Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2008
Изолирана вила в резерват насред нищото. Собствениците са са убити. Изпратената полицайка попада под обстрел, губи колата, оръжието и мобилния си. Следва преследване в зимната нощ, съюз с оцеляла от убийството и серия обрати. Ако се преброят пистолетите, още от самото начало някои неща си идват на мястото и развръзката не е толкова неочаквана.
Харесах:
Не печеля толкова, че да говоря за работа и в свободното си време.
***
тъмнината никога не е едноцветна
Показват се публикациите с етикет Джефри Дивър. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джефри Дивър. Показване на всички публикации
събота, септември 08, 2018
вторник, юли 24, 2018
Списъкът Октовмври
Автор:
Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2014
Най-оригиналното в книгата е решението да се разказва отзад напред. Глава след глава действието се придвижва към началото си. Постепенно се разгръща историята на уплашена млада майка с отвлечена дъщеря, подпомагана от бизнесмен - двойник на Джордж Клуни. Тя едновременно търси сред документите на избягалия си шеф Октомврийския списък (на група анонимни и могъщи хора, замесени в нечиста машинация), опитва се да намери много пари и да се измъкне от полицията и другите преследвачи. Само преди ден Съдбата я е срещнала с чаровен бизнесмен, разполагащ със сериозни ресурси и куража да ги използва за спасяването на малко момиченце и красивата му майка. Всичко върви плавно, до първите 5 глави, когато историята страница след страница се преобръща по неочакван начин. Накрая ми се наложи да се върна и да препрочета отново последната глава.
Издател: Ера
Година: 2014
Най-оригиналното в книгата е решението да се разказва отзад напред. Глава след глава действието се придвижва към началото си. Постепенно се разгръща историята на уплашена млада майка с отвлечена дъщеря, подпомагана от бизнесмен - двойник на Джордж Клуни. Тя едновременно търси сред документите на избягалия си шеф Октомврийския списък (на група анонимни и могъщи хора, замесени в нечиста машинация), опитва се да намери много пари и да се измъкне от полицията и другите преследвачи. Само преди ден Съдбата я е срещнала с чаровен бизнесмен, разполагащ със сериозни ресурси и куража да ги използва за спасяването на малко момиченце и красивата му майка. Всичко върви плавно, до първите 5 глави, когато историята страница след страница се преобръща по неочакван начин. Накрая ми се наложи да се върна и да препрочета отново последната глава.
понеделник, юни 04, 2018
Сълзата на дявола
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2003
Приятно криминале в света на Линкълн Раймс.
Във Вашингтон масов убиец застрелва десетки хора в последния ден на годината. В кметството постъпва искане за отпуп, иначе на всеки 4 часа ще има нови убйства. ФБР привлиа бивш агент, специалист по графология, защото единствената следа е бележката. Надпреварата е с времето и с прекалено умен социопат, планирал акцията от месеци. Е, не чак толкова умен, че да се измъкне.
Издател: Ера
Година: 2003
Приятно криминале в света на Линкълн Раймс.
Във Вашингтон масов убиец застрелва десетки хора в последния ден на годината. В кметството постъпва искане за отпуп, иначе на всеки 4 часа ще има нови убйства. ФБР привлиа бивш агент, специалист по графология, защото единствената следа е бележката. Надпреварата е с времето и с прекалено умен социопат, планирал акцията от месеци. Е, не чак толкова умен, че да се измъкне.
събота, април 28, 2018
Колекционерът на татуировки
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2014
Поредното приключение на Линкълн Райм, Амелия Сакс и поддържащите ги персонажи.
В Ню Йорк има нов сериен убиец, нападащ жени и правещ татуировки с отрови. Същевременно в затвора умира стария противник на Райм, гениалния наемник Часовникаря. На пръв поглед - нищо общо между двете истории, но с напредването на действието и двете стават все по-странни. Всъщност серийните убийства са за прикриване на терористичен акт, който е за отвличане на вниманието от истинска атака с антракс от американска "патриотична" милиция. Само че планирането, графикът, подробностите, разузнаването - всичко това е много над нивото на малка провинциална група.
Както и предполагах, мачът-реванш между Райм и Часовникаря предстои.
