Автор:
Джеймс С.А. Кори
Издател: Бард
Година: 2015
След приключването на противопоставянето в Слънчевата система и отварянето на извънземния портал, човечеството получава шанс да се докопа до безброй планети. Още на първата се стига до сблъсък между самонастанили се поясни и корпоративна експедиция под лиценз на земния ООН. Заради досегашните си заслуги, Джеймс Холдън и корабът му са изпратени за посредници в конфликта. И поредната криза вече е на лице - планетата има своя защитна мрежа, повредена при древна атака, но все още опитваща се да функционира. Следователят Милър все още успява да съществува като отделна личност в погълналата го извънземна мрежа и с помощта на Холдън се опитва да изключи системата. Само че хората наоколо са твърде амбицирани да се трепят по между си. Е, Холдън се е справял и с по-тежки ситуации.
Най-доброто в книгата е епилога, когато се разбира истинската цел на изпращането на Холдън. Той е трябвало да се провали отново и още първата извънсистемна колония да пропадне, за да се обезкуражат поне малко желаещите незабавна емиграция. Защото Марс е пред колапс - наличието на годни за обитаване планети ще привлече достатъчно голяма част от населението му, за да се провали не само тераформирането, а и икономиката. След което 1600 бойни кораба и 15 000 бойни глави ще попаднат на пазара за техника втора ръка...
Харесах:
Ако искаш сянка, ще ти трябва светлина и нещо, което да застане на пътя ѝ.
***
Учеха се да решават насилието като уравнение, не да го елиминират, а да го разберат из основи.
***
Далечната перспектива е хубаво нещо, ако доживееш да ѝ видиш края
***
Навиците надживяха ситуациите, които ги създаваха.
неделя, август 28, 2016
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар