неделя, декември 27, 2009

Циркът на прокълнатите

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Някак си тази история продължава предходното приключение на Анита Блейк и същевременно е различна. Не толкова гадна в подробностите, с повечко драма на морално ниво. Беше любопитно, как Анита трябваше да се обърне решение, което в срещу стратегически план съвпада напълно с нейното виждане относно легализацията на вампирите и даването им на граждански права, просто защото цената на прокарването му се различава драстично със собственото и правило "не давай човек на чудовищата". Предполагам, че в бъдеще и това ще бъде разрешено по някакъв начин.
Вече съм чел следващата, така че за сега ще спра с поредицата за Екзекуторката (има още една издадена на български, ако ме хване абстиненцията - ще я нагъна).

Харесах:
Пренебрегвам те, доколкото ми позволяваш.
***
Вината е извънредно популярно чувство.
***
Тялото ти реагира на ритми, по-стари от мисълта.
***
Светлите му очи бяха широко отворени, втренчени в нищото. Мъртъвците винаги са слепи…
***
Когато имам да обяснявам нещо, може и да не се държа мило, но поне съм настоятелна.   
***
Някои хора наистина имат таланта да те превъзхождат.  
***

Сигурно е бил истински трън в задника приживе, но дори и гадните хора от време на време заслужават съжаление.
***
Беше един от онези застинали мигове, когато секундите се точат като в кошмар от катран.
***
Той беше на двадесет. Помнех какво е. На двадесет знаех всичко. Трябваше ми цяла година да разбера, че всъщност не знам нищо. Все още се надявах да науча едно-друго, преди да стана на трийсет, но вече не горях от надежда. 
***
Не бях виждала толкова много усмивки, откакто си купих последната употребявана кола.

петък, декември 25, 2009

Усмихнатият труп

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2005

Приятна книга. Непретенциозна, доволно забавна, приемливо гадна и с добър черен хумор.
Малко разбъркано чета серията за Антита Блейк - сега се върнах на 2-рата история. Дребната хлевоуста съживителка се оказва в епицентъра на събития, забъркани от откчаен богат инвалид и безскрупулна вуду-жрица, плюс разбира се сложната взаимовръзка с Господаря на града. Признавам си, имаше почти всички парчета от загадката на видимо място, но не успях да я сглобя по правилен начин.
Малко ме подразни развръзката - никога не съм си падал по измъквания в последната секунда благодарение на нелепия шанс и Неговата воля.
Имах нужда от подобно четиво за разтоварване в края на годината, само не съм решил дали да започвам следващата книга.

Харесах:
 Камъчетата бяха толкова бели, че приличаха на ръчно натрошена каменна сол.
***
Миришеше на нова кола — пластмасово и някак нереално.
***
 Искам да знаеш какво виждаш, а не какво съм ти казал, че трябва да видиш…
***
 Би убил човек като стой, та гледай. Без да трепне. Но не по нужната причина. По аматьорски повод. Разбира се, мъртвецът пак ще си остане мъртъв…
***
Подозрението е здравословно. Пази те жив.
***
Долф беше полицай, той трябваше да се грижи за закона. Аз се грижех за по-прости неща, от рода на оцеляването.
***
Дори курвите си имат стандарти.
***
Застинахме като в илюзорните секунди, които траят с години. 
***
Има клади, които траят цяла вечност. Клади, пред които напалмът изглежда като временно неудобство. Тя щеше да гори цяла вечност, и това бе наполовина по-кратко, отколкото й се полагаше.
***
Чувствах се като лайно, но щастливо лайно. 
***
Той не разбираше. Бе досущ като всички други богаташи. Бъркаха парите с властта. А това изобщо не е едно и също.  