Харесах:
Както повечето конспиративни теории, звучеше привлекателно, но всъщност беше пълен боклук.
Издател: Ера
Година: 2014
Поредното приключение на Линкълн Райм, Амелия Сакс и поддържащите ги персонажи.
В Ню Йорк има нов сериен убиец, нападащ жени и правещ татуировки с отрови. Същевременно в затвора умира стария противник на Райм, гениалния наемник Часовникаря. На пръв поглед - нищо общо между двете истории, но с напредването на действието и двете стават все по-странни. Всъщност серийните убийства са за прикриване на терористичен акт, който е за отвличане на вниманието от истинска атака с антракс от американска "патриотична" милиция. Само че планирането, графикът, подробностите, разузнаването - всичко това е много над нивото на малка провинциална група.
Както и предполагах, мачът-реванш между Райм и Часовникаря предстои.
Харесах:
Както повечето конспиративни теории, звучеше привлекателно, но всъщност беше пълен боклук.
четвъртък, декември 21, 2017
Спящата кукла
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2007
Преди всреме попаднах на втората книга за Катрин Данс. Сега прочетох първата и продължавам да не съм много впечатлен от поредицата. Дивър е майстор, но историите му за Линкълн Раймс и Амелия Сакс са доста по-добри.
Специалистката по кинесика (език на тялото) Катреин Данс работи за Калифорнийското бюро за разследване (КБР) - щатската криминална служба. Специалист по разпитите на заподозряни и свидетели, тя се занимава с най-тежките случаи. Един от тях ново разследване на старо убийство. Заподозрян е осъден убиец, докаран за разпит. Рутинната процедура се превръща в зрелищно бягство, придружено от палеж и няколко убийства. След това всичко тръгва на високи обороти: Данс и екипът ѝ получават подкрепление от агент на ФБР и трябва едновременно да ровят в събития отпреди 8 години, отпреди няколко седмици и случващо се в момента, за да спрат социопата.
Историята беше добра, с няколко обрата извън очакванията. Лошото е твърде дългите незначителни разговори и излишното задълбаване в личния живот на Данс.
Харесах:
през годините винаги се беше удивлявал как хората забравят здравата логика и чувството си за самосахранение, как сляпо вярваха в онова, което си мислеха, че искат
Издател: Ера
Година: 2007
Преди всреме попаднах на втората книга за Катрин Данс. Сега прочетох първата и продължавам да не съм много впечатлен от поредицата. Дивър е майстор, но историите му за Линкълн Раймс и Амелия Сакс са доста по-добри.
Специалистката по кинесика (език на тялото) Катреин Данс работи за Калифорнийското бюро за разследване (КБР) - щатската криминална служба. Специалист по разпитите на заподозряни и свидетели, тя се занимава с най-тежките случаи. Един от тях ново разследване на старо убийство. Заподозрян е осъден убиец, докаран за разпит. Рутинната процедура се превръща в зрелищно бягство, придружено от палеж и няколко убийства. След това всичко тръгва на високи обороти: Данс и екипът ѝ получават подкрепление от агент на ФБР и трябва едновременно да ровят в събития отпреди 8 години, отпреди няколко седмици и случващо се в момента, за да спрат социопата.
Историята беше добра, с няколко обрата извън очакванията. Лошото е твърде дългите незначителни разговори и излишното задълбаване в личния живот на Данс.
Харесах:
през годините винаги се беше удивлявал как хората забравят здравата логика и чувството си за самосахранение, как сляпо вярваха в онова, което си мислеха, че искат
сряда, ноември 11, 2015
Ръкописът на Шопен
Автор:
Джефри Дивър & ко
Издател: Бард
Година: 2010
Интересен опит, в който Дивър и куп други автори на трилъри създават обща творба, в която всеки пише по една глава. Като цяло - интересно е, всеки автор си има своя стил и начин на разказване, а Дивър е успял да оформи интересна история с куп обрати. Лошото е, че е пренебрегната предварителната подготовка (относно събитията около отделянето на Косово страшно бяха омешали сърбите и албанците), а историята стои някак нееднородна.
Шпиони, терористи, наемници, ченгета и музиканти са разбъркани в история,в която жестокост прикрива лудост, която маскира алчност. Бивш ас от армейското разузнаване на американската армия се е пенсионирал и е събрал екип, с който издирва военнопрестъпници и ги изправя пред Международния трибунал в Хага. Когато линията между правораздаване и отмъщение е премината,той разпуска групата си и се отдава на голямата си страст - класическата музика. Повикан като експерт в Полша да установи автентичността на неизвестен до сега ръкопис на Шопен, той попада в история с убийство. Следата води през укрити от нацистите в Западните Балкани произведения на изкуството, разработки на отровни газове в концлагерите, през убийци от АОК, неуловим наемник с прякор Фауст, мащабен атентат в САЩ към множество вложени една в друга измами. Все пак главният герой на новозапочваща поредица трябва да оцелее, така че се оказва по-умени по-коварен от противниците си.
Харесах:
Какъв е смисълът да имаш пари, ако не можеш да ги споделиш с другите?
Издател: Бард
Година: 2010
Интересен опит, в който Дивър и куп други автори на трилъри създават обща творба, в която всеки пише по една глава. Като цяло - интересно е, всеки автор си има своя стил и начин на разказване, а Дивър е успял да оформи интересна история с куп обрати. Лошото е, че е пренебрегната предварителната подготовка (относно събитията около отделянето на Косово страшно бяха омешали сърбите и албанците), а историята стои някак нееднородна.
Шпиони, терористи, наемници, ченгета и музиканти са разбъркани в история,в която жестокост прикрива лудост, която маскира алчност. Бивш ас от армейското разузнаване на американската армия се е пенсионирал и е събрал екип, с който издирва военнопрестъпници и ги изправя пред Международния трибунал в Хага. Когато линията между правораздаване и отмъщение е премината,той разпуска групата си и се отдава на голямата си страст - класическата музика. Повикан като експерт в Полша да установи автентичността на неизвестен до сега ръкопис на Шопен, той попада в история с убийство. Следата води през укрити от нацистите в Западните Балкани произведения на изкуството, разработки на отровни газове в концлагерите, през убийци от АОК, неуловим наемник с прякор Фауст, мащабен атентат в САЩ към множество вложени една в друга измами. Все пак главният герой на новозапочваща поредица трябва да оцелее, така че се оказва по-умени по-коварен от противниците си.
Харесах:
Какъв е смисълът да имаш пари, ако не можеш да ги споделиш с другите?
събота, май 31, 2014
Убийте Райм
Автор:
Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000
Първата книга на Дивър, която не ми хареса.
Линкълн Райм (пак) се решава да се подложи на новаторска операция в Северна Каролина, обещаваща частично подобрение на състоянието му на почти пълна паралализа - ако има късмет, разбира се. Точно тогава местния шериф се обръща към него с отчаяна молба за помощ в издирване на отвлечени момичета. Няма как, Райм и Амелия Сакс се включват импровизирано в издирването. Дори постигат успех, като залавят извършителя и спасяват едната жертва.
Тук започват и проблемите. Престъпникът е малолетно момче с трагична съдба и предполагаеми психически проблеми, а освен това твърдо не проговаря. Сакс проявява нелогично доверие до сепен да го измъкне от затвора и така стартира верига от преследване и стрелба с неочаквани резултати.
В развръзката се оплетоха корупция, прозиводство на забранени пестициди, глупост и сляп късмет. При това в нелепо удобна конфигурация. Доста под нивото на Дивър.
Харесах:
Явно тук ставаше дума за двама извършители: момчето и невежеството на местните полицаи.
***
...когато битката е неизбежна , нападай без предупреждение. Целта на войната не е да убеждаваш врага да се предаде или да му доказваш надмощието си; целта е да унищожиш.
Издател: Ера
Година: 2000
Първата книга на Дивър, която не ми хареса.
Линкълн Райм (пак) се решава да се подложи на новаторска операция в Северна Каролина, обещаваща частично подобрение на състоянието му на почти пълна паралализа - ако има късмет, разбира се. Точно тогава местния шериф се обръща към него с отчаяна молба за помощ в издирване на отвлечени момичета. Няма как, Райм и Амелия Сакс се включват импровизирано в издирването. Дори постигат успех, като залавят извършителя и спасяват едната жертва.
Тук започват и проблемите. Престъпникът е малолетно момче с трагична съдба и предполагаеми психически проблеми, а освен това твърдо не проговаря. Сакс проявява нелогично доверие до сепен да го измъкне от затвора и така стартира верига от преследване и стрелба с неочаквани резултати.
В развръзката се оплетоха корупция, прозиводство на забранени пестициди, глупост и сляп късмет. При това в нелепо удобна конфигурация. Доста под нивото на Дивър.
Харесах:
Явно тук ставаше дума за двама извършители: момчето и невежеството на местните полицаи.
***
...когато битката е неизбежна , нападай без предупреждение. Целта на войната не е да убеждаваш врага да се предаде или да му доказваш надмощието си; целта е да унищожиш.
петък, август 16, 2013
Спящата кукла
Автор:
Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2010
Майсторски написан трилър.
Една анонимна федерална агенция осигурява сигурна защита на свидетели в периода преди поемането им от програмата за защита на свидетелите и даването на официални показания. Един доста кофти период, в който "лошите" биха искали да отсранят по всякакъв начин потенциалната заплаха. А някои лоши са достатъчно богати, за да си позволят най-добрите наемници.
Главният герой е "пастир" - смесица от координатор на охраната, телохранител и детектив, търсещ лошите. Освен това изключително интелигентен, високо и разностранно образован, страстен любител на игрите. А този път е изправен срещу наемника, ликвидирал някогашния му наставник. Противникът наистина добър - умен, предпазлив, безмилостен, интелигентен. За да е по-забавно, не се знае със сигурност коя е мишената, случайно прихваната информация води към семейство на незначително ченге, където просто няма какво да привлече такова внимание. Или така изглежда. Може би. Поне до някъде.
Много добре е балансирано между екшъна, битовите драми и обратите в разследването.
Почвам да ставам фен на Дивър.
Харесах:
когато мамим, за нас дълбочината на простъпката зависи не от същността на лъжата, а от човека, когото заблуждаваме
Издател: Ера
Година: 2010
Майсторски написан трилър.
Една анонимна федерална агенция осигурява сигурна защита на свидетели в периода преди поемането им от програмата за защита на свидетелите и даването на официални показания. Един доста кофти период, в който "лошите" биха искали да отсранят по всякакъв начин потенциалната заплаха. А някои лоши са достатъчно богати, за да си позволят най-добрите наемници.
Главният герой е "пастир" - смесица от координатор на охраната, телохранител и детектив, търсещ лошите. Освен това изключително интелигентен, високо и разностранно образован, страстен любител на игрите. А този път е изправен срещу наемника, ликвидирал някогашния му наставник. Противникът наистина добър - умен, предпазлив, безмилостен, интелигентен. За да е по-забавно, не се знае със сигурност коя е мишената, случайно прихваната информация води към семейство на незначително ченге, където просто няма какво да привлече такова внимание. Или така изглежда. Може би. Поне до някъде.
Много добре е балансирано между екшъна, битовите драми и обратите в разследването.
Почвам да ставам фен на Дивър.
Харесах:
когато мамим, за нас дълбочината на простъпката зависи не от същността на лъжата, а от човека, когото заблуждаваме
вторник, март 15, 2011
Каменната маймуна
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2002
Първата книга на Дивър, която не ми хареса. Добре написана, с интересна интрига, няколко обрата и въпреки това - предвидима.
Този път групата Райм-СаксСо разследва трафика на хора от Китай в САЩ и по-точно един бандит с прякора Призрака, който има навика да оставя трупове по пътя си. За да е по-забавно, в играта са едновременно нюйоркската градска полиция, ФБР и Имиграционната служба (винаги ме е впечатлявала безумната американска система от купища организации на локално, щатско и федерално ниво, които си дублират функциите и се бъркат в работата една на друга). Още първия сблъсък е неудачен за службите - пристигащия кораб е взривен, а повечето нелегални емигранти - издавени. Оттук нататък се започва едно преследване между оцелелите китайци, Призрака и полицията, в което свистят куршуми и се валят трупове. Появява се и вироглав китайски полицай под прикритие, който си има собствена методика и разбиране за света и службата (всъщност - най-готиния персонаж в романа). Проблемът е, че действието би трябвало да е бясно надбягване във времето между различните личности и групи, защото всичко се развива само в рамките на няколко дни, а вместо това е накъсано и на моменти - почти несвързано. Опитът да се вкара международна политико-икономическа нишка в епилога до някъде обясни не особено свързаната завръзка и развитие на романа, но честно казано - разочарова ме още повече. И още един брилянтен социопат отиде в затвора, за да чака своя час за реванш срещу Раймс и Сакс.
За сега смятам да спра с Дивър - не е лош автор, а явно вече съм му свикнал и започвам да се отегчавам.
Издател: Ера
Година: 2002
Първата книга на Дивър, която не ми хареса. Добре написана, с интересна интрига, няколко обрата и въпреки това - предвидима.
Този път групата Райм-СаксСо разследва трафика на хора от Китай в САЩ и по-точно един бандит с прякора Призрака, който има навика да оставя трупове по пътя си. За да е по-забавно, в играта са едновременно нюйоркската градска полиция, ФБР и Имиграционната служба (винаги ме е впечатлявала безумната американска система от купища организации на локално, щатско и федерално ниво, които си дублират функциите и се бъркат в работата една на друга). Още първия сблъсък е неудачен за службите - пристигащия кораб е взривен, а повечето нелегални емигранти - издавени. Оттук нататък се започва едно преследване между оцелелите китайци, Призрака и полицията, в което свистят куршуми и се валят трупове. Появява се и вироглав китайски полицай под прикритие, който си има собствена методика и разбиране за света и службата (всъщност - най-готиния персонаж в романа). Проблемът е, че действието би трябвало да е бясно надбягване във времето между различните личности и групи, защото всичко се развива само в рамките на няколко дни, а вместо това е накъсано и на моменти - почти несвързано. Опитът да се вкара международна политико-икономическа нишка в епилога до някъде обясни не особено свързаната завръзка и развитие на романа, но честно казано - разочарова ме още повече. И още един брилянтен социопат отиде в затвора, за да чака своя час за реванш срещу Раймс и Сакс.
За сега смятам да спра с Дивър - не е лош автор, а явно вече съм му свикнал и започвам да се отегчавам.
събота, февруари 12, 2011
Милост
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2002
Изненадващ роман. Вече съм чел 3 други криминални трилъра на Дивър и си мислех, че познавам стила му на писане и схемите на развитие. Тук няма нищо общо с другите - объркано преследване на избягал шизофреник в забутаната американска провинция по време на мощна буря и действие, което е напълно ясно от самото начало. Или поне така изглежда.
Все пак авторът честно посочва несъвпадащите парченца от пердисторията, която разкрива на части и оставя читателя да се замисли над тях, ако пожелае. С гордост мога да кажа, че ме жегна един спомен за "От кръвчицата ти" на Стърджън и по дедуктивния метод на Шерлок Холмс успях да се досетя за 3/4 от истината още преди развръзката.
Като цяло и тази книга не е нещо зашеметяващо, но пък определено Дивър си е майстор в занаята.
Харесах:
не винаги беше прав, но винаги беше уверен в себе си
***
бързо и безвъзвратно можеш да съсипеш живота на един човек, ако го известиш за това в законния срок
***
просветление и лудост, двете лица на дявола
***
Човек, който обича цветята и литературата, не може да се съмнява в съществуването на Господ.
***
Господ има цяла вселена за управляване и не намира много време за пътниците на катастрофирали влакове, за блъснати от автобуси деца или за скъпи наши приятели, убити от ненормални в някой държавен парк
***
двамата бяха започнали да обсъждат нещата - първо плахо, след това откровено и накрая разумно
Издател: Ера
Година: 2002
Изненадващ роман. Вече съм чел 3 други криминални трилъра на Дивър и си мислех, че познавам стила му на писане и схемите на развитие. Тук няма нищо общо с другите - объркано преследване на избягал шизофреник в забутаната американска провинция по време на мощна буря и действие, което е напълно ясно от самото начало. Или поне така изглежда.
Все пак авторът честно посочва несъвпадащите парченца от пердисторията, която разкрива на части и оставя читателя да се замисли над тях, ако пожелае. С гордост мога да кажа, че ме жегна един спомен за "От кръвчицата ти" на Стърджън и по дедуктивния метод на Шерлок Холмс успях да се досетя за 3/4 от истината още преди развръзката.
Като цяло и тази книга не е нещо зашеметяващо, но пък определено Дивър си е майстор в занаята.
Харесах:
не винаги беше прав, но винаги беше уверен в себе си
***
бързо и безвъзвратно можеш да съсипеш живота на един човек, ако го известиш за това в законния срок
***
просветление и лудост, двете лица на дявола
***
Човек, който обича цветята и литературата, не може да се съмнява в съществуването на Господ.
***
Господ има цяла вселена за управляване и не намира много време за пътниците на катастрофирали влакове, за блъснати от автобуси деца или за скъпи наши приятели, убити от ненормални в някой държавен парк
***
двамата бяха започнали да обсъждат нещата - първо плахо, след това откровено и накрая разумно
вторник, февруари 01, 2011
Танцьорът
Автор: Джефри Дивър
Издател: Пан
Година: 1998
Най-добрата книга на Дивър, която съм чел до тук. Интригата е на нивото на добрите криминални романи, напрежението не отслабва до края, а изненадите са непрекъснати. Геният на криминалистиката Линкълн Райм се сблъсква отново с гениален наемен убиец и труповете просто валят. Този път вместо обичайното издирване и преследване полицията и ФБР имаха противник, който беше винаги с няколко крачки напред и не страда от атавизми като съвест или морал. Накрая победата я получиха направо с шанс "едно на милион", но пък Танцьора си остана жив в затвора и явно ще има мач-реванш в по-късен роман.
Единстото, което ме поиздразни бяха съшиванията на сценария с бели конци на места. Най-фрапиращото беше, че криминолозите "сглобиха" отпечатък по 3 случайни фрагмента (оставям настрана, че приеха по подразбиране че са от един и същи пръст) и за по-сигурно дорисуваха папилярните линии. На тоя принцип могат да нарисуват мустаци на Джокондата и да стигнат до извода, че е Панайот Хитов под прикритие. Другата смехория беше с една бомба (преглъщам, че се крепи на корпуса на летящ реактивен самолет чрез магнит и недобре държащо лепило) - просто устройство: таймер, детонатор, експлозив; само дето геният Райм изтърси - "многожилен ли е кабела или оптически?" - какво за Бога ще прави в такава верига оптически кабел аз изобщо не мога да си представя?!?
Отделно пак има и преводачески проблясъци, цитирам: "стомана с уякчен (навъглероден) повърхностен слой" - това циментация ли ще да е или повърхностна закалка не се наемам да позная. Друга забавна част беше една забележка под линия относно сър Алек Гинес - най-известният му филм е "Мостът над река Куай", за който получава "Оскар". До тук - всичко хубаво, а ролята на Оби Уан Кеноби в Star Wars IV, V и VI явно с нищо не е допринесла за известността му според автора на забележката. :-)
Книгата определено ми беше забавна на повече от едно ниво - почти познах къде бъркат Райм и компания.
Харесах:
Като повечето пилоти и той беше консервативен, когато шофираше. Вярваше и се доверяваше на колегите си летци, но смяташе повечето шофьори за откачени маниаци.
***
Хората с деца и тези със собствен бизнес обикновено вдигат телефон, когато звъни.
***
Понякога човек трябва да отстъпи малко. Докато се научи как или колко му отнема това, което никога не е правил, мо въпреко тва си е един полезен урок.
***
с бой само грънци не се оправят
***
аз не съм най-лошият ти кошмар, защото кошмарите не са истински, а аз съм много по-истински, отколкото на всеки един от вас би му се искало
Издател: Пан
Година: 1998
Най-добрата книга на Дивър, която съм чел до тук. Интригата е на нивото на добрите криминални романи, напрежението не отслабва до края, а изненадите са непрекъснати. Геният на криминалистиката Линкълн Райм се сблъсква отново с гениален наемен убиец и труповете просто валят. Този път вместо обичайното издирване и преследване полицията и ФБР имаха противник, който беше винаги с няколко крачки напред и не страда от атавизми като съвест или морал. Накрая победата я получиха направо с шанс "едно на милион", но пък Танцьора си остана жив в затвора и явно ще има мач-реванш в по-късен роман.
