Кваzи

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2016

На пръв поглед - змоби-апокалипсис през визията на Лукяненко. На втори - преработка на идеите за взаимоотношението в детективския тандем човек-робот на Айзък Азимов плюс концепцията за паките-пазители и хората на Лари Нивън. И поредната порция апострофи към братя Стругацки.
Еволюцията се стоварва върху човечеството. Умрелите се въздигат във вид на агресивни безмозъчни твари със способност за регенерация и неутолим апетит за месо. Някои от тях успяват да се възвисят до следващата фаза - квазиживот, в който не се размножават, не боледуват, регенерират, контролират въздигналите се, подсилват се водещите им интерес за сметка на почти всичко друго и спират да се развиват като личности. За по кратко ги наричат кваzи.
10 години по-късно във вътрешността на МКАД (московското околовръстно) живеят около 20 милиона човека, а извън него са организирани резервати за въздигналите се бродещи мъртъвци. Има и малка група кваzи. Точно както в Санкт Петербург 85% от населението са кваzи. В световен мащаб въздигналите се са към 6 млрд., а кваzи са 105 млн. Обичайните до сега хора са остатъка от разслоената човешка раса и гледат с доста подозрение към кваzитата. Въпреки мащаба на преживяната катастрофа ядрените арсенали се поддържат и модернизират, армията и полицията се радват на огромно доверие от населението, а в секретните лаборатории разработките на биооръжие имат нови насоки.
Московски следовател по смъртни случаи, неистово мразещ въздигналите се и дори кваzитата получава за партньор специален следовател от възвисилите се. Привидно простата задача - да се проучи необичайната и окончателна смърт на професор по биология със съпруга биолог-кваzи се превръща в отчаяно преследване. Целта - биооръжие на базата на шарката варицела, разработено от професора, предназначено да изтреби възрастните хора, оставяйки живи само децата, но без поражения над въздигналите се и кваzитата. Спецслужбите също са в играта и винаги са на ръка разстояние в най-близката сянка. Ситуацията дори не е драматична, а е направо безнадеждна - сред кваzитата поне 1/3 са на мнение, че хората са опасност и трябва да бъдат разбити, сред хората положението не е по-добро. Всички държат пръст на спусъка и чакат грешна стъпка или удачна ситуация за да ударят "врага". Отново всичко е в ръцете на един човек и бъдещето на расата зависи от индивидуалната му преценка. До следващия път.
Прави ми впечатление, че във втора книга писана след Майдана и Кримнаш, Лукяненко нарича украинците малоруси. Дали ако започне да ги нарича зебри ще очаква те да почнат да пасат трева? Трепетното преклонение към Путин само допълва картинката.

Харесах:
Да спориш с кваzи е все едно да спориш с някого в интернет.