сряда, декември 16, 2009

Състояние на страх

Автор: Майкъл Крайтън
Издател: Бард
Година: 2005

Отдавна не бях чел Крайтън и пределено бях забрави стила му. Напразно, човекът е добър писател и има навика да замаскира много сериозни въпроси под формата на трилъри.
В тази книга се е захванал с глобалното затопляне и по-скоро с липсата на сериозни доказателства за това. Приликите с вече отминалите масови увлечения по евгениката на Запад и лисенковщината в СССР са повече от обезпокоителни. В добавка историите за ефекта от спирането на употребата на ДДТ срещу маларийните комари (обявен е за канцерогенен и е забранен, в резултат маларията се завръща отново на сцената, оценка на жертвите до сега е 30-50 000 000 души), на местенето на далекопроводи в отделни трасета извън жилищни райони (магнитното поле е обявено за канцерогенно, доказателства няма, само в САЩ разходите са $20 000 000 000), на управлението на Йелоустоунския резерват (най-старият резерват в света, но управителите в един момент се захващат с регулиране на популациите в опит да съхранят вида му, в резултат - жестоки поражения сред фауна и флора и големи изменения) предизвикват повече от въпроси.
Болезнен беше и в коментарите си след романа - само те си струват четеното като съвсем отделен обект на размисли.
Искаше ми се да копирам целия раздел за ППМ (Политико-Правно-Медийния) конгломерат, създаващ умишлено състояние на страх сред обществото. Целта е проста - политиците харчат пари на воля, правистите водят нескончаеми дела и ръководят все по-вече и по-големи фондации и агенции, а медиите вдигат рейтинга си с постоянни публикации за катастрофални събития (сякаш преди в края на '80-те да се заговори за причинено от човека глобално затопляне никога не е имало суши, горещини, урагани и т.н. опостушителни събития). Отказах се - блогът ми е за книгите които чета, а не за личните ми убеждения и основанията за тях.
Мога единствено горещо да препоръчам книгата - чете се лесно и дава много основания за размисли.

Харесах:
ние сме в състояние на война - глобална война на информацията срещу дезинформацията
***
глобалното затопляне е в най-добрия случай недоказано, а в най-лошия - чиста фантазия
***
Едно от първите неща, които студентите научаваха в правните факултети беше, че правото не винаги съвпада с истината.
***
Ако има нещо по-лошо от либерал, който се вози в лимузина... това е природозащитник в "Гъфстрийм". (модел малък луксозен реактивен самолет)
***
колко се е обезценило мъжкото рамо за съвременните жени
***
Винаги ще има наводнения, снежни бури, циклони и урагани. тези събития винаги ще се появяват по телевизията и на първаите страници на вестниците. И във всеки отделен случай ти можеш да твърдиш, че случилото се е пример за рязка климатична промяна, породена от глобалното затопляне. И всеки път посланието ти ще звучи все по-убедително.
***
Какво общо има логиката с това? На нас ни стига медиите да го отразяват.
***
Заплахата от глобално затопляне ... на практика не съществува. Дори да беше реално явление, то най-вероятно би облагодетелствало по-голямата част от света.
***
Загрижеността няма нищо общо. Желанието да вършиш добро няма нищо общо. Единственото важно са знанието и резултатите.
***
На никого не му стиска да разреши проблемите - защото решението може да се окаже в противоречие с философията ти, а за повечето хора сляпото придържане към убежденията е по-важно от реалния успех.
***
Една иформирана догадка си е само догадка.
***
Смятам, че е странно хората все още да вярват в надвисналата заплаха от изчерпване на ресурсите, след като в продължение на двеста години ни засипват с фалшиви тревоги за тази опасност. Не знам дали подобни убеждения в днешно време следва да се обяснят с непознаване на историята, със склерозирал догматизъм, нездравословна любов към малтусианството или с обикновено скудоумие, но те очевидно са се вгнездили дълбоко в човешкото мислене.
***
Светът се променя. Идеолозите - не.
***
Имаме нужда от повече учени и от много по-малко адвокати.

неделя, декември 13, 2009

Жътварите

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2009

Това е май първия чисто екшън роман на Конъли - липсват препратките към сенките и Злото, историята е за наемни убийци, престъпници и безименен служител в малко известна държавна агенция. Освен това са разменени ролите - главния герой е Луис, а Чарли Паркър е само в поддържащ персонаж. Много наподобяваше романите на Дейвид Морел - обичайните игри отвъд ръба на закона, убийци със собствено мнение, богати бандити, изобщо добре познатото, макар че братята Фулси както винаги внасят колорит в действието.
Честно казано, беше прекалено шаблонна история и не ме впечатли особено. Очаквам роман за Чарли Паркър и сблъсъците му с несъвсем естественото Зло.

