Един ден на Иван Денисович

Автор: Александър Солженицин
Издател: Интерпринт
Година: 1990

Много дълго отлагах четенето на Солженицин. До някъде съм бил прав - трябваше да порастна достатъчно.

• "Един ден на Иван Денисович" - повест, описваща един зимен ден на лагерист от ставане до заспиване: глад, студ, мизерия, непосилен труд, тормоз. Всичко това предадено през мирогледа на опитен зек, който за 8 години обикаляне на лагери и затвори се е приспособил максимално удачно според способностите си в бита на лагерите. Дори и в системата на ГУЛаг корупцията е навсякъде - от кухнята до кабинета коменданта. Дори и тези които нямат почти нищо, успяват да измислят какво да изтъргуват за парченце храна или фас от цигара. За мой потрес забелязах ужасно много общи черти на наборната казарма по съвеЦки образец и наказателния лагер.
• "Матрьонината къща" - опис на живуркането в забутано селце след Втората световна. Мизерия, недоимък и безнадеждна нищета съставляват бита на селяните. Главната героиня има много общи черти с моята баба, но пък е кротка.
• "Захар Торбата" - посещение на паметника на Куликовско поле - още мизерия и безнадеждно живуркане
• "Великденско кръстно шествие" - години след Втората световна в малко градче ще се проведе традиционното великденско шествие и за разлика предни десетилетия, придошлите комсомолци поне се държат неагресивно
• "Колко жалко" -  така пише журналист за предполагаемо починал инженер-хидролог, сам разработил проект за облагородяване на речна долина през 1912. А той е доживял - смъртната присъда е отменена, 20-те години лагер са преживени, и сега е въдворен далече от всичко
• "дясната ръка" - в летен Ташкент въдворен в пустинятаагерист се лекува от тежко заболяване, а в болницата се среща с ветеран от революционните "специални отряди" - също жертва на безразличието на системата, която сам е изграждал с кръвта на другите

Книгата е силно препоръчителна за всеки, вярващ че съветският строй е дал нещо що-годе хубаво поне на собствените си поданици.