Играта на ангела

Автор: Карлос Луис Сафон
Издател: Изток-Запад
Година: 2009

Книгата ми допадна доста по-малко, отколкото "Сянката на вятъра".
Не знам, може би защото наскоро игледах 6-те сезона на Supernatural или пък защото твърде много ми напомни за "Майстора и Маргарита" - във всеки случай още в първата среща на писателя Давид Мартин с издателя Андреас Корели ми "светна" какво ще се къдри нататък в романа. А този път липсваше и очарованието от разкошното описанието на една Барселона отпреди 80 години.
Най-хубавото беше посещението в Гробището на изгубените книги - бяха добавени още доста щрихи към неговия образ, явно мястото е нещо много повече от просто хранилище за забравени от всички книги. Може би само с надеждата пак да се срещна с това място бих посегнал към "Марина".
Историята тук е предшестваща тази от "Сянката на вятъра" и разказва събития, започнали в началото на ХХ-ти век и приключили малко преди разждането на Даниел Семпере (главния герой в другата книга). В центъра е писател - самороден талант, с обичайното трудно детство (избягала майка, баща - наркоман и психясал боен ветеран), открил магията на света на книгите, в последствие с проходила по трудния начин писателска кариера. В един труден момент, когато тумор в мозъка и нещастна любов са на път да го ликвидират, се появява тайнствен парижки издател, който с един замах решава здравословните и финансови проблеми, а в замяна иска само (не, не е душата) - написването на един труд, който да стане основа за нова религия (съвсем не посветена на опрощението, смирението и себеотдаването). Някак незабелязано падат първите няколко трупа в историята. Оттам се отлесват едни лакърдии, изчезват остроумните диалози. Отпочва се едно лутане и себеразрушителни изпълнения на главния герой, които доста разводниха историтя, за да се стигне до развръзката. А тя беше изпъстрена със смърт, измама и магия. Обаче краят не ми допадна.

Харесах:
човек със сурова външност и гъсти мустаци, който не търпеше детинщини и бе поддържник на теорията, че свободната употреба на наречия и прекаленото изпъстряне на речта с прилагателни са отличителен белег на извратените типове
***
В тази служба оцеляват тези, които имат приоритети, а не принципи.
***
Завистта е религията на посредствените.
***
Никога не подценявай суетата на един писател, особено ако е посредствен.
***
С времето самотата се загнездва в теб и повече не си отива.
***
Когато мълчат, дори глупаците могат да изглеждат умни в продължение на една минута.
***
Никога не приемайте почести, които не са отпечатани на гърба на чек. Празните почести обаготетелстват само онзи, който ги дава.
***
Рано или късно словото става плът, а плътта кърви.
***
Само грешникът може да бъде обърнат във вярата, светецът - никога.
***
Добрите думи са безполезни жестове, които не изискват никаква жертва, а се посрещат с по-гоялма благодарност, отколкото добрите дела.
***
От мебелите се носеше ухание на благородно дърво, отлежало в добри пари.
***
Истината е онова, от което боли.