Светлина в прозорчето

Автор: Святослав Логинов
Издател: Terra Fantastica
Година: 2016

Общо-взето май схванах за какво става дума. Размисли относно смисъла на живота в стил "всичко е суета".
Главният герой е обикновен руснак - роден като сирак през Гражданската войа, мизерствал през детството си, воювал през Втората световна, цял живот работил на терен като пътностроителен инженер, отгледал единствен син и преживял смъртта му в Ангола, преживял самоубийството на жена си и изживял с тихо достойнство старините си. След смъртта попада в отвъдния свят, където задгробния живот се поддържа от една валута - спомените на живите за покойника. Всичко е възможно да се постигне с него, не може да се присвои, а само да се даде доброволно. Най-богати са най-известните, били те добри или зли, а за да се отърват от обикновените и обречени на изчезване, те са се оттеглили в Крепостта - цитадела, създадена от предприемчива асирийски владетел преди 3000 години и защитавана от елитен гарнизон. С цената на целия си собствен капитал старият инженер извоюва място за сина си в гарнизона и хипотетично вечен постживот. Останалото време изживява както и в първия си живот - тихо и с достойнство.
Бих харесал повече книгата, ако не бях че вече "Светът на Реката" на Фармър.

Харесах:
обикновено непознаване на историята, с което се отличава едва ли не всеки руски човек 
***
Натъпканият стомах също заглушава добре болката в опустошената душа.