Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 1999
В първият момент много се израдвах - една от най-ранните книги за Алекс Крос. Накрая - абе сериозно ли Патерсън да е автор на тази разхвърляна тъпотия?!
Алекс Крос е на мерника на стария си враг Гари Сонеджи от "Когато дойде Паяка". Планът на злодея е толкова сложен, че май и самия той не е съвсем наясно какъв е, освен че Крос трябва да умре унизен и победен. Е, не му потръгва и още в средата на книгата излиза завинаги от историята. Там някъде Крос е пребит и прострелян в собствения си дом от неизвестен нападател. Кайл Крейг от ФБР пуска на терена един от най-добрите си следователи, който иначе преследва в САЩ и Европа неуловим свръхбрутален сериен убиец. Пак някъде там бях сигурен и кой е убиеца. Втората половина е надлъгване между Крос и маниака. За съжаление - много насилена история, с много нелогични преходи в действието.
Харесах:
Бъркат простотата с простотията и я вземат за истина.
Показват се публикациите с етикет Алекс Крос. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Алекс Крос. Показване на всички публикации
понеделник, юли 16, 2018
вторник, декември 16, 2014
Убий Алекс Крос
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2014
Най-слабата книга за Алекс Крос.
Отвлечени са децата на президента на САЩ, а във Вашингтон неизвестна до момента саудитска групировка започва серия атентати. Всички служби търчат в кръг, въпреки наличието на информатор сред терористите. Замотан в общия хаос, Крос губи дни, преди да стигне до следа по обичайния детективски метод на пресяване на факти и проверка на следи. Засада на половината полиция във Вашингтон бе толкова нескопосана, че двойка терористи избяга. Разбира се, всичкосвърши добре въпреки усилията на полицията и в разрез със закона.
Издател: Хермес
Година: 2014
Най-слабата книга за Алекс Крос.
Отвлечени са децата на президента на САЩ, а във Вашингтон неизвестна до момента саудитска групировка започва серия атентати. Всички служби търчат в кръг, въпреки наличието на информатор сред терористите. Замотан в общия хаос, Крос губи дни, преди да стигне до следа по обичайния детективски метод на пресяване на факти и проверка на следи. Засада на половината полиция във Вашингтон бе толкова нескопосана, че двойка терористи избяга. Разбира се, всичкосвърши добре въпреки усилията на полицията и в разрез със закона.
понеделник, юли 01, 2013
Кръстосан огън
Автор:
Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2013
Поредното набързо написано книжле за Алекс Крос. Въпреки това имаше отблясъци от ранните книги в историята, колкото да си спомня защо още я чета.
Кайл Крейг, Мислителя, най-гениалния противник на Алекс Крос е подготвил поредния си умопомрачително сложен и безсмислено рисков гамбит. Във Вашингтон снайперски екип избива корумпирани личности под диктовката на могъщ поръчител. На улицата някой убива бездомници и гравира върху телата им хипотезата на Риман. Алекс Крос (пак) ще се жени. И всичко се развива едновременно, преплитайки се на възел. И труповете са на купове.
Принципно би могло да стане много добър трилър, но на Патерсън не му се е занимавало и претупва набързо историята. Почти подозирам, че е написал книгата само за да се оттърве от въпросите кога Крос ще елиминира Крейг.
А корица е умопомрачаващо нелепа, освен че е и некадърно изработена.
Харесах:
Разликата е, че аз съм жив, защото никой от вас все още не е успял да ме убие, а ти си жив, защото аз все още не съм решил да те убия.
Издател: Хермес
Година: 2013
Поредното набързо написано книжле за Алекс Крос. Въпреки това имаше отблясъци от ранните книги в историята, колкото да си спомня защо още я чета.
Кайл Крейг, Мислителя, най-гениалния противник на Алекс Крос е подготвил поредния си умопомрачително сложен и безсмислено рисков гамбит. Във Вашингтон снайперски екип избива корумпирани личности под диктовката на могъщ поръчител. На улицата някой убива бездомници и гравира върху телата им хипотезата на Риман. Алекс Крос (пак) ще се жени. И всичко се развива едновременно, преплитайки се на възел. И труповете са на купове.
Принципно би могло да стане много добър трилър, но на Патерсън не му се е занимавало и претупва набързо историята. Почти подозирам, че е написал книгата само за да се оттърве от въпросите кога Крос ще елиминира Крейг.
А корица е умопомрачаващо нелепа, освен че е и некадърно изработена.
Харесах:
Разликата е, че аз съм жив, защото никой от вас все още не е успял да ме убие, а ти си жив, защото аз все още не съм решил да те убия.
четвъртък, февруари 02, 2012
Високи залози
Автор:
Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2011
Ако наистина Патерсън е написал лично тази книга - силно съм разочарован. Ширпотреба, при това банална.
Отникъде се появява племенница на Алекс Крос, която не е виждал от 20 години. При това - в чувал, мината през месомелачка. Бързо се стига до факта, че е била скъпа проститутка. Успоредно с това Секретната служба (некадърно преведена порди липса на познания) по заповед на вицепрезидента започва разследване на информация тайнствена личност с псевдоним Зевс, която е с дебели връзки в Белия дом и е затънала в нещо гнусно (това е слабия момент - "разузнавателна" информация като посочената или няма да привлече внимание, или трябва да съдържа доста повече от смътни подозрения). Двете разследвания сравнително бързо се събират - Зевс е клиент на скъп бардак, в който е поработвала и г-ца Крос. По същото време малък екип от бивши агенти бързо и ефикасно "почиства" следите към Зевс. Естествено, Провидението си имаше своя скрит коз и въпреки всичко и всички Алекс Крос стигна до истината. Всъщност точно тази сценка беше единствения силен момент в романа - агент-ветеран не се поколеба да екзекутира публично Зевс, за да го премахне преди да изригне най-гадния скандал в историята на Белия дом, при това с ясното съзнание че тълпата въоръжени агенти и полицаи наоколо ще го надупчи преди жертвата му да падне.
Цялото това постно и клиширано действие беше допълнено за обем с безкрайно разтакаване на Алекс Крос около болничното легно на престарялата му баба. А за да не се губи съвсем читателския интерес свръх-злодея Кайл Крейг се обади на Крос за да го информира, че продължава го наблюдава отблизо и смята да изиграят още един рунд.
Ама друг път.
Харесах:
по-луд от плъх на амфетамини
Издател: Хермес
Година: 2011
Ако наистина Патерсън е написал лично тази книга - силно съм разочарован. Ширпотреба, при това банална.
Отникъде се появява племенница на Алекс Крос, която не е виждал от 20 години. При това - в чувал, мината през месомелачка. Бързо се стига до факта, че е била скъпа проститутка. Успоредно с това Секретната служба (некадърно преведена порди липса на познания) по заповед на вицепрезидента започва разследване на информация тайнствена личност с псевдоним Зевс, която е с дебели връзки в Белия дом и е затънала в нещо гнусно (това е слабия момент - "разузнавателна" информация като посочената или няма да привлече внимание, или трябва да съдържа доста повече от смътни подозрения). Двете разследвания сравнително бързо се събират - Зевс е клиент на скъп бардак, в който е поработвала и г-ца Крос. По същото време малък екип от бивши агенти бързо и ефикасно "почиства" следите към Зевс. Естествено, Провидението си имаше своя скрит коз и въпреки всичко и всички Алекс Крос стигна до истината. Всъщност точно тази сценка беше единствения силен момент в романа - агент-ветеран не се поколеба да екзекутира публично Зевс, за да го премахне преди да изригне най-гадния скандал в историята на Белия дом, при това с ясното съзнание че тълпата въоръжени агенти и полицаи наоколо ще го надупчи преди жертвата му да падне.
