Автор: Скот Линч
Издател: Рива
Година: 2010
Очаквах втората книга да развие таланта на Линч в по-смислена посока. Вместо това получих още от същото - комплицирани до безумие интриги; мудно действие, накъсано от незначителни случки; бекраен и еднообразен диалог; още по-инфантилни главни герои.
Локи Ламора и Джийн Танен Изпълняват сложна измама в островния град Тал Верар. Целта - да окрадат най-голямото и добре пазено казино. Подготовката и изпълнението им отнемат 2 години. В момента, в който вече са близо, те се оказват въвлечени в местната политика - Архонта иска да ги използва като недоброволни агенти и ги отравя с бавнодействаща отрова, осигурявайки им антидот на порции. Неговата цел е абсолютната власт и се нуждае от кратка и победоносна война с пиратите. Те пък вече са били разгромявани от него и оцелелите дори не припарват до острова му. Локи и Джийн се впускат в приключение по море, намират приятели, врагове, любов и губят всичко накрая. Измамата е успешна, плячката - нищожна, огромни средства са невъзвратимо похарчени. И само Джийн получава противоотрова, а на Локи май му остават 2 месеца. Не планирам да видя как ще се справят в следващата книга.
Линч имаше интересната нишка с отмъщението на Вързомаговете от Картейн срещу Локи и Джийн, но я пренебрегна за сметка на собствен фентъзи-римейк на "Бандата на Оушън".
Харесах:
не допускай хората до нещо, и рано или късно то ще потъне в мистика, плътна като мъгла
***
Когато не можеш да измамиш играта, най-добре е да намериш начин да измамиш играча.
***
Във въоръжената диктатура има по-малко пари.
четвъртък, август 11, 2016
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар