сряда, декември 28, 2016

Не заспивай

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2017

Поредната великолепна криминална загадка на Вердън.
Пенсионираният детектив Дейв Гърни се готви да замине на ски ваканция с жена си. Само че вместо в курорта във Върмонт отива в планините Адирондак в Ню Йорк, за да проучи странен случай. 4 мъже са се самоубили, след като са сънували кошмарен сън. Следовател от щатското Бюро за криминални разследвания обвинява пред медиите прсихолог, специализирал хипнотерапия, но без прокуратурата да повдигне официално обвинение. Смъртните случаи са в различни щати, но навсякъде местаната полиция е била притисната от анонимни, но силни фигури, позоваващи се на "националната сигурност". Цялата ситуация се усложнява значително от личните кошмари на съпругата на Гърни, преживяла лична трагедия в този район преди десетилетия.
На пръв поглед историята нямаше разумно обяснение. После беше като в пъзел-игрите - след като дълго време си обикалял около обекта се отдръпваш и от определени ъгъл и дистанция нещата се разбират. Някъде на 2/3 от книгата Вердън дава достатъчно косвени улики, за да може читателя сам да се досети кой е убиеца.


Харесах:
Той е затворник на собствената си представа за свобода.
***
Ако искаш някой да ти свърши работа, потърси някого, който е затрупан с работа.
***
Да сложиш такъв мощен инструмент в ръцете на амбициозни бюрократи с чувство за непогрешимост, бе като да дадеш оръжие за масово унищожение на училищни побойници.
***
Нищо, което може да се види по телевизията, не си струва вниманието на човек, ако има и половин мозък.
***
Страхът расте в мрака. Само открехни вратата. Остави го да си представя какво можеш да знаеш.

сряда, декември 21, 2016

Песен на сенките

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2016

След всичките си схватки с различно естествено и нееестествено зло, Чарли Паркър се сблъска с няколко престарели нацистки военнопрестъпници и техните закрилници. Невъзстановения детектив използва себе си за жива примамка, за да изкара на светло добре замаскиран социопат.
Интересните моменти са, че Чарли се самоназначи за консултант на свободна практика към тайнствения отдел на ФБР, закрилящ го от години и дори сподели част от придобитата документация в "Ангелите на гнева". А дъщерите му стават все по-страховити - и мъртвата, бродеща като дух, и живата, виждаща свръхестественото и май надарена с по-сериозни сили.

Харесах:
От теб никога няма да стане ченге... Твърде креативен си.
***
Те се държаха безукурно, което беше все едно да кажеш, че бомбата се държи добре, понеже не избухва.
***
Аз не искам доказателства, не и за онова, в което вярвам чрез вярата си. Ако имах доказателства, нямаше да имам нужда от вяра, а тъкмо вярата ме крепи.

събота, декември 17, 2016

Двоен изстрел

Автор: Стивън Ледър
Издател: Атика
Година: 2000

Ужасно посредствен трилър. Послдената книга за приключенията на бивш командос от САС, воювал на Фолкландските острови и в Северна Ирландия. Безнадеждно болен от рак, той е решил да си отиде бързо и в бой, но опита му да предизвика бойците от ИРА е пресечен от стария му командир. Има друга еднопосочна мисия - да бъде жива примамка за неуловим наемен убиец. Нататък е обичайното разтакаване на действието и нелепо поведение на залодеите в развръзката.
Имах по-високо мнение за автора.

Харесах:
ако беше лесно, всеки щеше да го прави

понеделник, декември 12, 2016

Война в небесата

Автор: Гавин Смит
Издател: Колибри
Година: 2016

Втората книга довърши историята, започната с "Ветеран".
Сбирщината от ветерани и престъпници трябва да довърши започнатото. Войната с Тях е приключила, Кликата е разкрита и обезвредена, но врагът е в колониите и се подготвя за атака над Земята. Напредничава био- и информационна технология в ръцете на психопат заплашва бъдещето на човечеството като цяло. И нашите тръгват - с караници и интриги, за да си търсят белята под порой от куршуми, плазма, лазери и обикновени остриета. А авторът поне нямаше нужда да вади Бог от машината - изкуственият интелект Бог беше в земната мрежа, а срещу него идваше вражеският проект Демиург. Както и други неща от ръкава и пръстите, разбира се. За късмет на всички, дори и гениалните психопати са тъпунгери в решителния сблъсък. То си има Кодекс за герои и злодеи.
Поредицата е киберпънк като от Уилям Гибсън с футуристичен екшън от Ричард Морган.

Харесах:
Месо, някога човек, тупва на студения каменен под.
***
Грехът им щеше да е един от най-старите: имаха нещо, което друг иска, и не бяха достатъчно свирепи, за да го бранят.
***
Защо да правим каквото и да било, когато можем просто да се вайкаме?

четвъртък, декември 01, 2016

Кутията на Пандора

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 1992

Последните месеци на СССР. Икономиката вече е в колапс. Корупцията е извън всякакъв контрол а престъпността расте главоломно. Домораслите демократи на Елцин вдигат шум и дават вид като алтернатива на безидейната КПСС. Старата номенклатура не знае какво да прави, освен да се пробва да върне часовника към сталинската епоха чрез военен преврат, но е твърде некадърна за това.
Александрър Турецки и другарите му от прокуратурата и милицията отново са в центъра на събитията - привидно нелепа история с убийство на непознат бързо ескалира в разследване на няколко престъпни групи с членове сред органите за сигурност. Този път не успяват да разплетат възела навреме и преврата избухва, за да се самозадуши за 2 дни. Все пак успяват да попречат на шайката малоумни номенклатурчици в опита да се докопат до пълен контрол над ядрения арсенал.

Харесах:
В писмата си все питаш какво да донесеш. Въпреки победата на нашите демократи тук направо няма нищо за ядене. Ако вземеш една щафета салам, ще ти бъдем много благодарни.

вторник, ноември 29, 2016

Трескави сънища

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Сиела
Година: 2016

Не ми допадна много. Разтеглена готическа история на сблъсък между едни от последните представители на изчезваща раса вампири. Единия - древен, капризен, зъл и глупав, другият - млад, иновативен, добронамерен и глупав. Всичко това на фона на параходите по Мисисипи от
средата на XIX век.
Направи ми впечатление огромната прилика между вампирите тук и в "Слепоглед" на Уотс.

Харесах:
Съжалявам, че го направих и , по дяволите, съжалявам още повече, че ме хванаха.
***
Наполовина мечтател, наполовина самохвалко, но съвсем изцяло глупак.
***
Ако нямаш избор, доброто и злото не съществуват.

четвъртък, ноември 24, 2016

Своенравното хлапе

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Сиела
Година: 2016

Много забавна спейс-опера. Куп задявки със Star trek и сходната му спейс-опера, комбинирано с не особено оригинално поднесена социална сатира на консуматорското общество.
Боен космически кораб, командван от новопроизведен капитан-чешит потегля на първата си мисия сред Космоса в, изследване/опознаване/онождане на галактиката и разумните форми на живот в нея. Екипажът също е нов, а женската му част е подбирана само по снимки. Епизодите на кризи следват един след друг, поведението на капитана и екипажа е пълна гротеска. Тук-там прозираше стила на Ериксън от "Малазанска книга на мъртвите" - легендарни истории, скицирани с няколко думи, подмолни планове, едва загатнати и персонажи с истории като от древни саги. Екипът морски пехотинци беше като Подпалвачите на мостове, но от вселената на Warhammer.
На места се смях на глас.

Харесах:
Всъщност, адютант, управляват ни фашисти. Просто не се наричат така.
***
Раста Ви е колективно луда и да, управляват Ви малоумници.

събота, ноември 19, 2016

Операция "ФАУСт"

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 1994

Хронологично втората книга за Александър Турецки.
Средата на '80-те. Горбачов вече е на власт, но Перестройката все още не е започнала. Войната в Афганистан се ожесточава, вътрешния разпад на СССР продължава. В Москва е взривен вагон на метрото и са набедени арменски националисти. Стажантка в прокуратурата е убита в жилището си от неизвестни лица. Турецки тръгва по следите, а те водят към военните. По-лошо - към конспиративна група в Спецназ на ГРУ. Под лозунги, изчегъртани от нацистката философия и мъглата на психотропен препарат против страх в бойни условия е сформирана организацията "Афганистанско братство". Целта им е да предизвикат ядрени аварии , които да изтребят 70-80% от населението по света, а остатъка да бъде подчинен на нова воинска култура. Всъщност няколко умни и безскрупулни човека на високи позиции подготвят военен преврат и връщане със замах на сталинската епоха на терор, страх и подчинение. Разбира се, Турецки успява да разкрие всичко и да алармира директно Горбачов. КГБ извършва задкулисна чистка, а за награда Турецки и помощниците му са оставени живи. Лична награда от Генсека все пак.
Отново се набива в очи бита в соцлагера - недоимък, черна борса за практически всичко що-годе стойностно, корупция на всички нива и от всякакъв тип. Допълнено с типичния съветски лайфстайл - алкохол по всяко време дори и на работното място, курварлък, подлост и лицемерие дори и спрямо най-близките.

Харесах:
има престъпен свят, където хората извършват рутинни престъпления, но има и престъпен антисвят, където се извършват необичайни престъпления
***
Стопанската милиция наблюдава управлението на столовете и ресторантите и зорко следи търговската мрежа на столицата да краде равномерно, без да се самозабравя. За което крадците проявяват благодарност - снабдяват милицията с хубави продукти...

четвъртък, ноември 17, 2016

Островитяни

Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август
Година: 2013

Странна книга, но увличаща. Структурирана е като описание на острови от фантастичен Архипелаг на сънищата. Част са като описания от туристически справочник, част - исторически справки, част - истории от първо лице. Из цялата книга са разхвърляни фрагменти от истории в пресичащи се сюжетни линии и за по-голямо предизвикателство не са подредени хронологично. До някъде приличаше на космическата уестърн поредица на Резник.
Единственото, за което съжалявам е, че това е 3-та книга от поредица, която явно няма да бъде издадена.

Харесах:
Хората, водещи войни, имаха нужда от карти.

неделя, ноември 13, 2016

Измамата

Автор: Андерш де ла Моте
Издател: Сиела
Година:

Последната книга на трилогията.
Хенрик НР Петершон и сестра му Ребека Нормен продължават да са под прицела на Играта. Манипулирани са да заемат подходящите места за събитието, обозначено в графика като End Game. Само че те са млко по-умни и не чак толкова психясали от очакванията на Водача. Отделно в самата Игра има заговор със собствени цели.
На книгите им личи, че са опит за конкуренция на трилогията на Стиг Ларшон, но пречупени през холивудски стил на сюжетно развитие. Според мен на места беше излишно претрупано с американски английски жаргон и препратки към световната англоезична поп-култура.

неделя, ноември 06, 2016

Бъди ми враг

Автор: Иън Макдоналд
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2016

Втората книга от поредицата "Евърнес" понамалява стийм-пънка за сметка на нано-технологичните si-fi спекулации.
Бягайки от Ордена, въздушния кораб "Евърнес" се заклещва в алтернативна Земя, където ледниковата епоха е в разгара си. Бягството от него пък ги отвежда на поставената под карантина Земя1 - първият свят, отворил портал към алтернативни светове. Технологията там е най-развита и притежават апаратура, с която може да се разчете до кои алтернативни вселени е отварял портали скоковия пистолет и евентуално ще могат да открият д-р Сингх. Проблемът е, че експеримент с нанотехнология, основана на самовъзпроизвеждане на принципа на вируса  е излязъл от контрол (какъв точно е смисъла от точно такава технология ми убягна). Нанотехнологичния вирус е погълнал на 6 милиарда човека и е еволюирал в Съзнанието на Наан (как - съвсем неясно). Оцелелите анклави на хората са под защитата на електромагнитни полета и все още се ласкаят с надеждата, че ще организират контраатака и ще си възвърнат света.
Орденът (група влиятелни политици от Множеството) привлича за агент Евърет М. Сингх - алтернативно копие на главния герой. Пометен при инсценирана автокатастрофа, той е превърнат в киборг от Трин - единствената извънземна раса/цивилизация, установила контакт с която и да е Земя от Множеството. Орденът продължава да иска Инфундибулума (пътеводителя към всички места във всички вселени от Целостта) и Евърет трябва да се сражава с Евърет М.
След още малко очаквани битки, сделки, измами и обрати, екипажа на "Евърнес" се сдобива с исканата апаратура и потегля в търсене на д-р Сингх. Орденът лепва на кораба квантово проследяващо устройство. Евърет М измъква част от Наан извън карантината над Земя1 и остава да я пусне на свобода в някоя подбрана от него вселена. Общо взето всичко е готово за финала.
Артлайн вероятно ще издадат и последната част тази година, което ще е добро разнообразие сред точещите се с години поредици.

