сряда, януари 30, 2013

Отменена присъда

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2011

Историята малко напомня за "Примката на совата" - Хари Бош отново е в центъра на съдебен процес с несигурен край.
Върховният съд на Калифорния е отменил присъда 24 години след издаването ѝ, а прокуратурата на Лос Анджелис по политически причини решава да повдигне отново същото обвинение, но с "независим прокурор". Не кой да е, а Мики Холър, полу-брата на Хари Бош. И играта започва: инсинуации, надлъгване, дебнене, ровене - всичко си е по рецептата на адвокатските трилъри. До момента, в който подсъдимия изиграва своя коз и труповете падат накуп. В послеслова Бош отново хукна след призраците на потенциални жертви, а Холър се завърна към старата си борба със системата.
Можеше да е страхотен роман, от най-доброто на Конъли, но нещо му липсваше.

Харесах:
и се стига до момента, в който желанието става подтик, а подтикът се превръща в импулс за действие

понеделник, януари 28, 2013

Мъртво вълнение

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2008

Конъли е спретнал къс и енергичен роман.
Действието се развива в половин денонощие - от намирането на труп, през установяването на липсата на цезий от онко-клиника, до включването на ФБР и кой ли още не по линията на тероризма, защото следите водят към 2-ма бойци от Близкия Изток, нелегално проникнали в САЩ.
Само Хари Бош в неговия си стил гледа в друга посока - за него убийството е приоритет пред всички заплахи за "националната сигурност". И както винаги, той беше на правия път. На каквато и да е цена за придвижването по него.


Харесах:
колкото и да усъвършенстваш капаните, мишките само стават по-хитри
***
А защо баровете имат паркинги, след като шофирането в нетрезво състояние е забранено?
***
Повече мечти, отколкото планове и пари. Повече надежди, отколкото способности, умения и интелигентност.

неделя, януари 27, 2013

Ехо парк

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2007

Първата посредствена книга на Конъли.
Хари Бош разследва поредния си стар случай, за да се окаже насред цирк, в който е една от маймуните. Сериен убиец официално си признава престъпление, което не е извършил, а някой в полицията фалшифицира следи в полза на твърденията му. Мирише на корупция и политика и Хари се втурва с главата напред.
Като цяло - разочароващо еднакво с предходната.

Харесах:
Миналото си е минало, а животът продължава.
***
Проблемът е, че човек никога не плаща сам за грешките си. Винаги повлича и други хора.

сряда, януари 23, 2013

Убийства в Манхам

Автор: Саймън Бекет
Издател: Софтпрес
Година: 2010

Това беше препоръката на Риков от последния Панаир на книгата. Добра книга, без да е нещо особено.
В глуха английска провинция бивш съдебен антрополог се заравя като селски общопрактикуващ лекар, за да преодолее лична трагедия - смъртта на жена и дъщеря в автокатастрофа. Три години по-късно среща друга бягаща личност - учителка, преживяла опит за изнасилване. Плахо между тях започва романс, а село Манхам е епицентър на усилено полицейско присъствие: някой там отвлича, изтезава и убива жени.
Загадката беше на средно ниво, но добре поднесена - доктора се луташе напред-назад, за да се натъкне почти случайно на развръзката.
Ще се снабдя със следващата книга по някое време, става за четене.

Харесах:
Манхам е забутано място, а забутаните места раждат здръстени умове.
***
Никога не подлагай на съмнение способността на религиозния човек да прецака нещата.

неделя, януари 20, 2013

Следва кръв. Подветрията Накрай смеха. Здравите мъртъвци

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Бард
Година: 2013

Между многото томове на поредицата Ериксън е отделял време и за разкази в страни от основното действие. В едно томче Бард са събрали първите 3, посветени на некромантите Бочълайн и Корбал Броуч. И техния слуга, Емасипор Рийзи, известен като Манси Каръка. На дебела хартия, с щедри междуредови отстояния и големи полета.Все пак 290 страници трябва да приличат на книга, заслужаваща си скромната цена от 18 лева.
Приятни разкази, наподобяващи историите на Фриц Лейбър за Фафърд и Сивия Мишелов или на Саймън Грийн за Хоук и Фишер. Само че тук героите не са от добрите. Фсъщност - Корбал Броуч е откачен евнух, изживяващ се като магически еквивалент на д-р Франкенщайн, а партньора/покровителя му Бочалайн е много по-страшен.
Приключенията на триото са гадни, кървави, но показани през призмата на черен хумор с дебелашки уклон. Техният егоизъм (или социопатия) всъщност по странен начин дори са полезни за част от околните. По един доста особен начин.
Подозирам, че ако Ериксън напише 6-ти, ще видим още един сборник на български. До тогава - историите на Есълмонт.

Харесах:
проблемът ти не е просто, че говориш много, а че освен това си и тъп
***
...редеше някакъв безобразен декламаторски буламач, чиято гениалност беше толкова възвишено дълбока, че само той имаше ум да я схване. Или поне се преструваше, че я схваща, което на този свят и на всички други беше общо взето едно и също, да.
***
Желанието за доброта... води до искреност. Искреността на свой ред води до чувство за свята праведност, която поражда нетърпимост, от която бързо следва строга нетърпимост, от която бързо следва строга присъда, налагаща сурово наказание, предизвикващо всеобщ ужас и параноя, което евентуално кулминира в бунт, водещ до хаос, после до разпад и оттам - до край на цивилизацията.
***
Благодеянията се измерват чрез противопоставяне.
***
не беше мъж, когото жените ще гонят, освен ако не открадне нещо от тях
***
истински отрудените хора не се интересуват от гимнастика

вторник, януари 15, 2013

Вяра

Автор: Джон Лав
Издател: Бард
Година: 2012

В последните страници хванах цаката на книгата. Трябва да се чете в тъмна, студена, самотна вечер. Полу-пиян.
В такъв случай книгата има смисъл. Почти.

Като романът цяло носи следи от "Моби Дик" на Мелвил, "Космически ловец" на Резник, "Кървав ренесанс" на Велчев и "Спектър" на Лукяненко. Бледи, хаотични прилики на ситуации или сюжети.
Трудно ми е да класифицирам за какво става дума. Общо взето за космическа битка между неизвестен непобедим кораб наричан Вяра и аусайдерския кораб  "Чарлс Менсън". Всъщност точно 9-те аутсайдерски кораба бяха интересното в романа - свръх-мощни и окомплектовани с екипажи от гении и социопати (в много случаи - и двете едновременно), тези кораби са извън армейските структури, подчинени единствено на Отдел за различни превозни средства в Министерството на административните работи на Федерацията, непобедими в бой и използвани само за необичайни задачи.
А сблъсъкът между космическите кораби само приличаше на сражение, всъщност се изроди в някакъв изчанчен вид издигане към нирвана за капитана на аутсайдерския кораб и старшите му офицери. Поне аз го възприех като нещо подобно.
От време на време Бард пускат в "Избрана световна фантастика" адски сбъркани книги, тази определено е от тях.
Но поне първото и последното изречение грабват вниманието.

Харесах:
Той изплува от безсъзнанието, раздиран от мъчителните спазми на бременността.
***
Той знаеше, че предстои да бъде извършена несправедливост, но не виждаше как това може да бъде поправено, а и дори в несправедливостта имаше известни следи от справедливост.
***
Той съществуваше, преди да се роди. Като система от възможности.
***
Да убиеш някого, надарен с разум, когато този разум е твоят и когато той знае, че докато го убиваш, ще разбираш напълно какво вършиш...
***
Малки вихрушки на вятъра повдигаха мъртвите листа в парковете като призраци на териери.
***
Аз също почти я обичах..., а почти любовта почти никога не може да умре.
***
Хората умират, но празните пространства между тях са безсмъртни.

