Черният квадрат

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 2001

Отдавна се каня да прочета началото на поредицата за Александър Турецки. Най-малкото заради удивителните съвпадения между неговата книга "Последният маршал" от 1996г. и идването на власт на Путин през 1999г.
Всичко започва в края на '82, когато Турецки е стажант в прокуратурата. Брежнев съвсем наскоро е умрял, Андропов току-що е взел властта и започва краткия си поход срещу корупцията сред държавния апарат на СССР, а войната в Афганистан вече набира сила. Привидно самоубийство много бързо вкарва следствената бригада в пряк сблъсък с недосегаем генерал от КГБ, отговарящ за шпионаж и диверсии на Запад. В дъното е баналното - покрай борбата с "гнилия капитализъм" изчезват много пари в конвертируема валута, а вътре в СССР се провеждат "операции", покровителстващи криминални престъпници. Отделно във вилата на привидно недосегаем зам. председател на Президиума е заформен трезор за "порядъчни хора". В секретен цех се печатат фалшиви долари за икономическа дестабилизация на Запада (от Хитлер през '40 до Саддам през '90-те все го пробват тоя трик, и все се оказва в полза на американската икономика до степен доларите да измесят националните валути на всевъзможните враждебни режими). Успоредно с това текат други дела, помитащи брежневски кадри от високите им местенца, където с години се вихри корупция, на която и африканска диктатура би завидяла. В течението на разследването изплува секретен план в 3 точки: да се откраднат западните достижения в електрониката (правеше се, но терминът ноу-хау се оказа нереодолима пречка); да се постави под съветски контрол черния пазар на оръжие и наркотици, особено в Третия свят (и това беше направено, но само ускори процеса на корумпиране на спец-службите в Източния блок); да се завладеят с военна сила 15-на страни, притежаващи ключови суровини и да се постави Запада на колене за ресурси до 2000-ната. Последната точка докарва един икономист и още няколко честни люде до опит да предадат информацията на Запад. Защото цената на опита е пълна военизация на обществото и довеждането му до тотална мизерия (и то на фона на обичайния съветски бит от '80-те), както и почти сигурна пълномащабна война със Запада. В края все пак добрите побеждават и не се стига до "измяна на Родината".
Беше добре да си припомня времената на "развития социализъм" - липса на хранителни продукти, липса на жилища, липса на облекло и липса на домакинска техника. Дори и милицията е снаражена  мизерна техника и разбити коли, а възнагражденията са смайващо ниски (от днешна гледна точка). Връзката по телефона с немного отдалечен град отнема по час, във времето, когато на Запад мобилните телефони вече са пуснати в свободна продажба. За сметка на това всички пият навсякъде и по всяко време, всички нарушават законните и това си е общоприето поведение. Бардаците са известни, органите от всички нива ги закрилят и използват за събиране на компрометиращи материали с цел изнудване. Малолетни си продават задника на кавказки чичковци срещу иначе недостижими дрънкулки, мафията открито държи московския хиподрум, а черната борса е дори на ниво будка за цигари. И дъното тепърва ще бъде удряно.
Имаше една интересна подметка, че на лекарка, работила в болница в Афганистан са ѝ плащали във валута. Не съм проверявал, но би обяснило някои неща.

Харесах:
Само на пленумите и сесиите се страхуваме да говорим истината - да не би народът или Рейгън да ни разберат погрешно, не дай Боже!
***
За мен интелигентността не е социална принадлежност, а състояние на душата.
***
Борбата с корупцията в една корумпирана държава е безумна донкихотщина...