Харесах:
Експоненциален растеж. Втората степен е доста страшно нещо в света на математиката.
***
Беше толкова лесно да си прекалено умен.

понеделник, октомври 31, 2016

Тръпката

Автор: Андерш де ла Моте
Издател: Сиела
Година: 2015

Осезаемо подобрение спрямо първата книга.
Хенрик "HP" Петершон продължава да бяга, след като е откраднал текущите средства от анонимната банкова сметка на Играта. Не може да спи, гони го параноята, гризе го носталгия. В една напушена история в дубайската пустиня се оказва набеден за убийство на шведска гражданка. Тове е достатъчно, за да му даде цел - да се върне и да разбере защо е била убита. Единствената следа е нейната фирма, управлявана от бившия ѝ мъж. Въпросната IT-компания се оказва местенце, в което под табелката "кризисен мениджмънт на комуникациите" се занимават с прикриване на неудобни теми за клиентите им. Всъщност стигат много по-далеч - чрез "тролове" и фалшиви личности манипулират дискусии в удобна насока, създават и сриват онлайн кампании и т.н.. Освен това почти сигурно прикриват Играта поне в Швеция.
Ребека Нормен, по-голямата сестра на HP, изживява първата си сериозна професионална криза след кариерния скок благодарение на предотвратения в предната книга атентат. Тя прекратява посещение в Дарфур на шведска министърка и осуетява атентат, засечен само от нея. В резулат е подследствена за тежко служебно нарушение, а в полицейски форум срещу нея започват да се изливат кофи с помия. Личният ѝ живот е объркана история от задълбочила се връзка, афера с женен колега и забивка с непознат. Точно в най-неподходящия момент се оказва на подходящото място, за да измъкне непрокопсания си брат и покрай това да започне обрат в собствената си бъркотия.
В края лошите са прецакани в стил "Бандата на Оушън" епизод пореден, а на зад кулисите се очертават нови мощни сили, които са наясно с Играта и нямат желание да бъде играна на техен терен.
Съвсем скоро ще разбера дали автора ще продължи възходящата линия на развитие.

Харесах:
модерният, свободолюбив човек, прегърнал идеята за поверителност на информацията, картографира сам себе си до най-малките лични подробности
***
Информацията вече не се стича от горе надолу, ами във всички посоки.
***
целия place лесно щеше да издържи дванайсет рунда срещу Вегас за титлата по безвкусица в тека категория

четвъртък, октомври 27, 2016

Заподозрян №1

Автор: Джеймс Патерсън & Максин Паетро
Издател: Ентусиаст
Година: 2013

Книгата е доста под нивото и на двамата автори.
Нова поредица с главен герой Джак Морган. Завършил елитен университет, служил в Афганистан като пилот на хеликоптер в морската пехота, работил за ЦРУ и наследил детективската агенция на баща си. Както и искрено мразещ го брат-близнак, прецакана голяма любов и поведение на първолак в сладкарница без възрастни.
Джак е натопен за убийството на последната си бивша приятелка. Уликите са сериозни и екипа се залавя здраво с разследването. Освен това имат да пазят холивудска звезда с проблемно поведение и страст към дрогата, наети са да разкрият поредица убийства в хотели и трябва да открият микробус с наркотици за мафията. Принципно всичко това предполага едновремено екшън, криминална загадка и дори адвокатски трилър. Отчасти го има, но всичко е претупано набързо, сякаш на авторите никак не им се е занимавало с герои, загадки, интрига или поне сюжет.
Голямото достойнство на книгата е лесния прочит. Похвална е идеята да се пусне е-издание с опция "наем за 30 дни" на 1/2 цена.

Харесах:
Усмивката му беше сияйна, но студена, като зимно слънце върху повърхността на замръзнало езеро.

понеделник, октомври 24, 2016

Черният квадрат

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 2001

Отдавна се каня да прочета началото на поредицата за Александър Турецки. Най-малкото заради удивителните съвпадения между неговата книга "Последният маршал" от 1996г. и идването на власт на Путин през 1999г.
Всичко започва в края на '82, когато Турецки е стажант в прокуратурата. Брежнев съвсем наскоро е умрял, Андропов току-що е взел властта и започва краткия си поход срещу корупцията сред държавния апарат на СССР, а войната в Афганистан вече набира сила. Привидно самоубийство много бързо вкарва следствената бригада в пряк сблъсък с недосегаем генерал от КГБ, отговарящ за шпионаж и диверсии на Запад. В дъното е баналното - покрай борбата с "гнилия капитализъм" изчезват много пари в конвертируема валута, а вътре в СССР се провеждат "операции", покровителстващи криминални престъпници. Отделно във вилата на привидно недосегаем зам. председател на Президиума е заформен трезор за "порядъчни хора". В секретен цех се печатат фалшиви долари за икономическа дестабилизация на Запада (от Хитлер през '40 до Саддам през '90-те все го пробват тоя трик, и все се оказва в полза на американската икономика до степен доларите да измесят националните валути на всевъзможните враждебни режими). Успоредно с това текат други дела, помитащи брежневски кадри от високите им местенца, където с години се вихри корупция, на която и африканска диктатура би завидяла. В течението на разследването изплува секретен план в 3 точки: да се откраднат западните достижения в електрониката (правеше се, но терминът ноу-хау се оказа нереодолима пречка); да се постави под съветски контрол черния пазар на оръжие и наркотици, особено в Третия свят (и това беше направено, но само ускори процеса на корумпиране на спец-службите в Източния блок); да се завладеят с военна сила 15-на страни, притежаващи ключови суровини и да се постави Запада на колене за ресурси до 2000-ната. Последната точка докарва един икономист и още няколко честни люде до опит да предадат информацията на Запад. Защото цената на опита е пълна военизация на обществото и довеждането му до тотална мизерия (и то на фона на обичайния съветски бит от '80-те), както и почти сигурна пълномащабна война със Запада. В края все пак добрите побеждават и не се стига до "измяна на Родината".
Беше добре да си припомня времената на "развития социализъм" - липса на хранителни продукти, липса на жилища, липса на облекло и липса на домакинска техника. Дори и милицията е снаражена  мизерна техника и разбити коли, а възнагражденията са смайващо ниски (от днешна гледна точка). Връзката по телефона с немного отдалечен град отнема по час, във времето, когато на Запад мобилните телефони вече са пуснати в свободна продажба. За сметка на това всички пият навсякъде и по всяко време, всички нарушават законните и това си е общоприето поведение. Бардаците са известни, органите от всички нива ги закрилят и използват за събиране на компрометиращи материали с цел изнудване. Малолетни си продават задника на кавказки чичковци срещу иначе недостижими дрънкулки, мафията открито държи московския хиподрум, а черната борса е дори на ниво будка за цигари. И дъното тепърва ще бъде удряно.
Имаше една интересна подметка, че на лекарка, работила в болница в Афганистан са ѝ плащали във валута. Не съм проверявал, но би обяснило някои неща.

Харесах:
Само на пленумите и сесиите се страхуваме да говорим истината - да не би народът или Рейгън да ни разберат погрешно, не дай Боже!
***
За мен интелигентността не е социална принадлежност, а състояние на душата.
***
Борбата с корупцията в една корумпирана държава е безумна донкихотщина...

неделя, октомври 23, 2016

Възмездие

Автор: Джилиан Хофман
Издател: Колибри
Година: 2007

Доста напомня поредицата за Кей Скарпета.
Студентка е изнасилена и изтезавана жестоко в квартирата си. Години по-късно със сменено име тя е прокурор в Маями, където вилнее садистичен сериен убиец. Полицията залавя случайно кола с труп в багажника, а шофьорът е изправен пред съда. Същият изверг, изнасилил я преди години. Процесът е проблемен - уликите са поставени под съмнения и няма нито една, твърдо уличаваща изрода като убиец. Спирането на колата на пътя е практически незаконно и процеса трябва да бъде анулиран, нейният личен конфликт на интереси най-малко трябва да я отстрани от делото, ако не и да я изхвърли от системата и лиши от права на юрист. Вместо това с любезното съдействие на адвокатката на обвиняемия и появили се в последния момент "трофеи" от жертвите се стига до смъртна присъда. За да може да се разиграе и обичайния изненадващ сблъсък в развръзката.
Идеята да се изправят жертва и насилник с разменени роли, но в рамките на съдебната система е интересна и дава възможност за доста по-добра история. Подразни ме лицемерието на авторката. Или застава на страната на закона, или избира справедливостта пред правосъдието. Мънкането ѝ по повод на правилни, но нередовни действия е досадно и неискрено.

сряда, октомври 19, 2016

Играта

Автор: Андерш де ла Моте
Издател: Сиела
Година: 2015

Приятна книга, експлоатираща вече клиширана теория на конспирацията.
Типичен лузър се връща от поредния безпаметен купон, но се сдобива със смартфон. А през него му предлагат участие в Играта. Първоначално задачите са глуповати - да открадне чадър от случаен човек, да надраска врата и т.н. Успехите носят "точки в класацията" и пари. Но загрубяват до ниво нападение над полицейски ескорт. В който се оказва сестра му и това го пречупва да наруши основното правило - никога не говори за Играта. Изхвърлен, останал без пари и признание на "публиката", той тръгва да търси какво е Играта и как да се върне в нея. Както си е редно, бързо получава контакт с IT-специалист, изградил шведския сървър. Играта е добре финансирана световна конспиративна мрежа, включваща огромно количество хора с различни интереси и възможности.  Ниските нива осигуряват информация и ресурси, а рискуващите повече извършват различни мисии. Основната част е хазарт - "наблюдателите" залагат на изхода на различни задачи, но основния приход на Играта са поръчките, вариращи от шпионаж през унижение и диверсия, до убийства. А в САЩ и Швеция има зададени събития със заглавие "End game". Естествено, друг случаен социопат-аутист-гений помага да се извлече тази информация. В подходящ момент се предотвратява терористичен акт и се срива шведския сървър на Играта. За втората част остава разнищването на конспирацията и докопването на парите от анонимната цифрова сметка на Кайманите.
Втората нишка е сетрата-полицай, бореща се с миналото си. В тази част беше просто поддържащ и направляващ персонаж, но подозирам че ще има по-смислено участие в следващите две книги.
Като цяло - нищо особено, с осъзнати подчертани препратки към много други филми и книги. Приятният стил и липсата на претенции компенсират доста от предвидиммия сюжет.

събота, октомври 15, 2016

Един ден на Иван Денисович

Автор: Александър Солженицин
Издател: Интерпринт
Година: 1990

Много дълго отлагах четенето на Солженицин. До някъде съм бил прав - трябваше да порастна достатъчно.

