четвъртък, юли 24, 2014

Демонични песни

Автор: Ф. Пол Уилсън
Издател: GAIANA
Година: 2014

Първо и основно: моята благодарност към Коста Сивов за желанието, средствата и труда, вложени в издаването на тази книга. Даде ми надеждата, че куп добри автори все пак ще бъдат преведени и публикувани в България.
Сборникът съдържа няколко разказа на Уилсън от края на '70-те од началото на '90-те годинио на XX век, писани за участие в различни тематични сборници. С изключение на "Интерлюдия при Дуейн" всички други излизат за пръв път на български. Приятно написани кратки истории от епохата, когато вампирите бяха чудовища и героите ги изтребваха както успеят. Има разкази от пордиците за Глекен&Расалом (ромаът "Пазителят намеча" ми хареса страхотно навремето, даже се бях амбицирал да правя картонен макет на крепостта) и за майстор Джак (не помня нищо от романа "Проклятието").
Надявам се, че ще прочета скоро и по-големи произведения от Уилсън.

Харесах:
безнадежността е причина за странни постъпки

сряда, юли 16, 2014

Момичета с броеници

Автор: Ричард Монтанари
Издател: Колибри
Година: 2008

Книгата можеше да е страхотна.
Млада полицайка получава мечтана повишение като инспектор в отдел "Убийсва" в полицията на Филаделфия. Прикрепена е за патрньор на много опитен детектив с успеваемост извън рамките на обичайното. Веднага след това пропада в дълбокото - първото ѝ разследване е на сериен убиец, взел на прицел малолетни момичета от католически девически училища в града. Историята е добре написана, личните проблеми на героите допълваха изнервената атмосфера на разследването и като цяло чудесно ми напомниха за поредицата полицейски романи на Ед Макбейн. Съгласно шаблоните на жанра всичко се реши по време на една буряи както си е редно - на косъм от трагичната развръзка.
Претрупването беше от психо-дарбата на инспектора, следствие от преживяна клинична смърт. Виденията на сцени от убийства е толкова изтъркано от "Мъртва зона" на Кинг насам, че за мен вече е направо досадно. Другото неприятно беше циркулирането на убиеца в/около къщата по време на развръзката - той беше в мазето и на втория етаж, разминавайки се по неведом начин с полицайката, а накрая тя го намери отсреща на улицата. За филм - става, за книга беше излишно.

Харесах:
двамата се понасяха взаимно по същия начин, по който съществуват съвместно хляба и плесента - един гаден съюз в името на взаимната полза
***
Приличаше на хладилник по три-четвърти чорапи.
***
Не вярваше в кармата. Вярваше в действието и противодействието.
***
кармата понякога е кучка с противотанков гранатомет

четвъртък, юли 10, 2014

Кървава луна

Автор: Бенджамин Пърси
Издател: Сиела
Година: 2013

Бях се подготвил психически да преглътна една блудкава история за младжка любов и стерилни свръестествени същества. Вместо това се срещнах с добра преработка на сюжета на Resident evil.
Ликантропията съществува на принципа на СПИН - предаващ се чрез кръв прион, наречен лобос. Върколаците са преследвани или подлагани на сегрегация и принудителен контрол - събирателен образ на евреи, негри, прокажени. На Скандинавския полуостров дори има тяхна държава, която от много години е под окупацията на САЩ - еквивалент на Афганистан с безкрайна партизанска война. Съществува и върколашката Съпротива, извършваща терористични актове, за да притиска правителството на САЩ към отстъпки. Има и еквивалент на 11.09.2001 - върколаци избиват пътниците едновременно на 4 различни самолета, което отприщва репресиите. По-късно има ескалация на насилието - самоубийствена атака срещу голям АЕЦ превръща Северозападния ъгъл на САЩ в радиоактивна зона, от която правителството евакуира оцелелите, а се настаняват върколаци и нелегални емигранти в обество на разруха и насилие.
На този фон се развиват няколко различни истории - на момче, единствения оцелял пасажер, по-късно войник в окупационната армия; на момиче-върколак, загубило семейството си при ответната атака на службите за сигурност; на нейната леля, ренегат от Съпротивата; на губернатор, издигнал се до президент и заразен с лобос; няколко второстепенни или епизодични герои. Уловката е, че те не са разказанаи паралелно, трябва да се следи кое кога се случва спрямо общото време на разказа. Героите се срещат и разделят, участват пряко или индиректно в драматичните събития, обичат се, предават се и си помагат.
Историята ми хареса, разказът на насечени епизоди беше приятен. Ако не беше много широко отворения край - ваксината срещу лобос и диверсията за масово заразяване с него, книгата щеше да е много по-добра за мен.
До колкото видях, няма продължение за сега. Според мен така и трябва да остане.