вторник, януари 08, 2013

Хорът на забравените гласове

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2005

Хари Бош се завърна в полицията, в отдел "Неразкрити пресъпления", разследващ стари случаи. И веднага получи разследване на убийство от '88-ма, за което нова технология (ДНК експертиза) е докарала нова следа.
И Хари захапа моментално стръвта. И плувката. И парче от пръта. Защото първоначалното следствие било манипулирано и потулено по заповед на стария проблем на Хари - заместник-началник Ървинг. Но сега има втори шанс и това стига, за да се разрита купчината от расисти, ченгета и липсващи данни. В развръзката се оказа, че между Ървинг и новия началник на ЛАПУ се играе партия покер с покачващи се залози, а Хари и неговия случай са нещо като каре аса, но не се знаеше в чия ръка се намират.
Всъщност - май за пръв път нацелих убиеца.
Определено ме грабна поредицата.

Харесах:
Никога не нарушавайте закона, за да го наложите.
***
Като че ли беше избухнала някаква бомба на обществен разпад и навсякъде се въргаляха шрапнели от разбити животи.

петък, януари 04, 2013

Завръщането на Поета

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2004

И така, серийният убиец Поета от "Смъртта е моя занаят" се завърна, за да изиграе мач-реванш с бившите си колеги от ФБР. Можеше и да спечели, но стечение на обстоятелствата вкараха Хари Бош в играта.
Разследването на смъртта на бивш агент на ФБР (появил се в "Примката на совата") на Бош го среща с картотека на неразкрити убийства, по които покойния профайлър е работел. Засечката с текущото разследване на ФБР по новите "подвизи" на Поета стана бързо. А после романът се чете на един дъх - постоянно тичане по все по-топли следи, разправии с политико-бюрократите на високи позиции, откровен лов на "жива стръв"...
И за десерт Хари Бош отново се завръща в полицията, в отдела за стари престъпления, където хиляди неразкрити убийства го чакат да се захване да носи справедливост.
Определено още ще се чете.

Харесах:
Не знам точно. Обаче знам, че не вярвам в съвпадения. Никога не съм вярвал и никога няма да повярвам.
***
Всеки има значение, иначе никой няма значение.

сряда, януари 02, 2013

Нов патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2012

Обожавам Лукяненко!
От самото начало Дозорите ме грабнаха със своята липса на правилност, а задълбочаващите се във всяка следваща книга съмнения на Антон Городецки към всички и най-вече към себе резонират със моето собствено порастване.
Нова история - на сцената се появяват сравнително редките Различни-Пророци. Само по 1-2 в поколение, в своето първо пророчество те пророкуват неотменима истина, която неизбежно ще се случи - без значение дали става дума за революция или рокмузика. По правило след тях върви Палача/Тигъра, почти неуязвимо и съвсем неудържимо създание от Сумрака (оказва се, че има още няколко създания на Сумрака, може би истински, а може би фолклор на Различните). Според общоприетото схващане Палача/Тигъра се стреми да убие пророка, преди да изрече пред обикновените хора своето пророчество, според друга - да го подтикне да отключи дарбата си и да стартира сред обикновените хора разтърсващ катаклизъм (пораждащ положителни или отрицателни емоции в огромни количества, с които пък се захранва Сумрака), а може би истината е някъде по средата.
Новият пророк (десетгодишен малчуган) поставя в своето нечуто от никого пророчество Висшия маг Антон Городецки и дъщеря му Надежда, Абсолютната вълшебница. И както винаги, Антон се хвърля с главата напред в поредната смес от интриги на древни Велики, сляпа случайност и предначертана Съдба. До самия край, който май е просто спирка, а не завършек.

Харесах:
патриотизмът и консерватизмът по принцип са неотделими
***
В наши дни дори добрите вълшебници се стараят да изглеждат зли.
***
Повечето граждани в страната, ако им се удаде възможност да са на власт, ще крадат и ще се смятат за по-добри от другите - и докато това не се промени, никаква реморализация на върхушката няма да промени нищо.
***
Когато големите мъже не знаят какво да правят, не само дете, но и жена са готови да послушат.