  • "Един ден на Иван Денисович" - повест, описваща един зимен ден на лагерист от ставане до заспиване: глад, студ, мизерия, непосилен труд, тормоз. Всичко това предадено през мирогледа на опитен зек, който за 8 години обикаляне на лагери и затвори се е приспособил максимално удачно според способностите си в бита на лагерите. Дори и в системата на ГУЛаг корупцията е навсякъде - от кухнята до кабинета коменданта. Дори и тези които нямат почти нищо, успяват да измислят какво да изтъргуват за парченце храна или фас от цигара. За мой потрес забелязах ужасно много общи черти на наборната казарма по съвеЦки образец и наказателния лагер.
  • "Матрьонината къща" - опис на живуркането в забутано селце след Втората световна. Мизерия, недоимък и безнадеждна нищета съставляват бита на селяните. Главната героиня има много общи черти с моята баба, но пък е кротка.
  • "Захар Торбата" - посещение на паметника на Куликовско поле - още мизерия и безнадеждно живуркане
  • "Великденско кръстно шествие" - години след Втората световна в малко градче ще се проведе традиционното великденско шествие и за разлика предни десетилетия, придошлите комсомолци поне се държат неагресивно
  • "Колко жалко" -  така пише журналист за предполагаемо починал инженер-хидролог, сам разработил проект за облагородяване на речна долина през 1912. А той е доживял - смъртната присъда е отменена, 20-те години лагер са преживени, и сега е въдворен далече от всичко
  • "дясната ръка" - в летен Ташкент въдворен в пустинятаагерист се лекува от тежко заболяване, а в болницата се среща с ветеран от революционните "специални отряди" - също жертва на безразличието на системата, която сам е изграждал с кръвта на другите
Книгата е силно препоръчителна за всеки, вярващ че съветският строй е дал нещо що-годе хубаво поне на собствените си поданици.

четвъртък, октомври 13, 2016

Книга на тайните

Автор: Ерика Суайлър
Издател: СофтПрес
Година: 2015

Една от кротките истории, в които магия и реалност са преплетени по начин, който би зарадвал Бредбъри.
Млад библиотекар в Лонг Айлънд получава като дарение странна книга - дневник на пътуващ цирк от XVIII век, в който има листовка за участието на баба му в цирково представление от XX-ти век. Ровенето в архивите води до изненадващо разкритие: всички жени от неговия род са се удавили на 24 юли. Той вече е преживял самоубийството на майка си, а датата наближава и сестра му ще се завърне в разпадащия се семеен дом край океана. Цирк, таро, русалки, любов, страх, приятелство и изневяра - всичко това е свързано в обща история.
Струваше си прочита.

Харесах:
Да осъзнаеш, че някой е намирал съществуването си за непоносимо, когато си бил в живота му, е като шамар.
***
Не се държа като идиот, а като по-големия ти брат.

събота, октомври 08, 2016

Подземието

Автор: Стивън Ледър
Издател: Плеяда
Година:

Брилянтна история в 114 страници.
В Ню Йорк вилнее поредния сериен убиец. Свръхинтелигентен неуспешен сценарист и истински социопат с кофти детство броди из града и скоро привлича вниманието на полицията. В звукоизолирано подземие поредната жертва е подложена на психическо пречупване преди да се стигне до физическия край. Всичко е нацепено от резюмета на поредица сценарии - трилъри, екшъни, черни комедии. Залозите се покачават по пътя към развръзката.

 Харесах:
Умствено обременен, може да се каже. Или душевно безразличен.

петък, октомври 07, 2016

Небесни псета

Автор: Джей Ръсел
Издател: Бард
Година: 1999

Много по-слаба от следващата книга.
Поредната холивудска ТВ-звезда с ранно приключила кариера се изхранва като нискоразреден частен детектив. Толкова ниско, че един сутеньор го наема да търси изчезнала проститутка. Разследването води до никому неизвестна филмова компания, намираща се в офис на световно прочута филмова компания, собственост на една от най-големите акули във филмовия бизнес. Там никой не иска негативен шум, най-малкото защото предстои сделка за продажбата на компанията на японски концерн и милиарди ще сменят собствениците си. Само че изчезналите проститутки са повече от една, в забутани каньони ги използват за ритуални убийства пред кинокамера, а участващите чудовища са съвсем истински.  Просто Калифорния е следващото бойно поле, където 2 антагонистични могъщи духа от японския пантеон ще продължат хилядолетния си сблъсък. Смърните хора не влизат в сметката, освен като храна или пушечно месо. Но все лошите са оставили някакъв шанс и добрите побеждават в последния момент.

Харесах:
Каквото оставаше от седмицата, отмина като хубаво момиче по тротоара.
***
всички са социалисти, стига някой друг да пуска парите
***
Ченгето се свлече като студена бира в горещ ден.

събота, октомври 01, 2016

Глутница ангели

Автор: Джей Ръсел
Издател: Бард
Година: 1999

Погрешка прескочих първата в серията.
Преживяващ ренесанс на кариерата си на TV-звезда бивш частен детектив отива в Лондон, за да рекламира първия сезон на новия си сериал. Почти веднага се забърква в серия инциденти. Новите му познати - мистична индийка, ексИРА ирландка и местен неодруид, го въвеждат в събитията: Ултима Туле продължава мисията си. Митичното окултно общество, свързано със зараждането на нацизма през '20-те,все още съществува и трупа окултна, финансова, политическа и физическа мощ. Този път са решили да докопат Великобритания и по-специално магическата ѝ мощ. Фабулата е обичайната - лошите са могъщи, но некадърни, добрите са тъпи, но побеждават накрая.
Книгата е забавна и лесна за четене.

Харесах:
с годините не ставаме по-мъдри, просто осъзнаваме по-ясно колко сме податливи на глупостта
***
от циника до романтика има само една крачка
***
Анархистите са хора, които ненавиждат себе си, но не могат да го преглътнат. Затова накрая насочват омразата си към всеки и всичко.

сряда, септември 28, 2016

Снежния човек

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2013

Хари Хуле се бори с алкохолизма и напускането на Ракел чрез много спорт. Не му помага особено, но няма друга алтернатива. Докато полицейската работа не му предлага нов случай. Сериен убиец в Норвегия, останал незабелязан повече от десетилетие. Лошото е, че убиецът вече не иска да е незабележим. Още по-лошото е, че си е набелязал Хари Хуле.
Когато падне първия сняг, изчезва раждала жена. Общото е, че децата им не са от законните бащи. Първоначално е изчезвала по една в година, но последния път следват 2 нападения и отрязаната глава на едната жертва прави разследването на убиец безспорно, въпреки огромното нежелание на ръководството на полицията. Новата, красива, способна и амбициозна колежка в отдела знае твърде много за случаен участник в историята. Убиецът е твърде добре подготвен за сблъсъка с Хари.
До тук е най-добрия роман за Хари Хуле, само че от самото начало налучках убиеца. Май свиквам с логическата схема на Несбьо.

Харесах:
Да опровергаеш твърдението, че земята е кръгла, и да твърдиш, че е плоска, са две различни неща.
***
Предлагаме да разграничим отговорността от вината.
***
справедливостта е нож с тъпо острие и като философия, и като съдник
***
кое е по-лошо: да отнемеш живота на човек, който иска да живее, иди да отнеме смъртта на човек, който иска да умре?

неделя, септември 25, 2016

Кваzи

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2016

На пръв поглед - змоби-апокалипсис през визията на Лукяненко. На втори - преработка на идеите за взаимоотношението в детективския тандем човек-робот на Айзък Азимов плюс концепцията за паките-пазители и хората на Лари Нивън. И поредната порция апострофи към братя Стругацки.
Еволюцията се стоварва върху човечеството. Умрелите се въздигат във вид на агресивни безмозъчни твари със способност за регенерация и неутолим апетит за месо. Някои от тях успяват да се възвисят до следващата фаза - квазиживот, в който не се размножават, не боледуват, регенерират, контролират въздигналите се, подсилват се водещите им интерес за сметка на почти всичко друго и спират да се развиват като личности. За по кратко ги наричат кваzи.
10 години по-късно във вътрешността на МКАД (московското околовръстно) живеят около 20 милиона човека, а извън него са организирани резервати за въздигналите се бродещи мъртъвци. Има и малка група кваzи. Точно както в Санкт Петербург 85% от населението са кваzи. В световен мащаб въздигналите се са към 6 млрд., а кваzи са 105 млн. Обичайните до сега хора са остатъка от разслоената човешка раса и гледат с доста подозрение към кваzитата. Въпреки мащаба на преживяната катастрофа ядрените арсенали се поддържат и модернизират, армията и полицията се радват на огромно доверие от населението, а в секретните лаборатории разработките на биооръжие имат нови насоки.
Московски следовател по смъртни случаи, неистово мразещ въздигналите се и дори кваzитата получава за партньор специален следовател от възвисилите се. Привидно простата задача - да се проучи необичайната и окончателна смърт на професор по биология със съпруга биолог-кваzи се превръща в отчаяно преследване. Целта - биооръжие на базата на шарката варицела, разработено от професора, предназначено да изтреби възрастните хора, оставяйки живи само децата, но без поражения над въздигналите се и кваzитата. Спецслужбите също са в играта и винаги са на ръка разстояние в най-близката сянка. Ситуацията дори не е драматична, а е направо безнадеждна - сред кваzитата поне 1/3 са на мнение, че хората са опасност и трябва да бъдат разбити, сред хората положението не е по-добро. Всички държат пръст на спусъка и чакат грешна стъпка или удачна ситуация за да ударят "врага". Отново всичко е в ръцете на един човек и бъдещето на расата зависи от индивидуалната му преценка. До следващия път.
Прави ми впечатление, че във втора книга писана след Майдана и Кримнаш, Лукяненко нарича украинците малоруси. Дали ако започне да ги нарича зебри ще очаква те да почнат да пасат трева? Трепетното преклонение към Путин само допълва картинката.

Харесах:
Да спориш с кваzи е все едно да спориш с някого в интернет.

вторник, септември 20, 2016

Архиви на злото

Автор: Чарлс Строс
Издател: Litus
Година: 2015

Страхотна книга! Забавна и "подшита" с физика и информатика над нивото на общия курс в ТУ. Плюс купищв препратки и шегички за гийкове, нърдове и редови почитатели.
Алтернативен свят, съчетаващ елементи от "Операция Хаос" и Hellboy, с доста от хумора на Пратчет и дори нещо от "Понеделник започва от събота". Нацистите са разработвали оръжие за масово унищожение чрез организирано изтребление в лагерите на смъртта и събиране на душите в езотерични суперкондензатори. Засекретен труд на Алън Тюринг прави от магията истинска наука и я смесва с информатиката. Жени се разболяват и превръщат в "горгони" - наблюдатели, променящи същността на част от въглеводородните съединения, което ги тласка към разпад и отделяне на топлинна енергия чрез запалване.
В този свят съществуват засекретени организации, елиминиращи окултните опасности или ограничаващи пораженията. Британската е Пералнята - остатък от разпусната след Втората световна война организация за специални операции, получила прозвището си от първоначалния си щаб - реквизирана пералня. Там работи Робърт Хауърд (кхъм), или просто сисадмина Боб. Някога той си е играл с необикновени математически абстракции и е стигнал твърде близо до отварянето на портал към друг свят. Прибран в Пералнята и получил "предложение, на което не може да откаже", към настоящия момент е добре подготвен окултист, който се занимава по цял ден с прецакан софтуер на полу-идиотите от администрацията в отдела. Защото в духа на Ерата на Плодния прилеп, администрацията в Пералнята е откачила на тема процедури, икономии, бумащина до ниво, което би просълзило и Паркинсън. Цялата система отстрани прилича на хамстер в колело - много енергия, вложена в тичане, но всъщност нищо не се придвижва на никъде. Което идеално устройва замаскираната в тази секретна организация група оперативници, вършеща необходимото и оставяща правителствения надзор да шляпа в бюрократичното блато.
Същинската история започва с летален инцидент, предизвикан от счетоводител, попаднал в грешен квалификационен курс. Добрата и безкомпромисна реакция на Боб и липсата на свободен оперативен персонал привлича вниманието на допотопен бюрократ от смътен отдел. Желанието на Боб се сбъдва и го пращат на безобидна проучвателна мисия. После в САЩ, където трябва да се срещне с британски учен, желаещ завръщане в родината и възпрепятстван от федералното правителство. Ученият е привлекателна жена, работеща в привидно отвлечена област, но напипала твърде опасна материя.Сблъсък с твърде сериозен противник, смърт на федерален агент и Боб има бойно кръщене. Следата води към митологизираната нацистка организация Аненербе и краят на войната, когато всички членове на окултния орден са били изтребвани безмилостно от Съюзниците. Нова атака над професорката сочи, че се мъти нещо голямо и има връзка с достъп до друг свят. Следва посещение в Амстердам, за проучване на слабо известен сред обществото библиотечен фонд на Рейксмузеум, съдържащ един от най-богатите архиви на окултното въоръжение в Третия райх. А всъщност става дума за класически капан за мишки, в която Боб е видимата охрана на сиренцето. Ударът не закъснява, но отряд бойци от Пералнята е там, за да започнат рейд в подобен на нашия сявят. Само мъртъв - избягалите там нацисти са успели да призоват "леден гигант" и Рагнарок вече е настъпил за тази Вселена. Следващата е нашата, но Боб мисли бързо и импровизира талантливо под напрежение.
Добрите печелят, а сисадмина получава красавицата.
За да се окаже насред опит за вътрешен преврат, организиран от дама на висока позиция с повече амбиция, отколкото познания в същинската работа на Пералнята. Което не ѝ пречи да използва опасно оръжие, превръщащо двойка наблюдателни камери в действаща "горгона" с дистанционен контрол. Непознаването на действителното разположение на силите винаги е за сметка на атакуващия.
Боб продължава да работи в Пералнята, чийто Директор отдавна е изчезнал, но никой не се е осмелил да го замести. Самата Пералня и сходните ѝ организации тихомълком, но усилено се готвят за настъпването на събитие след няколко години, което май ще е самото завръщане на Великите Древни начело с Кхтулу.

