неделя, юли 31, 2011

Пещерата на идеите

Автор: Хосе Карлос Сомоса
Издател: Колибри
Година: 2005

Странна книга.
Основната фабула е за превод на древногръцко произведение в по-късна епоха. Въпросното произведенние е странно, почти неизвестно, а единствения работил по него преди това изглежда е затрил оригинала и по-късно е загинал. Основното действие е тип "детективска история в миналото", на второ ниво се развива една странната история на безименния преводач, разказващ в бележките под линия за себе си. В един момент двете линии започват да се засичат и дори повтарят в "настоящето". Развръзката би трябвало да е изненада, но има твърде много жокери, за да се получи.
Честно казано - схванах експеримента на автора, определено има интересна идея, но книгата беше предимно скучна.

Харесах:
преводачът трябва да е откровен в бележките си - лъжата е привилегия на писателя
***
Понякога да чакаш е начин да преследваш.
***
привилегията да говорим се състои, между другото, и от привилегията да мълчим, когато ни се иска
***
Смелостта се различава от страха единствено по произхода на вълненията.
***
Животът не е никакв теория. За да живееш трябва просто да си жив.
***
който постоянно търси обяснения, рискува да започне да си ги измисля

неделя, юли 24, 2011

Върколашки метаморфози

Автор: Виктор Пелевин
Издател: Калиопа
Година: 2008

Почти нормална книга. Като за Пелевин.
Както обикновено - не ми стигат образованието в областта на философията, познанията по политология, социологи и медийна манипулация, и разбира се - все още не знам с какъв халюциноген трябва да се възприемат произведенията на Пелевин.
Този път главният герой е лисица - лукавият женски дух от китайската митология.  Подчинявайки се на някакв форма на морален кодекс (под угрозата от санкции от по-високо ниво), лисиците традиционно се прехранват от хората чрез проституция. Тази специално носи звучното име Ай Хуй (на китайски въобще не значело това) и използва псевдонима Адел. Историята започва с оплескването на сеанс с клиент, който се самоубива. После се намесва секретен отдел на ФСБ воглаве с млад генерал-върколак. И се забърква една безумна смес от любов, метафизика, кух патриотизъм, секс, източна философия от няколко разновидности, илюзии на пластове - всичко това разказано с доста вулгарен език.
Пак стигам до стария си ивод - много харесвам Пелевин и никак не го разбирам.

Харесах:
за мислещия западняк да удовлетвори половите си потребности с фотомодел означава да се поддаде на идеолозите на консумативното общество, а това е пошло
***
да се поддържа илюзията е много по-лесно, отколкото да я създадеш
***
Прогресът не променя природата на нещата.
***
когато човек търси с какво да подкрепи параноичните си идеи, винаги намира
***
Женската същност изобщо не е създадена от реброто на Адам, писачът е объркал нещата от жега. Жената е създадена от раната, от която вадят реброто.
***
жалиш и жилиш - една буквичк е разликата
***
ако албигойците са имали радиотелескопи, са щели да обявят Големия взрив за космическа снимка на бунта на Сатаната
***
едно е да пилотираш летящия към Хирошима Б-29, а съвсем друго - да го гледаш от централния площад на същия град
***
Хората обаче не че не са умни, но мислят неправилно и не за онова, за което трябва.
***
Мисълта за красива жена е просто твоя мисъл. А красивата жена е мисълта на Бог.
***
Какво ми пука на колко си години? Няма да ти еба паспорта, нали така? Да не говорим, че ти е фалшив.
***
Позиционира те като виртуален гей некрофил.
***
Онова, което хората мислят за любов, в повечето случаи е телесно привличане и родителски инстинкт, умножени по социалното тщеславие.

петък, юли 22, 2011

Тамплиерът

Автор: Пол Дохърти
Издател: Еднорог
Година: 2009

Това е първата книга от поредицата "Тамплиерите". Дохърти основно разказва за пътя и битките на Първия кръстоносен поход, от потеглянето в Западна Европа, през първите сблъсъци на Балканите, през схватките в Мала Азия и големите сражения при Антиохия до превземането на Йерусалим. Не са спестени фактите - и за погромите над евреите, и за взаимните предателства сред водачите на похода и византийския император, и за безредието сред армията, и за кланетата над мюсюлманите в Близкия изток. Основното си остава - изумителното събитие, което представлява потеглянето на близо 100 000 човека с най-различен произход от родните им места, до превземането на Йерусалим от около 20 000, стигнали до там.
Разбира се, и тук има криминална загадка, но тя е само за да не се изневерява на стила на автора. Но основното е сбит преразказ на историческите събития, предшествали основаването на Ордена на Храма.