Единстото, което ме поиздразни бяха съшиванията на сценария с бели конци на места. Най-фрапиращото беше, че криминолозите "сглобиха" отпечатък по 3 случайни фрагмента (оставям настрана, че приеха по подразбиране че са от един и същи пръст) и за по-сигурно дорисуваха папилярните линии. На тоя принцип могат да нарисуват мустаци на Джокондата и да стигнат до извода, че е Панайот Хитов под прикритие. Другата смехория беше с една бомба (преглъщам, че се крепи на корпуса на летящ реактивен самолет чрез магнит и недобре държащо лепило) - просто устройство: таймер, детонатор, експлозив; само дето геният Райм изтърси - "многожилен ли е кабела или оптически?" - какво за Бога ще прави в такава верига оптически кабел аз изобщо не мога да си представя?!?
Отделно пак има и преводачески проблясъци, цитирам: "стомана с уякчен (навъглероден) повърхностен слой" - това циментация ли ще да е или повърхностна закалка не се наемам да позная. Друга забавна част беше една забележка под линия относно сър Алек Гинес - най-известният му филм е "Мостът над река Куай", за който получава "Оскар". До тук - всичко хубаво, а ролята на Оби Уан Кеноби в Star Wars IV, V и VI явно с нищо не е допринесла за известността му според автора на забележката. :-)
Книгата определено ми беше забавна на повече от едно ниво - почти познах къде бъркат Райм и компания.
Харесах:
Като повечето пилоти и той беше консервативен, когато шофираше. Вярваше и се доверяваше на колегите си летци, но смяташе повечето шофьори за откачени маниаци.
***
Хората с деца и тези със собствен бизнес обикновено вдигат телефон, когато звъни.
***
Понякога човек трябва да отстъпи малко. Докато се научи как или колко му отнема това, което никога не е правил, мо въпреко тва си е един полезен урок.
***
с бой само грънци не се оправят
***
аз не съм най-лошият ти кошмар, защото кошмарите не са истински, а аз съм много по-истински, отколкото на всеки един от вас би му се искало
сряда, декември 08, 2010
Колекционерът на кости
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000
След И няколко червени рози реших, че Дивър става за четене, въпреки че не ме грабна колкото Джеймс Патерсън. Не се разочаровах и от тази книга, макар че явно му е от ранните произведения.
Действието се развива в Ню Йорк, където откачен убиец отвлича и убива хора по доста зрелищен начин, като същевременно на всяко местопрестъпление оставя улики, насочващи към следващото - давайки шанс на полицията да разгадае посланието и да спаси жертвата. Пак има гений на криминологията, само е за разнообразие - почти напълно парализиран и използващ млада красавица вместо уолдоси.
Като цяло стилът е доста неравен, диалозите са преобладаващо дразнещи, а по средата си е почти скучно, обаче последните 50 страници оправят всичко - една от най-добрите развръзки на книги с гениални маниаци, които съм чел.
Малко ме нервираше патетично-сантименталната нишка, за сметка на това пък ми помогна да реша за себе си едно отдавнашно колебание и да стана привърженик на правото на евтаназия.
Харесах:
Човек не забелязва колко е мръсно, докато не му дойдат гости.
***
художествената литература е вестник, ойт никог не остарява
***
Проклетата тишина.Как я мразим и бързаме да я запълним с думи.
***
Колко си умен? Или не, не "колко си умен", а "за колко умен се мислиш"?
Издател: Ера
Година: 2000
След И няколко червени рози реших, че Дивър става за четене, въпреки че не ме грабна колкото Джеймс Патерсън. Не се разочаровах и от тази книга, макар че явно му е от ранните произведения.
Действието се развива в Ню Йорк, където откачен убиец отвлича и убива хора по доста зрелищен начин, като същевременно на всяко местопрестъпление оставя улики, насочващи към следващото - давайки шанс на полицията да разгадае посланието и да спаси жертвата. Пак има гений на криминологията, само е за разнообразие - почти напълно парализиран и използващ млада красавица вместо уолдоси.
