Ашкелон

Автор: Робърт Лъдлъм
Издател: Прозорец
Година: 1998

Оригиналното заглавие е "Скорпионите", предното и следващото издание на български са с това име.
Слабичък роман на Лъдлъм - интригата е плоска, героите са неубедителни, действието - нелогично, техниката - смешна, а Президента&Демокрацията - отново спасени на косъм.
Лошо впечатление ми направи изкуствения патос на книгата - палестинските бойци завършваха всяка комуникация по обществените телефони с идиотския призив "Ашкелон завинаги!" (мечта за всеки декодиращ алгоритъм), а главната терористка през 3 страници изцепваше собственото си верую - "Muerte a toda autoridad!". Адски досадно, замислих се по едно време да не би Лъдлъм да използва подхода на Александър Дюма за повишаване на обема/хонорара (става дума за заплащането на ред при Дюма, заради което създал един безкрайно лаконичен герой в "Тримата мускетари" - Гримо, слугата на Атос, който рядко изрича повече от една дума в реплика). Другото, което ме подразни, е че Лъдлъм пак измъдри една толкова печена палестинска организация, че нея дори Мосад, ЦРУ, МИ-6 и Дьозием бюро не могат да я прихванат, а като капак "разкри" поредната всесилна мрежа от корумпирани личности в американските висши ешалони, обединени в тайнствена група с неизвестно управление и злонамерена същност.
Май Лъдлъм както и Шекли я е карал на принципа - трябват ли пари, пласира книга, а когато има вдъхновение - пише нещо качествено.