събота, август 23, 2014

Не поглеждай назад

Автор: Даниел Фридман
Издател: СофтПрес
Година: 2014

Мръсният Хари. На 88 години. Пряк потомък на Коен Варварина. В старчески дом с брадва под ръка и револвер калибър .357 в нощното шкафче.
Долу-горе се получава бледа представа какво представлява Барух "Бък" Шац, ветеран от Втората световна война, бивш детектив от полицията в град Мемфис, щата Тенеси, който 30 години след пенсионирането си все още е легенда. Старозаветен мъж, вярващ с пряката справедливост по формата на оловна палка през коленете или оловен куршум през ребрата на виновните, динозавър от епохата, когато "граждански права" е било модерна измишльотина, а концепцията за "полицейска бруталност" не е съществувала.
Романът се развива през 2009-та, когато най-големия противник на Бък Шац е собственото му тяло, а в спомените 1965 е по-ярка от миналата седмица. Стар противник, измъкнал се навремето с огромна сума пари в брой, се завръща отново, за да направи неустоимо предложение на Бък: да го пречука съгласно старото обещание, или да му помогне да се предаде на полицията. По пътят са атакувани, едно ченге отива в кома, престъпникът е отвлечен, а Бък застрелва още 2-ма човека като продължение на богатата си кариера.
Интригата е много добре разработена - и за старата история от 1965, и за текущата от 2009. Някога Бък е бил надхитрен, но не и победен, а сега успява да вземе своя реванш срещу престъпен ум, достоен за история с Шерлок Холмс.
Книгата много си струва, освен добре заплетена интрига има много забавен стил на разказване. Само не разбрах защо започнаха издаването от втората книга в поредицата.

Харесах:
Навремето бях свикнал да седя и да си мисля за футбол, докато шефовете ми крещят и изливат гнева си. после си посипвах главата с пепел и продължавах постарому.
***
Знаете ли, в живота си съм прострелял трийсет и един души и Мак е единствения, който прояви елементарното приличие да ми благодари, въпреки че всичките до един се отчаяно се нуждаеха от куршум.
***
ако някой счита, че има основателна причина да бяга от мен, аз имам добра причина да го подгоня
***
За мен престъпността винаги трябва да се приема лично, тя е нещо, което едни хора правят на други хора.
***
Какво друго има на света освен голяма порция бъркани яйца и разочарование?
***
законът е справедлив само толкова, колкото са справедливи хората, които го прилагат
***
С течение на времето човек просто остарява и накрая изчезва като камък, хвърлен в езеро; и колкото и шумно да се пльоснеш във водата, повърхността отново се успокоява и всичко става такова, каквото е било, преди да се появиш на сцената - сякаш изобщо не си съществувал.
***
Мислиш ли, че ми дреме за достойнството ми? Отдавна съм се излекувал от него.

понеделник, август 18, 2014

За ползата от алкохолизма

Автор: Михаил Булгаков
Издател: Фама
Година: 2011

Още една среща с фейлетоните на Булгаков от 20-те години на XX-ти век. Някои от тях ги имаше и в "Пияният локомотив".
Страхотна сатира на простотията, глупостта, корупцията, страхът и мизерията - основните черти на социализма.

Харесах:
Не жена, а същински чугунен паметник. Бе нея, ако я ударш с юмрук, юмрукът ти ще пкапе. Нея с ръжен трябва да я бият!
***
Всичко на този свят има край, свърши и докладът.

четвъртък, август 14, 2014

Остани

Автор: Харлан Коубън
Издател: Колибри
Година: 2014

Още един чудесен трилър на Коубън.
Няколко сюжетни линии се свързват в загадка около убийства в Атлантик сити в период от 17 години: бивша стриптизьорка и настояща домакиня в заможно предградие; бившият ѝ любовник, пропаднал фотограф; местно ченге, обсебено от търсене на отговор; баща, загубил единствения си син; двойка садистични наемници, търсещи отговор. Всеки един от тях е видял част от историята и това го мъчи. А историята се оказва много по-голяма - всяка години на или около католическия празник Марди Гра безследно изчезва по един мъж. Жертвите не са случайни - мъже, които малтретират жестоко жените/приятелките си. Все пак ако човек е чел по-внимателно бързо се сеща кой е убиеца. Което не разваля много финала.
Коубън продължава да включва в епизодични роли главни герои от други негови романи. Ненатрапчиво е, не създава усещане за поредица, а за пълноценен свят.

Харесах:
Под очите му имаше толкова дълбоки торбички, че ако ги напълнеше с вода, в тях можеше да организира двайсетдневен круиз по море.
***
За различните хора всички сме различни.

неделя, август 10, 2014

Смъртоносна опасност

Автор: Джим Бъчър
Издател: Колибри
Година: 2014

Изненадан съм. Много харесах книгата.
Хари Дрезден се е сдобил с приятел и съюзник - Майкъл Карпентър, съвременен Рицар на кръста, носещ един от 3-те Меча, в които са вложени пироните от кръста на Исус (или поне приносителя вярва в това с цялата си душа, което също си е сериозна сила). Двамата се носят из Чикаго, помитайки всяка свръх естествена заплаха - от черен магьосник насред ритуално призоваване на демон, до превъртяло привидение в родилно отделение. Този път обаче някой/нещо се е захванало да създаде сериозен пробив между този свят и Небивалото, така че призраците са все по-силни. И все по-прицелени в Хари и Майкъл. Както и във всички, които обичат и на които държат. На сцената се появява и кръстницата на Хари - могъща представителка на народа Ший (феите), която иска да получи Хари за свой роб. Интригата беше добре завъртяна и Хари се набута право в организираната засада: церемонията по въвеждането в сан на местната водачка на вампирите. Тук вече нещата понавлязоха в обичайното клише - смес от измами, контра-измами, предателства, коварство и егоизъм позволиха на Хари и основните му съюзници да се измъкнат. И пак по правилата на жанра бе организирана безнадеждна спасителна експедиция, която въпреки вложеното старание се провали напълно. Развръзка по правилата на жанра: лошите празнуват и ближат рани, докато оставените без надзор добри се реорганизират, за да направят обрат в действието и да победят на косъм.
Епилог: явно капанът срещу Хари Дрезден е бил само фрагмент от по-голям план на вампирите за атака срещу магьосниците от Белия съвет. Историята приключи в началото на война, заради която на Хари явно ще му се разминат нарушенията на правилата - винаги има нужда от попълнение на штрафбата.

Харесах:
Това е уязвимото ми място - широкият една миля и два пъти по-дълбок процеп от галантност в бронята ми.
***
Тя прие целувката с нежната търпимост на комодски дракон.
***
в една четиринайсеткилограмова котка има много щастие
***
Много бързо се научавате да не правите грешки, когато има добра причина да го избягвате.
***
не беше висока, но фигурата ѝ беше изваяна по начин, какъвто можете да видите само в еротичните списания и в неприличните си сънища
***
Извивката на устните ѝ даваше обещания за нещо, което сигурно е незаконно и опасно за вас, от типа, за който предупреждава Министерството на здравеопазването, но въпреки това ви се иска да го вършите отново и отново.
***
Заклевам се в собствената си ослепителна външност и шеметно его, че не ви лъжа.

четвъртък, август 07, 2014

Сървайвър

Автор: Шон Слейтър
Издател: Обсидиан
Година: 2011

Можеше да е приемливо криминале. Имаше всички предпоставки: кораво овдовяло ченге, хубава и покорна партньорка, вироглава дъщеря, тъп некадърник за шеф и много бандити за отстрел. Началото беше шеметно и клиширано: в гимназия нахлуват трима маскирани стрелци и започват изтребление на ученици, но Случайността ги среща с печения тандем от отдел Убийства на Ванкувър и само един лош се изплъзва. Разследването довежда до привидно лесни отговори, но анализ на записите показва, че освен беразборното клане е имало и екзекуция на предварително набелязани цели. Следата се точи в посока на една от китайските триади. Уви, историята е тъпо построена и зле разказана. Вместо да ме впечатляват гениалните пируети на мисълта  на детектив направо ме дразнеха. Явно не е за всеки автор комбинирането на сложно разследване с диво преследване.
Все пак поне клиширания пълен хепи енд беше спестен.