Харесах:
На някои змии не им трябва много лукавство.

четвъртък, юли 21, 2011

Играта на ангела

Автор: Карлос Луис Сафон
Издател: Изток-Запад
Година: 2009

Книгата ми допадна доста по-малко, отколкото "Сянката на вятъра".
Не знам, може би защото наскоро игледах 6-те сезона на Supernatural или пък защото твърде много ми напомни за "Майстора и Маргарита" - във всеки случай още в първата среща на писателя Давид Мартин с издателя Андреас Корели ми "светна" какво ще се къдри нататък в романа. А този път липсваше и очарованието от разкошното описанието на една Барселона отпреди 80 години.
Най-хубавото беше посещението в Гробището на изгубените книги - бяха добавени още доста щрихи към неговия образ, явно мястото е нещо много повече от просто хранилище за забравени от всички книги. Може би само с надеждата пак да се срещна с това място бих посегнал към "Марина".
Историята тук е предшестваща тази от "Сянката на вятъра" и разказва събития, започнали в началото на ХХ-ти век и приключили малко преди разждането на Даниел Семпере (главния герой в другата книга). В центъра е писател - самороден талант, с обичайното трудно детство (избягала майка, баща - наркоман и психясал боен ветеран), открил магията на света на книгите, в последствие с проходила по трудния начин писателска кариера. В един труден момент, когато тумор в мозъка и нещастна любов са на път да го ликвидират, се появява тайнствен парижки издател, който с един замах решава здравословните и финансови проблеми, а в замяна иска само (не, не е душата) - написването на един труд, който да стане основа за нова религия (съвсем не посветена на опрощението, смирението и себеотдаването). Някак незабелязано падат първите няколко трупа в историята. Оттам се отлесват едни лакърдии, изчезват остроумните диалози. Отпочва се едно лутане и себеразрушителни изпълнения на главния герой, които доста разводниха историтя, за да се стигне до развръзката. А тя беше изпъстрена със смърт, измама и магия. Обаче краят не ми допадна.

Харесах:
човек със сурова външност и гъсти мустаци, който не търпеше детинщини и бе поддържник на теорията, че свободната употреба на наречия и прекаленото изпъстряне на речта с прилагателни са отличителен белег на извратените типове
***
В тази служба оцеляват тези, които имат приоритети, а не принципи.
***
Завистта е религията на посредствените.
***
Никога не подценявай суетата на един писател, особено ако е посредствен.
***
С времето самотата се загнездва в теб и повече не си отива.
***
Когато мълчат, дори глупаците могат да изглеждат умни в продължение на една минута.
***
Никога не приемайте почести, които не са отпечатани на гърба на чек. Празните почести обаготетелстват само онзи, който ги дава.
***
Рано или късно словото става плът, а плътта кърви.
***
Само грешникът може да бъде обърнат във вярата, светецът - никога.
***
Добрите думи са безполезни жестове, които не изискват никаква жертва, а се посрещат с по-гоялма благодарност, отколкото добрите дела.
***
От мебелите се носеше ухание на благородно дърво, отлежало в добри пари.
***
Истината е онова, от което боли.

вторник, юли 19, 2011

Няма втори шанс

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2008

До тук - най-добрата история на Коубън. Този път не се беше поколебал да пресече няколко отделни истории, за да предизвика пълно недоумение сред разследващите (и читателите).
Този път Коубън започва с историята си с гръм - буквално. Главният герой е просрелян и едва оцелява. Жена му е мъртва, 6 месечнат дъщеря - изчезнала. Оттук се почва едно бясно търсене, преследване, разочарования, съмнения. Появява се и една стара любов (бивш агент на ФБР), която носи и собствените проблеми в кюпа. До края исорията е много добра, единствения слаб момент беше появата на ветеран от "Пустинна буря", който безрезервно застана на страната на наш'те и наклони везните в ключовия момент. Епилогът беше като контрапункт на епилога на "Законът повелява", с нереално патетично-оптимистична нотка.
Лошото е, че заповам да влизам в "шаблона" на Коубън, доста преди края вече имах идея какво става. Ще трябва да прекъсна серията за известно време.

Харесах:
Разсъдъкът се крепи на тънка нишка. Моята се скъса.
***
Мога да бъда толкова щастлив, колкото е най-тъжното ми дете.