Харесах:
Василий беше песимист или по-скоро реалист - шефът му не можеше да реши кое по-точно.
***
мязал на дебел Купидон от бедняшка честитка за свети Валентин
***
Да се сражаваш за религия за мнозина е въпрос на чест... Сама тя не им е толкова скъпа, по-важното е какво могат да вършат в нейно име.
***
човек трябва да чуе и шума, за да оцени тишината

сряда, декември 09, 2009

Спектър

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2009

Ако това не е най-добрата книга на Лукяненко, то поне не отстъпва на "Нощен патрул".
И първият том беше обещаващ, но още с 5-тата история от препускането на Мартин подир Ирина (странно - всеки път ми изглеждаше различна, аз най-много харесах 6-тата) и най-важната тайна на света летвата скочи много нагоре. Всичките размисли за същността на доверито и формите на проявлени си струват самостоятелно четене. Темата за разликата между разсъдъка и разума - също. Само братя Стругатски са успявали да ме запленят така.
Какво да кажа, освен че историята е майсторка и много, много добре разказана.
Дали изводана Мартин е правилния - е, читателя сам си решава и подобно на историите за Максим Камерер с годините ще има възможност да преосмисля позицията си.

П.П.
Мисля, че Lazy е изпитвал истинско удоволствие от превода. :-)

Харесах:
между нашите желания и реалността има пропаст
***
Какво може да откаже от запой здрав мъж, при това ерген, изпитващ към алкохола твърдо положителни емоции, нямащ проблеми с парите, намиращ се в лошо настроение и получил от свой роднина - може да се каже дори наставник - съвет да се напие?

***
чудесата не се повтарят, за това са и чудеса
***
Никой от хората няма монопол над абсолютната истина. И ние се доверяваме с мярка. Така че неоправданото доверие да не ни навреди твърде много. И цялата история на човечеството по своята същност е намаляване на потребността от доверие. Ние сме заменили личното доверие с обществени закони и обичаи.
***
Омръзна ми да вярвам на безспорните истини - те са прекалено скучни.
***
разаплатата за абстрактното любопитство е прекалено конкретна
***
Ако не можем да променим нищо - защо да си изясняваме истината?
***
За нея светът още беше ярък и млад, постъпките не изискваха обяснение, нито пък глупостта - оправдание.
***
Той се позанимава с тази идея, предпазливо, като с крехък и същевременно хлъзгав предмет, например обилно насапунисана кристална ваза.
***
опитния експерт прекрасно разбира каква информация е готов да изслуша и да приеме работодателят, и каква ще бъде отхвърлена
***
Няма нищо по-добро за изплашения мъж от това да намери до себе си изплашена жена - веднага чувства прилив на мъжество.
***
пожарът, побран в един единствен миг, е взрив
***
секретната руска формула: времето за разпивка е равно на задушевността на разговора, разделено на количеството изпит алкохол
***
Никога не се напивайте като свиня, ако на другия ден ви предстоят велики дела.
***
Да се мсили е трудно. Да се мисли е болезнено и опасно. Ако в света няма неизвестни опасности - изобщо не ти е необходимо да мислиш.
***
Може и чукът да не иска да забива пирони, но кой го пита.
***
Бедата е там, че не можем да си представим нещо различно. Дори когато си мечтаем за вечността...
***
Това не беше логика - добрата стара логика, най-добрия приятел на разума. Не беше и интуиция - сигурната патерица на разсъдъка.

събота, декември 05, 2009

Дребнио волен народ

Автор: Тери Пратчет
Издател:
Година:

Първо и основно - моя най-дълбок поклон към преводача! Ако някой ден се запознам - че го черпавам, нема лабаво!
Наистина, би могло да се пипне мъничко по езика на Нак Мак Фийгъл (някак по-врачански или по-пернишки трябва да звучат), но си личи, че е работено с кеф и желание.
На Пратчет най-много харесвам серията за Стражата, но и Вещиците не са за изхвърляне - всъщност нищо от Света на Диска не е за изпускане. Тази история малко напомня за "Господари и Господарки", макар че се развива с участието не на баба Вихронрав и леля Ог (появяват се само в епилога), а главна героиня е едно 8 годишно момиченце, открило в себе си дарбата да бъде вещица (Първото зрение - да вижда нещата такива, каквито са, а не такива, каквито се очаква да бъдат, и Втория акъл - така лиспващия здрав и непредубеден разум). Останалото си е Пратчет - много забавна история с доста сериозен втори пласт в нея.
Не мога да не спомена пак (и отново) за Нак Мак Фийгъл - пиктситата, кръстоска от шотландските бойци в "Смело сърце" и смърфовете. Другото е ясно - краднене, пиеньие, тепаньие и пцувни. Готина беше закачката - единствения им страх е от адвокати, затова мечовете им светят в синьо, когато има адвокати наблизо. Другата много забавна шега беше гонагъла (боен поет) - Нак Мак Фийгъл вярват в силата на думите, затова свирнята и поезията  могат да пръскат ушите (и не само) на противника (кой знае защо все се сещах за барда от филмите за Астерикс).
Лична вметка: това е първата книга, която прочетох на четеца си. Добре е, макар че ако не ме мързеше да преконвертирам pdf-а щеше да е още по-добре. Надявам се по-скоро Вузев да я издадат на хартия, за да си попълня колекцията на рафта.

