Принцът на тръните

Автор: Марк Лорънс
Издател: Бард
Година: 2013

Много добро фентъзи.
В  един претърпял апокалипсис свят Свещената римска империя отново се е разпаднала на стотина воюващи владения. Един 10годишен принц става  свидетел на смъртта на майка си и малкия си брат. Кралят  сключва сделка с отговорният за атаката, вместо да хвърли войската  си в кървава мъст. Оцелял и полудял принц Йорг измъква глутница бандити от тъмницата и  тръгва по света. Бандитизмът като метод за изучаване на света е интересен подход. Няколко години по-късно той се завръща у дома с бандата си - пораснал,  поумнял, безсърдечен и безмилостен. Предизвикателството на баща  му е да превземе с  недостатъчна сила  съседно  владение. Походът сблъсква Йорг с технологии  и  оръжия от древността, както и с чудовища и  некртоманти от настоящето. След апокалипсиса светът се е променил, законите на науката не са единствените. Сенчести играчи с магическа мощ тласкат коронованите особи като пионки в игра за надмощие. Но старите технологии  още работят безотказно и палежът на погреб за оръжие за масово поразяване решава проблема с щурма  на вражеския замък по сталински - няма замък, няма щурм. Изядено парче от некромантско сърце дава нова сила на Йорг - да оцелее от смъртоносно нараняване, да се отърси от наложената принуда на магьосник и да тръгне към  отлаганото отмъщение. И да спечели планинско  кралство с обичайния шанс1:1 000 000.
За да продължи напред към целта - цялата власт в Империята.

Харесах:
Да избягаш не е лошо. Поне ако бягаш в правилната посока.
***
Превърташ спомените си отново и отново, докато научиш релефа им наизуст, и накрая пак се намира ръб, на който да се порежеш.