Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2014
Поредното приключение на Линкълн Райм, Амелия Сакс и поддържащите ги персонажи.
В Ню Йорк има нов сериен убиец, нападащ жени и правещ татуировки с отрови. Същевременно в затвора умира стария противник на Райм, гениалния наемник Часовникаря. На пръв поглед - нищо общо между двете истории, но с напредването на действието и двете стават все по-странни. Всъщност серийните убийства са за прикриване на терористичен акт, който е за отвличане на вниманието от истинска атака с антракс от американска "патриотична" милиция. Само че планирането, графикът, подробностите, разузнаването - всичко това е много над нивото на малка провинциална група.
Както и предполагах, мачът-реванш между Райм и Часовникаря предстои.
Харесах:
Както повечето конспиративни теории, звучеше привлекателно, но всъщност беше пълен боклук.
Показват се публикациите с етикет Линкълн Райм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Линкълн Райм. Показване на всички публикации
събота, април 28, 2018
събота, май 31, 2014
Убийте Райм
Автор:
Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000
Първата книга на Дивър, която не ми хареса.
Линкълн Райм (пак) се решава да се подложи на новаторска операция в Северна Каролина, обещаваща частично подобрение на състоянието му на почти пълна паралализа - ако има късмет, разбира се. Точно тогава местния шериф се обръща към него с отчаяна молба за помощ в издирване на отвлечени момичета. Няма как, Райм и Амелия Сакс се включват импровизирано в издирването. Дори постигат успех, като залавят извършителя и спасяват едната жертва.
Тук започват и проблемите. Престъпникът е малолетно момче с трагична съдба и предполагаеми психически проблеми, а освен това твърдо не проговаря. Сакс проявява нелогично доверие до сепен да го измъкне от затвора и така стартира верига от преследване и стрелба с неочаквани резултати.
В развръзката се оплетоха корупция, прозиводство на забранени пестициди, глупост и сляп късмет. При това в нелепо удобна конфигурация. Доста под нивото на Дивър.
Харесах:
Явно тук ставаше дума за двама извършители: момчето и невежеството на местните полицаи.
***
...когато битката е неизбежна , нападай без предупреждение. Целта на войната не е да убеждаваш врага да се предаде или да му доказваш надмощието си; целта е да унищожиш.
Издател: Ера
Година: 2000
Първата книга на Дивър, която не ми хареса.
Линкълн Райм (пак) се решава да се подложи на новаторска операция в Северна Каролина, обещаваща частично подобрение на състоянието му на почти пълна паралализа - ако има късмет, разбира се. Точно тогава местния шериф се обръща към него с отчаяна молба за помощ в издирване на отвлечени момичета. Няма как, Райм и Амелия Сакс се включват импровизирано в издирването. Дори постигат успех, като залавят извършителя и спасяват едната жертва.
Тук започват и проблемите. Престъпникът е малолетно момче с трагична съдба и предполагаеми психически проблеми, а освен това твърдо не проговаря. Сакс проявява нелогично доверие до сепен да го измъкне от затвора и така стартира верига от преследване и стрелба с неочаквани резултати.
В развръзката се оплетоха корупция, прозиводство на забранени пестициди, глупост и сляп късмет. При това в нелепо удобна конфигурация. Доста под нивото на Дивър.
Харесах:
Явно тук ставаше дума за двама извършители: момчето и невежеството на местните полицаи.
***
...когато битката е неизбежна , нападай без предупреждение. Целта на войната не е да убеждаваш врага да се предаде или да му доказваш надмощието си; целта е да унищожиш.
вторник, март 15, 2011
Каменната маймуна
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2002
Първата книга на Дивър, която не ми хареса. Добре написана, с интересна интрига, няколко обрата и въпреки това - предвидима.
Този път групата Райм-СаксСо разследва трафика на хора от Китай в САЩ и по-точно един бандит с прякора Призрака, който има навика да оставя трупове по пътя си. За да е по-забавно, в играта са едновременно нюйоркската градска полиция, ФБР и Имиграционната служба (винаги ме е впечатлявала безумната американска система от купища организации на локално, щатско и федерално ниво, които си дублират функциите и се бъркат в работата една на друга). Още първия сблъсък е неудачен за службите - пристигащия кораб е взривен, а повечето нелегални емигранти - издавени. Оттук нататък се започва едно преследване между оцелелите китайци, Призрака и полицията, в което свистят куршуми и се валят трупове. Появява се и вироглав китайски полицай под прикритие, който си има собствена методика и разбиране за света и службата (всъщност - най-готиния персонаж в романа). Проблемът е, че действието би трябвало да е бясно надбягване във времето между различните личности и групи, защото всичко се развива само в рамките на няколко дни, а вместо това е накъсано и на моменти - почти несвързано. Опитът да се вкара международна политико-икономическа нишка в епилога до някъде обясни не особено свързаната завръзка и развитие на романа, но честно казано - разочарова ме още повече. И още един брилянтен социопат отиде в затвора, за да чака своя час за реванш срещу Раймс и Сакс.
За сега смятам да спра с Дивър - не е лош автор, а явно вече съм му свикнал и започвам да се отегчавам.
Издател: Ера
Година: 2002
Първата книга на Дивър, която не ми хареса. Добре написана, с интересна интрига, няколко обрата и въпреки това - предвидима.
Този път групата Райм-СаксСо разследва трафика на хора от Китай в САЩ и по-точно един бандит с прякора Призрака, който има навика да оставя трупове по пътя си. За да е по-забавно, в играта са едновременно нюйоркската градска полиция, ФБР и Имиграционната служба (винаги ме е впечатлявала безумната американска система от купища организации на локално, щатско и федерално ниво, които си дублират функциите и се бъркат в работата една на друга). Още първия сблъсък е неудачен за службите - пристигащия кораб е взривен, а повечето нелегални емигранти - издавени. Оттук нататък се започва едно преследване между оцелелите китайци, Призрака и полицията, в което свистят куршуми и се валят трупове. Появява се и вироглав китайски полицай под прикритие, който си има собствена методика и разбиране за света и службата (всъщност - най-готиния персонаж в романа). Проблемът е, че действието би трябвало да е бясно надбягване във времето между различните личности и групи, защото всичко се развива само в рамките на няколко дни, а вместо това е накъсано и на моменти - почти несвързано. Опитът да се вкара международна политико-икономическа нишка в епилога до някъде обясни не особено свързаната завръзка и развитие на романа, но честно казано - разочарова ме още повече. И още един брилянтен социопат отиде в затвора, за да чака своя час за реванш срещу Раймс и Сакс.
За сега смятам да спра с Дивър - не е лош автор, а явно вече съм му свикнал и започвам да се отегчавам.
вторник, февруари 01, 2011
Танцьорът
Автор: Джефри Дивър
Издател: Пан
Година: 1998
Най-добрата книга на Дивър, която съм чел до тук. Интригата е на нивото на добрите криминални романи, напрежението не отслабва до края, а изненадите са непрекъснати. Геният на криминалистиката Линкълн Райм се сблъсква отново с гениален наемен убиец и труповете просто валят. Този път вместо обичайното издирване и преследване полицията и ФБР имаха противник, който беше винаги с няколко крачки напред и не страда от атавизми като съвест или морал. Накрая победата я получиха направо с шанс "едно на милион", но пък Танцьора си остана жив в затвора и явно ще има мач-реванш в по-късен роман.
Единстото, което ме поиздразни бяха съшиванията на сценария с бели конци на места. Най-фрапиращото беше, че криминолозите "сглобиха" отпечатък по 3 случайни фрагмента (оставям настрана, че приеха по подразбиране че са от един и същи пръст) и за по-сигурно дорисуваха папилярните линии. На тоя принцип могат да нарисуват мустаци на Джокондата и да стигнат до извода, че е Панайот Хитов под прикритие. Другата смехория беше с една бомба (преглъщам, че се крепи на корпуса на летящ реактивен самолет чрез магнит и недобре държащо лепило) - просто устройство: таймер, детонатор, експлозив; само дето геният Райм изтърси - "многожилен ли е кабела или оптически?" - какво за Бога ще прави в такава верига оптически кабел аз изобщо не мога да си представя?!?
Отделно пак има и преводачески проблясъци, цитирам: "стомана с уякчен (навъглероден) повърхностен слой" - това циментация ли ще да е или повърхностна закалка не се наемам да позная. Друга забавна част беше една забележка под линия относно сър Алек Гинес - най-известният му филм е "Мостът над река Куай", за който получава "Оскар". До тук - всичко хубаво, а ролята на Оби Уан Кеноби в Star Wars IV, V и VI явно с нищо не е допринесла за известността му според автора на забележката. :-)
Книгата определено ми беше забавна на повече от едно ниво - почти познах къде бъркат Райм и компания.
Харесах:
Като повечето пилоти и той беше консервативен, когато шофираше. Вярваше и се доверяваше на колегите си летци, но смяташе повечето шофьори за откачени маниаци.
***
Хората с деца и тези със собствен бизнес обикновено вдигат телефон, когато звъни.
***
Понякога човек трябва да отстъпи малко. Докато се научи как или колко му отнема това, което никога не е правил, мо въпреко тва си е един полезен урок.
***
с бой само грънци не се оправят
***
аз не съм най-лошият ти кошмар, защото кошмарите не са истински, а аз съм много по-истински, отколкото на всеки един от вас би му се искало
Издател: Пан
Година: 1998
Най-добрата книга на Дивър, която съм чел до тук. Интригата е на нивото на добрите криминални романи, напрежението не отслабва до края, а изненадите са непрекъснати. Геният на криминалистиката Линкълн Райм се сблъсква отново с гениален наемен убиец и труповете просто валят. Този път вместо обичайното издирване и преследване полицията и ФБР имаха противник, който беше винаги с няколко крачки напред и не страда от атавизми като съвест или морал. Накрая победата я получиха направо с шанс "едно на милион", но пък Танцьора си остана жив в затвора и явно ще има мач-реванш в по-късен роман.