Послеслова е добър колкото и самата книга.

Харесах:
Пристегнат в костюма под налягане, аз се чувствам като комикс герой от 50-те, който се е залутал в гардероба на фетишистки филм.
***
Живеем в епоха на несигурност, сложност и параноя. Несигурност, понеже през последните няколко века в света просто се е струпало прекалено много познание, за да може едно-единствено човешко същество да си го набута цялото в главата; ако се копне по-надълбоко, ще открием, че всички сме невежи. Сложността се увеличава, понеже областите ни на невежество е слепите ни петна се пресичат по непредсказуеми начини - повечето добронамерени проекти имат непредсказуеми странични ефекти. Параноята е законно отроче на тези странични ефекти; светът изобщо не е какъвто изглежда, и всъщност можем никога да не успеем да го възприемем точно какъвто е, без успокояващите филтърни стъкла на предубежденията ни и на масовите медии.
Следователно е едновременно и привлекателно (и плашещо) да вярваме, че някой някъде знае истината.
***
Компютрите са инвазивна технология и където и да попаднат, благодарение на дестилата на умовете ни оставят лигава следа от свързаност, гъста информация и смислово богатство.
***
В реалността няма нищо по-далеч от истината.

неделя, септември 18, 2016

Годината на демона

Автор: Стив Байн
Издател: Сиела
Година: 2015

Успехът на първата книга е довел до продължението на историята за полицайката Марико и магическия меч на Иназума.
След оцеляването ѝ в дуел с мечове, Марико се превръща в полицейска звезда и е официално назначена в отдел "Наркотици". Пореден рейд я сблъсква със сделка между якудза и тайнствена секта, доставяща наркотици срещу прекурсори. По време на бъркотията е под носа на полицаите е открадната старинна желязна маска. В дневниците на починалия историк и специалист по мечове има скица на маската и записка, свързваща я със завещания на Марико меч на Иназума. Разследването става все по-странно - въпросната маска е била обект на прекъснатата сделка, а с доставяните по-рано прекурсори освен дрога може да се изработи и мощен експлозив. Мечът на Иназума е откраднат от стената над леглото на Марико, докато тя спи в заключения си апартамент. В къща на сектата е намерен цианид и остатъци от самоделни шрапнелни бомби. Намесата на полицията обърква планираните атентати и осуетява детонацията на подготвената бомба, но залавянето и осъждането на водача на култа прекъсва следите към организацията. Мечът се връща в ръцете на Марико. Явно в следващите книги взаимното преследване ще продължи с пълна сила.
Историческите ретроспекции продължиха историята за младежа-самурай от епохата на обединението на Япония и сблъсъка му с висш генерал на Тойотоми. Новата историческа ретроспективна линия беше за сакато момиче, клан нинджи, маската и меча. Как всичко това се подрежда в продължаващата с векове история остава за следващите книги. Които мяй няма да излязат на български.

Харесах:
Ти знаеш твърде малко и предполагаш твърде много.
***
дългът на господарят му бе никога да не издава заповеди, които не заслужават да бъдат изпълнени

събота, септември 03, 2016

Войните ги започват неудачниците

Автор: Вадим Панов
Издател: Колибри
Година: 2016

Много приятно urban-фентъзи.
Криптоисториците са прави - преди за Земята човечеството са живели и други разумни раси, изградили могъщи цивилизации и после изчезнали. Почти. Остатъците на някогашните велики раси се скриват един след друг в Тайния град със своите артефакти и познания и продължават да живеят според Кодекса. А тайният град е в Москва. Или Москва е около Тайния град.
Три Велики дома и гравитиращите около тях семейства контролират Тайния град чрез магическата енергия, която добиват и разпределят чрез артефактите си. Във Великият дом Чуд има старо предсказание за появата на Вестителя - мъж-магьосник (в тази раса само жените могат да боравят с магия), който ще може да борави с всички магически източници, ще разгроми противниците и  завладее света. И той се ражда, за да изпълни предсказанието. Но владетелката на Чуд няма желание да слезе от трона и организира покушение. Неуспешно, но момчето избягва и отраства само, без възпитание и втълпяване на морални шаблони, за сметка на това пък с неограничена мощ. Няколко години по-късно е достатъчно могъщ, за да завладее извора на сила на своя дом и да започне офанзива срещу Великия дом Чуд и техния извор. А това предизвиква намесата на Тъмния двор, третия Велик дом. Вестителя няма тактически опит и разполага само с Червените шапки - нискоразредни улични хулигани и полу-дегенерати. Срещу него е лично Сантяго - комисарят на Тъмния дом, легендарен специалист по конфликти и конфронтации. Сблъсъкът е непредвидим и неконтролируем и въвлича обикновения московчанин Артьом, който става поредния обитател на Тъмния град. В същото време специален отдел на полицията начело с непреклонен следовател издирва серийния убиец Вивисектора. Развръзката включваше директен магически сблъсък, куршуми, гранати, експлозиви и много измама.
Като за първа книга, поредицата изглежда многообещаваща. Напомни ми едновременно за Дозорите на Лукяненко, "Нищи, никъде, никой" на Геймън и дори малко за Анкх-Морпорк на Пратчет/.

Харесах:
Аз съм главният специалист по боклуци, независимо от това в какво са се специализирали тези боклуци.
***
Героизмът на червея винаги предизвиква снизходително уважение.
***
Колкото по-просто е устроен мозъкът, толкова повече помпозност му е необходима, за да съществува.
***
вие не се отличавате от нас, затова при вас всичко е като при нас

сряда, август 31, 2016

Дъщерята на меча

Автор: Стив Бейн
Издател: Сиела
Година:

Амбициозна полицайка в Токио се опитва едновременно да се справя в консервативно-сексистка среда полицейския си участък и в семейство с натрапчива овдовяла майка и сестра-наркоманка. Новият ѝ арест води до информация за подготовка на нетипично за Япония голямо пласиране на кокаин от неизвестен на полицията бандит. Но традиционната връзка между якудза и полицаите я отклонява от това разследване и я засилва да проучва неуспешен домашен обир. На старинен меч от много възрастен и почти сляп професор по средновековна японска история. Който също така е ветеран от Втората световна война, едновременно позорно разжалван от офицерски чин и награден с висш орден лично от императора. Оттук се започва - няколко меча, изработени от митичния майстор Иназума, притежават магически качества и през вековете са предизвиквали събития, променящи историята на Япония. Сега един от тях е обсебил наркотрафикант-якудза, майстор на кенджуцу и го тласка към лудост и смърт. Единствено старият му учител разбира какво се случва и до къде може да се стигне. В традицията на драматичните екшъни полицайката става последната учничка на стария сенсей и всичко се разрешава в класически сблъсък на мечоносци.
Най-хубавото в книгата са ретроспекциите, връщащи историята във времената на самураите и воюващите феодали, когато армии от десетки хиляди се избиват в битки, но самотни мъже променят баланса на силите.

Харесах:
-Смяташ ли, че е мъдро, лейтенант?
-Необходимо е, сър. Това го прави мъдро.
***
Далеч по-лесно бе да организираш война, отколкото да накараш едно малко момиче да се държи прилично.

неделя, август 28, 2016

Сибола гори

Автор: Джеймс С.А. Кори
Издател: Бард
Година: 2015

След приключването на противопоставянето в Слънчевата система и отварянето на извънземния портал, човечеството получава шанс да се докопа до безброй планети. Още на първата се стига до сблъсък между самонастанили се поясни и корпоративна експедиция под лиценз на земния ООН. Заради досегашните си заслуги, Джеймс Холдън и корабът му са изпратени за посредници в конфликта. И поредната криза вече е на лице - планетата има своя защитна мрежа, повредена при древна атака, но все още опитваща се да функционира. Следователят Милър все още успява да съществува като отделна личност в погълналата го извънземна мрежа и с помощта на Холдън се опитва да изключи системата. Само че хората наоколо са твърде амбицирани да се трепят по между си. Е, Холдън се е справял и с по-тежки ситуации.
Най-доброто в книгата е епилога, когато се разбира истинската цел на изпращането на Холдън. Той е трябвало да се провали отново и още първата извънсистемна колония да пропадне, за да се обезкуражат поне малко желаещите незабавна емиграция. Защото Марс е пред колапс - наличието на годни за обитаване планети ще привлече достатъчно голяма част от населението му, за да се провали не само тераформирането, а и икономиката. След което 1600 бойни кораба и 15 000 бойни глави ще попаднат на пазара за техника втора ръка...

Харесах:
Ако искаш сянка, ще ти трябва светлина и нещо, което да застане на пътя ѝ.
***
Учеха се да решават насилието като уравнение, не да го елиминират, а да го разберат из основи.
***
Далечната перспектива е хубаво нещо, ако доживееш да ѝ видиш края 
***
Навиците надживяха ситуациите, които ги създаваха.

сряда, август 24, 2016

Вълкът през зимата

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорез
Година: 2016

Най-после книга за Чарли Паркър. При това историята се завръща към основната си нишка - сблъсъкът на Чарли Паркър със Злото.
Новият случай отново е в Мейн. Малкото градче Проспъръс някога е основано от някогашни сектанти, избягали от северна Англия. Новото им поселище е създадено край необичайна църква, пренесена камък по камък от старата родина. В градчето живеят потомци на първите заселници или потомци на подбрани родове от северна Англия. Външни преселници не се толерират, напускащите са рядкост и винаги запазват връзката с корените си. А градчето наистина просперира - показателите му са 50% над средното за щата. Обяснението е в бог, олицетворяван с природата, живеещ под църквата. И изпитващ глад. За хора. Живи. Най-добре млади жени.
Чарли Паркър започва разследване на изчезването на млада бивша наркоманка, дъщеря на познат бездомник. Следата го завежда бързо до целта, но противникът не е за подценяване. Двойка убийци почти успяват да го ликвидират. На сцената се появиха Ейнджъл и Луис, специален агент Рос, равин Епщайн и Лиат, дори и Колекционера даде принос. Развръзката мина без Чарли, но по обичайния безмилостен начин.
Новото е, че Вярващите не са били единствената група с връзки със свръхестественото. Друга група, Крепителите, действа доста по-потайно и разполага с по-голяма мощ, но пък има своите равностойни противници. Целите им са неясни за сега, но се интересуват от закупуването на мини по света.
Надявам се Прозорец да пуснат някоя от следващите книги за Коледа.

Харесах:
толкова рисков краткосрочен заем, че направо приличаше на поръчка за персонална рецесия
***
Страдащият обича да има компания, а прокълнатият се нуждае от нея.
***
Предпочиташе да е крал на нищото, отколкото принц на нещо си.
***
Мъртвите си оставаха мъртви и чакаха умиращите да попълят редиците им.
***
Лицемерието е особено противен порок.

събота, август 20, 2016

Драконът на Арканите

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2016

Краят на трилогията.
Сред драконите има анонимна група, наречена Пазителите, които считат, че човечеството трябва да има шанс за равенство и подпомагат оцеляването му. От организацията на Черния нокът се е отцепила фракцията на Арканите. По-радикални и безскрупулни, те планират срутването на Франция в хаос и война, която да доведе на трона крал с кръвта на дракон. Операцията е започнала в Мадрид и неподозиращата Ана Австрийска е дошла в Париж подготвена да ражда само деца с драконов произход. Намесата на противниците на Арканите зад кулисите води до аборти и дългогодишна невъзможност да осигури наследник на трона. Това води до нов план на Арканите - да събудят древен и примитивен дракон и да го хвърлят срещу Париж, за да опустоши столицата и физически да елиминира колкото се може повече от противниците им. Срещу този план застават едновременно Пазителите и Черния нокът, но предупрежденията идват твърде късно за изпреварващ удар. Остриетата на кардинала и ордена на Сен Жорж се изправят сами срещу атаката. Разбира се, добрите никога не губят.
Въпреки очакванията ми, Атос и Д'Артанян се появиха само като епизодични герои много преди развръзката.

Харесах:
предпочете да не размишлява за упорството на жените, достойни да бъдат обичани

вторник, август 16, 2016

Алхимикът от Сенките

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2015

Втората книга започва месец след края на предната. Ложата Черния нокът има нов план за дестабилизиране на Франция и най-добрият им агент, дракон в човешка форма с прозвището Алхимикът от Сенките е на път към Париж. Международна авантюристка има информация за събитията и се опитва да ги продаде на крадинал Ришельо срещу закрилата му, или поне така се старае да изглежда отстрани. Остриетата изтеглени от текущите им мисии и са включени в аферата. Кралят и кардиналът подготвят мащабна разправа с противници от всички нива, но може да закъснеят с удара.
Добавиха се още щрихи към света на Певел и се намекна за наличието друга фракция дракони. Останалото е ясно - дебнене, схватки с рапири, много сантименталност. Книгата завърши с атака на огромен черен дракон срещу затвора Шатле.
А Певел мимоходом спомена и Д'Артанян и Портос. Дали ще има куража/наглостта да включи героите на Дюма в развръзката?

Харесах:
една тайна винаги остава добре скрита, когато никой не подозира колко важна е тя

неделя, август 14, 2016

Остриетата на Кардинала

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2015

Не издържах на изкушението отново да се върна към епохата на Трийсет годишната война от гледната точка на Франция под управлението на кардинал дьо Ришельо. Този път във свят с дракони, магия и полу-човешки раси. Резултатът ми хареса изненадващо много.
Обстановката на романа е Париж, добре познат от романите на Александър Дюма. Дори и някои героите са излезли оттам - кардинал дьо Ришельо, отец Жозеф, граф дьо Рошфор, появи се за една сцена самият Атос. Светът не е точно нашият - съществуват дракони, макар че Прастарите дракони, създали магията, са изчезнали, други дракони с човешка форма живеят сред хората, има мелези и получовешката раса на драките, малки дракончета се орглеждат за домашни любимци, а виверни се ползват за летящи транспортни животни. Възможно е да има и други, но неспоменти в първи роман.
Събитията в романа започват 5 години след провал на обсадата на Ла Рошел и отцепването му като протестантска република. Вината е хвърлена върху таен отряд, известен като Остриетата на Кардинала. Предадени от свой член, загубили друг и позорно разформировани, бившите членове преживяват някакси в различни места. Но нова опасност принуждава кардинала отново да събере отряда и да го пусне насред сложна интрига. Без пълна информация за всички участници и интереси, без сигурна поддръжка, манипулирани отвън и отвътре, Остриетата се мятат в историята с главата напред. Играта е сложна - преплетени са интересите на Испания и Франция, на фракции в ложата Черен нокът (масонски тип организация, начело с личности с драконова кръв и рекрутираща с магия хора за адепти), на отделни личности в и  извън отряда. В цялата бъркотия успяват да предотвратят основаването на парижка ложа на Черния нокът и да елиминират доста от желаещите да се включат в нея, но историята тепърва ще започва да ескалира.

Харесах:
повечето мъже са верни, когато не е в техен интерес да изменят

четвъртък, август 11, 2016

Червени морета под червени небета

Автор: Скот Линч
Издател: Рива
Година: 2010

Очаквах втората книга да развие таланта на Линч в по-смислена посока. Вместо това получих още от същото - комплицирани до безумие интриги; мудно действие, накъсано от незначителни случки; бекраен и еднообразен диалог; още по-инфантилни главни герои.
Локи Ламора и Джийн Танен Изпълняват сложна измама в островния град Тал Верар. Целта - да окрадат най-голямото и добре пазено казино. Подготовката и изпълнението им отнемат 2 години. В момента, в който вече са близо, те се оказват въвлечени в местната политика - Архонта иска да ги използва като недоброволни агенти и ги отравя с бавнодействаща отрова, осигурявайки им антидот на порции. Неговата цел е абсолютната власт и се нуждае от кратка и победоносна война с пиратите. Те пък вече са били разгромявани от него и оцелелите дори не припарват до острова му. Локи и Джийн се впускат в приключение по море, намират приятели, врагове, любов и губят всичко накрая. Измамата е успешна, плячката - нищожна, огромни средства са невъзвратимо похарчени. И само Джийн получава противоотрова, а на Локи май му остават 2 месеца. Не планирам да видя как ще се справят в следващата книга.
Линч имаше интересната нишка с отмъщението на Вързомаговете от Картейн срещу Локи и Джийн, но я пренебрегна за сметка на собствен фентъзи-римейк на "Бандата на Оушън".

Харесах:
не допускай хората до нещо, и рано или късно то ще потъне в мистика, плътна като мъгла
***
Когато не можеш да измамиш играта, най-добре е да намериш начин да измамиш играча. 
***
Във въоръжената диктатура има по-малко пари. 

сряда, август 03, 2016

Пайнс

Автор: Блейк Крауч
Издател: Бард
Година: 2014

Похвалиха ми сериала и реших да прочета книгата за начало. Като цяло бива - смес между "Децата на царевицата" на Кинг, "Тунел под света" на Пол  и нещо "Къщата на звяра" на Леймън.
Агент на Сикрет сървис се събужда в малкото градче Уейуърд Пайнс в Айдахо след катастрофа и почти без спомени. В последствие той е игнориран и изолиран, без връзка с външния свят или средства за препитание. Опитите му да напусне града са осуетявани. Същевременно в градчето живее негова колежка и бивша любовница, два пъти по-възрастна отколкото преди няколко седмици, там са жена му и синът му - пет години по-възрастно отпреди седмица. В горите покрай охранявания периметър бродят невиждани смъртоносни създания. Населението на градеца се забавлява с линчуване по команда. Нищо не е наред, а обяснението е още по-откачено.

Харесах:
когато насилието се превърне в норма, хората се адаптират към нормата

понеделник, август 01, 2016

Лъжите на Локи Ламора

Автор: Скот Линч
Издател: Рива
Година: 2008

Разказът на Линч в сборника "Разбойници" ми направи отлично впечатление с интересен сетинг на света (смес от фентъзи и стийм-пънк) и забавно действие. Това ме амбицира най-после да започна поредната недоиздадена поредица.
Локи Ламора е сирак, попаднал в сборище на малолетни крадци и джебчии. Находчив, дързък и неуправляем от съвсем малък, скоро е продаден на специализирана банда измамници. Години по-късно той е водачът им, а занаятът им е измами на благородници в големи мащаби. Докато тече поредния гамбит, в градът се развихря подмолна война. Местният бос на подземния свят, държащ всичко в здрава хватка и привидно непоклатим, е поставен под обсада от непознат противник, избиващ верните водачи на банди. Участието на магьосник с уклон към садизъм на усложнява ситуацията. Локи е призован на служба, а същевременно е вербуван и от противника на принципа "подчини се или умри". С намесата на местната власт в лицето на разузнаването ситуацията се заплита още повече. Развръзката е пищна - атентат, измама, насилие и смърт по улиците.
Първата книга не е много зле като за дебют. Прекалено е многословна, с твърде много пируети на действието около главния герой и с досадната добавка едно-към-ужасно_много в развръзката. Ще видя и следващия том.

Харесах:
В живота има само три вида хора, които никога не можеш да преметнеш — собствениците на заложни къщи, курвите и родната ти майка. 
***
нощта има навик да прибавя тежест на фантазмите
***
Ако даваш съвети на четирсет - ти си досадник. Давай ги на седемдесет и си мъдрец.

понеделник, юли 25, 2016

Лицето

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година:2013

Подобно на "Невинност", и тук Кунц е изненадващо зле.
В романът е може би най-добрият злодей на Кунц - професорът по литература, анархист по убеждение и изрод по призвание Владимир Илич "Корки" Лапута. Специализирал се по всяването на хаос на всички нива с утопичната цел срутване на настоящия обществен ред, Корки извършва най-разнообразни диверсии: от обезлистяване на градински растения, през наводнявания на търговски центрове, до отвличания и убийства. Високо интелигентен, абсолютно бескрупулен, последователен, организиран и добре финансиран, той е сравним с д-р Ханибал Лектър.
Обаче историята е много зле. Ангели, демони, призраци се мотаят в опит за отвличането на синът на най-нашумялата холивудска звезда. Вместо да се получи свръхестествен трилър от типа на нигите на Джон Конъли, резултат е накъсано действие и дразнещи намеси свише.
Кунц или остарява, или се е изчерпал сериозно.

Харесах:
И през лошите времена, както и през добрите, единствените две абсолютно необходими неща си остават храната и илюзиите.
***
Многото пари крещят, богатството шепне.  
***
Хората, които се занимават с кино, лъжат по двадесет и четири часа в денонощието и само стават по-богати от това.
***
беше на четирсет и две години и скоро щеше да навърши тринадесет
***
Уплашен съм до смърт, но продължавам да бъда безстрашен

четвъртък, юли 21, 2016

Отвъд разлома

Автор: Питър Уотс
Издател: Deja book
Година: 2015

Втора книга на Уотс, второ трудно четене.
  • "Нещата" - чужда форма на живот попада на Земята, за да се сблъска с крайно необичайна и агресивна местна фауна - хората
  • "Островът" - експедиция, строяща телепортираща мрежа през галактиката попада на фауна тип Дайсънова сфера и е използвана за разчистване на сметки там
  • "Второто пришествие на Джасмин Фицджералд" - времето, пространството и вероятностите подлежат на управление, дори и когато има грешки в началото
  • "Слово за езичниците" - в едно алтернативно минало е открито влиянието на електромагнитното поле над мозъка за предизвикване на състоянието на екстаз, но Църквата винаги ще се нуждае от натурални фанатици
  • "У дома" - подложен на модификация водолаз стига до спасителната база, но понятието "дом" вече е различно
  • "Очите на Бога" - мозъчното сканиране е възможно и се прилага, а социопатите са повече от очакваното
  • "Плътта стана слово" - ИИ и човек си взаимодейства до степен на истинско общуване, но човекът държи курсора
  • "Облаци" - нещо в небето се е променило, облаците са сякаш живи и бурите затриват човешката цивилизация
  • "Еднодневка" - човечеството се е изхитрило да въстановява загинали, но завърналите се имат своето виждане по въпроса
  • "Посланик" - опита за Първи контакт се превръща в безмилостно преследване
  • "Делото "Хилкрест срещу Великовски" - дали унищожаването на плацебо-ефекта е наказуемо?
  • "Повторение на миналото" - дядо-евреин успява да сподели спомените си за Холокоста с внука си
  • "Ниша" - подводна станция за геотермална енергия остава с критично малък екипаж и някой ще се пречупи

Харесах:
Планетите са лошите родители на еволюцията. Самата им повърхност насърчава враждебните действия, акто концентрира природните ресурси на ограничени, подходящи за отбрана места, за които може да се води война.
***
Социопатията не е престъпление. Дявол да го вземе, ако не допускаха на борда всички хора с увредена съвест, местата в бизнес класа щяха да останат празни.
***
особено ме дразнят хората, които говорят за любов, когато имат предвид икономика
***
Най-добрите фалшификати са онези, които вече са забравили, че не са истински.

