Слепоглед

Автор: Питър Уотс
Издател: Изток-Запад
Година: 2013

Осъзнах, че съм неграмотен. Повечето обяснения под линия ми бяха напълно непознати.
Освен това не схванах книгата. Основно - първи контакт с непонятна ни раса и технология. Вторично - пресъздаването на изчезналия подвид на вампирите, изчезнали преди 100 000 години и контакта с тях (тази линия беше съвсем излишна, макар че даваше шанс на автора да блесне с познания и идеи). Третично - дигитализирането човешкото съзнание и емиграцията във виртуална среда.
Възможността да се влияе директно на мозъка чрез махнитни полета не е нова (а вече дори не е и фантастика). Слепите петна и разделтелната честотата на зрението също не са нови. Преплитането на реалност и халюцинация не ми допадна като изпълнение, но пък ми допадна стила на изразяване и особено много подбраните цитати (предимно реални), разпръснати в целия текст.

Харесах:
дори най-тежко въоръжената полицейска държава не може да прилага насилствени методи върху всичките си граждани наведнъж и през цялото време
***
Защо да насилваш света да се променя, ако той не представлява заплаха за теб?
***
Мозъците са машини за оцеляване, не детектори на истината. Ако самоизмамата подпомага оцеляването, мозъкът е готов да лъже.
***
Няма значение дали решението е оптимално. Важното е само да е по-добро от алтернативните.
***
,,,когато се сдобиеш с достатъчно власт, не е необходимо да се държиш като останалите хора. Другите хора започват да се държат като теб.