Единстото, което ме поиздразни бяха съшиванията на сценария с бели конци на места. Най-фрапиращото беше, че криминолозите "сглобиха" отпечатък по 3 случайни фрагмента (оставям настрана, че приеха по подразбиране че са от един и същи пръст) и за по-сигурно дорисуваха папилярните линии. На тоя принцип могат да нарисуват мустаци на Джокондата и да стигнат до извода, че е Панайот Хитов под прикритие. Другата смехория беше с една бомба (преглъщам, че се крепи на корпуса на летящ реактивен самолет чрез магнит и недобре държащо лепило) - просто устройство: таймер, детонатор, експлозив; само дето геният Райм изтърси - "многожилен ли е кабела или оптически?" - какво за Бога ще прави в такава верига оптически кабел аз изобщо не мога да си представя?!?
Отделно пак има и преводачески проблясъци, цитирам: "стомана с уякчен (навъглероден) повърхностен слой" - това циментация ли ще да е или повърхностна закалка не се наемам да позная. Друга забавна част беше една забележка под линия относно сър Алек Гинес - най-известният му филм е "Мостът над река Куай", за който получава "Оскар". До тук - всичко хубаво, а ролята на Оби Уан Кеноби в Star Wars IV, V и VI явно с нищо не е допринесла за известността му според автора на забележката. :-)
Книгата определено ми беше забавна на повече от едно ниво - почти познах къде бъркат Райм и компания.
Харесах:
Като повечето пилоти и той беше консервативен, когато шофираше. Вярваше и се доверяваше на колегите си летци, но смяташе повечето шофьори за откачени маниаци.
***
Хората с деца и тези със собствен бизнес обикновено вдигат телефон, когато звъни.
***
Понякога човек трябва да отстъпи малко. Докато се научи как или колко му отнема това, което никога не е правил, мо въпреко тва си е един полезен урок.
***
с бой само грънци не се оправят
***
аз не съм най-лошият ти кошмар, защото кошмарите не са истински, а аз съм много по-истински, отколкото на всеки един от вас би му се искало
сряда, декември 08, 2010
Колекционерът на кости
Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000
След И няколко червени рози реших, че Дивър става за четене, въпреки че не ме грабна колкото Джеймс Патерсън. Не се разочаровах и от тази книга, макар че явно му е от ранните произведения.
Действието се развива в Ню Йорк, където откачен убиец отвлича и убива хора по доста зрелищен начин, като същевременно на всяко местопрестъпление оставя улики, насочващи към следващото - давайки шанс на полицията да разгадае посланието и да спаси жертвата. Пак има гений на криминологията, само е за разнообразие - почти напълно парализиран и използващ млада красавица вместо уолдоси.
Като цяло стилът е доста неравен, диалозите са преобладаващо дразнещи, а по средата си е почти скучно, обаче последните 50 страници оправят всичко - една от най-добрите развръзки на книги с гениални маниаци, които съм чел.
Малко ме нервираше патетично-сантименталната нишка, за сметка на това пък ми помогна да реша за себе си едно отдавнашно колебание и да стана привърженик на правото на евтаназия.
Харесах:
Човек не забелязва колко е мръсно, докато не му дойдат гости.
***
художествената литература е вестник, ойт никог не остарява
***
Проклетата тишина.Как я мразим и бързаме да я запълним с думи.
***
Колко си умен? Или не, не "колко си умен", а "за колко умен се мислиш"?
Издател: Ера
Година: 2000
След И няколко червени рози реших, че Дивър става за четене, въпреки че не ме грабна колкото Джеймс Патерсън. Не се разочаровах и от тази книга, макар че явно му е от ранните произведения.
Действието се развива в Ню Йорк, където откачен убиец отвлича и убива хора по доста зрелищен начин, като същевременно на всяко местопрестъпление оставя улики, насочващи към следващото - давайки шанс на полицията да разгадае посланието и да спаси жертвата. Пак има гений на криминологията, само е за разнообразие - почти напълно парализиран и използващ млада красавица вместо уолдоси.
Като цяло стилът е доста неравен, диалозите са преобладаващо дразнещи, а по средата си е почти скучно, обаче последните 50 страници оправят всичко - една от най-добрите развръзки на книги с гениални маниаци, които съм чел.
Малко ме нервираше патетично-сантименталната нишка, за сметка на това пък ми помогна да реша за себе си едно отдавнашно колебание и да стана привърженик на правото на евтаназия.
Човек не забелязва колко е мръсно, докато не му дойдат гости.
***
художествената литература е вестник, ойт никог не остарява
***
Проклетата тишина.Как я мразим и бързаме да я запълним с думи.
***
Колко си умен? Или не, не "колко си умен", а "за колко умен се мислиш"?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