Като цяло стилът е доста неравен, диалозите са преобладаващо дразнещи, а по средата си е почти скучно, обаче последните 50 страници оправят всичко - една от най-добрите развръзки на книги с гениални маниаци, които съм чел.
Малко ме нервираше патетично-сантименталната нишка, за сметка на това пък ми помогна да реша за себе си едно отдавнашно колебание и да стана привърженик на правото на евтаназия.
Човек не забелязва колко е мръсно, докато не му дойдат гости.
***
художествената литература е вестник, ойт никог не остарява
***
Проклетата тишина.Как я мразим и бързаме да я запълним с думи.
***
Колко си умен? Или не, не "колко си умен", а "за колко умен се мислиш"?
неделя, ноември 08, 2009
И няколко червени рози
Автор:Джефри Дивър
Издател: ЕРА
Година:2009
Отдавна се зазяпвам по книгите на Дивър, но досега не бях чел нито една. Е, започнах с най-новата. Надявам се, че другите са поне малко по-добри. Не че тази е лоша, просто резюметата на другите ме карат да очаквам един интересен автор на трилъри, а тази не беше много впечатляваща.
Склонен съм да отдам разочарованието си на 2 неща: тази е поредния роман от дълга поредица и в него има куп препратки към отминали събития и вече напреднали взаимоотношения, които за мен са непознати;. второ - преводът май куца тук-там, отделно или автора не разбира от MMORPG, социални мрежи, блогове и изобщо комуникации в Интернет (комай са му разказвали за какво става дума), или е писал като за хора, които никога не са се срещали с изброеното.
Иначе интригата не беше лоша - както се и очакваше, основното търсене беше погрешно, изненадата в развръзката беше добра, а и съпитстващите лични драми не бяха претупани.
Играта "Дайменшън куест" не съществува, но ако някой ден се появи ще трябва много да внимавам да не я започвам - звучи като виртуален свят, който чудесно ще ми пасне, до степен на пълно поглъщане.
За сега Дивър не влиза в списъка ми с фаворити, но определено ще прочета още нещо от него.
Терминът "екскрибиционист" (човек, споделящ твърде много за себе си в Интернет) е нов за мен. Обаче звучи готино.
Харесах:
-Как ги наричате - улики или доказателства?
-И броколи да им казваш, важното е да помогнат да открием престъпника.
***
Онлайн света е огромен, но и малък.
***
ако човек иска деца, не е зле да има и жена
***
Полицаите разговарят с въоръжени заподозрени само по филмите и сериалите - при това в долнопробните.
Издател: ЕРА
Година:2009
Отдавна се зазяпвам по книгите на Дивър, но досега не бях чел нито една. Е, започнах с най-новата. Надявам се, че другите са поне малко по-добри. Не че тази е лоша, просто резюметата на другите ме карат да очаквам един интересен автор на трилъри, а тази не беше много впечатляваща.
Склонен съм да отдам разочарованието си на 2 неща: тази е поредния роман от дълга поредица и в него има куп препратки към отминали събития и вече напреднали взаимоотношения, които за мен са непознати;. второ - преводът май куца тук-там, отделно или автора не разбира от MMORPG, социални мрежи, блогове и изобщо комуникации в Интернет (комай са му разказвали за какво става дума), или е писал като за хора, които никога не са се срещали с изброеното.
Иначе интригата не беше лоша - както се и очакваше, основното търсене беше погрешно, изненадата в развръзката беше добра, а и съпитстващите лични драми не бяха претупани.
Играта "Дайменшън куест" не съществува, но ако някой ден се появи ще трябва много да внимавам да не я започвам - звучи като виртуален свят, който чудесно ще ми пасне, до степен на пълно поглъщане.
За сега Дивър не влиза в списъка ми с фаворити, но определено ще прочета още нещо от него.
Терминът "екскрибиционист" (човек, споделящ твърде много за себе си в Интернет) е нов за мен. Обаче звучи готино.
Харесах:
-Как ги наричате - улики или доказателства?
-И броколи да им казваш, важното е да помогнат да открием престъпника.
***
Онлайн света е огромен, но и малък.
***
ако човек иска деца, не е зле да има и жена
***
Полицаите разговарят с въоръжени заподозрени само по филмите и сериалите - при това в долнопробните.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