Цялото това постно и клиширано действие беше допълнено за обем с безкрайно разтакаване на Алекс Крос около болничното легно на престарялата му баба. А за да не се губи съвсем читателския интерес свръх-злодея Кайл Крейг се обади на Крос за да го информира, че продължава го наблюдава отблизо и смята да изиграят още един рунд.
Ама друг път.
Харесах:
по-луд от плъх на амфетамини
вторник, декември 14, 2010
Двойна заплаха
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2010
Патерсън май започва да се изтърква. Ранните романи като "Целуни момичетата" и "Когато дойде паякът" бяха по-кратки, по-силни и по-изпипани като съспенс и загадка.
Поредният роман за Алекс Крос тръгва по утъпкан коловоз - Мислителя избягва блестящо от най-строго охранявания затвор в САЩ, за да изиграе мач-реванш, а отвън тим от негови почитатели сее смърт и ужас във Вашингтон. Някак твърде познато ми беше всичко.
Май по-скоро книгата се явява пролог на пресдтоящата схватка на ум и подлост между д-р Крос и Мислителя. Поне са спестени страниците със самосажъление на Крос по повод на поредната изключителна жена от вашингтонското гето, която е напуснала живота му.
Харесах:
Защо е неприемливо да се смееш на погребение, докато плачът по сватбите е позволен?
***
надеждата и оптимизмът умират по малко всеки път, когато се случи нещо трагично и невиждано
Издател: Хермес
Година: 2010
Патерсън май започва да се изтърква. Ранните романи като "Целуни момичетата" и "Когато дойде паякът" бяха по-кратки, по-силни и по-изпипани като съспенс и загадка.
Поредният роман за Алекс Крос тръгва по утъпкан коловоз - Мислителя избягва блестящо от най-строго охранявания затвор в САЩ, за да изиграе мач-реванш, а отвън тим от негови почитатели сее смърт и ужас във Вашингтон. Някак твърде познато ми беше всичко.
Май по-скоро книгата се явява пролог на пресдтоящата схватка на ум и подлост между д-р Крос и Мислителя. Поне са спестени страниците със самосажъление на Крос по повод на поредната изключителна жена от вашингтонското гето, която е напуснала живота му.
Харесах:
Защо е неприемливо да се смееш на погребение, докато плачът по сватбите е позволен?
***
надеждата и оптимизмът умират по малко всеки път, когато се случи нещо трагично и невиждано
четвъртък, септември 10, 2009
Когато дойде паякът
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Колибри
Година: 1994
Случайно поаднах на една от ранните книги на Патерсън за Алекс Крос. За съжаление - вече бех гледал филма. Стилът на историята доста се различава от обичайния - имаше епизоди на съдебен трилър в стила на Гришъм и еротични сцени на ръба на хард-класификацията. За сметка на това пък го нямаше безкрайното мънкане и самосажъление на Крос към себе си и личния си живот. Заради подмятанията в другите книги очаквах Гари Сонеджи да е някоя доста по-зловеща фигура.
Харесах:
той всичко вършеше почти, но никога до край
***
На никой не му пука за тях.
Нищо ново, Алекс. На никой не му е пукало за тях, докато са били живи. защо очакваш някой да се развълнува от смъртта им?
***
Да, аз съм избухлив. Не, няма да позволя на това лайно да се ебава с мен.
***
Голяма страна, много шантави на свобода.
***
Никога не пропускам възможността да си държа устата затворена.
***
ако не можеш да изтърпиш наказанието, не извършвай престъплението
Издател: Колибри
Година: 1994
Случайно поаднах на една от ранните книги на Патерсън за Алекс Крос. За съжаление - вече бех гледал филма. Стилът на историята доста се различава от обичайния - имаше епизоди на съдебен трилър в стила на Гришъм и еротични сцени на ръба на хард-класификацията. За сметка на това пък го нямаше безкрайното мънкане и самосажъление на Крос към себе си и личния си живот. Заради подмятанията в другите книги очаквах Гари Сонеджи да е някоя доста по-зловеща фигура.