понеделник, юли 18, 2011

Гората

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2007

Тази книга се оказа хронологично предходна на  "Дръж се здраво", но пък си е самостоятелна история, практически без сериозна връзка помежду им.
Познат второстепенен персонаж от предната книга - прокурора Коупланд тук е главния герой. Всичко започва с рутинна полицейска проверка относно негова евентуална връзка с наскоро открит убит мъж. Изненадата е, че този мъж се води за изчезнал от 20 години, предполагаемо убит и ненамерен заедно със сестрата на Коупланд някъде в горите на Ню Джързи. И колелото се завърта - старите духове изскачат от гробове, гардероби и ГУЛАГ, а за капак 2 богати фамилии правят всичко възможно, за да дискредитират Коупланд (отрочетата им са позабавлявали, изнасилвайки непълнолетна черна стриптизьорка, а прокурора категорично отказва всяка сделка, която би ги спасила от ефективна присъда). Появява се и любимата на Коупланд от онова лято, за да се окаже че двамата все още са влюбени един в друг и са затънали в стари угризения и нови прегрешения. Даже се появява и нещо като лигава версия на Ханибал Лектър - разглезен сериен убиец, опитващ се и от затвора да забърка някоя малка мръсна игричка.
Добра книга, макар и малко пораздута откъм емоции, угризения и страници.

Харесах:
трябва да се наказва престъплението..., а не свободата
***
Когато умираш от глад, не мислиш за щастие и себереализация.
***
надеждата е най-жестоката любовница, която може да натроши душата ти като порцеланова чаша
***
Изменил се е и в същото време не е мръднал и на йота. Има такива хора. Остаряват, посивяват, пълнеят, отпускат се и си остават същите.

Дръж се здраво

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2009

Имах нужда от свестен трилър и Коубън се оказа добро попадение.

Историята е добра: младеж-бунтар успява до толкова да притесни родителите си, че те инсталират следящ софтуер на компа му и започват да шпионират он-лайн комуникацията му, а резултатите са притеснителни. В следващия момент следва бягство от дома и историята се търкулва по склона. Всъщност тук е и единствения проблем на Коубън - в този роман центъра е търчането на бащата по всевъзможни следи, опитвайки се да навлезе в живота на сина си, а същевременно в развръзката баха навързани наркопласьори, изнудвания, убийци-социопати, самоубийство, федерално разследване, мелодрама с раково болен тинейджър, а че и едно изнасилване отпреди няколко десетилетия. Малко беше прекалено.

Харесах:
онези, които обичаме, най-много ги боли от нас
***
как да демонстрираш независимост и шокиращ външен вид, освен като правиш точно това, което правят и всчките ти останали приятели
***
На всички ни се налага да убиваме, за да живеем в по-голямо удобство.
***
Ти си уникален, специален и никой, ама никой, не е обикновен - което, като се замислиш, приравнява всички ни към обикновеното.
***
Винаги има някой, който е по-зле от теб. Но това никому не е донесло утешение.
***
Една от вечните родителски дилеми: истината ли да и каже, или да се опита да я опази?
***
Така става с доверието. Може и в името на нещо добро да го разбиеш. Но фактът е, че то си остава разбито.

сряда, юли 13, 2011

Сянката на вятъра

Автор: Карлос Луис Сафон
Издател: Изток-Запад
Година: 2007

Попадал съм само на благоприятни отзиви за автора, но когато сестра ми заяви възторжено, че го е чела  до 2 през ноща не издържах и захванах тази книга.
Като цяло - не особено интерсна фабула (твърде много ми напомняше за "Фантома на операта") и адски мудно темпо. Цялата магия е в разказа. Почти ми се прииска да се вдигна в късна есен до Барселона, за да побродя по студени улици, забутани имения и най-вече да потърся следите на Гробището на забравените книги. Авторът е велик разказвач - успява да предаде плътност на най-невероятни образи, да предаде по почти небрежен начин драматични случки, да накара всяко място в историята да изглежда тайнствено и почти магическо. При това сестра ми недоволства от качеството на превода. :-)
Определено ще започна "Играта на ангела" в скоро време. Сафон си струва да бъде четен, но само когато можеш да се съсредоточиш в историята.


