Розите са червени

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2004

Определено харесвам Патерсън. Отдавна не ми се беше случвало с такъв ентусиазам да "изгълтам" 2 книги подред.
Допада ми, че главния герой, детектив Алекс Крос е обикновен човек, любящ и загрижен самотен баща, допуска грешки и пропуска понякга очевидни данни. В тази книга се сблъска не точно със сериен убиец - Мислителя си е направо от ранга на майор Хауърд де Вор, само че поне за сега май му липсват амбиции да разтърсва света. Интригата е на ниво, динамика има, а обема е скромен - какво още мога да искам?
Единственото, което не харесах в книгата е последното изречение - Патерсън ненужно разкри самоличността на Мислителя, все пак предстои още един рунд в сблъсъка между двамата. Утре/днес го започвам.
А, да: Патерсън прибягва към един често срещан похват - използва един и същ образ повече от веднъж, като само му попроменя дизайна (русата детективка, убита в "Танца на Невестулката" и чернокосата агентка на ФБР, убита в тази книга всъщност са си едно и също лице, подобно е положението с екс-годеницата Кристин и докторката-жертва от "Целуни момичетата").