Майските рози

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Милениум
Година: 2017

Ако кажа че съм впечатлен, ще е като да кажа, че Черно море е мокро.
Новата история няма директна връзка с "Градината на Пеперудите", освен разследващия екип от трима агенти на ФБР, специализирани по серийните убийци. И тук разказът се води основно от гледна точка на жертвата, отново историята не е хронологично подредена. И пак е страхотна.
16 години. 16 мъртви момичета. Всичките убити с нож в църква и покрити с цветя. Всички убийства са извършени в периода март-май. Няма следи, няма заподозрени.
Сега е март на седемнайстата година. Сестрата на жертвата отпреди 5 годни и майка ѝ са се преместили в малък град в щата Колорадо, но им предстои дългосрочно преместване в Париж. А убиецът не ги е губил от поглед. Агентите от ФБР работят на ръба на правилата в опит да го засекат преди да удари отново.
Всъщност историята е съсредоточена върху косвените жертви - семействата на убитите. Психически разстройства като депресия и булимия, разрушени семейства, социална неприспособимост - нещата, които се стоварват върху оцелелите и с които трябва да живеят всеки ден.
Хъчисън вкарва като второстепенни герои две от оцелелите Пеперуди. Заедно с майката и дъщерята от тази книга се оформя група жени с характери, които пораждат огромното ми уважение. И желанито да съм да друг континент. Просто за всеки случай.
Криминалната интрига всъщност отсъства. Малкият брой участници кара убиецът да изпъкне още с първото си появяване.

Харесах:
Обществото краде трагедиите от жертвите.
***
Знае как да чака, когато е сигурен, че на отсррещната страна на паузата го очаква отговор
***
Има хора, достатъчно силни да пият кафето както боговете са го създали
***
законът е едно, а справедливостта – друго, и те невинаги си съвпадат