понеделник, юли 30, 2018

Жокери

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Сиела
Година: 2018

Не очаквах толкова добра книга.
Алтернативна история от типа на Х-мен, но със стила на филма Watchmen. Факти и фикция се преплитат в същата, но все пак различна история на САЩ и света.
1946-та. Втората световна война току-що е приключила, а Студената война още не е започнала. На Манхатън е разпръснато извънземно био-оръжие. Част от заразените умират веднага, част стават виросуносители, част преболедуват и получават нов вид/сила/способност. Тези, които получават малформации са наречени "жокери", а малцината придобили някаква полезна свръхсила или поне красива външност са квалифицирани като"аса".
След кратък период на объркване и благоразположение към първите "аса", човечеството се завръща към удобжния и познат модел на расизма. "Жокерите" и "асата" са обвинени от комисията за антиамериканска дейсност в измяна, предателство, заговор и т.н. "Жокерите" са изтикани в гето и заемат позоция под тази на цветнокожите.
С годините историята се развива както и в нашия свят - епохата на гоненията отминава, през 60-те потиснатите получават тръдноизвоювани права, радикалите оглавяват протестните двужения и тласват всичко в хаоса на уличните размирици.
През 70-те "асата" са вече култовите супергерои за младежите, всички искат да са като тях. А те са хора - добри, зли или по средата.
Човечеството успява да се адаптира към тази част от него, която е и повече, и по-малко от обикновения Homo sapiens.
С интерес очаквам следващите сборници от поредицата.

Харесах:
тежките климатични условия винаги пораждат любов към родината
***
Чембърлейн беше останал в историята като легендарен наивник: тъжен пример за човек с добри намерения, който си беше позволил да се надява на твърде много и се беше доверявал на хора, по-опитни в предателството от него самия
***
яростта на лишените срещу облагодетелстваните никога не е красива гледка
***
думите се носеха по вятъра – безочливи и провокативни, изречени от глас, подобен на разтопен кехлибар, полят с уиски

петък, юли 27, 2018

Майските рози

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Милениум
Година: 2017

Ако кажа че съм впечатлен, ще е като да кажа, че Черно море е мокро.
Новата история няма директна връзка с "Градината на Пеперудите", освен разследващия екип от трима агенти на ФБР, специализирани по серийните убийци. И тук разказът се води основно от гледна точка на жертвата, отново историята не е хронологично подредена. И пак е страхотна.
16 години. 16 мъртви момичета. Всичките убити с нож в църква и покрити с цветя. Всички убийства са извършени в периода март-май. Няма следи, няма заподозрени.
Сега е март на седемнайстата година. Сестрата на жертвата отпреди 5 годни и майка ѝ са се преместили в малък град в щата Колорадо, но им предстои дългосрочно преместване в Париж. А убиецът не ги е губил от поглед. Агентите от ФБР работят на ръба на правилата в опит да го засекат преди да удари отново.
Всъщност историята е съсредоточена върху косвените жертви - семействата на убитите. Психически разстройства като депресия и булимия, разрушени семейства, социална неприспособимост - нещата, които се стоварват върху оцелелите и с които трябва да живеят всеки ден.
Хъчисън вкарва като второстепенни герои две от оцелелите Пеперуди. Заедно с майката и дъщерята от тази книга се оформя група жени с характери, които пораждат огромното ми уважение. И желанито да съм да друг континент. Просто за всеки случай.
Криминалната интрига всъщност отсъства. Малкият брой участници кара убиецът да изпъкне още с първото си появяване.

Харесах:
Обществото краде трагедиите от жертвите.
***
Знае как да чака, когато е сигурен, че на отсррещната страна на паузата го очаква отговор
***
Има хора, достатъчно силни да пият кафето както боговете са го създали
***
законът е едно, а справедливостта – друго, и те невинаги си съвпадат

вторник, юли 24, 2018

Списъкът Октовмври

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2014

Най-оригиналното в книгата е решението да се разказва отзад напред. Глава след глава действието се придвижва към началото си. Постепенно се разгръща историята на уплашена млада майка с отвлечена дъщеря, подпомагана от бизнесмен - двойник на Джордж Клуни. Тя едновременно търси сред документите на избягалия си шеф Октомврийския списък (на група анонимни и могъщи хора, замесени в нечиста машинация), опитва се да намери много пари и да се измъкне от полицията и другите преследвачи. Само преди ден Съдбата я е срещнала с чаровен бизнесмен, разполагащ със сериозни ресурси и куража да ги използва за спасяването на малко момиченце и красивата му майка. Всичко върви плавно, до първите 5 глави, когато историята страница след страница се преобръща по неочакван начин. Накрая ми се наложи да се върна и да препрочета отново последната глава.