вторник, август 05, 2014

Човекът от Архангелск

Автор: Артър Конан Дойл
Издател: Майнд Принт
Година: 2012

Сър Артър Конан Дойл е създал кратка викторианска повест, съдържаща типични клишета за епохата.
Поредният социопатичен герой се оттегля на пуст бряг в Шотландия, където изолиран живее сред книги и химически експерименти. Корабокрушение край домам му го среща с млада рускиня и нейния похитител. Типично клише от епохата: връща се влюбения корабен капитан в Архангелск, за да разбере, че любимата днес се жени за друг. Заедно с верния екипаж щурмува църквата, прекъсва венчавката и отвлича момичето към хипотетичен нов живот някъде по света, където тя ще има време да го обикне. Край брега на Шотландия губи кораба, екипажа и момичето, но съдбата му дава нов шан - тя е оцеляла. И пак същата история: морякът отново отвлича девойката и отплува с лодка в наближаващата буря. Развръзката е класика: морето връща два прегърнати трупа с усмивки на лицето.
Явно и през XIX век континентална Европа е била непозната далечна земя за британците. Образът на къдрокос, чернокос финландец с ястребов нос на име Алексей Органев определено не ми се беше достоверен.

Харесах:
Нима има по-добра компания от това величествено неуморно пулсиращо море?

понеделник, август 04, 2014

Пражкото гробище

Автор: Умберто Еко
Издател: Бард
Година: 2012

Умберто Еко е създал мистификация за мистификацията, подобно на "Махалото на Фуко" . В романа си проследява кариерата на Симонино Симонини - фалшификатор и агент на свободна практика, работещ за различни служби и организациите по време на десетилетната си кариера. Антисемит, странен шовинист (не харесваше нието един познат му народ и презираше всики едновременно), специалист по изнамирането на ненаписани документи, провокатор, предател, убиец - главния герой малко ми напомняше за този от "Парфюмът" на Зюскинд заради логиката на собствения му светоглед, тласкващ го в следващата сделка.
Всичко започва с революциите и кампаниите за обединение на Италия от XIX-век, изпъстрени с подмолни сблъсъци на интересите на карбонари, йезуити, масони, папата, гарибалдийците, династиите на Савоите и Бурбоните. Следва преход към Париж и истинския разцвет на кариерата му - последователно или едновременно работи за масони, католици, французи, германци, руснаци. На фона на император Наполеон III, Френско-пруската война, Парижката Комуна и апогея на империалистка Европа се развихрят кампани за дискредитиране или реконтра дезинформиране на идеи, организации, личности. Там "разцъфва" личенят проект на Симонини - видоизменящ се набор от "протоколи от срещата на равините в еврийското гробище на Прага", в които се описва план за заграбването на икономическата и политичекса власт над света. Подробностите и нюансите варират спрямо интересите и вижданията на всеко нов клиент/поръчител - понякога има сатанизъм, друг път - социализъм.
Еко отново описва една дългогодишна самозахранваща се история, в случая тази на антисемитизма. Едни и същи неща се подхвърлят отново и отново през годините, и тъй като си кореспондират със старите източници се възприемат за напълно достоверни. Парадоксалното е, че практичски не се различава от аналогичните истерии за сатанистите или масоните и дори се преплита с тях.
Доста хора по света трябва да изчетат книгата като част от присъдите,  които така или иначе излежават. Може пък да им бъде полезна по един или друг начин.

Харесах:
Французинът не знае какво иска - освен че не искатова, което има. А за да го изрази непрекъснато пее песни.
***
за да успееш някак си да продадеш като чиста монета разкриването на някакъв заговор, не е необходимо да предлагаш на купувача нещо оригинално, а най-добре само каквото той е научил или би могъл да научи по други начини
***
аз не правя фалшификати, а нови копия на атентичен документ, който е бил изгубен или поради най-обикновено стечение на обсоятелствата никога не е бил издаван, но е можел и е трябвало да бъде издаден
***
Хората с малко идеи са по-малко заплашени от грешки, те просто следват останалите, не пречат на никого и така постигат успехи, забогатяват, стигат до добро положение, стават депутати, известни писатели, професори, журналисти, дават им ордени.
***
Понякога като в старите приказки разликата между фея и вещица е само във възрастта и красотата.
***
Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, омразата към онези, които не са като теб.
***
Не можеш да обичаш някого цял живот... Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.
***
шпионажът (и контрашпионажът) са прекалено сериозни неща, за да ги оставиш на военните