Харесах:
Няма мъртви езици, има само заспали мозъци.
***
Арогантен, както само кретените могат да бъдат.
***
Човекът, както подобава на една добра маймуна, е социално животно и за него са свойствени другарлъкът, шуробаджанащината, мошеничеството и клюкарството като правила на етическото поведение.
***
онази вяла сдържаност, характерна за врагове във временно примирие
***
Бракът и семейството са това, в което ние ги превръщаме. Иначе са просто развъдник на лицемерието.
***
Човек трябва да плати някаква цена за умението да пикае прав.
***
Хората, които си нямат живот, винаги трябва да се бъркат в живота на другите.
***
Тя ми отправи една прекършена усмивка, пълна със страх и самота.
***
светът се променя, но основните неща си остават същите
***
Глупците говорят, страхливците мълчат, а мъдрите люде слушат.
***
Три глави мислят по-добре от две, особено ако третата е моята.
***
Дъждът ми отне сълзите и аз си тръгнах, придружаван само от него.
***
Безсмисленият живот профучава край теб като влак, който не спира на твоята гара.
***
Пропаднах в сън, черен и празен като тунел. Сънят на виновните.

събота, юли 02, 2011

Клара и сянката

Автор: Хосе Карлос Сомоса
Издател: Колибри
Година: 2006

От години се заглеждам в анотацията на книгата и все не се сдобивам с нея по някаква причина. Благодарение на библиотеката на Института Сервантес все пак я прочетох.
Останах със смесени чувства.
Фабулата е странна - от една страна е криминална история, развиваща се във възможен свят, приличащ на антиутопия, от друга - някаква комбинация между екстремни форми на визуалното изкуство смесени с мазохистични прийоми, от трета - поредния тъжен европейски размисъл над вътрешния свят на съвременния човек, с обичайното проследяване на детските травми, определящи поведението в зрялата въраст.
Основата е хипердраматичното изкуство - нова форма, обединяваща скулптура, живопис и бодиарт. Хора на всякакви върасти преминават жестоко обучение и обработка за да се превърнат в живи платна, от които художниците да извайват в своите творби (това е една от слабите точки според мен - при описаната обработка/имприматура човешката физиология би трябвало да бъде безнадеждно увредена и платната да имат много къс живот). Освен това има и други разклонения - живи Предмети на бита (хора, изпълняващи ролята на артистични стойки за лампи, пепелници, столове и т.н.), живи Украшения, живи Приспособленя - подозирам, че това си има специфино обознаение в сферата на мазохизма. Творби и предмети биват откупувани и поддържани (все пак не става дума за робство, а за работа - на определено работно време и срещу определено заплащане). Отделно са по-драстичните форми като арт-шоковете (сцени между платна, а понякога и публика, обичайно съдържащи секс и/или насилие) и мокрите творби - според описанията садистични изтезания и убийства с претенции за художествена стойност.
На този фон се проследяват наколко сюжетни линии на модели и служители на Фондация "Ван Тиш" - свръх могъща търговско-художествена компания за ХД-изкуство. Подготвя се изложбата "Рембранд", в която Бруно ван Тиш, скромно наричан Майстора, ще пресъздаде някои от картините на Рембранд, но чрез своята ХД-визия. Същевременно убиец, наречен Художника унищожава 2-те ХД-произведения на ван Тиш с най-висока стойност, като убива платната в тях. Служителите на сигурността на фондацията се опитват едновременно да подсигурят безопасността на изложбата и да открият убиеца, всичко това в атмосфера на параноя, защото фактите сочат към съучастник на високо ниво вътре във фондацията.
Развръзката не успя да ме изненада - Сомоса не се беше поколебал да прибегне до изтърканите схеми на Холивуд, макар и попречупени през собствена призма.
Не знам по каква линия Колибри издават толкова испаноезични автори, но определено съм хвърлил око на още няколко техни книги, приятно различни са от англоезичните, макар че са и доста странни. Все пак се надявам, че издаването на свръхдебела хартия е единичен случай, а не практика.

Харесах:
нека кучетата ни донесат плячката, това не значи, че те са ловците
***
-Нима Рембранд е гений, защото картините му днес струват милиони долари?
-Не, но ако картините на Рембранд не струваха днес милиони долари, на кого щеше да му пука, че е гений?
***
Действителността се е превърнала в изкуство, в чисто удоволствие от прикриването и наподобяването на това, което не сме или не съществува.
***
винаги е било по-лесно да се създаде Сикстинската капела, отколкото Микеланджело
***
Това, което не харесваме, е като искрен приятел: каже ли истината, ни обижда.
***
разликата между "амбициозен"" и  "победител"" беше само една - първите се проваляха
***
Мъчим се да глобализираме нашата индивидуалност.
***
Добрият бизнес изисква завeян началник и голям брой тарикати зад гърба му.
***
краят на едно приятелство е не по-малко загадъчен от неговото начало
***
Смъртта не свършва със смъртта - налага се да я довършваме с финансови и бюрократични подробности.
***
събитието имаше блудкавия привкус на несполучлив опит за развод