четвъртък, юли 19, 2018

Междинна станция "Кенгуру"

Автор: Къртис Чен
Издател: Бард
Година: 2018

Все едно четях още една книга от "Експанзията". Същата позитивистка смес от нърдовски подробности, наивен сюжет и едри бели конци под формата на необяснени феномени.
В недалченото бъдеще човечеството е плъзнало в Слънчевата система. Неордавна Марс е провел успешно своята Война за независимост от Земята. Кипи трескава дейност и интересите на различни фракции влизат в конфликт непрекъснато.
Тайният агент на САЩ с позивна Кенгуро взима дейно участие в различни събития, благодарение на суперсилата си - да отваря портал към друга вселена, през който може двупосочно да премества предмети. Изпратен на круизен кораб до Марс, съгласно традициите на жанра се оказва забъркан предодвратяването на мащабен терористичен акт. Следва лутане, тъповати диалози, недомлъвки, малко бой и победа в последния момент. А, да - намира си и гадже.
Като цяло - приятно книжле, което се чете и забравя много бързо.

понеделник, юли 16, 2018

Котка и мишка

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 1999

В първият момент много се израдвах - една от най-ранните книги за Алекс Крос. Накрая - абе сериозно ли Патерсън да е автор на тази разхвърляна тъпотия?!
Алекс Крос е на мерника на стария си враг Гари Сонеджи от "Когато дойде Паяка". Планът на злодея е толкова сложен, че май и самия той не е съвсем наясно какъв е, освен че Крос трябва да умре унизен и победен. Е, не му потръгва и още в средата на книгата излиза завинаги от историята. Там някъде Крос е пребит и прострелян в собствения си дом от неизвестен нападател. Кайл Крейг от ФБР пуска на терена един от най-добрите си следователи, който иначе преследва в САЩ и Европа неуловим свръхбрутален сериен убиец. Пак някъде там бях сигурен и кой е убиеца. Втората половина е надлъгване между Крос и маниака. За съжаление - много насилена история, с много нелогични преходи в действието.

Харесах:
Бъркат простотата с простотията и я вземат за истина.

понеделник, юли 09, 2018

Артемида

Автор: Анди Уеър
Издател: бард
Година: 2018

След "Марсианецът" очаквах доста от Уеър. Получих много приятен римейк на "Луната е наставница сурова".
На Луната има само един постоянен град от няколко купола и 2000 постоянни жители. Артемида е творение на амбициозна и способна администраторка, създала Кенийската космическа корпорация и в последствие постоянната база. Промишлеността е една топилка за алуминий, със странично производство кислород и метан, а основният поминък са туристите и постоянните лаборатории на различните земни комисчески агенции. Транспортът на стоки от Земята е скъп, комуникациите са с по няколко секундно забавяне във всяка посока, а в града правилата са строги и неподлежащи на оспорване.
Главната героиня е саудитка по произход, бунтарка по природа, гений по интелект и контрабандист по препитание. С помощта на кенийски товарач във всяка товарна капсула има по нещичко в повече - примерно забранените цигари и пури. Условната ѝ принадлежност към оскъдния престъпен свят на Артемида я въвлича с сложна машинация на емигрирал норвежки милиардер. Тя трябва да саботира работата на единствения индустриален обект - топилката за алуминий, а след като Артемида прекрати договора за доставка на кислород (основния приход на компанията) ще последва изкупуване на безценица. Саботажът е почти успешен. Но не съвсем, а пък топилката всъщност е пералня за пари на бразилски престъпен синдикат, който пък си има откомандирован на Луната убиец. След няколко убийства местния шериф успява да успокои временно ситуацията с арест на убиеца и заплаха за депориране към замесените. В сърцевината на проблема е нова комуникационна технология, която най-лесно може да се произвежда в Артемида и ще предизвика революция на Земята. Топилката е ключова като единствен източник на силиций. Бразилските бандити са напът към Луната, за да подсигурят най-мащабната печалба в историята. А лунатиците (Благодаря, Хайнлайн!) провеждат още един саботаж, за да докопат юридически контрол над топилката преди Артемида да се превърне в нов вариант на Чикаго от '30-те. Страничните ефекти от операцията са неочаквани за всички, но пък се разминава без жертви.
Като цяло - доста приятно, но без особена оригиналност.

Харесах:
По скалата от едно до "зимно нашествие в Русия" колко глупав е планът ти?

понеделник, юли 02, 2018

Метод 15/33

Автор:
Издател: Колибри
Година: Шанън Кърк

Страхотна книга. През цялото време дейдствието е в зоната на абсурда, но без да има комедиен нюанс. Доста ми напомни за "Пророчестовото" на Дийн Кунц, комбинирано с "Мизъри" на Стивън Кинг.
Бременна тийнейджърка е отвлечена. Целта е детето ѝ, за което много богати и абсолютно неморални родители са склонни да заплатят скъпо. Момичето е просто калъп, който ще бъде счупен. Е, има малък проблем - тя е дъщеря на учен физик (и бивш тюлен) и феноменална корпоративна адвокатка. Всъщност може да е половинката на Шелдън Купър. Свръхинтелигентна, блестящо образована, многостранно развита и на ръба на социопатията в медицинския смисъл. Похитителите са двама тъповати близнаци, подпомагани от алкохолизиран лекар. Играта е изцяло в нейни ръце, а тя подготвя развръзка без шанс за тъмничаря. Както подобава на добра история, в развръзката нещата се объркват, за да се намеси другата половина от историята - малко странен агент на ФБР, разследващ отвличане на бременно момиче.

Харесах:
Да внушиш у някого заблудата, че е силен, ти дава върховно предимство пред него в играта на власт.