Харесах:
той всичко вършеше почти, но никога до край
***
На никой не му пука за тях.
Нищо ново, Алекс. На никой не му е пукало за тях, докато са били живи. защо очакваш някой да се развълнува от смъртта им?
***
Да, аз съм избухлив. Не, няма да позволя на това лайно да се ебава с мен.
***
Голяма страна, много шантави на свобода.
***
Никога не пропускам възможността да си държа устата затворена.
***
ако не можеш да изтърпиш наказанието, не извършвай престъплението
сряда, декември 17, 2008
Крос
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2008
Повече от година не бях чел нищо от серията за Алекс Крос, така че подходих с ентусиазъм към тази книга. Лошо - или Патерсън вече се е "изтъркал", или аз съм претръпнал. Книгата си беше поредното добро криминале, но не предизвика тръпката от четенето на "Големия лош вълк", "Целуни момичетата", "Танцът на Невестулката" и "Теменужките са сини".
Алекс Крос най-сетне напуска ФБР и естествено веднага се оказва забъркан в разследване на поредния сериен убиец и изнасилвач, който е и топ-килър на мафията. Касапина би трябвало да предизвиква ужас с навика си да транжира и обезобразява жертвите, но прекалено скоро изгледах серията филими "Убийствен пъзел" (Saw), така че не ме впечатли. Почва да ми става досадна непрекъснатата поредица изключителни жени от негърското гето, които преминават през живота на Крос и се оттеглят нейде. А историята за разследването на старото убийство на жената на Крос пък вече беше съвсем клише.
Харесах:
Пази се от гнева на търпеливия.
***
Мога да се променя. Но много пъти съм се лъгал в това.
***
животът е това, което ти се случва, докато си твърде зает да кроиш планове
Издател: Хермес
Година: 2008
Повече от година не бях чел нищо от серията за Алекс Крос, така че подходих с ентусиазъм към тази книга. Лошо - или Патерсън вече се е "изтъркал", или аз съм претръпнал. Книгата си беше поредното добро криминале, но не предизвика тръпката от четенето на "Големия лош вълк", "Целуни момичетата", "Танцът на Невестулката" и "Теменужките са сини".
Алекс Крос най-сетне напуска ФБР и естествено веднага се оказва забъркан в разследване на поредния сериен убиец и изнасилвач, който е и топ-килър на мафията. Касапина би трябвало да предизвиква ужас с навика си да транжира и обезобразява жертвите, но прекалено скоро изгледах серията филими "Убийствен пъзел" (Saw), така че не ме впечатли. Почва да ми става досадна непрекъснатата поредица изключителни жени от негърското гето, които преминават през живота на Крос и се оттеглят нейде. А историята за разследването на старото убийство на жената на Крос пък вече беше съвсем клише.
Харесах:
Пази се от гнева на търпеливия.
***
Мога да се променя. Но много пъти съм се лъгал в това.
***
животът е това, което ти се случва, докато си твърде зает да кроиш планове
петък, юни 08, 2007
Мери, Мери
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2007
Признавам си - за сега съм почитател само на Алекс Крос, а не Джеймс Патерсън. Само че нещо д-р Крос почва да ми става досаден (или поне визията на позастаряващ негър от вашингтонското гето, лепващ "необикновенна" жена в почти всяка книга и отдаден единствено на децата си).
Този роман за разлика от предните не е зареден с екшън и всемогъщи социопати, за сметка на това Патерсън се е опитал да се върне към загадката в книгите. Лошото е, че от самото начало на историята дава прекалено много жокери, за да се "хване" читателя на междинния финиш. Другото лошо нещо е баналния финал по хамерикански - сред цялата комуникация на този свят и всички служители на ФБР, работещи по случая, развръзката отново е Лошия срещу Добрия, очи в дуло и т.н.
Приятна книга, но не е на нивото на "Целуни момичетата" и "Теменужките са сини".
Издател: Хермес
Година: 2007
Признавам си - за сега съм почитател само на Алекс Крос, а не Джеймс Патерсън. Само че нещо д-р Крос почва да ми става досаден (или поне визията на позастаряващ негър от вашингтонското гето, лепващ "необикновенна" жена в почти всяка книга и отдаден единствено на децата си).
Този роман за разлика от предните не е зареден с екшън и всемогъщи социопати, за сметка на това Патерсън се е опитал да се върне към загадката в книгите. Лошото е, че от самото начало на историята дава прекалено много жокери, за да се "хване" читателя на междинния финиш. Другото лошо нещо е баналния финал по хамерикански - сред цялата комуникация на този свят и всички служители на ФБР, работещи по случая, развръзката отново е Лошия срещу Добрия, очи в дуло и т.н.
Приятна книга, но не е на нивото на "Целуни момичетата" и "Теменужките са сини".
вторник, декември 26, 2006
Лондонски мостове
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2006
Този път Патерсън извади Алекс Крос от обичайната му среда - разследвания на серийни убийци и го пусна в центъра на още един клиширан сценарий - международен тероризъм с любезното съдействие на Ал Кайда и руската мафия. Старият протвник на Крос - руския бандит Вълка вдига мерника на Лондон, Париж, Франкфурт, Тел Авив, Вашингтон и Ню Йорк, като добавка е "вербувал" за изпълнение на част от операцията друг стар противник на Крос - Невестулката (бивш британски военен, шпионин и дипломат, настоящ сериен убиец). Цел - освобождаване на няколко десетки политически затворници (или военнопленници - в зависимост от гледната точка) и 2 милиарда $ откуп. Следва обичайната за жанра гонка на два континента с участието на дузина разузнавания. В действието за пръв път в прочетените от мен книги Патерсън прибягва до любимия подход на доста по-слаби автори: случайните срещи, завършващи с победа на "добрия". Освен това прекали с неуловимостта и хитростта на Вълка - превърна го в някакъв нов Фантомас, а плановете му - неразгадаеми и недосегаеми мистерии, въпреки че са комплицирани, включват участието и взаимодействието на много хора на много места (т.е. риска нещо да се издъни се повишава в пъти). Мотивацията на Вълка също беше малко неубедителна - парите от откупа са твърде малко за Кръстника на руската мафия, а отмъщението - странно насочено (Вълка е от Русия, за смъртта на семейството му се намеква че също е дошла оттам, а разплата е със Запада). Интересното е, че в духа на "войната с тероризма" по време на разпитите на заподозрени от съвместните екипи на ЦРУ и ФБР традиционните граждански права и адвокати са заменени от "серум на истината" комбиниран с умерено физическо насилие и постоянен психически тормоз. Има и епизод в базата Гуантанамо - май Патерсън се е разделил с илюзиите за американските свободи, но не оставя впечатлението, че съжалява за тях.
Като цяло - още една добра книга, но Патерсън за пръв път ме поразочарова.
Издател: Хермес
Година: 2006
Този път Патерсън извади Алекс Крос от обичайната му среда - разследвания на серийни убийци и го пусна в центъра на още един клиширан сценарий - международен тероризъм с любезното съдействие на Ал Кайда и руската мафия. Старият протвник на Крос - руския бандит Вълка вдига мерника на Лондон, Париж, Франкфурт, Тел Авив, Вашингтон и Ню Йорк, като добавка е "вербувал" за изпълнение на част от операцията друг стар противник на Крос - Невестулката (бивш британски военен, шпионин и дипломат, настоящ сериен убиец). Цел - освобождаване на няколко десетки политически затворници (или военнопленници - в зависимост от гледната точка) и 2 милиарда $ откуп. Следва обичайната за жанра гонка на два континента с участието на дузина разузнавания. В действието за пръв път в прочетените от мен книги Патерсън прибягва до любимия подход на доста по-слаби автори: случайните срещи, завършващи с победа на "добрия". Освен това прекали с неуловимостта и хитростта на Вълка - превърна го в някакъв нов Фантомас, а плановете му - неразгадаеми и недосегаеми мистерии, въпреки че са комплицирани, включват участието и взаимодействието на много хора на много места (т.е. риска нещо да се издъни се повишава в пъти). Мотивацията на Вълка също беше малко неубедителна - парите от откупа са твърде малко за Кръстника на руската мафия, а отмъщението - странно насочено (Вълка е от Русия, за смъртта на семейството му се намеква че също е дошла оттам, а разплата е със Запада). Интересното е, че в духа на "войната с тероризма" по време на разпитите на заподозрени от съвместните екипи на ЦРУ и ФБР традиционните граждански права и адвокати са заменени от "серум на истината" комбиниран с умерено физическо насилие и постоянен психически тормоз. Има и епизод в базата Гуантанамо - май Патерсън се е разделил с илюзиите за американските свободи, но не оставя впечатлението, че съжалява за тях.
Като цяло - още една добра книга, но Патерсън за пръв път ме поразочарова.
неделя, декември 24, 2006
Големият лош вълк
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2005
Патерсън продължава много да ме впечатлява с романи на изтъркани вече теми. Този път става дума за руската мафия в САЩ. Във фабулата има нещо, което страхотно ми напомни за един роман на братя Вайнер, чието заглавие съм забравил (разследване на руски Кръстник, сцени от негова гледна точка, като накрая престъпника се оказва не този, който си мислиш). Последната глава пък беше като от руски гангстерски филм - нападение над конвой с гранатомети и картечници.
Историята приключи, но не завърши - пак предстои втори рунд, а Мислителя все още се появава като действащо лице дори и от строго охранявания федерален затвор. Ако избяга вече съвсем ще е клише.
Издател: Хермес
Година: 2005
Патерсън продължава много да ме впечатлява с романи на изтъркани вече теми. Този път става дума за руската мафия в САЩ. Във фабулата има нещо, което страхотно ми напомни за един роман на братя Вайнер, чието заглавие съм забравил (разследване на руски Кръстник, сцени от негова гледна точка, като накрая престъпника се оказва не този, който си мислиш). Последната глава пък беше като от руски гангстерски филм - нападение над конвой с гранатомети и картечници.
Историята приключи, но не завърши - пак предстои втори рунд, а Мислителя все още се появава като действащо лице дори и от строго охранявания федерален затвор. Ако избяга вече съвсем ще е клише.
петък, декември 22, 2006
Четири слепи мишки
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2005
Патерсън е успял да направи отлична история дори и от изтърканата тема разплата за зверства във Виетнам. Детектив Алекс Крос продължава да ми харесва и продължава да се държи като нормален човек - изпитва колебания в лични си живот, допуска грешки при разследванията, пати си от лошите, но пък не се предава.
Малко не ми хареса срещата с Мислителя в строго охранявания затвор - все пак д-р Лектър е от друга книга. Имаше и малко понагласена история с откриване на необходимата информация от войната във виетнамското посолство. Образът на ФБР в романите за сега е доста странен - гъчкани са от първокласна техника, там работят много добри специалисти, имат иформация за всички и всичко, а същевременно при собствените си разследвания почти не ползват въпросните информация, специалисти и техника. От друга страна - д-р Крос постъпи на работа там, така че сега ще се появи и поглед отвътре.
Издател: Хермес
Година: 2005
Патерсън е успял да направи отлична история дори и от изтърканата тема разплата за зверства във Виетнам. Детектив Алекс Крос продължава да ми харесва и продължава да се държи като нормален човек - изпитва колебания в лични си живот, допуска грешки при разследванията, пати си от лошите, но пък не се предава.
Малко не ми хареса срещата с Мислителя в строго охранявания затвор - все пак д-р Лектър е от друга книга. Имаше и малко понагласена история с откриване на необходимата информация от войната във виетнамското посолство. Образът на ФБР в романите за сега е доста странен - гъчкани са от първокласна техника, там работят много добри специалисти, имат иформация за всички и всичко, а същевременно при собствените си разследвания почти не ползват въпросните информация, специалисти и техника. От друга страна - д-р Крос постъпи на работа там, така че сега ще се появи и поглед отвътре.
сряда, декември 20, 2006
Теменужките са сини
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2004
Разкошна съвременна вампирска история - "Подземен свят" само може да си мчетае за толкова въздействаща фабула. Много стегнат разказ, без да е претупан - в 315 страници се развива едно разследване и се завършва историята за сблъсъка с Мислителя. Може би все пак Мислителя беше по-страховит противник в "Розите са червени". Обаче пък историята с вампирския култ/субкултура в САЩ, в която дори не става съвсем сигурно дами все пак има вампири, или членовете са само шайка откачалки с обща мания, е повече от добре замислена и разказана. Много ми хареса ателието за израаботка ан вампирси зъби, а сцената с вапирския купон в Ню Орлиънс също я биваше. Патерсън май е почитател на Ан Райс и нейните "Вампирски хроники", но за разлика от нея го бива да разказва истории с действие извън душите на героите.
Джеймс Патерсън определено ми влезе в категорията любими, даже малко съжалявам, че ми остават само още 3 книги с главен герой Алекс Крос (за сега ще се въздържа да захвана другите книги на автора, притеснявам се да не си разваля отличното впечатление).
Издател: Хермес
Година: 2004
Разкошна съвременна вампирска история - "Подземен свят" само може да си мчетае за толкова въздействаща фабула. Много стегнат разказ, без да е претупан - в 315 страници се развива едно разследване и се завършва историята за сблъсъка с Мислителя. Може би все пак Мислителя беше по-страховит противник в "Розите са червени". Обаче пък историята с вампирския култ/субкултура в САЩ, в която дори не става съвсем сигурно дами все пак има вампири, или членовете са само шайка откачалки с обща мания, е повече от добре замислена и разказана. Много ми хареса ателието за израаботка ан вампирси зъби, а сцената с вапирския купон в Ню Орлиънс също я биваше. Патерсън май е почитател на Ан Райс и нейните "Вампирски хроники", но за разлика от нея го бива да разказва истории с действие извън душите на героите.
Джеймс Патерсън определено ми влезе в категорията любими, даже малко съжалявам, че ми остават само още 3 книги с главен герой Алекс Крос (за сега ще се въздържа да захвана другите книги на автора, притеснявам се да не си разваля отличното впечатление).
вторник, декември 19, 2006
Розите са червени
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2004
Определено харесвам Патерсън. Отдавна не ми се беше случвало с такъв ентусиазам да "изгълтам" 2 книги подред.
Допада ми, че главния герой, детектив Алекс Крос е обикновен човек, любящ и загрижен самотен баща, допуска грешки и пропуска понякга очевидни данни. В тази книга се сблъска не точно със сериен убиец - Мислителя си е направо от ранга на майор Хауърд де Вор, само че поне за сега май му липсват амбиции да разтърсва света. Интригата е на ниво, динамика има, а обема е скромен - какво още мога да искам?
Единственото, което не харесах в книгата е последното изречение - Патерсън ненужно разкри самоличността на Мислителя, все пак предстои още един рунд в сблъсъка между двамата. Утре/днес го започвам.
А, да: Патерсън прибягва към един често срещан похват - използва един и същ образ повече от веднъж, като само му попроменя дизайна (русата детективка, убита в "Танца на Невестулката" и чернокосата агентка на ФБР, убита в тази книга всъщност са си едно и също лице, подобно е положението с екс-годеницата Кристин и докторката-жертва от "Целуни момичетата").
Издател: Хермес
Година: 2004
Определено харесвам Патерсън. Отдавна не ми се беше случвало с такъв ентусиазам да "изгълтам" 2 книги подред.
Допада ми, че главния герой, детектив Алекс Крос е обикновен човек, любящ и загрижен самотен баща, допуска грешки и пропуска понякга очевидни данни. В тази книга се сблъска не точно със сериен убиец - Мислителя си е направо от ранга на майор Хауърд де Вор, само че поне за сега май му липсват амбиции да разтърсва света. Интригата е на ниво, динамика има, а обема е скромен - какво още мога да искам?
Единственото, което не харесах в книгата е последното изречение - Патерсън ненужно разкри самоличността на Мислителя, все пак предстои още един рунд в сблъсъка между двамата. Утре/днес го започвам.
А, да: Патерсън прибягва към един често срещан похват - използва един и същ образ повече от веднъж, като само му попроменя дизайна (русата детективка, убита в "Танца на Невестулката" и чернокосата агентка на ФБР, убита в тази книга всъщност са си едно и също лице, подобно е положението с екс-годеницата Кристин и докторката-жертва от "Целуни момичетата").
понеделник, декември 18, 2006
Танцът на Невестулката
Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2002
Харесах много "Целуни момичетата" на Патерсън, а понежие миналата седмица съвпаднаха Панаира на книгата и едно от настроенията ми за четене на трилъри се сдобих с още 6 книги на автора. Тази беше първата хронологично.
Приятен трилър с интелигентно замислена интрига и никакви свръхсъвпадения, намеси на Бог, седмо чувство на героя в развръзката. Единственото, което ме озадачава е допускането, че в британското разузнаване не се провеждат редовни психотестове на персонала, особено на работещите под дипломатическо прикритие зад граница (Невестулката е прозвище, дадено от разследващите полицаи на сериен убиец, който се оказва агент от MI-6 с дипломатичски статут във вашингтонското посолство, имащ тежко психическо заболяване). Приятно разнообразие в сюжетните схеми беше използването на 3 20-стенни зара за ролеви игри, които убиеца използваше за да взима решения по време на набезите си в града, а от това следваше и липсата на повтарящ се модел в убийствата (което допълнително затруднява разследването на полицията).
Съгласно Кодекса злодея все пак успя да се измъкне на косъм, а според прочетените анотации след няколко книги отново ще се срещне с детектив Алекс Крос.
Издател: Хермес
Година: 2002
Харесах много "Целуни момичетата" на Патерсън, а понежие миналата седмица съвпаднаха Панаира на книгата и едно от настроенията ми за четене на трилъри се сдобих с още 6 книги на автора. Тази беше първата хронологично.
Приятен трилър с интелигентно замислена интрига и никакви свръхсъвпадения, намеси на Бог, седмо чувство на героя в развръзката. Единственото, което ме озадачава е допускането, че в британското разузнаване не се провеждат редовни психотестове на персонала, особено на работещите под дипломатическо прикритие зад граница (Невестулката е прозвище, дадено от разследващите полицаи на сериен убиец, който се оказва агент от MI-6 с дипломатичски статут във вашингтонското посолство, имащ тежко психическо заболяване). Приятно разнообразие в сюжетните схеми беше използването на 3 20-стенни зара за ролеви игри, които убиеца използваше за да взима решения по време на набезите си в града, а от това следваше и липсата на повтарящ се модел в убийствата (което допълнително затруднява разследването на полицията).
Съгласно Кодекса злодея все пак успя да се измъкне на косъм, а според прочетените анотации след няколко книги отново ще се срещне с детектив Алекс Крос.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