Харесах:
Те изглеждаха като калайджии, но нито един от тях не ще може да калайдиса котле. Това, което правеха те бе да продават невидими неща. Като ги продадяха, те продължаваха да си ги имат. Те продаваха нещо, от което всеки има нужда, но рядко го иска. Те продаваха ключа от вселената на хора, които изобщо не подозираха, че вселената била заключена.
***
Вещицата намира удоволствие в дребните подробности. Вещицата вижда отвъд нещата и  покрай нещата. Вещицата вижда повече от останалите. Вещицата знае къде и кога е тя.
***
— Добре. Значи... ако вярваш в себе си...
— Да?
— ... и ако държиш на мечтите си...
— Да?
— ... и ако следваш звездата си...
— Да?
— ... пак ще те победят хора, използвали тяхното време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи.

***
Не че беше лъжа. Всъщност си беше съвсем вярно, макар да не беше съвършено точно.
***
убаво нещо е голема мома, ма ха земе момъко да я гушне, че требе да бележи с тебешир доде е стигнал предишнио ден
***
Секи дето не е сфанал, че ми сфане ботушо!
***
Страхът беше влажна студена каша, но гневът имаше остър ръб.
***
по-добре да си на място, където не ти е мястото, отколкото да не си на място там, където някога си си бил на мястото и си спомняш това
***
бяха в настроение за битка и, за да не губят време, се биеха помежду си, за да понаберат скорост
*** 
Фея кръстница отпуска на една моя клиентка три желания - стандартния пакет от здраве, богатство и щастие, а когато веднъж моята клиентка се събужда една мрачна сутрин не особено щастлива, тя ме ангажира да заведа иск за нарушаване на договора. Безспорно безпрецедентен случай в историята на феите кръстници. За съжаление безпрецедентно беше и превръщането на тъжителката в малко джобно огледало, а на нейния адвокат, както виждате пред себе си, в жаба. Мисля, че най-лошата част беше, когато съдията изръкопляска. Крайно обидно, ако ми позволите да изразя мнението си.
***
Може да прекараш цял ден съзерцавайки едно цвете и изумявайки се колко чудесно е то, но това няма да ти помогне с доенето.

сряда, декември 02, 2009

Спектър

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2009

Първата част на очертаващ се силен роман на Лукяненко. Както обикновено - има доста препратки и закачки с други съветски и руски фантасти (както винаги - най-вече с братя Стругатски). Идеята с телепорталите под контрола на една единствена раса не е новост, както не са новост и повечето случки и раси в книгата.
НО - до сега не съм срещал раса като дио-дао - подобни на кенгуро хермафродити с живот около 6 месеца и възможност да предават поне частичнко споментите си на своите деца. Както е типично за Лукяненко - хем бяха обрисувани с щрихи, хем описанието създава илюзия за пълнота на образа им: култура, която предпочита усъвършенстванията пред нововъведенията (нямат време, затова не се занимават с излишни дейности); наследствени професии, като поне едно от децата приема професията на родителя с колкото поеме от професионални му опит и този на предците му; религия, която е едновременно тяхна и ничия, затова възприемат пламенно всички религии в галактиката и си остават дио-дао.
Силно сев надявам втория том с останалите 3 истории с издирванията на Мартин да са на същото ниво, а завършека да е изненадващ, както Лукяненко умее.

Харесах:
Вие мъж ли възпитавате, или естраден певец?
***
тук не беше трудно да се оцелее, но беше невъзможно да се забогатее
***
всяка религия е много по-агресивно настроена към еретиците, отколкото към хората, които не вярват изобщо
***
Когато те оскърбяват с думи, не си струва да вадиш меча... Трябва да убивш врага с думи.
***
Предсказуемите същества обожават собствениците си.
***
Когато животът е толкова кратък - няма смисъл да бързаш.
***
изглеждаха неуместни и наивни, като детска игра на войници насред изпепелено полесражение
***
Бял воал върху лика на небето, сякаш плахитебеширени  щрихи  върху черната дъска в класната стая...
***
Възрастните хора закимаха толкова енергично и с разбиране, че веднага стана ясно - ни най-малко не му вярваха.
***
няма нищо по-нелепо от гола жена, която се оптва да скрие голотата си с длани