Петата погибел

Автор: Пол Хофман
Издател: Бард
Година: 2012

Обещаващата, макар и недодялана история от първата  книга бе сериозно оплескана в този  том.
Томас Кейл се върна под опеката на Лорд-боеца, само за се сблъска с преклонението му. И  пътьом  да се докаже като Божия  гняв на бойното поле, решавайки една безнадеждна кампания в степите и разгромявайки текущия вариант на  спартанците на Източния фронт. Фанатиците се сдобиха с нов папа,  Кейл - с военен отряд, а историята запецна в някаква нескопосана смес от предопределения, интрижки, любов и  омраза  на  дребно.
Все пак ще  прочета  и последната,  любопитно ми е  Хофман дали е приготвил  някакво обяснение за използваните имена  на реални градове и народи в неговия свят без връзка с реалните местоположения.

Харесах:
истината е, че много неща се отклоняват от факта почти веднага, след като са се случили 
***
Сърцето човешко е дребно, но желае големи неща. Само по себе си не би стигнало за вечеря на куче, но и целият свят не може да го засити.
***
макар да вярваха в какви ли не фантастични идеи, не притежаваха почти никакво въображение
***
Ти имаш въпроси. Но аз нямам отговори.
***
истината зависи от това къде започваш историята