четвъртък, юли 14, 2016

Две луни

Автор: Елена Павлова
Издател: Изток-Запад
Година: 2016

Отдавна чаках нещо ново на  Елена Павлова. Част от разказите съм ги чел преди повече от 10 години, но пък има и няколко нови. Определено не е загубила форма. "Зимно преброяване на вампирите" има потенциал от повест да се превърне в цял роман.

понеделник, юли 11, 2016

Спящата и вретеното

Автор: Нийл Геймън
Издател: Артлайн
Година: 2016

Кратък разказ от най-добрите на Геймън.
Снежанка след историята си е кралица, готвеща се за своята сватба с прекрасен принц. А в съседно кралство три джуджета откриват разпространяваща се сънна епидемия. И вместо към венчилото младата кралица потегля на приключение. В заспалото кралство, отвъд омагьосаната гора, зад стената от розовите храсти, в най-високата кула на замъка спи прекрасна девойка. Единствения буден е една старица. Противникът е от познат вид. Никой не е очаквания персонаж.
Страхотни рисунки.

Конан, т.2

Автор: Робърт Хауърд
Издател: Изток-Запад
Година: 20166

Изток-Запад ме зарадваха и с втория том с приключенията на Конан. Както и в предния, за мен имаше няколко нови неща.
  • "Съкровището на Гуалур" - Конан планира измама в южно кралство, за да докопа древно съкровище, но си има достойна конкуренция
  • "Отвъд Черната река" - наемник в западните погранични земи на Аквилония, Конан се сражава за живота си срещу пиктите, вдигнали се на мащабна офанзива срещу колонистите
  • "Човекоядците от Замбула" - нощ в полу-пустинен град под туранска власт, красива жена, човекоядци и зъл жрец, приключението само засмуква Конан
  • "Часът на Дракона" - група политически авантюристи възкресяват най-могъщият маг, живял някога, и скоро Немедея и Аквилония са във война, а Конан трябва да опази живота и кралството си
  • "Червени гвоздеи" - тичайки подир жена, Конан се сблъсква с поредния загубен град, където измиращо племе доживява живота си в безкрайна кръвна вражда
  • "Дъщерята на ледения гигант" - в севера младия Конан преследва необикновено момиче и убива братята ѝ, а те не са хора
  • "Богът в купата" - Конан попада в полицейско разследване на убийство в музей, а убиецът е едно от децата на Сет
  • "Долината на изгубените жени" - Конан е боен вожд в черните кралства в дълбокия юг и е възприел изцяло местните привички на подлост и измама, но не е забравил и как да се изправя с меч и кураж срещу демони
  • "Черният странник" - Конан бяга стотици километри от пиктите, за да се срещне с група изгнаници и 2 пиратски екипажа на лов за съкровище, докато демон дири своето отмъщение

вторник, юли 05, 2016

Границата

Автор: Робърт Маккамън
Издател: Сиела
Година: 2015

Изненадващо зле.
Без предупреждение, за Земята се стоварва извънземна раса и за няколко дни унищожава въоръжените сили, голяма част от мегаполисите и практически цивилизацията. След това идва още една раса и се започва яростна битка по цялата планета. Използват се биооръжия, превръщаши хората в мутиращи зомбита, машини стават живи същества и т.н. Няколко години по-късно група оцелели се натъква момче, което би трябвало да е загинало от травмите си. Вместо това, то развива все по-могъщи сили, помитащи и 2-те воюващи извънземни раси. В него се е вселил Зеления фенер галактически миротворец, служещ на Висша сила и дошъл да спаси човечеството. Затова го водят на място, където се крие президента на САЩ, а той пък му отваря хранилището за артефакти в Зона 51. Там се пази неразбран подарък от древна раса - машина на времето, която ще даде шанс на миротвореца да защити Земята преди нашествието. И т.н. и т.н.
Не разбирам кой се е навил да издаде тая тъпотия.

събота, юли 02, 2016

Метро 2035

Автор: Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2016

Развръзката на света "Метро". В много голяма степен се припокрива с "Обитаемия остров" на Стругацки, но смесен с "ОМОН Ра" на Пелевин и вкаран в Underground на Кустурица. Има твърде големи разлики с "Метро 2033". Защото чудовищата вече не живеят извън метрото, а вътре в него. И героите-защитници всъщност са надзиратели в лагер.
Артьом живее нещастен на станция ВДНХ. Напуснал е Ордена, оженил се е за дъщерята на Мелник и търси отчаяно контакт с други оцелели по света. Защото е все така убеден, че преди да подаде координатите за стрелба по черните, само за миг е чул нещо в радиоефира.
Бракът е пропаднал, животът е непоносим и Артьом отново потегля на път през метрото и над него. Пак се сблъсква е Червената линия, където на военизирания комунизъм води до постоянен недоимък, попада в лагер на смъртта на Райха, отново е в търговския район на Ханза и стерилната интелектуална утопия на Полиса. Над земята вече не е толкова зле, но някой избива сталкерите. Защото в отдалечен район на Москва Червената линия е издигнала огромни ветрогенератори, а Ханза ги стопанисва под защитата на Ордена. Огромното количество електроенергия отива за захранване на старите съветски радиозаглушители. Защото света е оцелял - и Запада, и самата Русия. Но една група кукловоди, живееща в луксозен бункер, няма никакво намерение да допусне своите последни 50 000 поданици да плъзнат на свобода. И им създава изкуствен подземен свят, в който да търсят своето място и прехрана. А на картите извън метрото е отбелязано "там има Врагове". И добре дресираните руснаци са доволни от това положение - може да е гадно, но пък си е родно, така е било и така ще бъде. И само лудите и отчаяните са готови да напуснат "идеалното" общество - на тях прав им път. Или куршум в тила, според зависи.
Надявам се, че Глуховски се е изнесъл от Русия. Не бих искал да прочета как някой патриотичен чеченец или православен бурят или моторизиран казак го е застрелял пред Кремъл.

Харесах:
Режимите могат да се убият, империите грохват и умират, а идеите са като чумни бацили.
***
Храна трябва да има само за днес и винаги да не достига. На гладен стомах се мечтае за разбираеми неща.
***
Нали знаеш как понякога се събуждаш и се питаш: кой съм аз? И какво съм пил? И после отново: добре де, поне кой съм аз?
***
Всички се договарят със себе си.

петък, юли 01, 2016

Сезонът на злополуките

Автор: Мойра Фоули-Дойл
Издател: Егмонт
Година: 2016

Очаквах сълзлива свръестествено-тинейджърско-любовна драма. Получих приятна книга, говореща ненатрапчиво за света около подрастващите: семейното насилие, самоосъзнаването, експериментите със себе си. И да, имаше и малко свръхестесвени събития по ирландски.
Традицията в семейството е, че октомври е Сезонът на злополуките. Тогава членовете на семейство от самотна майка, 2 дъщери и доведен брат преживяват всевъзможни инциденти и се сдобиват с най-различни наранявания. След Хелоуин нещата се нормализират. Тази година сезонът е особено лош, според спомените на по-малката сестра, 18-годишна гимназистка. Но се налага да се изправи пред себе си и да преоцени спомените си за миналото, за да може да се справи с настоящето.

сряда, юни 29, 2016

Водосрез

Автор: Паоло Бачигалупи
Издател: Сиела
Година: 2016

Втора книга на Бачигалупи с тема апокалиптични климатични промени. В "Момиче на пружина" историята беше в Тайланд и водата давеше страната, тук действието е в Аризона и сушата унищожава Калифорния, Ню Мексико, Тексас, Аризона, Невада и т.н.
Водата е стока, по-ценна от петрола. Просто без нея не може. Великия щат Тексас е рухнал, населението му се е превърнало в омразни бежанци в околните щати. Мексико вече не съществува, заместено от Картелните щати. САЩ все още съществуват като отслабваща конфедерация от автономни щати, враждуващи по между си поти до степен на открит военен конфликт. Канада процътява, Китай е високотехнологичен лидер с решения на много проблеми за платежоспособни клиенти.
Историята се върти около опита на водната компания на Лас Вегас да докопа лъвския дял от водните права над река Колорадо в яростна конкуренция с Калифорния. Във Финикс е изпратен опитен водосрез - специалист по право, шпионаж и диверсия. Там го чака каша от предателства, отчаяние, насилие и чиста лудост. За пореден път се замислям какво би направил човек за да оцелее, отговорът отново е практически всичко.

Електронните книги на Сиела имат някакъв бъг, затрудняващ "прелистването" след като се мине половината. За втори път коментирам това с издателството и за втори път не срещам никакво желание за отстраняване на проблема. Ясно, не продават много е-книги, но това не е оправдание да предлагат некачествен продукт.

Харесах:
същинска божия чума с перки
***
Човек не вярва в данните, подлага ги на тестове... Ако можех да определя точния момент на същинското ни прецакване, то това ще да е решението, че данните са нещо, което може да се ползва заедно с думи от рода на "вярвам" и "не вярвам". 
***
всичката работа е лоша, докато не намериш по-гадна
***
никога не подценявай некомпетентността на държавна заплата

сряда, юни 22, 2016

Невинност

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година: 2016

Изненадващо зле.
В света ни живеят отделни личности, провокиращи необуздана агресия срещу себе си. Не защото са чудовища, а защото са напълно невинни - небелязни с "първородния грях", с което изправят всеки друг пред греховната му същност (?!). Преследвани и убивани, те единствени забелязват ангелите и демоните, бродещи сред нас по свои задачи. Апокалипсисът настъпва като в роман на Сакьо Комацу - биооръжие на Северна Корея се оказва твърде добро и излизайки от контрол предизвиква епидемия с 98% смъртност. Светът е наследн от невинните и животните, всички заживявт в сговор и дори хищниците минават на новопоявилите се плодове и зеленчуци. Кажете "алилуя", братя и сестри!
Кунц явно е имал нужда от бързи пари и е изпляска книга като за "библейския пояс". Дано да си е струвало.

Харесах:
все пътува, за да открие себе си, но вместо това окончателно се изгубил

четвъртък, юни 16, 2016

Светлина в прозорчето

Автор: Святослав Логинов
Издател: Terra Fantastica
Година: 2016

Общо-взето май схванах за какво става дума. Размисли относно смисъла на живота в стил "всичко е суета".
Главният герой е обикновен руснак - роден като сирак през Гражданската войа, мизерствал през детството си, воювал през Втората световна, цял живот работил на терен като пътностроителен инженер, отгледал единствен син и преживял смъртта му в Ангола, преживял самоубийството на жена си и изживял с тихо достойнство старините си. След смъртта попада в отвъдния свят, където задгробния живот се поддържа от една валута - спомените на живите за покойника. Всичко е възможно да се постигне с него, не може да се присвои, а само да се даде доброволно. Най-богати са най-известните, били те добри или зли, а за да се отърват от обикновените и обречени на изчезване, те са се оттеглили в Крепостта - цитадела, създадена от предприемчива асирийски владетел преди 3000 години и защитавана от елитен гарнизон. С цената на целия си собствен капитал старият инженер извоюва място за сина си в гарнизона и хипотетично вечен постживот. Останалото време изживява както и в първия си живот - тихо и с достойнство.
Бих харесал повече книгата, ако не бях че вече "Светът на Реката" на Фармър.

Харесах:
обикновено непознаване на историята, с което се отличава едва ли не всеки руски човек 
***
Натъпканият стомах също заглушава добре болката в опустошената душа.

