернет няма и следа от момичето след сватбата; дори службите за сигурност на САЩ нямат никаква информация оттогава насам за нея. За сметка на това се появяват няколко брутални типа, които искат информация и нямат скрупули за придобиването ѝ. Започва тичане по всевъзможни следи и надпревара лошите и преговори с най-неочаквано вадещи оръжие хора. Развръзката беше малко под нивото на книгата.
Успя да ми припомни за добрите книги на Лъдлъм.

Харесах:
онзи целоживотен стремеж към дигитално по-зелена трева
***
бодростта на преродена мажоретка, прекалила с енергийните напитки
***
Обвиненията гърмят от първите страници. Опроверженията се тушират.
***
Никой на този свят не е истински изолиран. Смъртта генерира вълнички и ехо.
***
толкова насилена усмивка, че май ѝ трябваше телбод да я задържи върху лицето

вторник, февруари 03, 2015

Облакът атлас

Автор: Дейвид Мичъл
Издател: Прозорец
Година: 2012

Честно казано - не разбрах защо книгата е с толкова висока оценка от няколко мои познати. Подредените в триъгълник истории с намек за прераждане бяха различни, почти винаги интересни, много добре написани и абсолютно неоригинални. Толкова или аз поне това хванах.



Харесах:
неправдоподобната истина може да ти свърши по-добра работа от правдоподобната измислица
***
Колкото по-организирана е държавата, толкова по-тъп е народа ѝ.
***
Недочетената книга е като незавършена любовна история.
***
покажи ми безгрижен земеделец и аз ще ти покажа психично здрав диригент
***
Който е казал, че щастие с пари не се купува, явно ги е имал в изобилие.
***
Ние сме само това, което знаем.
***
Всички революции са чиста фантазия до момента, в който се извършат, после стават историческа неизбежност.
***
Ако можеше да се бутилира, презрението на госпожа Уагстаф към младия ѝ съпруг сигурно щеше да се продава като отрова плъхове.