Харесах:
отново се чувства малка, объркана и всичко я боли, като човек, нздигащ се от сюрреалистичен сън, за да открие, че е нападнат от махмурлук
***
Гърлото ѝ е ръждясало, дъхът ѝ мирише като призраците на хиляда мъртви цигари.

петък, юли 04, 2014

Изчезналите

Автор: Крис Муни
Издател: Колибри
Година: 2009

Крис Муни ми направи впечатление с разказа си в сборника Трилър 1. Малко импулсивно пазаруване в книжарница на Колибри ме сдоби с единия му преведен роман.
Три момичета от бедняшко градче пият бира в гората. Неочаквано виждат жела, която е душена с въже. Избягват и най-смелото от тях извиква полиция. Не е намерено нищо, обаче документите с адреса на героинята изчезват от захвърлената ѝ чанта. Една вечер е посетена от маскиран убиец, но успява да му избяга. Приятелките ѝ нямат този късмет - едната е заклана на място, другата изчезва завинаги.
23 години по-късно някогашната ученичка е опитен и вироглав криминолог в местното упавление. Случай с отвличане я въвлича в разследване, което води отново към старата история - серийния убиец с прякор Пътника е в околността. ФБР влиза с гръм и трясък в разследването (съвсем буквално), редят се труповете на униформени и цивилни жертви. Следите сочат в единна посока, но една укрита от ФБР води в различна посока - право към скривалището на изрода.
Още в първата 1/3 имах усещането, че май загадката ще прилича на "Целуни момичетата" на Патерсън. Когато по средата разказът на автора (предполагаемо обективен) се размина с ключова част от историята, разказвана от моя заподозрян, вече беше ясно каква ще е развръзката.
Изненадата беше в епилога. Пак и отново - какво би понесъл/преглътна/укрил един родител в името на детето си?
Определено ще издиря и другия роман на Муни. Надявам се поне той да не е ненужно "отухлен" от Колибри. Книгите се купуват заради историята в тях, не заради обема на книжното тяло.

сряда, юли 02, 2014

Аферата Ван Гог

Автор: Джефри Арчър
Издател: Бард
Година: 2006

От години чета хвалебствените резюмета на книгите на Арчър. Накря се престраших да го пробвам. Разочарован съм.
Историята е криминална, развиваща се в средата на месец Септември 2001 и трябва да носи отглас от падането на режима на Чаушеску през 1989. Проблемите са доста: при цялата лудница с атаката над Световния търговски център, бюрото на ФБР в Ню Йорк продължава разследване на съмнителен банкер, основано на слухове и догадки, при това старши агент хуква на аматьорско и незаконно преследване в Европа и Япония. За географията и близката история на Румъния Арчър има само бегли догадки, а имената в най-добрия случай са подбирани на random от молдовски телефонен указател. Като за капак, един епизодичен герой в разговор през 2001 се позовава на събитие от 2004-та. Интригата беше семпла, образите - клиширани до обезличаване.
Може би пак бих пробвал нещо на Арчър, но няма да е скоро.

Харесах:
подобно на нежелан гост, явно щеше да си тръгне последен
***
Има някои предимства да си невеж милионер. Макар да нямаш основание да претендираш да си национално богатство, можеш да си позволиш да колекционираш националното богатство на други народи.