Метро 2035

Автор: Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2016

Развръзката на света "Метро". В много голяма степен се припокрива с "Обитаемия остров" на Стругацки, но смесен с "ОМОН Ра" на Пелевин и вкаран в Underground на Кустурица. Има твърде големи разлики с "Метро 2033". Защото чудовищата вече не живеят извън метрото, а вътре в него. И героите-защитници всъщност са надзиратели в лагер.
Артьом живее нещастен на станция ВДНХ. Напуснал е Ордена, оженил се е за дъщерята на Мелник и търси отчаяно контакт с други оцелели по света. Защото е все така убеден, че преди да подаде координатите за стрелба по черните, само за миг е чул нещо в радиоефира.
Бракът е пропаднал, животът е непоносим и Артьом отново потегля на път през метрото и над него. Пак се сблъсква е Червената линия, където на военизирания комунизъм води до постоянен недоимък, попада в лагер на смъртта на Райха, отново е в търговския район на Ханза и стерилната интелектуална утопия на Полиса. Над земята вече не е толкова зле, но някой избива сталкерите. Защото в отдалечен район на Москва Червената линия е издигнала огромни ветрогенератори, а Ханза ги стопанисва под защитата на Ордена. Огромното количество електроенергия отива за захранване на старите съветски радиозаглушители. Защото света е оцелял - и Запада, и самата Русия. Но една група кукловоди, живееща в луксозен бункер, няма никакво намерение да допусне своите последни 50 000 поданици да плъзнат на свобода. И им създава изкуствен подземен свят, в който да търсят своето място и прехрана. А на картите извън метрото е отбелязано "там има Врагове". И добре дресираните руснаци са доволни от това положение - може да е гадно, но пък си е родно, така е било и така ще бъде. И само лудите и отчаяните са готови да напуснат "идеалното" общество - на тях прав им път. Или куршум в тила, според зависи.
Надявам се, че Глуховски се е изнесъл от Русия. Не бих искал да прочета как някой патриотичен чеченец или православен бурят или моторизиран казак го е застрелял пред Кремъл.

Харесах:
Режимите могат да се убият, империите грохват и умират, а идеите са като чумни бацили.
***
Храна трябва да има само за днес и винаги да не достига. На гладен стомах се мечтае за разбираеми неща.
***
Нали знаеш как понякога се събуждаш и се питаш: кой съм аз? И какво съм пил? И после отново: добре де, поне кой съм аз?
***
Всички се договарят със себе си.