Автор:
Иън Макдоналд
Издател:
Артлайн Студиос
Година:
2016
Иън Макдоналд определено е личното ми откритие за последните 2 години.
Книгата е първа от поредицата "Луна", започната миналата година. Историята ще продължи и в следващия том в стил "семейна сага".
В близко бъдеще Луната е колонизирана и на нея отраства вече 3-то поколение, успоредно с продължаващата емиграция от Земята. Няма правителство, собственик на всичко жизненоважно е Корпорацията за лунен напредък (КЛН), освен нея има Пет дракона - мощни фамилни компании, специализирали се в определена дейност и посягащи към всички други сфери на дейност, а всеки жител на луната е в договорни отношения по всички линии (основните вода, въздух, храна информация се контролират от КЛН). В тази система преговорите и договорите заместват законите, всичко подлежи на спазаряване, всяка сделка подлежи на разтрогване срещу обезщетение.
Историята е от гледната точка на семейство Корта - най-младия лунен Дракон, собственик на Корта Хелио - лунната компания-лидер в добива и износа за Земята на хелий-3 за реакторите за ядрен синтез. От майката-основател, разкриваща в предсмъртна изповед появата на компанията, през тримата синове-лидери, дъщерята-адвокат, полукръвния син аналитик и лунен върколак, до внука и внучката. Техният личен живот, бизнеса и обществените им ангажименти, личните и корпоративно-политически вражди и приятелства, както и няколкото включвания на персонажи извън семейството - всичко това дава картината на Луната, спрямо която Дивия Запад и Клондайк са кротки местенца за смотаняци.
Самата история е отлична комбинация от "Луната е наставница сурова" на Хайнлайн и "Дюна" на Хърбърт.
От Хайнлайн е светът със свободна предприемаческа инициатива, неограничавана от никакви закони, и свободния секс - всякакви вариации и комбинации са приемливи.
От Хърбърт е семейно-клановото противопоставяне. Петте Дракона и КЛН са точно както Великите династии и Императора. Действието е същото - вместо подправката е хелий-3, червеите са заменени от липсата на атмосфера, само поредността е малко разменена - първо е канли между Корта и Макензи, после е пълномащабната атака на Метали Макензи над Корта Хелио и чак накрая оцелял младеж се заклева в кръвно отмъщение.
Чакам с интерес следващия том, надявам се да дойде преди да съм позабравил този.
Харесах:
така започваше всеки инженер: от въображението, което го кара да си представя ходещи кораби
***
Многото закони водят до липса на справедливост.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар