Лятото на ангелите

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Milenium
Година: 2018

Третата история Хъчисън отново е през погледа на друг член на екипа на ФБР за разследване на престъпления срещу деца. По-точно устата и ръбата агентка, някога жертва на собствения си баща и продадена от него ма банда още по-гадни изроди.
Всичко започва с оставено пред вратата ѝ окървавено дете с плючено мече в ръце. Родителите са убити, а проверката показва, че дететето е било тяхна жертва. И това е началото - нови и нови деца в шок, гледали как маскиран ангел убива родителите им. Интервалът между атаките намалява, появяват се грешки и неправилни решения на престъпника.
Екипът е най-забавната част от историята. Всеки един от тях носи собствените си травми и комплекси, но ги превръща в мотиватори за действие. Пак се появиха оцелелите героини от предните книги, а те определено внасят колорит.

Харесах:
В мрака няма нищо, способно да те нарани, което да го няма и на светло. Просто тогава не виждаш опасността.
***
да си свещеник, не изключва възможността да си задник

Майските рози

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Милениум
Година: 2017

Ако кажа че съм впечатлен, ще е като да кажа, че Черно море е мокро.
Новата история няма директна връзка с "Градината на Пеперудите", освен разследващия екип от трима агенти на ФБР, специализирани по серийните убийци. И тук разказът се води основно от гледна точка на жертвата, отново историята не е хронологично подредена. И пак е страхотна.
16 години. 16 мъртви момичета. Всичките убити с нож в църква и покрити с цветя. Всички убийства са извършени в периода март-май. Няма следи, няма заподозрени.
Сега е март на седемнайстата година. Сестрата на жертвата отпреди 5 годни и майка ѝ са се преместили в малък град в щата Колорадо, но им предстои дългосрочно преместване в Париж. А убиецът не ги е губил от поглед. Агентите от ФБР работят на ръба на правилата в опит да го засекат преди да удари отново.
Всъщност историята е съсредоточена върху косвените жертви - семействата на убитите. Психически разстройства като депресия и булимия, разрушени семейства, социална неприспособимост - нещата, които се стоварват върху оцелелите и с които трябва да живеят всеки ден.
Хъчисън вкарва като второстепенни герои две от оцелелите Пеперуди. Заедно с майката и дъщерята от тази книга се оформя група жени с характери, които пораждат огромното ми уважение. И желанито да съм да друг континент. Просто за всеки случай.
Криминалната интрига всъщност отсъства. Малкият брой участници кара убиецът да изпъкне още с първото си появяване.

Харесах:
Обществото краде трагедиите от жертвите.
***
Знае как да чака, когато е сигурен, че на отсррещната страна на паузата го очаква отговор
***
Има хора, достатъчно силни да пият кафето както боговете са го създали
***
законът е едно, а справедливостта – друго, и те невинаги си съвпадат

Градината на пеперудите

Автор: Дот Хъчисън
Издател: Милениум
Година: 2017

Болно брилянтна книга. Може би най-добрата история от "Червения дракон" на Томас Харисън насам.
Млади момичета над 16 са отвличани и държани в Градината - затвор-оранжерия, скрит в по-голяма оранжерия. Там са татуирани с крила на пеперуди от Градинаря, след което са изнасилвани периодично от него и садистичния му син. Докато навършат 21, след което биват убити, басламирани и запечатвани с прозрачна смола във витрини. Или пък се наранят, опитат да избягат, да се самоубият или полудеят. Постоянната бройка на затворничките варира, но обичайно са над 20. Предаваните истории между Пеперудите показват, че Градината съществува вече 30 години. Колкото и да е болно, Грдинарят всъщност обича своите жертви и се старае да им осигури комфорт, дори се оитва да ги предпазва от садизма на първородния си син. Сред момичетата цари странна атмосфера на отчаяние и борбеност, взаимопомощ и апатия.
Всичко това е разказано в разбъркана последователност от неформалната водачка на Пеперудите, разпитвана от агенти на ФБР.
Много съм впечатлен, надявам се втората книга да бъде издадена скоро.

Харесах:
Кошмарите лесно те настигат, когато няма какво да правиш.
***
Хората, които отчаяно искат да повярват в нещо, обикновено го правят.
***
Без справедливост не съществуват ред и надежда.
***
Толкова дълго сме живели в нечия чужда извратена фантазия, че вече не знаем как да бъдем истински.