неделя, юни 12, 2016

Новолуние

Автор: Иън Макдоналд
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2016

Иън Макдоналд определено е личното ми откритие за последните 2 години.
Книгата е първа от поредицата "Луна", започната миналата година. Историята ще продължи и в следващия том в стил "семейна сага".
В близко бъдеще Луната е колонизирана и на нея отраства вече 3-то поколение, успоредно с продължаващата емиграция от Земята. Няма правителство, собственик на всичко жизненоважно е Корпорацията за лунен напредък (КЛН), освен нея има Пет дракона - мощни фамилни компании, специализирали се в определена дейност и посягащи към всички други сфери на дейност, а всеки жител на луната е в договорни отношения по всички линии (основните вода, въздух, храна информация се контролират от КЛН). В тази система преговорите и договорите заместват законите, всичко подлежи на спазаряване, всяка сделка подлежи на разтрогване срещу обезщетение.
Историята е от гледната точка на семейство Корта - най-младия лунен Дракон, собственик на Корта Хелио - лунната компания-лидер в добива и износа за Земята на хелий-3 за реакторите за ядрен синтез. От майката-основател, разкриваща в предсмъртна изповед появата на компанията, през тримата синове-лидери, дъщерята-адвокат, полукръвния син аналитик и лунен върколак, до внука и внучката. Техният личен живот, бизнеса и обществените им ангажименти, личните и корпоративно-политически вражди и приятелства, както и няколкото включвания на персонажи извън семейството - всичко това дава картината на Луната, спрямо която Дивия Запад и Клондайк са кротки местенца за смотаняци.
Самата история е отлична комбинация от "Луната е наставница сурова" на Хайнлайн и "Дюна" на Хърбърт.
От Хайнлайн е светът със свободна предприемаческа инициатива, неограничавана от никакви закони, и свободния секс - всякакви вариации и комбинации са приемливи.
От Хърбърт е семейно-клановото противопоставяне. Петте Дракона и КЛН са точно както Великите династии и Императора. Действието е същото - вместо подправката е хелий-3, червеите са заменени от липсата на атмосфера, само поредността е малко разменена - първо е канли между Корта и Макензи, после е пълномащабната атака на Метали Макензи над Корта Хелио и чак накрая оцелял младеж се заклева в кръвно отмъщение.
Чакам с интерес следващия том, надявам се да дойде преди да съм позабравил този.

Харесах:
така започваше всеки инженер: от въображението, което го кара да си представя ходещи кораби 
***
Многото закони водят до липса на справедливост.

неделя, юни 05, 2016

Прилепът

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2016

Първата история за Хари Хуле. Началото е тромаво и банално до неприятност. Към средата вече Несбьо влиза в своя стил, с който съм свикнал от следващите книги. Само развръзката е прекалено в холивудски стил, но пък книгата е първа.
Хари Хуле е спрял с алкохола след тежка катастрофа, в която е убил колега и осакатил гражданин, но е прикрит от началството си. Изпратен е в Сидни, Австралия, да сътрудничи на местната полиция в разследването на убийството на постоянно пребиваваща норвежка гражданка. Разследването придобива неочакван развой - някой изнасилва и убива млади млади блондинки из цяла Австралия и до момента е останал незабелязан. Започват да се оформят заподозрени - клоун-травестит, хипи-наркодилър, но все нещо не пасва. До финала, когато пропилият се Хари се сблъсква 1:1 с истинския злодей.

Харесах:
Истината е, че никой не се живее от истината, и затова никой не се интересува от нея. Всеки я прекроява според собствената си изгода и съобразно властта, с която разполага.

вторник, май 31, 2016

Шести патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2016

След всички предни книги и приключенията в тях, смятах че Лукяненко е изчерпал докрай образа на Антон Городецки и бъдещето е или в нова поредица с други персонажи, или прехвърляне окончателно във франчайза тип "Училищен надзор".
Не съм бил прав. Историята е трябвало да има край, обединяващ и разясняващ предходните.
Вампир броди в Москва и напада без лиценз привидно случайни жертви. Обаче малките имена образуват акроним "АнтонГо", бащините и фамилиите пък образуват акроним на послание/заплаха. Всички пророци и предсказатели по света едновременно изричат едно и също пророчество. Абсолютната вълшебница Надежда Городецкая е нападната в училище от охраняващите я Светъл и Тъмен патрулен, които пък се оказват неочаквано могъщи - ликвидират с лекота охраняващия Инквизитор и почти побеждават родителите Городецки, а те са Велики. Само остатъци от легенди носят информация за Двуединния бог и Шестия патрул, а броячът е пуснат - на Различните им остават 5 дни, на хората - 6. Краят на света просто идва и никой не е наясно какво става.
Както винаги при Лукяненко, историята е и сложна, и неочаквана. Висшите и Великите не просто са провели поредния си експеримент с Първата световна война и последвалата болшевишка революция, те са се опитали да прекъснат цикъл на възход и унищожение на човешката цивилизация, описван дори и в Библията като великия потоп. Сумракът има свое състояние, отразяващо пораждащото го човечество. Освен Тигъра, Двуединния бог също е негово проявление със свои правила и специфика на поведение.
Както и до сега, каквото и да се случва, центърът е еволюцията на Городецки. От средняк патрулен до Велик, от идеалист до прагматик, от младеж до баща, от Различен до Човек.
Имаше много, много забавни разговори в семейство Городецки.

Харесах:
-Това нормално ли е за Русия в наши дни?
-Нямам достатъчно фантазия да предположа кое ще се окаже ненормално за Русия в наши дни.
***
-Городецки... защо така не обичаш простите решения?
-Те обикновено имат сложни последствия

неделя, май 29, 2016

Джнтълмен Джоул и Червената кралица

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2016

Захар в джибрите.
Нищо не се случва. Както и в "Сделката на капитан Ворпатрил", Бюджолд е решила да доразкаже историята на друг герой от поредицата - Корделия Нейсмит. Вдовицата на граф Арал Воркосиган продължава да живее и администрира планетата Сергияр, но е решила да се пенсионира. Както би се пенсионирала майката на Майлс Воркосиган - със собствен проект за развиване. По-точно с отглеждането на 6 (шест) дъщери, създадени от замразен материал на Арал и самата нея. Но наоколо има още един човек - адмирал Оливър Джоул, командващ сергиярския космически флот. И любовник на Арал повече от 20 години. С типичните пируети на историите на Бюджолд, много скоро остатъка от някогашното трио заформя стабилна хетеродвойка, а на хоризонта се задават още 3 сина на Джоул и неназован дарител. Така че Майлс в бъдеще освен своите 6 деца и брат/клонинг ще има още 6 сестри и 3 полу-братя. Бараяр и Вселената вече тръпнат от ужас какво се задава на хоризонта. Само че Бюджолд явно отдавна изчерпа вдъхновението си.

Харесах:
познатата дилема дали да похвалиш дете, че е постъпило правилно в ситуация, до която изобщо не е трябвало да се стига, или да му се скараш
***
неквалифицираната или квалифицираната за нещо друго работна ръка е в голяма степен безполезна
***
когато всичко е приоритет, нищо не е приоритет
***
във всеки старши военен инженер дреме един младши военен инженер, който дълго време е държан на къса каишка

вторник, май 24, 2016

Зоопарк

Автор: Джеймс Патерсъм & Майкъл Ледуидж
Издател: Колибри
Година: 2016

Сякаш Сакьо Комацу е нахвърлял преразказ на "Свят на смъртта" на Хари Харисън.
Бозайниците по света все по-активно променят поведението си и то с една цел: унищожаване на хората. След повече от 10 години ескалация се стига до глобална катастрофа. Все пак един американски буден биолог е забелязак тенденцията и се опитва да я проучи. Когато нещата стават достатъчно лоши, му обръщат внимание и разполага с финансиране и подкрепа на най-добрите учени. Отговорът е феромоните - комбинацията от използваните въглеводороди и радиацията на радио-комуникациите създават феромон, каращ бозайниците да изпитват смъртносна ярост към хората. Когато нещата стават безнадеждни, политиците изпълняват препоръката му и да изключат технологичната цивилизация. За три дни, вместо препоръчаните 2 седмици. И катастрофата е пълна, а главния герой, семейството му и американското правителство се спасяват в Гренландия в очакване на втория том.

понеделник, май 23, 2016

Непознатият

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2015

Майсторска работа.
Отново историята започва неразбираемо, развива се стремително и на финала се оказва, че не е очакваната развръзка.
Американски град-мечта за живот и отглеждане на деца. Една типична двойка - преуспяващ адвокат и енергична учителка отглеждат двама синове в типичен брак. Докато една вечер непознат приближава съпруга и му подхвърля една скрита истина. На следващия ден съпругата избягва. Преследването започва, мишената - група изнудвачи, поставили си за цел да разкриват или не срамни тайни на принципа "откуп или катарзис". Обаче по петите им е и убиец без надежда и скрупули. След развръзката следва и краят на историята - неочакван, но логичен.
Коубън отново е приложил любимата си стратегия за изграждане на собствена "вселена" в Ню Джърси - тук Майрън Болитар се появи като епизодично споменаване. Продължава и с използването в книгите си на имената на дарители в неговия сайт. Почвам да се изкушавам.

Харесах:
медиите точно това търсят, по-впечатляващия, а не по-обективния материал

петък, май 20, 2016

Мрак

Автор: Джилиан Флин
Издател: Ера
Година: 2013

Тежка история.
В една нощ са убити майка и 2 от дъщерите ѝ, третата избягва и оцелява с измръзване. За убийствата е арестуван и осъден синът, основно заради показанията на 7 годишната му сестра. 24 години по-късно оцелялата дъщеря е на 31, без семейство, без пари, без професия, без бъдеще. Клуб на любители-детективи я примамва да бъде гост-звезда на конвент срещу заплащане. Разговорите с целевата група, дълбаеща в историята ѝ я хвърля в потрес - всички едновременно са убедени, че брат ѝ е невинен.
Така започва разплитането на историята - трудни срещи и мъчителни разговори с всички замесени, до разкриването на истината.
Успоредно с това тече ретроспективна линия, описваща последните дни преди убийствата от гледнатата точка на различни участници в историята. Тя е още по-тежка - история на семейство "бял боклук" в Канзас, съдържаща само мизерия и безнадеждност.
Джилиан Флин има страхотен стил на разказване и дарбата да създава ярки характери. Определено ми грабна вниманието като автор.

Харесах:
Няма нищо по-неловко от ниска жена, която не успява да фрасне някого с юмрук.

вторник, май 10, 2016

Един по един

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2013

Детектив Робърт Хънтър е  въвлечен в поредната игра на поредния маниакален убиец. По Интернет се  разиграват екзекуции в стил реалити-шоу, публиката гласува как да бъде ликвидирана жертвата, ограничено е показването за IP-адреси извън щата Калифорния. Жертвите са  случайно подбрани, но както  винаги това е само привидно. Хънтър и колегите му трябва да решат загадката, но убиецът е планирал  развръзката с тяхно дейно участие.
Ако  това беше първи роман и не бях гледал Saw, щеше да ми хареса много повече.

неделя, май 08, 2016

Слепоглед

Автор: Питър Уотс
Издател: Изток-Запад
Година: 2013

Осъзнах, че съм неграмотен. Повечето обяснения под линия ми бяха напълно непознати.
Освен това не схванах книгата. Основно - първи контакт с непонятна ни раса и технология. Вторично - пресъздаването на изчезналия подвид на вампирите, изчезнали преди 100 000 години и контакта с тях (тази линия беше съвсем излишна, макар че даваше шанс на автора да блесне с познания и идеи). Третично - дигитализирането човешкото съзнание и емиграцията във виртуална среда.
Възможността да се влияе директно на мозъка чрез махнитни полета не е нова (а вече дори не е и фантастика). Слепите петна и разделтелната честотата на зрението също не са нови. Преплитането на реалност и халюцинация не ми допадна като изпълнение, но пък ми допадна стила на изразяване и особено много подбраните цитати (предимно реални), разпръснати в целия текст.

Харесах:
дори най-тежко въоръжената полицейска държава не може да прилага насилствени методи върху всичките си граждани наведнъж и през цялото време
***
Защо да насилваш света да се променя, ако той не представлява заплаха за теб?
***
Мозъците са машини за оцеляване, не детектори на истината. Ако самоизмамата подпомага оцеляването, мозъкът е готов да лъже.
***
Няма значение дали решението е оптимално. Важното е само да е по-добро от алтернативните.
***
,,,когато се сдобиеш с достатъчно власт, не е необходимо да се държиш като останалите хора. Другите хора започват да се държат като теб.

понеделник, май 02, 2016

Императорът на тръните

Автор: Марк Лорънс
Издател: Бард
Година: 2014

Добър край на добра история.
Светът на Лорънс определено прилича на игрите Heroes of Might&Magic.
Йорг пътува към Виена и събора на 100-те, който би трябвало да е поредния безуспешен опит да се избере нов император. Две линии на ретроспекция и една от гледната точка на некромантката Чела разказват минали събития и насочват настоящите към финалната развръзка.
Старите изстъпления на малолетния разбойник Йорг получават обяснение и дори оправдание, но пък това отнема от чара на неуправляемото зло хлапе от първата книга.
Плановете на крал Йорг, загатнати или частично осъществени във втората книга получават предистория и пълнота. Унищожената по-стара цивилизация се е запазила във виртуална среда и не е спирала да наблюдава и манипулира остатъците от човечеството. Някога хората са успели да разместят част от константите, фиксиращи тази реалност и във Вселената се е появила "магията" - възможността волята и съзнанието да променят реалността. Интелектите във виртуалния свят се колебаят дали да подтикнат създаването на нова човешка цивилизация, която да се захване с поддръжката на износващия се хардуер, или да унищожи до край хората, за да спре промяната на света.
Некромантката Чела идва към събора като представител на Мъртвия крал - най-могъщия некромант, подчинил за няколко години Удавените острови на Бретан и опитващ се да се прехвърли на континента. Но тази нейна мисия е само за прикритие на пълномащабната инвазия на Мъртвия крал в Разделената империя.
В настоящето Йорг е притиснат от конфликта с папата, раждането на сина си в незащитима обстановка, интригите на сенчестите играчи, плановете на на виртуалните интелекти, атаката на Мъртвия крал и собствената си вироглава природа.
Развръзката е на принципа на Александър Велики и гордиевия възел. Беше удоволствие да чета неочакваните, но логични ходове на героите на Лоурънс.
Сега остава да се надявам Бард да пуснат и другите истории от Разделената империя или поне нещо друго от Марк Лоурънс

Харесах:
Декаденството започва тогава, когато бюджетът за разкрасяване на дома ти надвишава този за отбраната му.
***
Главите на четящите са пълни с чужди мисли.

понеделник, април 25, 2016

Кралят на тръните

Автор: Марк Лорънс
Издател: Бард
Година: 2013

Продължавам да се впечатлявам.
Крал Йорг води разказа в две времеви линии - настоящето, сватбеният му ден, докато замъкът му е под атаката на армия,  превъзхождаща го 20:1, и в ретроспекция на събития от изминалите 4 години. При това нелинейна ретроспекция - чрез магия и  технология част от спомените му са заключени в защитена кутия, от която може да ги извлича на части, но не трябва да я отваря, за да не бъде погълнат от заключената лудост.
В миналото Йорг се е запознал с предречения император-обединител - излязал сякаш от приказките справедлив и мъдър принц с най-великия жив мечоносец за брат. Посетил е  роднините си на Конски бряг, за да изкове стратегически съюз. Отишъл е в Данско, за да намери огнен маг, който да излекува питомното му  чудовище. Запознал се е с древна технология и е докопал нещо от нея. Сритал е няколко от сенчестите играчи. Направил е куп планове и ги е затворил в кутията си. Мечтал е за жена, която не може да има. Убил е погрешка брат си.
В настоящето Йорг привежда блестящ план, изтребващ армията на противника си с хиляди. За да докара съотношението до 1:10 и предложение за двубой на неутрална земя. Е, който очаква Йорг да участва в олимпийските игри за рицари, си е направил грешно сметките.
След кървав погром и откровена измама, Йорг е протегнал ръка за короната на цели 7 владения и пътят към  императорския трон е открит. Само че войната тепърва започва и много играчи дори не са се включили в нея.
След силната първа книга включването на "богът от машината" ме поразочарова.

Харесах:
колцина придирчиви осемнайсетгодишни мъже познавате
***
времето е най-добрия учител, но за жалост убива всичките си ученици
***
Хората са обречени да повтарят грешките си безкрай, защото се учат само от опит.

четвъртък, април 21, 2016

Принцът на тръните

Автор: Марк Лорънс
Издател: Бард
Година: 2013

Много добро фентъзи.
В  един претърпял апокалипсис свят Свещената римска империя отново се е разпаднала на стотина воюващи владения. Един 10годишен принц става  свидетел на смъртта на майка си и малкия си брат. Кралят  сключва сделка с отговорният за атаката, вместо да хвърли войската  си в кървава мъст. Оцелял и полудял принц Йорг измъква глутница бандити от тъмницата и  тръгва по света. Бандитизмът като метод за изучаване на света е интересен подход. Няколко години по-късно той се завръща у дома с бандата си - пораснал,  поумнял, безсърдечен и безмилостен. Предизвикателството на баща  му е да превземе с  недостатъчна сила  съседно  владение. Походът сблъсква Йорг с технологии  и  оръжия от древността, както и с чудовища и  некртоманти от настоящето. След апокалипсиса светът се е променил, законите на науката не са единствените. Сенчести играчи с магическа мощ тласкат коронованите особи като пионки в игра за надмощие. Но старите технологии  още работят безотказно и палежът на погреб за оръжие за масово поразяване решава проблема с щурма  на вражеския замък по сталински - няма замък, няма щурм. Изядено парче от некромантско сърце дава нова сила на Йорг - да оцелее от смъртоносно нараняване, да се отърси от наложената принуда на магьосник и да тръгне към  отлаганото отмъщение. И да спечели планинско  кралство с обичайния шанс1:1 000 000.
За да продължи напред към целта - цялата власт в Империята.

Харесах:
Да избягаш не е лошо. Поне ако бягаш в правилната посока.
***
Превърташ спомените си отново и отново, докато научиш релефа им наизуст, и накрая пак се намира ръб, на който да се порежеш.

понеделник, април 18, 2016

Бащите на ужаса

Автор: Дънсейни, Лъвкрафт, Ходжсън
Издател: Изкок-Запад
Година: 2015

Сборник с няколко произведения на едни от първите автори в областта на ужаса .
Лорд Динсейни, "Боговете на Пегана" - скицирана фентъзи вселена с главен бог, богове, малки богове, жреци, крале и пророци. Явно е повлиял на по-късни автори като Толкин иПратчен (малкия бог Хобит, успокояващ кучето).
Хауърд Ф. Лъвкрафт:
  • "Цветът на Космоса" - метеорит пада в Нова Англия,  но донася нещо не от нашия свят
  • "Безименния град" - в пустинята има древен град с портал към друг свят, в който се е оттеглила раса, живяла преди хората
  • "Сянка над Инсмут" - любимата ми история на Лъвкрафт, западнало градче в Нова Англия, населено от странни индивиди с връзка с морски изчадия
  • "Страшният старец" - крадци си набелязват привидно беззащитен старец
 Уилям Хоуп Ходжсън - в странен дом сред пуста местност един самотник преживява безброй епохи,смъртта на Слънцето и нова звезда. Сън, халюцинация, пробив през възприятието на времето?

четвъртък, април 07, 2016

Ловци на глави

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2011

Минималистичен роман. Добра интрига, стегнат разказ, почти нищо излишно за история с изненадващи обрати и неочакван край.
Нисък мъж с комплекси и амбиции има жена,на която отказва да създаде дете и се опитва да я компенсира с живот, който не му е по джоба. Самонадеян, циничен и способен "ловец на глави" (агент по подбор на персонал) намира хора за работа и работа за хора, а като странична дейност краде картини и ги пласира на черния пазар. Поредната задача изглежда примамлива откъм пари, а и съдбата го среща с идеален кандидат. Проблемът е, че не той е ловецът. Той е плячка или по-скоро пионка. Но няма желание да го използват. Всичко тръгва като лавина по планински склон и му остава само да тича пред събитията към развръзката.

Харесах:
Проява на глупост е човек да кандидатства за работни места, които никога няма да получи.

сряда, април 06, 2016

Други песни

Автор: Яцек Дукай
Издател: Сиела
Година: 2015

Изненадваща книга.Дори не съм сигурен каква част грокнах.
Алтернативен свят, различен от нашия и същевременно разпознаваем. Свят, в който съзнанието моделира материята. Разбира се, силното съзнание. Най-силни са кратистосите - хора със свръхсилни съзнания, премоделиращи света около тях. Други хора също имат своите дарби в определена насока и сила: стратегоси, ареси, нимроди, текнитеси, демиургоси и т.н.
В поредната война един обещаващ стратегос е бил  победен, но не и пречупен и асимилиран от най-силния кратистос на Земята. Години по-късно той е скромен съдружник в просперираща търговска къща, човек с кошмари и без амбиции. Но най-могъщата кратиста, прокудена на Луната преди векове,го е забелязала и включила в своите планове. Полузабравения Йероним Бербелек тръгва на лов в странна  зона в централна Африка, но се оказва въвлечен във война с извънземно нашествие, преморфиращо Земята. Той е единствения, който може да обедини  кратостосите в контраофанзива, но трябва да изгради своята репутация и да подреди схемата от интереси и заговори в своя полза.
Фабулата доста ми напомни за "Колелото на времето".
Текстът не е лесен за четене, но много си струва усилието.

Харесах:
Разумът не управлява срамът. Срамът се ражда от непрестанното сравняване с образа на  човек, какъвто бихме искали да  бъдем.
***
най-беззащитни сме в скучното ежедневие
***
Усмивка като ням победен вик,  усмивка като чаша гореща светлина.
***
Всъщност защо да искам да им осигуря богатство? Ако се окажат достатъчно силни, ще придобият сами, не е ли така? А ако са слаби - каквото имат, пак ще го пропилеят.
***
доста по-трудно е да се лъже, когато се задават въпроси, отколкото когато  се отговаря на тях
***
Напълно свободни можем  да бъдем само  в присъствието  на съвършено чужди и непознати хора, чиито мисли и чувства не означават нищо за нас.
***
Не  е достатъчно аз да победя. Враговете ми трябва да загубят.
***
Само боговете и безумците се жертват за човечеството, останалите са способни на жертва  само за тези, които смятат за по-добри от себе си.
***
Бяха освободени, а сега в мрачно мълчание чакаха да ги освободят от тази свобода.
***
най-трудно се забелязва  лъжата. изтъкана от множество дребни истини,където фалшът е само  в начина на композирането им

неделя, март 20, 2016

Изгубена завинаги

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2010

Малко съм изненадан. Майрън Болитар и подкрепящия го тим отново са в бъркотия от лъжи и насилие. Само че този път са в дълбокото - нацепили са се в схватка от Войната срещу тероризма.
Всичко започва с позвъняване от стара любовница и искане незабавно да се видят в Париж. Още същият ден ги погва местната полиция - бившият ѝ съпруг е намерен убит. Странното е, че на местопрестъплението има кръв от тяхна обща дъщеря, а тя е мъртва от 10 години. Още по-странна е атаката на група въоръжени мъже посред бял ден в центъра на Париж. Или проследяващия екип на Мосад в Лондон. Така че когато след престрелка с жертви анонимен екип на Вътрешна сигурност прибира Болитар в несъществуващ затвор и го подлага на изтезания и изтриване на спомени, всичко вече изглежда почти в реда на нещата. Маърън и поредната Голяма любов в живота му са привлекли вниманието на високоорганизирана ислямистка терористична мрежа и лично на легендарния ѝ лидер, а това пък е довело повечето спецслужби на Запада в играта. С обичайния си късмет Болитар е пречукал самия лидер Доктор Смърт и с обичайната си упоритост отказва да спре дълбаенето в историята. А тя е брилянтна - под прикритието на дясна християнска група, бореща се срещу абортите и експериментите с ембриони, Доктор Смърт си осигурява достъп до клиника за оплождане "ин витро" и започва серийно отглеждане на бели руси дечица в САЩ, Франция, Близкия изток и кой знае още къде. Бъдещи войни на джихада, неотличими от своите народи, но с промити мозъци от първия си ден. Мрежата е разбита, но не и всичко от нея е елиминирано.

Харесах:
Ако не си виждал детето си дори за малко, ще ти се види много пораснало. Но ако не си виждал някой старец, дори за съвсем кратко време, ще ти се стори много остарял.